ПРОТОКОЛ
№ 296
гр. Силистра, 30.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. П.
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. П. Гражданско дело №
20233400100227 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
ИЩЕЦ: С. Р. Ш. – редовно призована, не се явява. За нея се явява
АДВ. П. Н., надлежно упълномощен и приет от съда отпреди.
ОТВЕТНИК: ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – редовно призован, не се
явява представител. Постъпило е становище с вх.№3835/29.11.2023г., в което
е изложено, че не възразява за даване ход на делото.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ : Д. Д. Е. – редовно призован, не се явява.
За него се явява АДВ. И. Р, надлежно упълномощена и приета от съда
отпреди.
ВЕЩО ЛИЦЕ: А. Н. П. – редовно призована, явява се.
СВИДЕТЕЛ: Л. И. М. – редовно призована, явява се.
АДВ. Н. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ докладва постъпили молби от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с вх.
№3740/20.11.2023г., вх.№3702/16.11.2023г., вх.№3649/13.11.2023г., вх.
№3590/08.11.2023г. С молба вх.№3740/20.11.2023г. е направено
доказателствено искане по реда на чл. 192 от ГПК за задължаване на НЗОК да
представи всички медицински документи, издадени във връзка с проведения
преглед на Т Р. Ш. от д-р Е Р на 23.02.2017г.
АДВ. Н. – Запознат съм с всички представени доказателства с
цитираните от Вас молби, да се приемат. По отношение на обстоятелството за
последната молба, която посочихте, считам, че и без тези доказателства
делото е изяснено от фактическа страна. Още повече, че в последната молба
от 29.11.2023г. самият процесуален представител на застрахователната
компания не посочва дали поддържа тази молба. Освен това в предходното
съдебно заседание Вие ни задължихте да представим констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и аз имам такъв с печат от РПУ, който е сравнително
малко по-четлив и по-четлив не мога да представя.
АДВ. Р – Предоставям на съда, не считам, че е четливо. По отношение
на доказателственото искане, свързано с д-р Е Е, ще взема отношение след
приключване на доказателствената част в днешното съдебно заседание. Да се
приемат представените от ответника писмени доказателства.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ намира, че следва да
приобщи доказателствата по делото, представени с всички изброени молби
писмени доказателства. По направеното доказателствено искане с молба вх.
№3740, съдът ще се произнесе след събиране на всички доказателства в
днешното съдебно заседание.
С оглед горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА писмените доказателства по цитираните
2
молби, а именно копия от: Амбулаторен лист №2968/08.06.2016г. по описа на
„Медикус 67 АИППМП д-р Илиян Х.“; Писмо с рег.№6186/10.11.2023г. от
РУ – Дулово; Писмо от д-р Л. М., ведно с Амбулаторен лист
№000203/01.03.2017г.; Писмо от д-р Юлиян Найденов, ведно с Амбулаторен
лист №000042/10.01.2007г., Амбулаторен лист №000811/06.05.2009г. и
Амбулаторен лист №000280/27.06.2016г.; Писмо с изх.№55/07.11.2023г. от
СУ „Йордан Йовков“ с. Окорш, общ. Дулово, ведно с извадка от Книгата за
подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст и от
Главна класна книга, както и представеното от процесуалния представител на
ищеца копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
24.11.2018г. на ОД МВР – Силистра.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на призованата
свидетелка:
Л. И. М. – 61-годишна, българка, българска гражданка, с висше
образование, вдовица, неосъждана, без родство със страните по делото и
техните законни представители.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината пред съда.
СВИД. Л. И. М. – Предполагам за какво се води делото, тъй като
получих призовка, след това искане от адв. Г. Х. да предоставя информация
за лицето Т Ш. и така направих връзката. В масива на Медицинския център в
документацията по Здравна каса открих амбулаторен лист от един единствен
преглед на пациента Т Ш. на 01.03.2017г. Пациентът е с умерена умствена
изостаналост, със значителни нарушения в поведението, които изискват
грижи и лечение и с данни в текста, че има и епилептични припадъци.
Състоянието му към момента в този ден е било след като е имал поредни
епилептични припадъци през последните две седмици и е бил сравнително
по-възбуден. В кабинета не се е установил словесен контакт с него. Реагирал е
с нечленоразделни звуци. Потвърдено е интелектуалното ниво тежка
дебилност. Предписани са лекарства, освен антиепилептичния депакин и
сперидан 2 мг и хлорпротиксен 3 таблетки за деня за овладяване на
3
възбудните състояния. Аз отговорих на официалното искане, което адв. Г. Х.
поиска.
СЪДЪТ към свидетелката – Помните ли личния контакт с лицето?
СВИД. Л. И. М. – Не помня личния контакт с пациента. Ориентирам
се от документите. По начина, по който тогава съм изготвила заключението, е
най-вероятно това да е било и във връзка с явяване на ТЕЛК, защото съм дала
там една преценка и препоръка, че той трябва да бъде подкрепян в
ежедневието. Описаното е мое лично впечатление от самия преглед, няма как
аз да опиша това, без да видя болния, категорично.
СЛЕД като страните заявиха, че нямат повече въпроси към
свидетелката, същата беше освободена.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице по назначената
СПЕ.
Снема самоличността на вещото лице:
А. Н. П. – 54-годишна, българка, българска гражданка, с висше
образование, омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото и
техните законни представители.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която
носи по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Поддържам изцяло заключението си.
АДВ. Н. – Имам въпроси към вещото лице: Вие сте провели лично
събеседване, разговор със С., така ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Да, така е. На 28.08.2023г. тя пътува от
4
Англия до тук, за да можем да проведем диагностиката. Тя дойде в кабинета
развълнувана и очакваща болезнения разговор, преживяваше го с тъга. Израз
на тази тъга беше честото плачене. От интервюто стана ясно, че младата жена
е имала много тясна връзка със своя брат и тя до голяма степен изпълнявала
ангажиментите, дори и на родителите, когато те са били трудово ангажирани
тя се е грижила за него, въпреки, че тя е по-малката. Те са ходили заедно на
детска градина, тя го е обгрижвала, тя е била запозната с неговото лечение и
съответно е давала лекарства, когато майката е отсъствала или е била
ангажирана. По нейните данни са имали изключително силна емоционална
връзка.
АДВ. Н. – Травмата, която тя е получила в резултат на загубата на брат
си, предвид именно тази силна емоционална връзка, към момента на Вашето
изследване, Вашите впечатления какви са, дали е отшумяла?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Психотравмените ситуации са много
специфични. Дали психотравмата е отшумяла, аз ще отговоря така: Това е
една млада жена, която е преминала през всички естествени етапи на скръбта,
които всеки индивид преживява, включително и депресията. Психотравмата е
последващия етап, тя е била в такова състояние, но понеже това е един млад
човек, да, тази психотравма е била много силно изразена в продължителност
около година, след това на нея са й се случили в личен план много
положителни преживявания, тя е създала семейство, има си детенце, което
променя фокуса на страданието, но спецификата на психотравмените
ситуации са такива, че те разбиват чувството за сигурност и дори да са
преживени за момента, е възможно и при най-незначителните намеци за
опасност, те да бъдат отключени отново. Това, което на мен ми направи
впечатление от разговора е и си мисля, че това е следствие на преживяната
психотравма, тя се притесняваше безкрайно много какво ще се случи за
детенцето й, защото тя не го е оставяла никога само, въпреки че съпругът й е
отговорен човек, тя живееше в страх да не би да му се случи нещо на това
дете.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси. В становището си колегата също е
5
поставил въпроси.
СЪДЪТ задава на вещото лице въпросите, зададени от процесуалния
представител на ответника в писменото му становище от 29.11.2023г., а
именно:
Въпрос №1. Дали при събеседването със С. Ш. става ясно тя била ли е
близка с родителите си и дали те са я подкрепили след смъртта на брат й?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Категорично да. В семейството има
изградени много силни връзки. Да, тя, след като завършва средно
образование, следва, да, тя е подкрепяна от своето семейство във всяко едно
от своите жизнени предизвикателства.
Въпрос №2. Семейството, което е създало ищцата, подпомагало ли е
нейните адаптивни способности за преодоляване смъртта на брат й?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – В продължение на една година тя е
преживявала много силна психотравма – спряла е да се среща със свои
приятели, дистанцирала се е от всички, единствено със семейството е
поддържала по-тесни връзки. Впоследствие вече, когато й се случват в личен
план нейните добри неща, тогава тя успява да излезе от тази дълбока криза.
Въпрос №3. Състоянието, което сте констатирали „стресово
разстройство“ нормално ли е при загубата на близък човек?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Да.
Въпрос №4. За колко време човек преживява такъв вид загуба ?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Това е много различно. Зависи от възрастта,
зависи от пола, зависи от интелигентността, факторите са много.
Въпрос №5. Пет години според Вас достатъчен период за това ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Никога не може категорично да се отговори.
Аз отговорих вече – всъщност тя е излязла от тежкото състояние, но
спецификата на една психотравма предполага отключване във всеки един
6
стресов, говоря принципно за съответното лице.
АДВ. Р – Имам въпроси към вещото лице. Съгласно определението на
съда е следвало да се съобразят всички доказателства, събрани в хода на
процеса. Работено ли е по доказателствата, съобразени ли са те или е въз
основа само и единствено на интервю с ищцата?
АДВ. Н. – Противопоставям се на този въпрос. Конкретни задачи са
поставени на вещото лице. То е трябвало да извърши лично събеседване с
изследваното лице и няма такова задължение към него.
СЪДЪТ към вещото лице: Запозната ли сте със събраните
доказателства в предходното съдебно заседание и конкретно с гласните
такива от разпита на свидетелите?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Разбира се, винаги преди да се срещна с
клиентите, аз изчитам всичко, което е приложено по делото и съм се
запознала. Разпитите на свидетелите са проведени, след като аз съм си
предала експертизата и бях дълго време в болница. Не съм се запознала с
гласните доказателства от разпита на свидетелите, но не смятам, че имат
отношение, защото инструментариума на един психолог са определени
методи – интервю, наблюдение и прилагане на специфични методики. Аз в
такива случаи работя с най-добрата методика, която е най-обективна за
съдебната експертиза – това е Минесотски многофакторен въпросник, който
освен един добър личностен профил, дава и оценка на клиничното състояние
на съответния клиент, като аз не поставям диагнози, но аз мога да се
ориентирам за съответно състояние.
АДВ. Р – На стр.2 от експертизата е посочено така: „Много се
обичахме с брат ми! Той беше болен от епилепсия, но беше добре
социализиран и независим в ежедневните дейности.“ По-долу пише:
„Липсвах му много. Всеки ден се виждахме по скайпа и той ме питаше как е
минал деня ми и дали уча достатъчно“. Всички тези впечатления са
7
споделени от ищцата. Доказателствата са съвсем в друга посока. Ако се
приеме, че той е бил с нечленоразделна реч, че е било невъзможно
комуникирането му, че не е възможно да се обслужва сам и моят въпрос към
вещото лице е: Ще си промени ли становището, като се има предвид всичко,
което е изяснено по делото в момента?
АДВ. Н. – Това е въпрос по същество.
АДВ. Р – Споделеното не отговаря на обективната действителност.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Споделеното аз не мога да твърдя дали
отговаря на обективната действителност. Ако съдът ми постави по различен
начин задачите, но смятам, че няма да е в правомощията и компетенциите на
психолога, защото моята задача е да направя оценка на актуалното състояние
на обследваното лице. Техните взаимоотношения точно какви са били по-
скоро би се изяснило от хода на производството, свидетелски показания, аз не
мога да твърдя какво би било.
АДВ. Р – Ако фактите, които са споделени пред Вас от това лице, са
други, каквито примерно има данни по делото – това би ли довело до промяна
на изводите, които Вие правите? Защото тя е споделила едно, имаме данни за
друго. Това е въпросът ми.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Аз Ви разбрах въпроса и мисля, че
отговорих. Ако съдът постави по различен начин задачите и ако се наложи аз
да се срещна с различни хора, за да имам някакво доказателство и
допълнителна среща с изследваното лице...
АДВ. Р – Има някакво неразбиране. Значи според мен това лице, което
е обект на изследването, е пресъздало една фактическа обстановка. Ако
приемем, че има данни по делото за друга фактическа обстановка, не е
необходимо да се срещате с когото и да е. Въпросът е: При данни за друга
фактическа обстановка биха ли се променили Вашите изводи?
8
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Моите – не. Те ще са такива, каквито аз съм
ги видяла и така, както аз съм си направила изследването.
АДВ. Р – Има ли значение за последиците от тази психологическа
травма физическото и умствено състояние на починалия? Можете ли да
коментирате по друг начин последиците за ищцата при положение, че брат й
не е социализиран, не може да се обслужва сам в ежедневието, не може да се
грижи сам за себе си, говори с нечленоразделна реч?
АДВ. Н. – А тя така ли го е възприемала?
АДВ. Р – Въпросът е дали изводите на експерта, по отношение на
последиците от смъртта на брат й, същите ли ще бъдат, ако тя реално не е
комуникирала с него, просто не е имала възможност, брат й е имал
нечленоразделна реч?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Ами зависи от емоционалната
интелигентност на изследваното лице. Връзката между тях би могла да бъде и
още по-дълбока. Какво променя това? Когато се грижиш за някой близък
човек, това те прави по-свързан. Би могло.
АДВ. Р – Моят въпрос е обусловен от факта, че споделеното и
отразеното от вещото лице в обстоятелствената част говори за една връзка,
която реално ние поставяме под съмнение, че се е осъществявала. Това ми е
въпроса.
АДВ. Н. – Това е по хода по същество.
АДВ. Р – Последен въпрос имам към това вещо лице. Има ли ситуация,
при която между брат и сестра да се даде различно заключение от това?
9
АДВ. Н. – Възразявам срещу този въпрос.
СЪДЪТ към вещото лице: Вие обобщавате в заключението си, че се
диагностират данни за умерена психологична личностна промяна и тези
психологични изменения са възникнали с настъпването и са закономерна
последица от него. Това обичайното състояние ли е при такава роднинска
връзка брат – сестра.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Не бих казала, че е обичайно състояние. Би
могло да е много по-тежко, имала съм такива казуси, би могло и да не е с
някакви последващи сериозни последствия. Зависи от семейството.
СЪДЪТ към вещото лице – При наличната семейна връзка, така, както
сте го записали в заключението си – умерена психологична личностова
промяна, как да разбираме, има ли нещо, което да е повече, свръх или по-
малко от стандарта?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Нито е свръх, нито е по-надолу. Това е
наистина едно състояние, което към момента е овладяно, но според мен тя
има симптоми, има данни, които биха в определен момент отключени по-
силни преживявания негативни.
СЪДЪТ към вещото лице – Това нормално ли е при загуба на близък
роднина?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Не ми се иска да използваме думата
„нормално“, защото тя е различна в различните ситуации, но да, да.
СЪДЪТ към вещото лице – Въз основа на изложената информация
пред Вас от изследваното лице, Вие казахте, че тя е упражнявала до някаква
степен функцията на родителя, но споделихте информация само за периода на
ранната детска възраст и посещение на детска градина. Имаше ли споделени
10
такива функции и за следващите години?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Да, тя е завършила в Окорш, тя е била през
цялото време с тях в семейството, не е прекъсвала връзката между тях
двамата до момента, в който тя отива да следва във Варна.
СЪДЪТ към вещото лице – Имало ли е ситуация, в която тя да
изпълнява ролята на родителското тяло?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Това е било стила на поведение в това
семейство. Те са трудови хора, трудово ангажирани. Да, да.
СЪДЪТ към вещото лице – Трудовата им ангажираност свързана ли е
с напускане на местоживеенето от с. Окорш?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Само на бащата.
АДВ. Р – По време на събеседването споделяло ли е лицето, че е
ползвало някакви антидепресанти, медикаменти за преодоляване, за да се
пребори със ситуация?
СЪДЪТ към вещото лице – Допълвам с това дали е споделило да е
посещавало психолог за справяне със ситуацията?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Не е споделяла, не мога да твърдя такова
нещо.
АДВ. Р – Според Вас за конкретното лице, при конкретния му начин
на живот, говорим за млада жена, създала семейство, родила дете, колко
време е необходимо, за да преодолее основната част от тази криза, високата
част на този проблем? Аз не казвам, че ще се заличи изобщо съществуването
на нейния брат.
11
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Аз мисля, че отговорих на този въпрос, че
вече е преодоляна в рамките на тази една година.
АДВ. Н. – Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. Р – Нямам други въпроси. По приемането на заключението
предоставям на съда.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. П. – Представила съм справка декларация, в
която претендирам сумата от 300лева.
СЪДЪТ намира, че заключението следва да се приеме, вещото лице е
отговорило на поставените му въпроси, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като надлежно доказателствено средство по
делото заключението на вещото лице А. Н. П. по допуснатата съдебно –
психологическа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А. Н. П. в
размер на 300 /триста/ лева, което да се изплати от бюджетните средства на
съда.
АДВ. Р – По въпроса ако ме питате за доказателственото искане
считам, че не се налага отлагане на делото за събиране на допълнителни
доказателства за здравословния статус на лицето. Свидетелката, която е имал
контакт с лицето, беше доста изчерпателна.
С оглед изразените становища по направеното доказателствено искане
от застрахователното акционерно дружество с молба № 3740/20.11.2023г.
настоящият състав намира, че така направеното доказателствено искане не е
необходимо, с оглед изясняване предмета на спора, поради което
12
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 192 от ГПК за
задължаване на НЗОК да представи всички медицински документи, издадени
във връзка с проведения преглед на Т Р. Ш. от д-р ЕР на 23.02.2017г.
АДВ. Н. – Представям списък по чл. 80 ГПК, договор за безплатна
правна помощ и пълномощно. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Р – Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните намира, че са
налице предпоставките за даване на ход на устните състезания, поради което
и на основание чл. 149, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Н. – Считам, че в хода на делото се събраха достатъчно и
убедителни доказателства, установяващи основателността на претенцията на
доверителката ми, както и нейният размер. В тази връзка, моля да
постановите решение, с което да осъдите ответното дружество –
застраховател да заплати на доверителката ми сумата от 120 000лв., като
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на
непозволено увреждане, претърпени болки и страдания от смъртта на нейния
брат Т Р. Ш., вследствие на ПТП от 24.11.2018г., починал на 28.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата. Моля да ни присъдите и направените по
делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, тъй като клиентът ми е материално затруднено лице,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Моля да ни дадете срок за
представяне на подробни писмени бележки след изготвяне на протокола.
Правя възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение,
претендираният адвокатски хонорар от страна на процесуалния представител
на застрахователната компания.
АДВ. Р – Поддържам писмения отговор, който е депозиран и считам,
че изясненото в съдебното дирене не променя становището, което сме
13
изразили в същия този писмен отговор. Започвам от това, че има действаща
правна норма чл. 493а във връзка с Параграф 96 от ПЗР на Кодекса на
застраховането, където в конкретния случай не може да говорим за
надвишаване на претенция над 5 000лв. Едно изключение е предвидено,
което трябва да се обобщи като доказателство за изключително близка
емоционална връзка, която да е била взаимна. Тук още в самата искова молба
се натъкваме на нещо, което е различно от тази ситуация. Говорим за това, че
през очите на ищцата, дали за целите на процеса или неправилното
преценяване на събития и факти, тя възприема брат си като човек, който е
социализиран, готов да се грижи сам за себе си, с възможности да
комуникира чрез скайп на компютъра, ежедневно да коментира с нея как е
преминало ежедневието й, да й дава указания в учебен план, да ходи да
пазарува до магазина самостоятелно – нещо, което се установи, че е
абсолютно изключено. Дори ще се позова на показанията, дадени от
последния свидетел, разпитан в настоящото производство. Според д-р М. тук
сме изправени пред невъзможност дори да има членоразделна реч. Според
нея единствената възможност това лице да функционира като жив организъм,
може би перифразирам малко, това е да се грижи някой за него непрекъснато.
Така че тук изключваме хипотезата на онези изключения, които биха могли
да преодолеят цитираната от мен по- горе правна норма, т.е. нямаме такава
силна емоционална връзка с обратен знак, за да може да говорим за това,
което тук се цели – претенция за неимуществени вреди, оценени от ищеца на
сумата от 120 000лв. Аз ще си позволя да анализирам и доказателствата,
които бяха събрани в съдебното производство до настоящия момент.
Категорична съм, че тези свидетели, които коментираха едно добре
изглеждащо, здравомислещо, самостоятелно момче, не бяха обективни.
Убедена съм в този факт. Доказателствата за здравословното състояние на
брата са съвсем категорични. Дори имаше един свидетел, който беше
разпитан по делото и той заяви „Не му се разбираше нищо. От устата течеше
лига. Ако не коментирате с него едва ли бихте могли разбрали какво ви
говори“. Вие, изготвяйки съдебният акт, ще се запознаете в детайли с тези
показания и затова няма причина да насочвам вниманието Ви. Ще си позволя
да кажа и друго – по време на това производство беше разпитана майката на
това момче. За мен това е жената, която е способствала за съпричиняването,
което надхвърля 50% за създадената ситуация, т.е. дори да приемем чл. 493а
от Кодекса, ние сме свързани със съпричиняване, което надхвърля 50% и
говорим за сума, която е под 3 000лв., ако изобщо се приеме, че следва да се
изплаща обезщетение на лице, което не е от кръга на наследниците, а за което
се твърди, че е в близки емоционални отношения с покойното лице. На мен
ми направи впечатление поведението на майката. Според мен тази жена е
некритична, тя не разбира обстоятелството, което е било свързано с това, че
тя поема ангажимент за това дете пожизнено. Това, че за определен момент е
имала функциите на служителка в общината, по повод социално ангажиране
допълнително срещу пари за битието на сина си, за нея това беше вариант да
14
получава някакви средства. Тя тук се опитваше да отклони въпроса, кой е
подписал заявлението, т.е. синът не е можел да подписва. Не стана ясно да
може да чете и пише, напротив обратното. Стана ясно, че тя е получавала
някакви суми, защото той е с 100% чужда помощ. Стана ясно, че тя не е
упражнила контрол, но това го казвам с оглед на факта, че тя е имала морални
и социални задължения, дори облечени в получаване на трудово
възнаграждение за това. Друг е въпроса, че пострадалото лице не е поставено
под запрещение. То в социалния и правния мир е имало своята
самостоятелност, но именно майката е тази, която е следвало да прецени
правилно дали е можело то да се предвижва само, както е станало в случая.
Ще ви върна на заключението на автотехническата експертиза, която казва, че
това момче крайно неправилно е предприело пресичане на кръстовището, че
то по своето естество не може само да определя собственото си движение, но
това не е проблем, който трябва да се стовари с всичка сила върху водача на
МПС. Поведението на пострадалото лице е било странно, незаконосъобразно
и това поведение е способствало в изключително голяма степен за настъпване
на вредоносния резултат. Развила съм теория по отношение на това какви са
следите по автомобила, къде е бил ударен, как е бил ударен. На голяма част
от тези въпроси автотехническата експертиза отговори, но ще се върна на
това – не стана ясно моят клиент да е карал бързо. Никой не би могъл с просто
око от свидетелите да определи скоростта на движение. Дори той да е карал
със скоростта, която е свързана с ограничение в населено място, поведението
на пострадалото лице е било такова, че той не е можел да предотврати
настъпване на резултата. Няма да навлизам в подробности по отношение на
авторството, тъй като има влязъл в сила съдебен акт. За мен по – скоро е
свързано с това каква е била връзката между брата и сестрата. Стана ясно, че
сестрата е живеела в с. Окорш, но после се изместила във Варна. Няма как да
са живели в едно домакинство. Последните пет години тя е била на редовно
обучение и последните пет години от живота на своя брат тя не е живяла с
него в едно домакинство. Въпроса за контактите между тях – на всички тук ни
е повече от ясно, че момче с такава диагноза, с описано състояние най – скоро
преди инцидента от лекар, няма как то да говори по скайп, да се свързва по
скайп. Не искам да подценявам хората с такава диагноза, но на всички ни е
ясно, че това е повече от невъзможно. В този случай мога да кажа и това – да,
може би майката не подлежи на наказателна отговорност, но ценностната й
система явно е такава. Тази нейна ценностна система, за която виждаме, че
има абсолютен дисбаланс, не може да доведе до повече отговорности за моя
клиент, отколкото му се следва, предвид фактите по делото. Говоря за
майката, която е трябвало да носи отговорност за своя син. Тя не я е носила и
оттам насетне сестрата, която е член на това семейство, да трупа дивиденти за
нещо, което майката е допуснала да се случи – пак казвам, предвид факта, че
лицето не е поставено под запрещение, се стига до изключително висока
степен на съпричиняване, която е далеч над 50 %. Може да се определи на 90
и 95%, но това го предоставям на Вас да го прецените. Отварям една скоба
15
тук и казвам, че застрахователят е изплатил, според мен, дължимото по
размер и основание обезщетение на родителите. Но те за завели друго
гражданско дело, без да отчетат съпричиняване. Тук ситуацията е същата.
Говорим за правна норма, която увеличава размера на обезщетение, говорим
за това, че още с исковата молба не се говори за онази изключителна
емоционална връзка, която да има и обратен знак, говорим за това, че
сестрата, която уж е проявявала чувство на родител и в случая не го е
проявила. Моля да приемете, ако се позовете и на експертизата, че при нея
ситуацията е отшумяла. Не е умряла, но е отшумяла, което е съвсем различно.
За периода от пет години тя е надживяла в една изключително голяма степен
загубата на своя брат и то без да се налага да ползва специализирана помощ.
Да не говорим, че всичко, което е споделила на вещото лице, е абсолютно
невярно. Позволявам си да го свържа с комерсиализираност на разказа.
Всички други данни са обратни, сестрата и майката по време на делото
говореха за нещо друго, което очевидно няма как да бъде. Моля да
постановите съдебен акт, с който да отхвърлите изцяло исковата претенция,
тъй като не са налице данни, които да говорят за необходимост от заплащане
на такова обезщетение. Загубата е преодоляна. Емоционалната връзка е била
еднопосочна, може би, не са живели в едно домакинство. Всичко това беше
изяснено като фактология. Моля за решение в този смисъл. По въпроса за
разноските – няма как да коментирам прекомерност. Те са посочени като
правна аргументация – безплатно, може би от колегата. По отношение на
разноските за ответника – моля да се присъдят в резултат на отхвърлителен
диспозитив на цялото решение. Не желая срок за представяне на писмени
бележки.
АДВ. Н. – РЕПЛИКА: Няма как да не направя реплика предвид
цинизма, който през цялото време чуваме и изразите, които бяха употребени
от страна на процесуалния представител на третото лице помагач по
отношение на брата на моята клиентка. На няколко пъти той беше определен
като жив организъм. Това говори, на първо място, за липса на познаване
въобще на правото, на фактите по делото и най-малкото на невъзможност и
непрочитане на присъдата, която е постановена от СсОС, потвърдена на
Апелативен съд и ВКС. В диспозитива на присъдата нейният клиент е осъден
и търпи наказание пет години лишаване от свобода ефективно в затвор
затова, че е причинил по непредпазливост смъртта на Т, а не на жив
организъм. Разбирате ли докъде се стига в цинизма на тези изказвания.
Очевидно на колегата не му е ясна разпоредбата на чл. 300 от ГПК по
отношение на това има или няма съпричиняване, каквото в хода на
наказателното производство въобще не е установявано и коментирано от тези
три съдебни инстанции. На следващо място, крайно некоректно, говорещо за
непознаване на делото е обстоятелството, че моята доверителка се е отделяла
от семейството си. Да, по време на четиригодишното си следване във Варна
тя е учила там, но се е връщала всяка събота и неделя, както се установява от
16
показанията на разпитаните свидетели. През 2017г. е приключила с
обучението си, след което се е върнала в дома си и е продължила да живее
при семейството си до 24.11.2018г. и след това. По делото се установява, че
тя е напуснала семейството си през 2021г., когато се е запознала с настоящия
си съпруг и от 2022г. са заедно и имат дете. Така че подобна интерпретация,
както казах, е изключително цинична, особено това да се нарече починалият
брат и че всички негови близки са го възприемали като жив организъм. Няма
какво повече да кажа.
АДВ. Р – ДУПЛИКА: Не съм използвала тази дума. Казах я само
веднъж, изхождайки от показанията на свидетеля, според който на този човек
трябва да му се оказва 100% помощ. Той не може да се справи с абсолютно
нищо. Затова си позволявам да кажа – като всеки жив организъм, който не
може с абсолютно нищо да се справя. По отношение на делото – клиентът ми
е осъден на пет години ефективно не защото няма съпричиняване, а защото е
прието, че е избягал от допуснатото ПТП. Позволявам си да кажа, че
познавам повече от повече наказателния процес, който е бил проведен,
отколкото се опитва да внуши ищеца. По отношение на факта дали са живели
в едно домакинство – да, когато тя е била във Варна не са живели в едно
домакинство. Няма как да са живели. Тя може да е гостувала в събота и
неделя, но това не е живеене в едно домакинство. Това изключва, предвид
неговото здравословно състояние, сърцераздирателните разкази по скайп
връзка, моля ви се.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
представи писмени бележки по делото в 5-дневен срок, считано от изготвяне
на протокола.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,00ч.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
Секретар: _______________________
17