О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№338
град Велико Търново, 21.09.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
д. №691/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 1, ал.1 във вр с
чл. 7 от ЗОДОВ
Същото е образувано по искова молба на Г.В.В. с
настоящ адрес ***, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните
работи, Република България и Европейския съюз за заплащане на
неимуществени вреди, причинени от
поведение / действия и бездействия/и с правно основание чл. 7 от Конституцията
на Република България , чл. 13 от ЕКПЧОС, чл. 47 от Хартата на ЕС и цена на
иска от 1800 000 лева. Действията и бездействията, от които са настъпили
претендираните вреди са извършени от съдии от Шуменски окръжен съд, Апелативен
съд – Варна, Административен съд Бургас, които са позволили същият да бъде
окован с помощни средства- белезници по време на съдебните заседания.
Действията по поставянето на последните
са извършени от полицаи, които също са нарушили горните разпоредби. Намира,
че е нарушена и Директива ЕС 2016/от 9.03.2016г. досежно ползване на помощни
средства като белезници. Счита, че ответникът в качеството му на орган по
назначение на съдии в Република България е ЮЛ, чийто орган – съответния съдия е
извършил противоправно действие или бездействие, от което на същия са причинени
неимуществени вреди. Съответно за извършените от страна на полицаи действия ЮЛ
е Министерство на вътрешните работи, а на съдебната охрана- Министерство на
правосъдието.
Първоначално исковата молба е била
депозирана пред Окръжен съд велико Търново, където е било образувано гр.д.
316/2018 г. прекратено с определение № 247/8.6.2018г. като съдът е преченил ,
че делото не му е родово подсъдно, тъй като не се касае за отговорност на
държавата за вреди, причинени от дейност на правозащитни органи, доколкото
ответниците по делото не са такива органи. Намерил е, че не е приложимо и т.2
от ТП № 2/19.05.2015г. на ВКС и ВАС ,доколкото ВСС не се явява административен
орган, не представлява и администрацията на орган на съдебната власт. ВСС не
може да отговаря като възложител на работата на съдиите, доколкото ответник
може да бъде единствено ЮЛ- съответния орган на съдебна власт, тъй като
дейността на ВСС по избор и назначение на съдиите се явява административна,
същоят издава индивидуални административни актове, поради което претенциите за
вреди от незаконосъобразност на постановените от него административни актове се
разглеждат от административните съдилища. Дейността по поставяне на помощни
средства от страна на полицаи и съдебна охрана също е административна, поради
което производството целящо обезщетение на претърпените неимуществени вреди
следва да се развие по реда на АПК съгласно трайно установената съдебна
практика на смесени състави на ВКС и ВАС напр. определение № 38/16.11.2016г. по
гр.д. 30/2016г.и други. С правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно ал2 на
посочения текст исковете по ал.1 се разглеждат по реда на АПК, като местната
подсъдност се определя по чл. 7, ал 1 от ЗОДОВ по мястото на увреждането или по
настоящ адрес или седалището на увредения. С оглед на така изложеното ВТОС след
като е прекратил производство е изпратил преписката на Административен съд
Ловеч, доколкото настоящия адрес на ищеца е затвора в гр. Ловеч. Това
определение е било обжалвано пред Апелативен съд Велико Търново, който с
определение № 275/19.07.2018г. по в.гр.д. 334/2018г. постановено по реда на чл.
274, ал1 т. 2 във вр. с чл.121 от ГПК е потвърдил атакуваното определение в
прекратителната му част. Отменил е същото в частта, в която делото е изпратено
по правилата на родовата подсъдност –Административен съд, но се е поизнесъл и
по местната такава, като е намерил, че след като при справка в ГРАО настоящия
адрес на ищеца е с. Арбанаси, това е Административен съд Велико Търново, поради
което в тази част е отменил определението на ВТОС. След изтичане на едноседмичния
срок за обжалване на определението пред ВКС, Апелативне съд Велико Търново е
изпратил делото на Административен съд Велико Търново. По подадената искова
молба е образувано и настоящото дело.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, при което съгласно чл.1,ал.2 от ЗОДОВ, в
приложимата редакция, в сила от 11.12.2012г. – ДВ бр.98/2012г., исковете по
ал.1, се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се
определя по реда на чл.7, ал.1. Според чл.7,ал.1 от ЗОДОВ, ред. ДВ
бр.98/2012г., искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, срещу органите по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Така уредената
местна подсъдност се явява специална по отношение на правилата на АПК, поради
което следва да намери приложение при искове с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Местната подсъдност е изборна като изборът се прави от подателя на иска
който определено не е посочил за компетентен съответния съд, в района на който
е станало и непозволеното увреждане – Шуменски окръжен съд Окръжен съд Варна, и
Бургас, съответно Административните такива. Следователно местно компетентен е
съдът по настоящия адрес на ищеца. по, Апелативен съд Бургас и Апелативен
съд ,
таке, при което ищецът вече е
направил своя избор като е предявил иска си пред Административен съд Ловеч.
На първо място настоящата инстанция
намира, че абсолютно недопустимо Апелативен съд Велико Търново определя като
Административен съд Велико Търново за компетентен, като по този начин се
произнася по спор за подсъдност между Административен съд Велико Търново и
определения от първата инстанция Административен съд Велико Търново. Доколкото
съгласно правилата на чл. 135, ал.3 от АПК спрове за местна подсъдност между
административни съдилища се решават от ВАС.
На следващо мосто,Апелативен съд Велико Търново неправилно е приел, че след справка в ГРАО настоящия адрес на ищеца е с. Ар, община Велико Търново, макар изрично от титулната част на исковата молба се установява, че настоящия адрес на ищеца е затвора в гр. Ловеч. Адресът, според чл. 89, ал. 1 от ЗГР, е "еднозначното", т. е. с достатъчен обем характеризиращи го признаци "описание на мястото, където лицето живее или ... получава кореспонденцията си" и това място може да не съвпада с декларираните (и документирани) постоянен и настоящ адрес. След като адресът на който ищеца получава кореспонденцията си, където пребивава понастоящем е затвора в гр. Ловеч, то изводът е ,че декларирания от него настоящ адрес не съвпада с истинския такъв. След като местоживеенето или настоящия адрес е дефинирано като "всяка фактическа връзка с дадено място" (р. 423-93, I н. о., Сб., с. 209), независимо от адресната регистрация на лицето и причините за пребиваването му на това място, то определено ищецът пребивава в СЗ Ловеч, и това е мястото, с което има постоянна "фактическа връзка".
Поради това и с оглед данните за настоящия му адрес СЗ Ловеч, компетентен съд по правилата на местната
подсъдност, уредена в чл.7 от ЗОДОВ да
разгледа предявения иск се явява Административен съд-Ловеч.
Допълнителен , макар и не основен
аргумент е че чл. 7 от ЗОДОВ определя посочената местна подсъдност, за да може
увреденото лице да има по- добър достъп до правосъдие. Именно с оглед на
местопребиваването или настоящия адрес на ищеца, такъв най- благоприятен достъп
се явява Административен съд Ловеч.
На него следва да бъде изпратено
настоящото дело.
Предвид гореизложеното и на основание чл.135,
ал.2 от АПК,във вр. с чл.7 от ЗОДОВ осми
състав на Административен съд Велико Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №691/2018г.
по описа на Административен съд – Велико Търново
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен
съд Ловеч за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Препис от определението да се изпрати за
сведение на страните по реда на чл.137 от АПК.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК