РЕШЕНИЕ
№ 3867
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110206384 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от С. Й. М., ЕГН: ********** с адрес гр. С, кв.О к, ул.
, ап. срещу Наказателно постановление (НП) № 11-01-813 от 23.02.2023г., издадено от
директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание чл.
256, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 598,09 /петстотин деветдесет и осем лева и
девет стотинки/ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 във вр с чл. 20, ал.
3, т. 2 във вр с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
В жалбата се излага съображения, че извършените дейности от страна на дружеството,
на което е бил изпълнителен директор жалбоподателят, имат инцидентен характер и няма
как същите да бъдат планувани, за да може да се осъществи обществена поръчка. Също така
счита, че е абсолютно невъзможно да бъде обявена обществена поръчка с предмет
„извършване на ремонт и поддръжка за автобуси“. На следващо място, процесуалният
представител на жалбоподателя посочва, че във връзка с обявеното извънредно положение в
страната във връзка с епидемията от корона вирус дейността на дружеството е била
затруднена и в тази връзка е следвало да се вземат извънредни мерки. Твърди, че предвид
значимостта на хората да не остават без транспорт причинените вреди от деянието са по-
малко значителни. Излага съображения, че е неправилно определена санкционната норма, а
също така че деянието му следва да се квалифицира като маловажно такова съгласно чл. 28
1
от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. С. М., която моли за отмяна на наказателното постановление, като посочва, че
поддържа подадената жалба. Процесуалният представител на жалбоподателя представя
писмени бележки по делото, в които излага съображения сходни с тези в подадената жалба.
Моли за отмяна на наказателното постановление, като намира същото за незаконосъобразно
такова, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна- директор на АДФИ редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от юрисконсулт Хранова, която моли за потвърждение на наказателното
постановление, като намира същото за правилно и законосъобразно, в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Процесуалният представител на въззиваемата страна
представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за правилността,
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление. Моли за неговото
потвърждаване и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на поисканото от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Дружество „Столичен автотранспорт“ ЕАД е юридическо лице със седалище и адрес на
управление гр. С , ул. „Ж“ №, община Красно село. Същото имало предмет на дейност
извършване на превоз на пътници с автобуси; обслужване и текущ ремонт; реализация на
приходи и контрол. Едноличен собственик на капитала била Столична община.
Дружеството се представлявало от изпълнителния си директор, който към 24.08.2020г. бил
жалбоподателя С. М., съгласно Договор за възлагане и управление №РД 12-88/09.06.2017г.
Въз основа на Заповед от 18.05.2022г. на зам. директора на АДФИ на лицето Х Х на
длъжност „главен финансов инспектор“ от отдел Първи, дирекция „Инспекционна дейност“
било възложено да извърши финансова инспекция на дружество „ Столичен автотранспорт“
ЕАД. Заповедта била изменена със Заповед от 24.06.2022г. и със Заповед от 07.09.2022г.
В хода на назначената и извършена проверка било установено, че в периода от
01.01.2020г. до 30.12.2020г. в дружеството са били извършвани разходи за
възстановяване/ремонт на части в общо в размер на 49 841,20 лв. без ДДС. Същото
обстоятелство се потвърждавало от представена на съответните длъжностни лица справка
изх. №1733-2/14.09.2022г. Било установено, че към 24.08.2020г. стойността на
предоставените на дружеството услуги възлизала на сумата от 31 001,10 лева.
Проверяващите установили, че доставчиците на услугите са избрани от възложителя
(дружеството, на което жалб. М. е изпълнителен директор към инкриминирания период), без
да е бил приложен предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за
възстановяване и ремонт на части.
2
Предвид констатираното в хода на проверката, свидетелят Х Х на длъжност „главен
финансов инспектор“ от отдел Първи на дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ
съставил спрямо жалбоподателя С. М. акт за установяване на административно нарушение
№ 11-01-813 от 19.10.2022г. Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели при
установяване на нарушението и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр
от същия срещу подпис. В съставения АУАН жалбоподателят не депозирал възражения или
обяснения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН били депозирани
писмени възражения с рег. №11-01-813 от 26.10.2022г. В него жалбоподателят изложил
възражения, сходни с тези в подадената до съда жалба.
АНО счел подадените възражения за неоснователни такива и на база на съставения
АУАН издал процесното наказателно постановление№ 11-01-813 от 23.02.2023г., издадено
от директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание
чл. 256, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 598,09 /петстотин деветдесет и осем лева и
девет стотинки/ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 във вр с чл. 20, ал.
3, т. 2 във вр с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
Същото било връчено срещу подпис на 31.03.2023г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени
материали: въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК заверени копия
на: Заповед № ЗМФ-674 от 05.06.2022г. на министъра на финансите Росила Желева (л.17),
справка за непланиран заместващ пробег (л.21), Заповед от 18.05.2022г. на зам. директора на
АДФИ (л.22), Заповед от 24.06.2022г. (л.23), Заповед от 07.09.2022г. (л.25), справка за
отговорните длъжностни лица при „ Столичен автотранспорт“ ЕАД (л.26-27), справка за
лицата представляващи възложителя по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗОП при „ Столичен
автотранспорт“ ЕАД за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г. (л.28), Договор за възлагане
на управлението на ЕАД с общинско имущество РД 12-88/09.06.2017г. (л.29-33), справка за
платените неприсъствени дни на изпълнителния директор на „ Столичен автотранспорт“
ЕАД за периода 01.01.2018г. до 31.12.2021г. (л.34), справка с изх. № 1733-2/14.09.2022г.
(л.35-40), писмо с вх. №1566 от 08.08.2022г. (л.41), писмо с изх. №697 от 29.08.2022г. (л.46-
69), фактура №********** от 24.08.2020г. (л.70), фактура №**********(л.71).
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали
по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от
съда гласни доказателства. Съдът намира, че за изясняване на фактическата обстановка по
делото не е необходимо събирането на гласни доказателствени средства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води
до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени
по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
3
категорични доказателства по делото.
Въз така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени сроковете по
чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.261, ал.1 от сега, действащия ЗОП, тъй като нарушението е
извършено на 24.08.2021г., АУАН е съставен на дата 19.10.2021г., а наказателното
постановление е издадено на 23.02.2022г. Това показва, че от извършването на нарушението
(24.08.2021г.), до съставянето на Акта не са изтекли 3-годишният, респ. 6-месечният срок по
ЗОП, който е приложим в случая, тъй като се явява специален по отношение на чл.34, ал.1
от ЗАНН. Доколкото от съставянето на АУАН до издаване на НП не е изтекъл срок, по-
голям от 6 месеца, съдът приема за спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица - съгласно
приложените по делото Заповед от 18.05.2020г. на Директора на АДФИ, приложена на л.22
от делото и предвид чл.261, ал.1 и ал.2 от Закона за обществените поръчки.
В случая са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3; чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1
от ЗАНН.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в
НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби, които са
нарушени. Съдът намира, че актът и обжалваното наказателно постановление са издадени от
лица, които има компетентност за това. В тази връзка съдът намира, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
По съществото на спора настоящият съдебен състав намира следното:
Според чл. 17, ал. 1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. На
следващо място съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП възложителите прилагат реда за възлагане
чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените
поръчки имат прогнозна стойност – при доставки или услуги – от 30 000 лв. до 70 000 лв.
От всички събрани по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
4
дружество „Столичен автотранспорт“ ЕАД има предмет на дейност извършване на превоз на
пътници с автобуси; обслужване и текущ ремонт; реализация на приходи и контрол.
Настоящата съдебна инстанция счита, че в този смисъл за същото са били приложими
разпоредбите на чл. 17 вр с чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Предвид на това, разпоредбата на чл.
17, ал. 1 от ЗОП задължава възложителите да приложат предвидения в закона ред за
възлагане на обществени поръчки, когато с извършените дейности се достигне прага
посочен в разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, а именно 30 000 лева. Съдът намира, че
от всички събрани по делото доказателства се явява безспорно доказано обстоятелството, че
за периода от 01.01.2020г. до 30.12.2020г. дружеството, представлявано от жалбоподателя
М. е извършило разходи за възстановяване и ремонт на части в общ размер от 49 841,20 лв.,
като с фактура от 24.08.2021г. е бил достигнат законоустановения в нормата на чл. 20, ал. 3,
т. 2 от ЗОП праг. Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не се спори относно
обстоятелството, че жалбоподателя в качеството си на управител на посоченото по-горе
дружество се явява задължено съгласно нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП лице и предвид, че
същият не е упражнил правото си по чл. 7, ал. 1 от ЗОП за определяне на друго длъжностно
лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки се явява отговорно такова.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не съществува спор и относно
извършеното деяние, като жалбоподателят единствено твърди, че била налице крайна
необходимост.
Съдът намира, че действително нарушението е било извършено по време на обявено
в страната извънредно положение относно избухналата епидемия свързана с
разпространение на вируса Ковид-2019. Същото обаче не освобождава съответните лица от
задълженията им и не биха могли да бъдат възприети като оправдание относно извършени
административни нарушения. От друга страна, относно направеното възражение от страна
на жалбоподателя относно наличието на крайна необходимост съдът намира, че същото се
явява неоснователно такова. Никъде не е предвидено изключение при наличието на
извънредни нужди да отпада задължението на отговорните лица да прилагат разпоредбите
на Закона за обществените поръчки. Отделно от това, настоящата съдебна инстанция
намира, че твърдението на жалбоподателя, че извършената дейност е имала спешен порядък
се явява голословно такова, доколкото не е подкрепено от нито едно събрани по делото
доказателство. На следващо място, съдът намира това възражение направено от
процесуалния представителя на жалбоподателя и за житейски нелогично такова, доколкото
дейността по отношение на която е санкциониран жалбоподателя се е извършвала в срок от
01.01.2020г. до 30.12.2020г, като едва на 24.08.2020г. е бил достигнат прага посочен в
разпоредбата на чл. 20, ал.3 ,т. 2 от ЗОП, т.е. жалбоподателят е могъл да предвиди, че при
продължаване на извършването на тези разходи ще се достигне до превишаване на прага и
възникване на посоченото задължение.
Съдът намира, че правилно жалбоподателят е бил санкциониран съгласно чл. 256,
ал. 1 от ЗОП, който текст предвижда, че „Възложител, който възложи обществена поръчка,
като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи,
5
с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да
приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно
стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10
000 лв.“. Видно от приложените по делото писмени доказателства са били поети задължение
за извършване на разход, който възлиза на стойност 59 809,44 лв. с ДДС. Предвид на това
правилно АНО е определил санкция в размер на 598,09 лв.
Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение за
неправилно приложена санкционна норма, доколкото разпоредбата на чл.247 от ЗОП се
явява обща такава и съответно приложима тогава когато не е налице специален ред за
ангажиране на отговорността за съответното нарушение, както в случая е разпоредбата на
чл. 256, ал. 1 от ЗОП, правилно приложена според настоящия съдебен състав.
Воден от гореизложеното, съдът намира за безспорно доказан извършеното
нарушение от обективна страна, доколкото видно от събраните по делото доказателства на
24.08.2020г. жалбоподателя С. М. в качеството си на изпълнителен директор на дружество „
Столичен автотранспорт“ ЕАД като е поел задължение за извършване на разход по фактури
№12526/24.08.2020г. и по №********* от 24.08.2020г., с което се надвишава минималния
стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, без да приложили предвидения в закона ред за
възлагане на обществени поръчки.
От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят е действал виновно при
формата на вината непредпазливост, доколкото същият не е предвиждал обществената
опасност на извършеното от него, но е могъл и е бил длъжен да я предвиди.
Отделно от това, съдът счита, че нарушението е поставило в опасност обществените
отношения, свързани с разходване на публични средства в немалък размер, с оглед на което
и съдът не констатира основания да приеме случая като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с обикновените нарушения от този
вид. Предвид това прецени, че не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН и не се съгласи с
изложените от жалбоподателя съображения в тази насока. Съдът намира, че случаят не се
отличава от останалите случай на извършени нарушения от този вид и е с типичната
обществена опасност.
При този изход на въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция намира
за основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
жалбоподателят следва да заплати на учреждението, чийто орган е издал процесното
наказателно постановление, сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 11-01-813 от 23.02.2023г.,
издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на
основание чл. 256, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 598,09 /петстотин деветдесет и
осем лева и девет стотинки/ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 във вр
с чл. 20, ал. 3, т. 2 във вр с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН С. Й. М., ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ на АДФИ сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7