№ 2879
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110204513 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
ул.“О.“ .., ........, срещу Наказателно постановление № НП-56/07.03.2022 г.,
издадено от за председател на Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) за извършено
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (ЗПКОНПИ). За същото на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 173,
ал. 1 от ЗПКОНПИ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
В жалбата се релевират доводи, че допуснатото нарушение е неволно,
от чисто формално естество, за първи път и без от същото да са произлезли
каквито и да било преки или косвени вреди, поради което се счита, че са
налице всички предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
като конкретният случай бъде определен като маловажен. Отделно от това се
поддържа, че определеният размер на наложеното административно
наказание е несъразмерен и твърде висок за доходите на жалбоподателя.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като се приложи разпоредбата
1
на чл. 28 ЗАНН.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв. П.П., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. Последният, в дадения ход по същество,
пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.
В допълнение излага, че в развилото се административнонаказателно
производство е налице съществено нарушение, изразяващо се в неспазване на
предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок, както и липсва обосновка в
атакуваното наказателно постановление относно определения размер на
административното наказание. Моли да се присъдят на доверителя му
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.К. която
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като
същевременно се релевира възражение за прекомерност по отношение
размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.11.2021 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ е
направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници
декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (ЗПКОНПИ) да подават декларации относно придобитото
имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи
в страната и в чужбина съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1-6, т. 9, във вр. с чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗПКОНПИ в едномесечен срок от освобождаване на длъжност.
В хода проверката било установено, че Г. Ф. Ф., в качеството си на
задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПКОНПИ, не е подала в срок
декларация по образец съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗПКОНПИ.
С писмо вх. № ЦУ-01-20756/27.09.2021 г., подписано от изпълнителен
директор на Агенция за социално подпомагане - Р.П. Комисията била
2
информирана, че Г.Ф. е освободена от длъжност, считано от 01.01.2021 г., във
връзка с което обстоятелство било приложено и копие на Заповед № ЧР-2
84/09.12.2020 г. на изпълнителен директор на Министерство на труда и
социалната политика, Агенция за социално подпомагане, за прекратяване на
служебното правоотношение на Г. Ф. Ф..
Служителят на КПКОНПИ приел, че на основание разпоредбата на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ лицето е следвало да подаде декларация за
имущество и интереси в срок до 01.02.2021 г. включително - едномесечен
срок от датата на освобождаване на длъжността (01.01.2021 г.), а
жалбоподателят Г. Ф. Ф. била изпълнила задължението си на 20.09.2021 г. с
подаването на декларация за имущество и интереси с вх. № Ф
1606/20.09.2021 г. (със седем месеца и деветнадесет дни закъснение),
респективно след изтичане на законоустановения срок.
За така констатираното нарушение св.Р. М. К. – на длъжност „старши
инспектор“ в Дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ, приел, че е
налице административно нарушение и изпратил на жалбоподателя покана за
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
На 22.11.2021 г. свид. К. съставил АУАН № ПР-617/22.11.2021 г. срещу Г. Ф.
Ф. за това, че на 02.02.2021 г. в КПКОНПИ – гр. София (където следвало да
бъде подадена декларацията) последната, в качеството си на началник на
отдел „Мониторинг и оценка“, дирекция „Международно сътрудничество,
програми и европейска интеграция“ и ръководител на проект финансиран със
средства от Европейския съюз, месторабота: Агенция за социално
подпомагане, като задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 43 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (ЗПКОНПИ), не е подала в законоустановения срок декларация за
имущество и интереси съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ.
Актосъставителят приел, че с това били нарушени разпоредбите на чл.
38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ и бил осъществен съставът на
чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ. АУАН бил съставен в присъствието на двама
свидетели – .........., бил подписан от актосъставителя, от свидетелите по него,
като бил връчен на жалбоподателя на 22.11.2021 г. лично и срещу подпис,
като последната го подписала с възражението, че месец след като била
3
освободена от длъжността началник на отдел „Мониторинг и оценка“,
дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска
интеграция“, започнала работа в Софийска община на длъжност директор на
Център за настаняване от семеен тип за деца, във връзка с което попълнила
декларация и се заблудила, че това е достатъчно, за да бъдат удовлетворени
изискванията на закона.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани и писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 07.03.2022 г. за председателят
на КПКОНПИ издал обжалваното наказателно постановление № НП-
56/07.03.2022 г., в което били отразени обстоятелствата по извършването на
нарушението, неговото фактическо описание (идентично на това в АУАН) и
правната му квалификация по чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ, като на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ на жалбоподателя
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200 (хиляда
и двеста) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля –
актосъставител Р. М. К..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Р. М. К. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
К. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
този свидетел като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
4
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.177,
ал.1 от ЗПКОНПИ и приложената към материалите на делото Заповед № РД-
06-654/24.08.2021 г. на председателя на КПКОНПИ. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 177, ал. 1
от ЗПКОНПИ – председателя на КПКОНПИ.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
Във връзка с възраженията на въззивника, че не са спазени преклузивните
срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП следва да
бъде отбелязано, че от събраните в съдебното производство доказателства се
5
установява, че на 10.11.2021 г. в дирекция "Публичен регистър“ на
КПКОНПИ е извършена проверка, в хода на която е установено извършеното
от Г. Ф. Ф. нарушение, описано в АУАН и НП, респективно и тримесечният
срок за съставяне на АУАН е започнал да тече именно от тази дата. АУАН е
съставен на 22.11.2021 г., т.е. в законоустановения срок. Шестмесечният срок
за издаване на НП е започнал да тече от датата на издаването на АУАН –
22.11.2021 г., като атакуваното наказателно постановление е издадено на
07.03.2021 г. – отново в законоустановения срок. По изложените съображения
и доводите на жалбоподателя в противоположния аспект са изцяло
неоснователни и като такива не могат да бъдат споделени.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че жалбоподателят Г. Ф. Ф. е административнонаказателно отговорно лице по
реда на ЗПКОНПИ, тъй като е задължено да подава декларация за имущество
и интереси на основание чл. 6, ал. 1, т. 43 от ЗПКОНПИ.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят Г. Ф. Ф. е извършила нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл.
35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ
вменява в задължение декларация за имущество и интереси да се подава в
едномесечен срок от освобождаване на длъжността, а съгласно разпоредбата
на чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон декларацията за имущество и интереси се
подава от лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези,
задължени по Закона за съдебната власт. Според чл. 6, ал. 1, т. 43 от
ЗПКОНПИ, лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този
закон, са ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени
длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово
управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях
национално финансиране или чужди средства съгласно разпоредбите на
Закона за публичните финанси.
В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателят Г. Ф.
Ф., в качеството си на началник на отдел „Мониторинг и оценка“, дирекция
„Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ и
ръководител на проект финансиран със средства от Европейския съюз,
месторабота: Агенция за социално подпомагане, е задължено лице по чл. 6,
ал. 1, т. 43 от ЗПКОНПИ, поради което за жалбоподателя е възникнало
6
задължение в едномесечен срок от освобождаване на длъжността,
респективно до 02.02.2021 г. да подаде декларация по чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗПКОНПИ. Като е подалa своята декларация по чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗПКОНПИ на 20.09.2021 г. жалбоподателят Ф. е извършила вмененото й
административно нарушение.
Съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ, лице, заемащо висша публична
длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с
глоба в размер от 1000 до 3000 лв. В настоящия случай на въззивника Ф. е
наложено административно наказание "глоба" в размер от 1200 лева. Освен,
че не са изложени никакви съображения в тази насока от страна на
наказващия орган, съдът счита, че не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят определяне на санкцията в размер над
минималния такъв, установен в закона. В тази връзка следва да се вземе
предвид, че извършеното нарушение е за първи път и не се със завишена
обществена опасност. Поради изложеното съдът счита, че целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да бъдат изпълнени и с налагане на
санкцията в минимален размер. С оглед на това, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се измени в санкционната
му част, като наложеното наказание "глоба" се намали от 1200 на 1000 лева.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че не са налице
основания за определяне на случая като маловажен и прилагане на чл. 28
ЗАНН. На първо място следва да се изтъкне естеството на засегнатите
обществени отношения, а именно - разкриване на имущественото състояние
на лица, заемащи висши държавни длъжности, което е предпоставка както за
ефективно упражняване на функциите на КПКОНПИ и други контролни и
правозащитни органи, така и за доверието на обществото към съответното
лице, което в настоящия случай, предвид заеманата от нарушителя длъжност
е от особена важност. На следващо място настоящия случай не разкрива
особености, които да го отличават от обичайните случаи на нарушения от
този вид, в насока снижаване на обществената опасност на извършеното.
Нещо повече, задължението за подаване на декларация по чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗПКОНПИ е изпълнено от жалбоподателя едва на 20.09.2021 г. или повече от
седем месеца след законоустановения срок, респективно не се касае за
незначително закъснение. В тази връзка следва да се отбележи, че
обстоятелството, че жалбоподателят Ф. е подала декларация за имуществото
7
и интереси по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ във връзка с последващо
назначаване на същата като директор на ЦНСТДБУ „Д.“ ЗСУ Софийска
община, не води до различен от горепосочения извод, противно на наведените
от жалбоподателя доводи. Това е така, защото подаване на визираната
декларация не освобождава нарушителя от задължението за надлежно
изпълнение пред КПКОНПИ за подаване на декларацията при освобождаване
от длъжност, съгласно разпоредбата на чл.38, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ.
Ето защо и предвид всичко горепосочено съдът намира, че подадената
жалба се явява частично основателна, като наказателно постановление следва
да се измени единствено в санкционната му част, като наложеното
административно наказание "глоба" се намали от 1200 на 1000 лева.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съгласно чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение
от 80,00 (осемдесет) лева за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-56/07.03.2022 г., издадено
от за председател на Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с което на Г. Ф.
Ф., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1200 лева за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 3,
във вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" от
8
1200 лева на 1000 лева.
ОСЪЖДА Г. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ул.“О.“ .., ........
да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) – ........., сумата в размер на
80,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9