РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13 състав в публично
заседание на 09.01.2025 г. две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: В. ВЪЛКОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 504 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 от Търговския закон ТЗ), обусловени от тази претенция искове по чл. 649 ал. 2 вр. чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ вр. чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД и иск по чл. 649 ал. 2 вр. чл. 57 изр. второ ЗЗД.
Ищецът „А.И.К.С.“ С.А. – Гърция, рег. № ********* (с променено
наименование и съгласно уточнение по л. 730 и сл. от делото), представляван от
адв. Н., твърди да е кредитор на масата на несъстоятелността в рамките на
производство по несъстоятелност срещу „М.Б.“ ЕАД-в несъстоятелност, открито с Решение
от 01.10.2018 г. по т.д. № 622/18 г. по описа на СГС въз основа на молба,
подадена на 30.03.2018 г. Твърди се съдът да е определил като начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2016 г. Ищецът сочи, че на 28.06.2017 г. „М.Б.“ ЕАД
сключило договор във форма на нотариален акт № 172, том II, рег. № 8308 дело №
289/2017 г., вписан с вх. Рег. № 41339/28.06.2017 г. акт № 126, том XCIV, дело
№ 29732/2017 г. с ответника „А.“ ЕООД (с променена организационна структура в
хода на производството), за продажба на поземлени имоти с идентификатори
съответно 68134.1970.1253; 68134.1970.2061; 68134.1970.1641; 68134.1970.2221;
68134.1970.1725; 68134.1970.1243; 68134.1970.2195; 68134.1970.1827;
68134.1970.1828; 68134.1970.1587; 68134.1970.1586; 68134.1970.4329;
68134.1970.4328; 68134.1970.2800; 68134.1970.1605; 68134.1970.1824;
68134.1970.1829; 68134.1970.1857; 68134.1970.1856; 68134.1970.1418;
68134.1970.1500; 68134.1970.1521; 68134.1970.2355; 68134.1970.2356;
68134.1970.2354 и част от поземлен имот с идентификатор 68134.1970.1852. Ищецът
смята, че стойността на имотите значително надхвърля полученото по договора от
страна на длъжника както според записванията в баланса на дружеството, така и при
отчитане пазарната цена на имотите при довод средната пазарна цена за квадратен
метър към датата на сделката за имоти в местността „Ботаническа градина“ да е възлизала
на 175 евро. Иска се сделката да бъде обявена за недействителна по отношение
кредиторите на несъстоятелността.
Синдикът на „М.Б.“ ЕАД (в несъстоятелност) – Е.Т. сочи, че
производството по несъстоятелност е инициирано с молба вх. № 45904 от
30.03.2018 г., а ищецът е кредитор на масата на несъстоятелността като смята за
налични и предпоставките за обявяване относителна недействителност на сделката.
Ответникът „А.“ ЕООД твърди, че договорената цена на имотите от 2 780
720 евро надвишава реалната им пазарна цена към 28.06.2017 г. Сочи, че за тези имоти
не е бил намерен купувач при значително по-ниска цена в рамките на организирана
от частен съдебен изпълнител публична продан през м. 06.2016 г. Застъпва
теза,че при преценка за еквивалентността на престациите следва да бъде отчетен
и фактът, че продадените имоти са били ипотекирани в полза на „БАНКА ПИРЕОС“
С.А. – Гърция и в резултат на оспорвания договор не са засегнати интересите на
кредиторите, а осигурената допълнителна сума от поисканата при публичните продани е довела до намаляване
размера на предявените вземания в производството по несъстоятелност, ползващо и
останалите кредитори на масата на несъстоятелността. Намира за меродавно и обстоятелството,
че цената е определена за множество имоти. Навежда довод и че продажбата на
ипотекирани имоти не уврежда кредиторите на масата на несъстоятелността предвид
ангажимента им да търпят привилегията на ипотекарния
кредитор по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ..
Ищецът предявява срещу „А.“ ЕООД и иск за връщане на даденото от „М.Б.“
ЕАД – в несъстоятелност, а именно: 68134.1970.1253; 68134.1970.2061;
68134.1970.1641; части от поземлени имоти с идентификатори съответно
68134.1970.2221; 68134.1970.1243; 68134.1970.2195; поземлени имоти с
идентификатори съответно 68134.1970.1827; 68134.1970.1828; 68134.1970.1587;
68134.1970.1586; 68134.1970.4329; 68134.1970.4328; 68134.1970.2800;
68134.1970.1605; 68134.1970.1824; 68134.1970.1829; 68134.1970.1857; 68134.1970.1856;
68134.1970.1418; 68134.1970.1500; 68134.1970.1521; 68134.1970.2355;
68134.1970.2356; 68134.1970.2354 и част от поземлен имот с идентификатор
68134.1970.1852, в масата на несъстоятелността.
Синдик Т. смята за основателна и претенцията за връщане на полученото.
Ответникът „А.“ ЕООД оспорва така предявения иск с довод, че
обуславящият иск е неоснователен.
Ищецът твърди също така преди предявяване на исковата молба ответникът
„А.“ ЕООД да се е разпоредил с поземлен имот с идентификатор 68134.1970.1725,
който е заменил срещу поземлен имот с идентификатор 68134.1970.1576. Навежда
довод, че полученият имот е равностоен на отчуждения като смята, че връщането
му е съответно на задължението да върне това, от което се е възползвал. Иска се
ответникът „А.“ ЕООД да бъде осъден да върне в масата получения в замяна имот с
идентификатор 68134.1970.1576.
Синдик Т. намира за основателна и така предявената претенция като
конкретизира, че задържане на вещ, получена в замяна на подлежаща на връщане вещ
бива лишено от основание като смята обогатяването на третото лице за съизмеримо
с полученото. В хода на съдебното заседание застъпва теза, че утвърдената
съдебна практика признава обратна сила на решение по чл. 647 ТЗ, водещо до
възстановяване на правното положение преди сключване на сделката, за да се
открие и възможност за връщане на даденото с осъдителен иск. Поддържа и теза за
признато от съдебната практика компенсаторен характер на отговорността по чл.
57 ал. 2 ЗЗД и съответно за меродавно пълното отстраняване на обедняването и
отстраняване на несправедливото обогатяване средство за което вижда в
присъждане на получения в замяна недвижим имот.
Ответникът „А.“ ЕООД по същество оспорва и така предявения иск,
позовавайки се на неоснователност на обуславящия иск.
Длъжникът „М.Б.“ ЕАД (в несъстоятелност) не изразява становище по
исковете.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Н. от САК, поддържа предявените искове като прави възражение и за прекомерност на претендираното от ответника „А.“ ЕООД адвокатско възнаграждение над сумата от 30 000 лв. Подробно обосновава правните си доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника „А.“ ЕООД – адв. Г. от САК, конкретизира, че за определяне пазарната цена на процесните имоти е отчетена пазарната оценка, извършена в рамките на висящо изпълнително производство под № 3840/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б., мотивирало дружеството, че придобива имотите над пазарната им цена. Смята за меродавна цената към момента на преговорите, каквито твърди да са реализирани през периода септември-ноември 2016 г., а финализирани през 2017 г. след много сложен и дълъг процес.
Синдикът на „М.Б.“ ЕАД (в несъстоятелност) не изразява становище в хода на устните състезания.
Съдът, приема, че заявеното от ищеца и безспорно по делото прехвърляне на вземането е относимо към процесуалната легитимация на ищеца – вземането на „АЛФА БАНК“ С.А. от необслужван кредит не е предмет на изследване в процеса, а и обект на формиране на сила на пресъдено нещо, обуславящо непосредственото приложение на чл. 226 ГПК. Търговското наименование е само един от идентификационните белези на търговското дружество в търговския оборот, който обаче подлежи на промяна. Неизменният, поради което и определящ за идентификация на юродическото лице белег е придаденият му уникален код. От служебно извършената справка в Търговския регистър на посочения от ищеца електронен адрес се установява, промяна в наименованието на регистрираното дружество под номер в Общия търговски регистър ********* е вписана на „АЛФА БАНК“ С.А, с последващо променено наименование на „А.И.К.С.“ С.А. („АЛФА УСЛУГИ И ХОЛДИНГ“ С.А).
От съобщението на Министерство на развитието и инвестициите (л. 744 и сл. от делото), съставляващо официален документ, еднозначно следва извод за настъпило в хода на процеса преобразуване чрез отделяне на банковата дейност. При отсъствие на каквито и да било данни, сочещи на разпореждане с процесното вземане, преди предявяване на иска (включително и посредством включване на вземането в отделеното имущество), производството се явява надлежно инициирано. Липсват изрични правила, регламентиращи частното правоприемство в контекста на производствата по попълване на масата на несъстоятелността. След като прехвърлител на право, обект на защита в съдебно производство е легитимиран да го отстоява дори и да не му принадлежи, с оглед нормата на чл. 5 ГПК и по-аргумент от по-силното основание, настоящият състав приема ищеца за легитимиран да отстоява косвения интерес на своя правоприемник като от свое име съдейства за попълване масата на несъстоятелността, от чийто обем зависи и евентуалното удовлетворяване на прехвърленото вземане. Същевременно специалният закон утвърждава участието на синдика като необходима, но и достатъчна гаранция за легитимните интереси на всички кредитори на масата на несъстоятелността, в това число и на заявения в процеса и безспорен между страните приобретател на вземането след предявяване на иска – Г.IV Ф.Д.А.К.. Искът се поддържа и от синдика, което и само по себе си ангажира съда да го разгледа по същество.
Като съобрази фактическите твърдения и доводите на страните в рамките приетите за разглеждане по същество искаве и относимите към тях доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 377 от ГПК, във вр. чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че с
договор от 12.12.2016 г., сключен във форма на
нотариален акт № 100, том V,
рег. № 12307 дело № 800/2016 г. на нотариус М.К.е посочено, че съгласно договор за
кредитна линия по гръцкото право с номер 8871885/03.02.2016 г., анекс от същата дата, анекс от 03.06.2016 г. и анекс
от 02.11.2016 г. Банка Пиреос С.А. има вземане от
2100000 евро, ведно с договорна лихва, и лихви за просрочие.
Посочено е и че съгласно Договор за признаване и уреждане на залъжения, сключен по гръцкото право на 29/09/14 г. в Атина
между „БАНКА ПИРЕОС“ С.А., Гърция (като кредитор); „М.“ АД (като
кредитополучател), П.С.Е.(като поръчител), М.п.Е.(като поръчител) и „М.Б.“ ЕАД
(като солидарен длъжник въз основа на сключен договор за солидарна отговорност
от 03/06/16, изменен анекс от
07.11.2016 г. е признато задължение в размер на 6534795,37 евро към
29.09.2014 г. Посочено е задължението да произтича от договор за револвиращ кредит
съгласно гръцкото право № 2553648/09.10.2006 г., сключен между Банка Пиреос СА (като кредитор), М. АД (като кредитополучател) и
г.н П.С.Е.(като поръчител), по който Банка Пиреос СА
е предоставила на длъжника 10 000 000 евро, прекратен поради
неспазване на условията на кредитополучателя и поръчителя да изплатят
задълженията на дата 08/05/14. Указано е с договора за признаване и уреждане на
задължения главницата от 6534795,37 евро да бъде изплатена до 30.9.2019 г. ведно с договорена
лихва от 2 %, вноска по гръцки закон 128/75, възлизаща на 0,6 % и лихва за просрочие по силата на закона. За обезпечаване на
посочените вземания на БАНКА ПИРЕОС С.А. до сумата 6500000 евро е изразено
съгласие „М.Б.“ ЕАД да ипотекира поземлени имоти в това число и с идентификатори
съответно: 68134.1970.1253;
68134.1970.2061; 68134.1970.1641; 68134.1970.2221; 68134.1970.1725;
68134.1970.1243; 68134.1970.2195; 68134.1970.1827; 68134.1970.1828;
68134.1970.1587; 68134.1970.1586; 68134.1970.4329; 68134.1970.4328;
68134.1970.2800; 68134.1970.1605; 68134.1970.1824; 68134.1970.1829;
68134.1970.1857; 68134.1970.1856; 68134.1970.1418; 68134.1970.1500;
68134.1970.1521; 68134.1970.2355; 68134.1970.2356; 68134.1970.2354 и
68134.1970.1852.
От неоспореното удостоверение на частен съдебен изпълнител Бъзински се установява, че в рамките на изпълнително дело №
20128380403840 на 13.06.2016 г. е пристъпено към
публична продан на имоти с идентификатори 68134.1970.2061, 68134.1970.1641,
68134.1970.1243, 68134.1970.2195, 68134.1970.1587, 68134.1970.1605,
68134.1970.2800 и 68134.1970.1500. Средно претеглената стойност на тези имоти (определена
според очертания механизъм от вещото лице Д.) възлиза на 65,62 лв.
Няма също така спор, а и от договор във форма на нотариален акт № 172, том II, рег. № 8308 дело № 289/2017 г. на нотариус В.М., вписан с вх. Рег. № 41339/28.06.2017 г. акт № 126, том XCIV, дело № 29732/2017 г. се установява изразено съгласие на 28.06.2017 г., че „М.Б.“ ЕАД продава на „А.“ ЕООД поземлени имоти с идентификатори съответно 68134.1970.1243; 68134.1970.1253; 68134.1970.1418; 68134.1970.1500; 68134.1970.1587; 68134.1970.1586; 68134.1970.4329; 68134.1970.4328; 68134.1970.1521; 68134.1970.1641; 68134.1970.1605; 68134.1970.1824; 68134.1970.1827; 68134.1970.1828; 68134.1970.1829; 68134.1970.1852; 68134.1970.1857; 68134.1970.1856; 68134.1970.2061; 11/12 ид. части от поземлен имот с идентификатор 68134.1970.2195; 68134.1970.2221; 68134.1970.2354; 68134.1970.2355; 68134.1970.2356; 68134.1970.2800 за сумата от 2757840 евро, а имот с идентификатор 68134.1970.1725 – за сумата 22880 евро. Според т. III от договора продажната цена ще бъде заплатена от купувача чрез специална доверителна (ескроу) сметка, открита по силата на Договор за доверителна сметка от 27.06.2017 година в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (ескроу агент или Банката), която сума в общ размер от 2780720 евро е преведена по доверителната сметка към подписване на нотариалния акт. При отчитане на общата площ на съвкупността от имоти договорената цена на квадратен метър възлиза на 144,70 лв.
С договор във форма на нотариален акт № 45 том I ,рег. № 761 дело № 39 от 2018 г. се установява е изразено съгласие на 14.02.2018 г., че С. К.прехвърля на „А.“ ЕООД собствения си имот с идентификатор 68134.1970.1576 с площ от 700 кв.м. според документ за собственост и 707 кв.м. според скица на СГКК. срещу което „А.“ ЕООД му прехвърля имот с идентификатор 68134.1970.1725 и площ от 920 кв.м. според акта за собственост и 973 кв.м. според скица от СГКК.
С решение № 1939 от 01.10.2018 г. по дело № 622/2018 г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на „М.Б.“ ЕАД при установена неплатежоспособност и е обявена начална дата на това състояние – 31.12.2016 г. Няма спор, че производството по несъстоятелност е инициирано с молба от 30.03.2018 г.
Съдът не кредитира заключенията на мнозинството от тройната експертиза досежно подхода за определяне на средната пазарна цена. Вещите лица О. и М. изграждат извод за пазарна цена на квадратен метър, ограничена до данните от вписани сделки в Агенция по вписванията, но без да отчитат спецификите на пазарните аналози. От посочените данни в Таблица № 2 на тройната експертиза прави впечатление, че два от общо петте имота за сравнение са маломерни със значително по-ниска цена, но с 40 % теглова тежест при възприетия от тези вещи лица подход – средно аритметичен резултат на база единични цени. Макар и обособени, тези имоти не позволяват пълноценното им ползване, но с оглед значителната тежест при определяне на средната стойност, неоправдано я занижават. Ето защо следва да бъде споделен предложеният от вещото лице Д. подход за определяне на средно претеглена стойност на база площта на пазарните аналози. Дори и стандартите за оценка на недвижими имоти да не дефинират такова понятие, подходът се налага от търсения в случая резултат. Експертната оценка е наложителна при изследване спецификите на оценяваните със сравняваните имоти и на тази основа за идентифициране на реална пазарна цена при използване на всички достоверни източници. За осредняване на индивидуално определените цени на пазарните аналози обаче наложително е остойностяване на единицата, от която е изграден общият елемент при сравнителните и оценяваните имоти – квадратен метър. Единствено онагледеният от вещото лице Д. подход позволява определяне стойността на квадратен метър площ без неизбежното за средно аритметичната цена изкривяване на резултата при съществено разминаване в цените на включените в анализа имоти.
Съдът възприема становището на вещите лица К. и О., че игнорирането на сравнителни единици единствено поради размера на цената на квадратен метър не е оправдано. Правилата на статистиката предписват изключване на открояващите се отклонения, но този подход предполага отчитане и на редица изисквания, в това число и броят на изследваните обекти, който зависи от степента на разсейване. По-големият брой позволява по-точно определяне на средната стойност и обратно, малка „извадка“ на относими към изследването единици вещае ненадеждно статистическо заключение. Установените имоти за сравнение както е вещото лице К., така и от тройната експертиза сочат на голяма разлика и осредняване чрез изключване на произволен брой единици не осигурява методологично издържано определяне на меродавна средна стойност. Следва да бъде споделено мнението на вещото лице К., че изключването на сравнителна единица с осезаемо присъствие на пазара неоправдано изкривява резултата. Затова и подобен подход следва да бъде надлежно обоснован въз основа на конкретни данни, разграничаващи сравнявания имот от оценявания. При отсъствие на такива именно обобщената цена на сравними според достъпните данни имоти позволява представа за средната цена, която единствено е в състояние да онагледи меродавен за правото критерий.
Неоснователно е възражението на процесуалните представители на ищеца за неотносимост на характеристиките на обособените имоти при тяхната оценка. Всеки самостоятелен имот се явява актив на търговеца, чиято стойност е изводима от актуалните към момента на сделката характеристики и потенциал за развитието му. Обстоятелството, че в случая имотите са закупени като съвкупност отразява специфика на сделката, но не и особеност, относима към подхода за оценка на активите, обект на разпореждане със сделката. Въпрос на допълнителен анализ остава дали и доколко тази специфика сама по себе си обосновава предписаната от закона степен на несъответствие.
При положение че за пазарната цена се съди от достъпните за експертите имоти, сравними с оценявания, настоящият състав приема за наложително средната пазарна цена да включва всички идентифицирани от експертите като подходящи за сравнение единици. Това налага формиране на съвкупност от всички възприети от вещите лица пазарни аналози..
От първоначалното заключение на вещото лице Р.К. (л. 851-836) се установява, че при отчитане на установени от вещото лице сравними сделки при възприета максимална близост към оценяваните с оглед местоположение и потенциал за развитие и въз основа на извършени сделки през периода февруари 2016 г. – юни 2017 г. при коригирана цена според съществени критерии за експлоатационните качества на недвижимоти – местонахождение и характеристики при съобразяване на на обоснования от вещото лице Д. подход за средно претеглена пазарна цена. Вещото лице К. определя като предимство в случая възможността за обединяването им предвид отсъствието на аналогични по размер свободни незастроени площи и засилен интерес към големи имоти за специфични цели. При тези съображения и след отчитане на този потенциал вещото лице определя пазарна стойност при окрупняване на имотите от 6308397 лв. (3225432,17 евро при курс лев/евро от 1.95583). Цената е определена при отчитане на съществуващите географски дадености за отделните имоти и потенциала за обединяването им и регулация на окрупнения имот, но неосъществени към датата на сделката, липсваща конкуренция за такъв имот и при отчитане на значителен дял на продадени имоти под 60 лв. за кв.м. и преобладаващо търсене за изграждане на еднофамилни къщи.
С допълнителната експертиза, пришита по л. 912-918 от делото, е обоснована оценка на процесните имоти поединично при отчитане на индивидуалните им особености, в това число местоположение, форма, наличие на път и възможности за достъп до инфраструктура, регулационен статут към датата на оценката и възможности за урегулиране като самостоятелен УПИ и потенциал за застрояване, ограничения в ползването, подобрения, наклони, близостта на територията до изключително натоварена пътна артерия – Околовръстен път с произтичащо от това високо ниво на шум. При защита на заключението в съдебно заседание на 06.12.2023 г. вещото лице допълва, че при продажба поотделно, предвид необходимост от провеждане на процедура по регулация от различни собственици и невъзможността част от тях да бъдат урегулирани като самостоятелни УПИ с оглед предназначението на територията, се налага корекция в приложения коефициент спрямо оценявания окрупнен имот. Вещото лице отбелязва и че едновременното пускане на пазара на всички тези имоти допълнително редуцира постижимата цена. Тези обстоятелства логично обясняват занижената с последващото заключение пазарна цена на имотите включително и с оглед повишени коефициенти за редукция като опровергават заявеното от процесуалните представители на ищеца противоречие в заключенията на вещото лице К..
Липсва информация за характеристиките на посочените имоти в самостоятелно изготвеното заключение от вещото лице Д.. Прави впечатление, че макар и да се позовава на предварително изложените свои съображения, при изготвеното особено мнение в рамките на тройната експертиза вещото лице Д. се ограничава до възприетите от останалите вещи лица пазарни аналози. Еднолично възприетите от нея образци не се установява да са били обсъдени, а и да са потвърдени като съответни на процесните имоти от вещите лица О. и М.. Съдът споделя становището на вещото лице К., че статистическите правила сами по себе си не са достатъчни за определяне достижимата цена на оценяваните имоти при предлагането им на свободния пазар, което в случая се потвърждава и от изключително широкия диапазон на възприетите цени от вещото лице Д.. Така например установена сделки за имот с площ от 31599 кв.м. сочи на постигната цена от 4,05 лв./кв.м. – десетки пъти по-ниска от възприетата от вещите лица като реална за територията. Формираните от вещото лице Д. обобщени цени помесечно не отчитат спецификата на оценяваните имоти.
Оценъчният подход следва да осигури максимална достоверност на резултата към относимия в случая момент – датата на сключване на сделката. Предложеният от процесуалните представители на ищеца и възприет от вещото лице Д. подход за окрупняване на цената за петгодишен период не внася яснота за състоянието на пазара на оценяваните в случая имоти към датата на оспорваната сделка. Понеже потестативното право по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ произтича от сравнение на сключената сделка с условията на пазара, меродавни са именно условията към момента на сключването й. Затова и преодоляването на евентуални колебания на пазара, с какъвто потенциал се свързва разширения времеви диапазон дори и да намира опора в статистическите правила не осигуряма нужната информация за формиране на фактически извод. Близостта в крайно постигнатата цена с поддържаната при особеното мнение средна пазарна цена не е в състояние да валидира използвания изследователски подход. Ето защо съдът приема за меродавни идентифицираните пазарни аналози от единичната експертиза на вещото лице К. и посочените в таблица № 2 към тройната експертиза, определени от експертите като съпоставими с оценяваните имоти в максимална степен с оглед времето на сделките, площ и местонахождение. Близостта на договорената продажна цена за маломерните имоти с площ съответно от 130 кв.м. и 225 кв.м. само по себе си не обосновава изключването им от пазарните аналози. Представените нотариални актове отразяват и декларация на страните по сделките, че това са действително договорените цени. Предвид свободата на договаряне и отсъствието на каквито и да било данни за привидност на отразената цена, съдът не намира основание да игнорира тези сделки.
Твърдяната от ищеца в съдебно заседание от 07.02.2024 г. от 81150 евро за 541 кв.м. от 150 евро за кв.м. – равностойна на 293,37 лв. и неоспорена от ответника „А.“ ЕООД покупка на недвижим имот при цена от 300 кв.м. не разкрива пазарен аналог. Възражението на ответника, че имотът е бил необходим за окрупняване на желания голям имот сочи на специфичен интерес за купува. Тази специфика изключва разумното предположение, че такава цена може да бъде постигната и при предлагане на имота без възможност за обединяване с околните му. Представеният от ищците нотариален акт № 165 от 30.06.2017 г. касае застроен имот със жилищна сграда. Със застрояването поземленият имот придобива обслужващ характер, а интерпретация за относителната тежест на земята при постигнатата в случая цена не би почивала на обективни данни, за да обоснове меродаван пазарен аналог.
Няма основание да бъдат
сметнат за отклоняващи се от оценяваните имоти
и включените аналози на маломерни имоти. Сред процесните имоти също включват
маломерни, които се явяват 0,********* част от общата им площ, определена
според цитираните в оспорваната сделка легитимиращи актове. При формиране на
общата база (установените от вещото лице К. имоти и единствено на пълномерните имоти, идентифицирани от тройната експертиза) отчетените
от него маломерни имоти придобиват дял от 0,********* спрямо общо формираната
база. При отчитане и на установените от тройната експертиза маломерни имоти,
общият им дял от формираната база възлиза на 0,*********, незначително по-малък
дял от съответстващия дял на маломерните имоти сред оценяваните, което изключва
вероятността за изкривявяне на резултата.
Необосновано е заключението на вещото лице Д. при съотнасяне на пазарната цена към оценяваните обекти. Осредненият коефициент от 0,9534 изключва значението на множеството показатели, относими към експлоатационната годност на сътоветния недвижим имот. Дори и от гледна точка правилата на статистиката тази цена да е защитима, не позволява яснота за постижимата цена към датата на оспорваната сделка. Вещото лице К. онагледява експертната си оценка за индексиране на пазарната цена с оглед на значими за оценяваните имоти характиристики, поради което съдът възприема като надлежно обосновани именно предложените от него корекционни коефициенти, относими към включените в съвкупността самостоятелни имоти. Определената към датата на сключване на договора за продажба във форма на нотариален акт обща цена на оценяваните имоти възлиза на 5776789,247 лв., равностойно на. 2953625,441 евро, обуславящо и пазарна цена от 165,88 лв. на един квадратен метър.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ
Спорното материално право е обусловено от проявление в обективната действителност на следните юридически факти: 1) открито производство по несъстоятелност; 2) възмездна транслативна сделка с имуществено право на длъжника, която да е сключена 3) след началната дата на неплатежоспобността; 4) значителна нееквивалетност между предоставеното по сделката имущество и насрещно полученото имуществено благо. С оглед нормата на чл. 26 ал. 1 ГПК легитимирани да отговарят по така предявения иск са страните по оспорваната сделка длъжникът „М.Б.“ ЕАД (в несъстоятелност) и приобретателят на процесното имущество – „А.“ ЕООД. По силата на чл. 649 ал. 3 ГПК синдикът на „М.Б.“ ЕАД (в несъстоятелност) се явява съищец.
Законът признава право на кредитор на масата на несъстоятелността да оспори извършена от длъжника сделка, ако това не е сторено от синдика. Качеството кредитор подлежи на изследване в рамките на производството по несъстоятелността. Приетото вземане от съда по несъстоятелността легитимира ищеца като кредитор към датата на предявяване на иска.
Неспособността на търговец да участва ефективно в търговския оборот обуславя откриване на производство по несъстоятелност. Кредиторите с приети вземания от съда по несъстоятелността са овластени да се противопоставят на извършена от длъжника сделка с оглед принципно утвърдената възможност за попълване масата на несъстоятелността с разпиляно от длъжника имущество. Понеже това действие рефлектира и върху правната сфера на приобретателя, законът ограничава упражняването му във времето. Атакуеми са сделки, сключени до две години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от определената начална дата на нарушено финансово здраве – в случая на неплатежоспособността.
В случая тези обстоятелства са налице – спрямо „М.Б.“ ЕАД е открито производство по несъстоятелност, а оспорваната сделка, довела до отчуждаване на процесните имоти, е сключена в очертания от правната норма времеви период.
Спорно между ищеца, синдика и „А.“ ЕООД, е наличието на четвъртия елемент от фактическия състав на иска. Понеже конститутивният иск по чл. 647 ал.1 т. 3 ТЗ засяга и принципно гарантирано право на собственост на приобретателя, този ефект предполага наличие на лигитимен интерес, намерило отражение в предвидената от закона степен на несъответствие при размяната на имуществени блага – следва да е значително. Специалният закон не регламентира критерий за определянето му, поради което и трайната практика на Върховния касационен съд изисква конкретна преценка за всеки отделен случай. Утвърдено е и разбирането, че досежно разпореждане с недвижими имоти меродавни са данните към момента на настъпване на вещнотранслативния ефект (срв. решение № 1 от 22.04.2016 година по т.д. № 2750/2014 г. на ВКС, II ТО и цитирана практика). Понеже ответникът „А.“ ЕООД не доказа момента на постигнато съгласие за цената да предхожда сключения договор, безпредметно остава изследването дали спецификата на процесната сделка налага отклонение от утвърдения времеви момент за оценка на отчуждения актив.
Настоящият състав приема, че формирането на показателя средна пазарна цена предполага наличието на пазар за оценяваните активи. Вещите лица не идентифицират сравнима откъм време на осъществяване сделка за продажба на имот със подобни размери или на съвкупност от недвижими имоти, което придава меродавност на достижимата цена за всеки от включените в съвкупността имоти. Въпреки различията в характеристиките на установените сравнителни образци, вещото лице К. обосновава подхода за сравнение при отчитане на ключови показатели за потенциала на всеки от тях да формират стойност за техния притежател. След като обектът на оценка са търсени на пазара имоти с определено предназначение, няма причина да бъдат изключени относимите за всеки от имотите показатели. Заключението на вещото лице К. онагледява по-голям брой на оценявани показатели, обуславящо и по-пълна представа за приложения оценъчен подход. Ето защо настоящият състав приема за меродавни дадените от единичната експертиза корекционни коефициенти. Доказаните по предписания ред специални знания на вещите лица с оглед нормата на чл. 202 вр. чл. 195 вр. чл. 162 ГПК позволява изграждане на фактически извод, основан на експертната оценка за въздействието на тези особености върху цената при продажба на всеки от процесните имоти.
Възприетата от съдебния изпълнител цена в рамките на изпълнително производство не е меродавна. Ответникът „А.“ ЕООД не е придобил имотите в рамките на принудителна продан, поради което принципът, на който се позовава процесуалният представител на ответника „А.“ ЕООД в писмените си бележки, не е приложим в настоящия случай. При прилагане на представения от вещото лице Д. оценъчен механизъм за определяне на средно претеглена цена за един квадратен метър на пазарните аналози и отчитане на обоснованите от вещото лице К. коефициенти за корекция, стойността на продадените имоти към 2017 г. поотделно сочи на превишение възлизащо на 5,85 % при възприет и от процесуалните представители на ищеца минимален праг на превишение от 10 %, поради което и принципно възможната продажба поотделно изключва значителното несъответствие.
Следва обаче да бъде споделен доводът на ищеца, че при преценка потенциала на актива следва да се държи сметка и за спецификата на сключената сделка. От изготвената скица от вещото лице К. към заключението му от 25.01.2023 г., находяща се на л. 863 от делото, се установява, че макар и обособени, имотите разкриват потенциал за окрупняване в общ имот. Вещото лице логически обосновава увеличената стойност на имотите при съвкупната им покупка. Индикативно за липсата на интерес към отделните имоти е неуспешната първа продан на част от тях въпреки установената от вещото лице популярност на територията за усвояване на имота посредством застрояване на еднофамилни сгради. За потенциала окрупненият имот да доведе до завишаване на постижимата цена обаче е показателна и безспорната в процеса сделка при заплатена цена от ответника „А.“ ЕООД значително превишаваща както предходно заплатената цена за съвкупността от имоти, така и определената при условията на чл. 162 ГПК средна претеглена стойност, а и цената по установените сравнителни сделки с изключение единствено за имот с идентификатор 68134.1976.2245. Както бе посочено вече значително завишената цена логично може да бъде обяснена именно със засилен интерес от обособяване на общ имот. Ето защо съдът приема, че спецификата на осъществената сделка налага изследване на заплатената цена с оглед достижимата при окрупняване на имотите, определена от вещото лице К. на 6308397 лв. Тази цена, изводима и от спецификата на сделката, превишава сбора от средните пазарни цени на самостоятелните имоти. Спор досежно нейния размер не е повдигнат – оспорването от страна на ищеца е ограничено до използваните сравнителни образци, чиято специфика, както отбелязва и адвокат Н., придобива ключово значение само при самостоятелната им продажба, а по изложените вече съображения предложената от вещото лице Д. оценка не бе надлежно защитена. При отчитане на достижимата цена за продажба на имотите като съвкупност налице е превишение от 13,79 %..
Искът по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ легитимира кредиторите да получат удовлетворяване на приетите в производството по несъстоятелност свои вземания включително и след събиране на разпиляно от длъжника имущество. Същевременно обаче правото на собственост е конституционно гарантирано (чл. 17 ал. 1 от Конституцията на Република България). Налице е колизия между принципно защитени интереси на купувача от една страна и на кредиторите на продавача от друга. В тази насока именно несъответствието между договорената и пазарната цена само по себе си не лишава от защита притежанието на приобретателя. Кредиторите биват предпочетени едва при наличие на количествен критерий – значителност на превишението в стойността на отчуждения актив спрямо насрещно получената облага. Следователно, само приобретател, възползвал се от явно неизгодна за длъжника сделка, дължи да се подчини на интереса на кредиторите, очакващи удовлетворение в производството по несъстоятелност включително и чрез насочване на изпълнение върху неизгодно отчуждените имоти.
Специалният закон не дефинира предписания количествен критерий „значително надхвърля“. Изискуемата от съдебната практика конкретна преценка изключва формулирането на стойностно изразим праг за предписаното несъответствие. Настоящият състав приема обаче, че макар и нормата на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ да не отдава значение на субективната представа у купувача досежно евентуалното несъответствие с пазарната цена, респективно на неговата степен, в контекста на дължимата ефективна защита правото на собственост степента на несъответствие следва да почива на нормативно обоснован, поради което и предвидим критерий.
Общият граждански закон придава значение на несъответствие от 10 % (1/10), но в рамките на принципно различно правоотношение. По силата на чл. 210 ЗЗД явилата се разлика в площта на продаван имот овластява купувача да прецени дали да запази договора, която логично почива на собствения му интерес. Така регулираната хипотеза обаче не третира от възприетия от чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ критерий – оценката на насрещните престации и тяхната съпоставка, а от потенциала на несъответствието да компрометира постигнатото съгласие в изрично очертаната хипотеза. Площта на закупения имот пряко рефлектира върху потенциала да бъде оползотворен, поради което и е съществен елемент от гледна точка на купувача. Затова и несъответствието между обещаната и реалната площ го легитимира да се освободи от правната връзка, предотвратявайки и размяната на блага. Следователно в хипотезата на чл. 210 ЗЗД липсват насрещни престации и съответно утвърденият количествен критерий не предполага съпоставяне на насрещни интереси, което предполага нормата на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ.
Следва обаче да бъде възприета съдебна практика, цитирана в писмените бележки от процесуалните представители на ищеца, придаваща меродавност на нормата на чл. 206 ал. 1 ЗЗД. Неплатената цена повече от 1/5 от дължимата онагледява принципно установената степен на значително неизпълнение, оправдаващо отклонение от принципа за реално изпълнение при договорно утвърдена връзка и оправдаващо разваляне на договора (чл. 87 ал. 4 ЗЗД). При така регламентираната хипотеза насрещните престации са обективно сравними, позволяващо в крайна сметка и нормативно утвърдена граница на допустимо несъответствие при правновалидно обвързване. Аналогично на правото на продавача, неполучил следващата му се цена да си възвърне имота, нормата на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ прогласява непротивопоставимост на тази разпоредителна сделка по отношение на кредиторите, разчитащи на имуществото на длъжника, за получат следващото им се изпълнение. Състоянието на неплатежоспособност лишава от значение субективната преценка на длъжника за съответствие на получената цена със стойността на отчуждения актив. Подобно на отговорния към собствения си интерес продавач и синдикът, съответно кредитор на несъстоятелността при бездействието на синдика, е овластен да наложи преценка за стойностното съответствие на разменените престации. При тези съображения настоящият състав приема, че едва превишение на стойността на даденото от несъстоятелния търговец с повече от 20 % оправдава извод за значително надхвърляне, освен ако специфика на сделката или на актива, не разкриват особеност, разумно обосноваващи и по-голямо несъответствие.
Макар и нормата на чл. 649 ал. 1 ТЗ да овластява отделен кредитор на масата на несъстоятелността да предяви иск, това процесуално действие не е ограничено до индивидуалното му вземане, а ползва всички кредитори. Затова и законът предписва задължителното участие на синдика. Този нарочен орган на производството по несъстоятелност е лично ангажиран да гарантира, че предвидените от закона правила за оползотворяване имуществото на несъстоятелния търговец са съобразени включително и като ръководи процеса по събиране на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Ето защо без значение при предявения иск остава дали и какво удовлетворение би получил лично ищецът при евентуално разпределение. Учредената ипотека легитимира ипотекарния кредитор да бъде удовлетворен предпочтително от получената цена при отчуждаване на недвижими имоти, но не легитимира приобретателя да придобие имота на явно неизгодна стойност.
Установеното в случая превишение на средната пазарна цена на процесните имоти спрямо договорената при оспорваната сделка при отчитане на възприетите от вещите лица пазарни аналози обаче възлиза на 5,85 %. При отчитане на допълнително установения аналог от процесуалните представители на ищеца, сочещ на цена от 141,05 лв. на кв.м. и средно претеглена пазарна цена от 165,04 лв., превишението възлиза на 5,35 %. При отчитане и на възможността имотите да бъдат продадени като цяло превишението възлиза на 13,79 %. Никоя от тези стойности не превишава възприетия от настоящия състав праг за значително несъответствие.
Дори и да бъде възприето поддържаното от процесуалните представители на ищеца заключение по особеното мнение на вещото лице Д. при определена цена обща цена на процесните имоти от 6425939,32 лв., превишението на изчислената стойност на имотите спрямо договорената цена би възлязло на 15,36 % или отново е недостатъчно, за да обоснове критерия значително надвишаване. Освен че по изложените съображения не може да бъде споделен оценъчният подход на вещото лице Д., онагледен в самостоятелно формулираното мнение, дори и при отчитане на максимално възприетия размер на възможна цена от 6764147,28 лв. тази цена формира превишение от 19,60 % и отново не достига до очертания праг на превишение.
По изложените съображения така предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради недоказано значително надвишение в стойността на продадените имоти спрямо договорената цена.
По
предявения иск с правно основание чл. 649 ал. 2 вр. чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ вр.
чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД
Законът овластява синдика да събере разпиляно от несъстоятелния търговец имущество в резултат на явно неизгодна разпоредителна сделка. Предпоставка за възникване на това, противопастимо на приобретателя по сделката право, е доказан в състезателен процес порок при очертаното съдържание. Пасивно легитимиран по този иск е единствено лицето, върху чиято правна сфера рефлектира съдебното решение. На това изискване по чл. 26 ал. 1 ГПК отговаря приобретателят по оспорваната сделка – „А.“ ЕООД. Тъй като законът прогласява относителна недействителност спрямо ограничен кръг от правни субекти предложената от ищеца правна рамка на чл. 34 ЗЗД е неприложима. Понеже приложимият към потестативното право конститутивен иск води до промяна в правната действителност едва с влизане в сила на съдебното решение, от този момент насетне отпада и причината за задържане на полученото по сделката. Ето защо предявеният осъдителен иск следва да бъде подведен под хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД. Доколкото обаче в процеса не се установява твърдяният порок на разпоредителната сделка, неоснователен се явява и така предявеният иск.
По предявения иск по чл. 649 ал.
2 вр. чл. 57 ал. 2 изр. второ ЗЗД
Нормата на чл. 649 ал. 2 ТЗ предписва правомощие на синдика, съответно проявилия инициатива кредитор на масата на несъстоятелността да предявят и обусловените от иск по чл. 647 ТЗ осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността. Осъдителният иск е правно средство за реализация на облигационно задължение. Отречената в съдебния процес причина за задържане на полученото сочи на неоснователно обогатяване, а общият текст предвижда заместваща престация, ако връщането макар и дължимо се окаже невъзможно включително и при противопоставимо на ищеца отчуждаване (чл. 57 ал. 2 ЗЗД). Настоящият състав приема обаче, че по силата на чл. 57 ал. 2 ЗЗД не е възможно да бъде наложена трансформация на вещно право.
Нормата на чл. 77 ЗС свързва придобиване на вещно право с регламентирана от правовия ред (правна) сделка и изрично предписано от закона основание (давност или друг начин). Настоящият състав приема, че този законодателен подход налага стриктно тълкуване и ограничаване на вещнотранслативния ефект до изрично предписани хипотези от правна норма. Както систематичното място на чл. 57 ал. 2 ЗЗД, така и самият текст налага извод, че нормата поражда облигационно задължение, а не дефинира придобивно основание. Показателно в тази насока е и съдържанието на първото изречение от нормативния текст – обогатилият се без опора в закона дължи да върне действителната стойност (при погинала вещ) или получената цена при противопоставимо разпореждане на обеднения след узнаване на задължението за връщане. Следващото изречение стеснява обхвата на задължението, ако пречката за връщане е настъпила преди узнаване на задължението, а в хипотезата на отпаднало основание и преди възникването му. При положение че законът не утвърждава изрично власт на съда да наложи правоприемство, макар и нормата да визира задължение за онова, от което се е възползвал, задължението за репарация поражда единствено облигационно задължение за компенсаторно обезщетение. Следователно, липсващата нарочна регулация в закона препятства възможността в масата на несъстоятелността да възникне право на собственост върху получения в замяна недвижим имот, за да осигури и последващото му осребряване. Ето защо предявеният иск за връщане в масата на несъстоятелността на имот, който никога не е принадлежал на длъжника, е неоснователен дори и да бе установено твърдяното значително несъответствие между даденото от длъжника и полученото от него.
По разноските
При установения изход от спора, касаещ самостоятелни интереси по смисъла на чл. 72 ал. 2 ГПК и на основание чл. 649 ал. 6 ТЗ следващата се държавна такса в размер на 17704,10 лв. за обявяване на относителна недействителност на сделката в това числ и определена по реда на чл. 73 ГПК държавна такса за имот с идентификатор 68134.1970.1725 поради непредставено удостоверение за данъчна оценка при изведен от останалите удостоверения размер на данъчна оценка за кв.м. от 47,4 лв. на база вписана в имотния регистър площ, 17242,90 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 649 ал. 2 вр. чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ вр. чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД за връщане на имоти с идентификатори 68134.1970.1253; 68134.1970.2061; 68134.1970.1641; 68134.1970.2221; 68134.1970.1243; 68134.1970.2195; 68134.1970.1827; 68134.1970.1828; 68134.1970.1587; 68134.1970.1586; 68134.1970.4329; 68134.1970.4328; 68134.1970.2800; 68134.1970.1605; 68134.1970.1824; 68134.1970.1829; 68134.1970.1857; 68134.1970.1856; 68134.1970.1418; 68134.1970.1500; 68134.1970.1521; 68134.1970.2355; 68134.1970.2356; 68134.1970.2354 и 335,12 лв. по иска с правно основание чл. чл. 649 ал. 2 вр. чл. 57 ал. 2 изр. второ ЗЗД, определена по реда на чл. 73 ГПК поради непредставено доказателство за данъчна оценка за имот пл.№ 68134.1970.1576 по указания вече механизъм.
Законът обаче не установява специално правило по отношение отговорността за разноски към насрещната страна в производството. Ето защо и в сила е общото правило на чл. 78 ал. 3 ГПК - иницииралият съдебното производство ищец – „А.И.К.С.“ С.А. - Гърция дължи да възстанови направените разноски от ответника „А.“ ЕООД – заплатено възнаграждение за вещи лица – в пълен размер и възнаграждение за един адвокат при съобразяване на противопоставеното възражение за прекомерност.
Настоящият състав приема, че доколкото законът не възлага
на отговорността за разноски санкционна функция и тази форма на отговорност
проявява обезщетителен характер при присъщата й
граница на дължима обезвреда. На възмездяване
подлежат единсвтено вредите, явяващи се пряка и
непосредствена последица от укоримо поведение. Затова
и необосновано от правна гледна точка предизвиканият съдебен спор ангажира
провокиралата го страна да възстанови необходимите разноски. Израз на този
принцип е и нормата на чл. чл. 78 ал. 5 ГПК. Макар и правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК да разглежда сторения разход за адвокатска защита като присъщ за съдебното
производство, загубилата спора страна дължи да възстанови единствено сумата,
която съответства на необходимото възнаграждение с оглед фактическата и правна
сложност на конкретния спор. Страната е в правото си да избере адвокат, комуто
да повери защитата, който обаче е свободен да определи сумата, при който се
ангажира да я предостави. В случай че заплатеното възнаграждение превишава относимото към очертаните в нормата критерии – фактическа и
правна сложност на делото, съдът е овластен да редуцира претендираните
разноски. При все че нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК визира като критерий минимално
определения размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА), предвид Решение по дело C‑438/22 на Съда на
Европейския съюз съществуващата понастоящем Наредба е лишена от регулаторен
потенциал. Следователно противопоставеното възнаграждение следва да бъде
разгледано в контекста на препращата законова норма.
Правилото на чл. 36 ал. 2 изр. второ ЗА.
утвърждава като критерий за остойностяване на квалифицирания труд на
адвоката, справедливата му обосновка, обективно изводима от необходимата за
конкретния случай квалифицирана работа в съдържателен и количествен аспект.
Настоящият състав споделя практиката, че при отсъствие на утвърден механизъм
индикация за справедливия размер на адвокатското възнаграждение се явява
сумата, при която и двете страни в производството са склонили да заплатят за
адвокатска защита. В случая заплатеното възнаграждение за адвокат от страна на
ответника – 79099,38 лв. значително превишава платеното от ищеца възнаграждение
за адвокат в размер на 34213,46 лв. Заплатеното възнаграждение от страна на ищеца
касае и защита по предявени искове срещу „БАНКА ПИРЕОС“ СА – Гърция, защитата
по които е обусловила заплатено възнаграждение от 25846,29 лв. Настоящият
състав приема, че разгледаният по същество иск по чл. 647 ал. 1 т. 3 ГПК се
явява значително усложнен от фактическа страна, а и от правна страна спрямо
евентуално съединените преферентни искове по чл. 646 ГПК. При това положение разликата над безспорния в процеса като съответен на
спецификата на спора размер на възнаграждението, заплатено от ответника „БАНКА
ПИРЕОС“ СА – Гърция не обосновава съответстващо на критерия по чл. 78 ал. 5 ГПК
възнаграждение, заплатено от ответника „А.“ ЕООД по предявените срещу него
искове. При тези съображения съдът приема за оправдано конкретизираното
възражение за прекомерност над сумата от 30 000 лв., която и следва да
бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.И.К.С.“ С.А.
– Гърция с рег. № ********* в
Общия търговски регистър и при участието на синдика на „М.Б.“ ЕАД – в несъстоятелност,
привлечен в процеса на основание чл. 649 ал-. 3 изр. първо ТЗ, срещу М.Б.“
ЕАД – в несъстоятелност,
ЕИК *****и „А.“ ЕООД, ЕИК *****иск с
правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ за бъде обявена за
относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността
сделка, обективирана във форма на нотариален акт № 172, том II, рег. № 8308
дело № 289/2017 г., вписан с вх. Рег. № 41339/28.06.2017 г. акт № 126, том
XCIV, дело № 29732/2017 г. за продажба на поземлени имоти с идентификатори
съответно 68134.1970.1253; 68134.1970.2061; 68134.1970.1641; 68134.1970.2221;
68134.1970.1725; 68134.1970.1243; 68134.1970.2195; 68134.1970.1827;
68134.1970.1828; 68134.1970.1587; 68134.1970.1586; 68134.1970.4329;
68134.1970.4328; 68134.1970.2800; 68134.1970.1605; 68134.1970.1824;
68134.1970.1829; 68134.1970.1857; 68134.1970.1856; 68134.1970.1418;
68134.1970.1500; 68134.1970.1521; 68134.1970.2355; 68134.1970.2356;
68134.1970.2354 и 11/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор
68134.1970.1852.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.И.К.С.“ С.А.
– Гърция с рег. № ********* в
Общия търговски регистър срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 649 ал. 2 вр. чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ
вр. чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД да върне в масата на
несъстоятелността поземлени имоти с идентификатори съответно 68134.1970.1253;
68134.1970.2061; 68134.1970.1641; 68134.1970.2221; 68134.1970.1243; 68134.1970.2195; 68134.1970.1827;
68134.1970.1828; 68134.1970.1587; 68134.1970.1586; 68134.1970.4329;
68134.1970.4328; 68134.1970.2800; 68134.1970.1605; 68134.1970.1824;
68134.1970.1829; 68134.1970.1857; 68134.1970.1856; 68134.1970.1418;
68134.1970.1500; 68134.1970.1521; 68134.1970.2355; 68134.1970.2356;
68134.1970.2354 и 11/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор
68134.1970.1852.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.И.К.С.“ С.А.
– Гърция с рег. № ********* срещу
„А.“ ЕООД, ЕИК
*****иск с правно основание чл.
649 ал. 2 вр. чл. 57 ал. 2 изр. второ ЗЗД да върне в масата на
несъстоятелността поземлен имот с
идентификатор 68134.1970.1576.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „А.И.К.С.“ С.А.
– Гърция с рег. № ********* в
Общия търговски регистър и адрес по делото: гр. Атина, ул. *****, да
заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *****сумата от 32400 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 вр. чл. 649 ал. 6 ТЗ „М.Б.“
ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК *****да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 35282,12 .лв. – държавна такса в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчване на препис пред Апелативен съд-София, а в частта за разноските – по
реда и при условията на чл. 248 ГПК пред настоящия състав.
СЪДИЯ: