Решение по дело №277/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 781
Дата: 1 юни 2010 г. (в сила от 19 юни 2010 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20102120200277
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2010 г.

Съдържание на акта

                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

686                                       31.05.2010г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На петнадесети април                                                            година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

                                             Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                             Съдебни заседатели:

 

Секретар: Марина Димова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 277 по описа  на съда за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А.А.А., ЕГН: **********,*** против Наказателно постановление № 5796 от 04.06.2009г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДП гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 250 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца.

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не изпраща представител. Не ангажира доказателства.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В придружително писмо до РС-Бургас изразяват становище жалбата да бъде оставена без уважение. Не ангажират нови доказателства.

Актосъставителят, редовно призован, се явява лично.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          На 24.05.2009г., около 09.39 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Ягуар”, с регистрационен номер № А 2883 КМ, движейки се в гр. Бургас, по Е-87, по ул. „Спортна”. Жалбоподателят шофирал със скорост 136 км/ч., при ограничение на скоростта в населено място от 80 км/ч, обозначена с пътен знак В-26. Контролните органи констатирали скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя с мобилна система за видеоконтрол TSS, клип № 904, кадър 7849. За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил издаден акт за установяване на административно нарушение.

          Актът бил съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

          Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното постановление, с което  наложил на нарушителя административно наказание глоба, в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.  

          Установената с акта фактическа обстановка, кореспондира с показанията на актосъставителя В.С., дадени в съдебно заседание. Служителят на ПП-КАТ-Бургас е категоричен, че фиксираната и отчетена със системата за видеоконтрол скорост е тази, с която жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе моторно превозно средство.

          В подадената до БРС жалба, жалбоподателят твърди, че съставеният акт е неправилен и незаконосъобразен. В този смисъл и поради липсата на доказателства в защита на това твърдение, настоящият състав намира последното като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя.

Относно пригодността на системата за видеоконтрол TSS, съдът, след като се запозна с всички материали по административнонаказателната преписка и след анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, констатира следното. При извършена служебна проверка, а именно писмо с изх. № 385/1855/1 от 23.09.2009 г. на РС-Бургас и с вх. № 57-00-93/30.09.2009 г. на Институт по Метрология-гр. София, по НАХД № 1855/2009г. на БРС, настоящият състав установи, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване е вписана система за видео-контрол и измерване на скорост тип „TSS”, тъй като тя е от одобрен тип.

За да бъде наложено законосъобразно административно наказание, то нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства. От приетата от съда фактическа обстановка следва, че скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя е установена с въпросната система за видеоконтрол. Съгласно чл. 189, ал. 7 от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Самата система следва да бъде одобрена, съгласно изискванията на Закон за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, защото с нея освен заснемане, т.е. фиксиране и възпроизвеждане на движещи се обекти, се отчита и скоростта на автомобила, Системите за видео-контрол и измерване на скорост подлежат на метрологичен контрол (одобряване на тип, първоначална проверка и последваща проверка) по реда на глава четвърта от Закона за измерванията (ДВ, бр. 46 от 2002 г., изм. бр. 88 от 2005 г., изм. и доп. бр. 95 от 2005 г.) и раздел XXXVI от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Одобряването на типа на системите се провежда в Българския институт по метрология (БИМ). Първоначалната проверка и последващата проверка на този тип средства за измерване се извършва от БИМ или от оправомощени за целта лаборатории. Периодичността на последващата проверка е една година. Съгласно чл. 755 (2), чл. 761 (3) и чл. 817 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, една система за измерване се счита от одобрен тип, когато всички компоненти, от които е комплектована са от одобрен тип. Компонентите задължително се вписват в удостоверението за одобрен тип на средството за измерване. Съгласно чл. 761, ал. 1 от Наредбата, радарните скоростомери се пускат в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Очевидно е, че такова одобрение от председателя на Български институт по метрология е налице, тъй като системата е вписана в регистър за одобрените типове средства за измерване на основание чл. 34 от Закон за измерванията, поради което и видеоклипът може да служи като годно доказателствено средство за скоростта, с която се е движил водачът. Разминаването в абревиатурата на системата за видеоконтрол TSS, за което съобщава защитникът на жалбоподателя в пледоарията си, за настоящия състав е несъществено, не предизвиква съмнение относно вида на системата за видеоконтрол, по никакъв начин не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не се явява основание за отмяна на НП.

Предвид обстоятелството, че скоростта, с която се е движил нарушителят, е установена със система, която е одобрена по предвидения ред, за което има доказателства и в кориците на делото и резултатите от нея могат да се ползват като годно доказателство, съдът счита, че нарушението, което се вменява на жалбоподателя е доказано по несъмнен начин, поради което наказателното постановление се явява законосъобразно, а определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Административното наказание е индивидуализирано, според извършеното нарушение и е фиксирано по размер, като не може да бъде намалявано-чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП- „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 51 км/ч - с глоба 250 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Същото е адекватно на степента на обществената опасност на деянието и е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Постановлението е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде  потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5796 от 04.06.2009г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДП гр.Бургас против А.А.А., ЕГН: **********,***, с което за нарушение на чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 250 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                   

                                                                      

 

          СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: М.Д.