Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260119 18.12.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
осемнадесети ноември ............…….................................................
през две
хиляди и двадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т. Димитрова .................................................... и в
присъствието на прокурора …..………............................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......…
гр.д. № 801 по описа
за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени e иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД гр.София твърди, че по силата на Договор за паричен заем №
2702961 от 13.12.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, на
последния бил предоставен паричен заем в
размер на 700,00 лева, усвоен изцяло, като ответникът следвало да върне сумата
от 839,64 лева, ведно с договорната лихва на 12 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 69,97 лева. По договора ответникът извършвал плащания в
размер на 833,64 лева, като към момента дължимата главница била 380,11 лева.
Ответникът дължал и договорна лихва в размер на 37,26 лева за посочен период.
Заемателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение, поради което
му е начислена неустойка в размер на 261,75 лева, както и разходи за събиране в
размер на 45,00 лева. По силата на
сключен на 30.01.2017 г. и Приложение № 1 от 01.03.2019 г към него, вземането
било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Ишецът подал заявление по чл.410 ГПК, като по ч.гр.д. № 580/2020 г. постъпило
възражение от длъжника. Моли след установяване на изложеното, съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането на ищеца за сумите: 380,11 лева – главница, 37,26
лева - договорна лихва за периода от
12.01.2017 г. до 08.12.2017 г., 261,75 лева неустойка за неизпълнение, 97,13
лева – мораторна лихва за периода от 09.12.2017 г. до 09.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Н.Н.Н. *** подава отговор. Счита молбата за
недопустима, тъй като длъжникът не бил уведомен за прехвърлянето на вземането.
Счита иска за неоснователен, тъй като като в процесния договор за паричен заем
се съдържат неравноправни клаузи. Процесните клаузи на договора попадали в
приложното поле на чл.143-148 ЗЗП, като излага съображения по отделните клаузи
и такси. Оспорва претенция за заплащане
на договорна лихва, като счита клаузата от договора за противоречаща на чл.22 ЗПК, която същевременно
противоречала на добрите нрави. Оспорва се неустойката , също поради
противоречие с добрите нрави и противоречие с чл.21, ал.1 ЗПК. Счита, че е
налице нищожност/недействителност на целия договор поради неспазване на
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7-9 ЗПК. Счита, че не са спазени изискванията за уведомяване за цесията,
както и за това, че не е настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца от 15.06.20 г. е образувано
ч.гр.д. № 580/20 г. по описа на съда и против ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 246/17.06.2020 г. за сумите в размер на 380,11 лева
– главница, 37.26 лева – договорна лихва от 12.01.2017 г. до 08.12.2017 г.,
261,75 лева – неустойка за неизпълнение, 97,13 лева – законна лихва от
09.12.2017 г. до 09.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
За вземането е посочено,
че произтича от сключен на 13.12.2016 г. между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 2702961, като на 0103.2019 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на последното дружество с всички привилегии. Длъжникът
уведомен по реда на чл.99 ЗЗД за извършената продажба на вземането на
01.03.2019 г. Разноски: внесена дт – 25,00 лева и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Против заповедта е
постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника.
На 13.12.2016 г. между
ответника Н.Н.Н. и „Иза Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен Договор за паричен
заем № 2702961, по силата на който заемодателят е предал в собственост на
заемателя сумата в размер на 700 лева, при месечна погасителна вноска 69,97 лева,
срок 12 месеца, 12х бр. вноски, при посочени дати на плащане в периода
12.01.2017 г. и последна вноска на 08.12.2017 г., фиксиран ГЛП – 35.00 %,
лихвен процент на ден, при отказ – 0,10 % на ден, и общо дължима сума от
заемателя 839,64 лева, ГПР – 41.86 %. Съгласно чл.3 – с подписването на
договора заемодателят е удостоверил
получаването на заемната сума в брой, като договорът има силата на
разписка.
Съгласно чл.4,
ал.1 от Договора, заемателят се е задължил в тридневен срок да предостави на
заемодателя едно от обезпеченията: две
физически лица поръчители, отговарящи на съответните изисквания или банкова
гаранция. Страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят дължи неустойка в размер
на 628,20 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска,
като се добавя сумата от 52,35 лева. Съгласно
чл.8 при забава на някоя от вноските, заемателят дължи на заемодателя законната
лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Съгласно Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., „Изи Асет
Мениджмънт“АД продал на ищеца свои вземания по кредити, които бил отпуснал на
свои клиенти, в т.ч. и вземането си по отношение на ответника Н.Н.Н..
Видно от Приложение № 1/01.03.2019 г. към договора -
под № 435 е посочен № кредит 2702961 Н.Н.Н. от дата 13.12.2016 г., отпусната главница 700 лева, остатък главница
380,00 лева, остатък договорна лихва 37,26 лева, остатък неустойка 261,75 лева, лихва за забава
– 53,91 лева или общо 733,03 лева към 01.03.2019 г.
Представя се
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, както и
уведомление до ответника по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия, както и пълномощно
за уведомяване на длъжниците.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно се установява
че между страните е сключен договор,
която по своята характеристика правна характеристика и съдържание представлява
договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици
следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната
за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за
защита на потребителите.
Доводите на ответника са
за това, че същият не е теглил и получавал сумата по заема, че в договора се
съдържат неравноправни клаузи,
противоречие с добрите нрави, лисата на уведомление за извършената
цесия, както и липсата на настъпила предсрочна изискуемост на договора.
Съдът намира, че от представените
по делото доказателства категорично се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника на
посочената дата е сключен договор за паричен заем, като с подписа си по
договора ответникът е удостоверил получаването на сумата (чл.3 от Договора).
Съгласно чл.22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12,ал.1, т-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Анализът на представения договор за потребителски кредит сочи, че при
сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата
действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са
формулирани по ясен и разбираем начин, съдържа необходимата информация по
чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2.
Това е така защото е
посочен размера на отпуснатия заем, размера на погасителната вноска, падежната
дата, срока, ГПР, брой на вноските, фиксирания лихвен процент, дата на първо
плащане и последно плащане общата сума за плащане. На потребителя е била
предоставена преддоговорна информация – под формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за договорите за потребителски кредит,
който е подписан от кредитополучателя.
Договора съдържа и
погасителен план, но не са посочени отделните елементи на вноската – за лихва и
главница.
На първо място, от
събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че
ответникът е подписан от ответника, който с подписа си е удостоверил получаването
на сумата. Наред с това, следва да се
има предвид и обстоятелството, че ищецът в исковата молба изрично посочва, че
ответника- длъжник по въпросния договор, е заплатил по него значителна част от
задължението си, а именно сумата от 833,72 лева, като това изпълнение от негова
страна би било необяснимо, ако действително не беше влизал в договорни
отношения с „Изи Асет Мениджмънт“АД и не беше сключвал процесния договор с
него.
На
второ място, неоснователно е възражението на ответника, че вземането по Договора
не било изискуемо и ликвидно, тъй като не била обявена неговата предсрочна
изискуемост. Видно от съдържанието на процесния договор е, че задължението по
него следва да бъде погасено на 12 месечни вноски, като първата от тях е
дължима на 12.01.2017г., а последната на 08.12.2017г. В този смисъл, от 09.12.2017г.
целият неплатен остатък от задължението става изискуем, като за това не е
необходимо изрично волеизявление на кредитора.
За да бъде уважена исковата претенция, в
производството по делото ищеца следва да докаже кумулативното наличие на
следните обстоятелства- между страните през процесния период да е съществувало
валидно правоотношение; праводателят на ищеца като страна по последното да е
изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна
престация; същият да е изпаднал в забава, за която дължи на ищеца или
праводателя му обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК,
да е издадена заповед за изпълнение по
отношение на претендираните с иска суми.
В настоящия случай безспорно установено, че е налице
проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение, като след връчването й на длъжника той е възразил в
дадения му срок, че не дължи изпълнение на вземането по нея. Предвид това и с
даденото от съда указание по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претенцията на
ищеца съдът да признае за установено, че ответника дължи сумите посочени в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК се основава на
сключения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ Договор за паричен заем №
2702961 от 13.12.2016г. Съгласно този договор, отпуснатата на заемополучателя в
заем сума е 700 лева. Същата е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски,
във всяка от които е включена освен главница и договорна лихва. Размерът на
всяка една от месечните вноски е 69,97 лева, като в този случай дължимата от Н.Н.
сума е била в размер на общо 839,64 лева.
Съдът намира,
възражението на ответника, че клаузата в Договора, определяща размера на
договорната лихва е неравноправна, тъй като превишава трикратно размера на
законната лихва, за неоснователно. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.Според
член единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер
на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. От изложеното следва, че
уговореният в процесния договор за кредит ГПР от 41,86 % е в рамките на
максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което посочената
клауза е валидна и обвързва страните по договора.
На следващо място в
процесния Договор за паричен заем, страните са уговорили, че в срок от 3 дни заемателя се задължава да предостави на заемодателя
обезпечения- банкова гаранция или двама поръчителя. В противен случай,
ответникът дължала неустойка в размер на 628,20 лева, която също трябвало да бъде заплатена
на 12 месечни вноски всяка от които в размер на 52,35 лева. По делото няма доказателства, че заемателят
е представил на кредитора исканото обезпечение в срок, поради което е била
начислена за плащане и горепосочената неустойка от 628,20 лева. По този начин
общо дължимата по Договора сума е станала 1467,84 лева, а дължимата месечна
погасителна вноска е в размер на 122,32 лева.
С отговора на исковата
молба ответникът оспорва исковата претенция да бъде признато, че дължи на ищеца
неустойка в размер на 261,75 лева, тъй като това обезщетение противоречало на
добрите нрави и не бил ясен механизмът на неговото изчисляван, а по своя
характер то се явявало и неравноправно.
Настоящият съдебен
състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на естеството и размера на обезпеченото
с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни
от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението,
за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните
за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 628,20 лв. Така
предвидения размер е 89,74% от цялата заета сума. Така предвидената клауза за
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето
му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен,
то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Така уговорена неустойката би довела до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с
още 89,74 % от предоставената главница.
Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
договора.
Претенциите за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение ще се
отхвърли изцяло, поради противоречието й с добрите нрави.
Предвид изложеното,
съдът счита, че от общото задължение на ответника по процесния Договор в размер
на 1467,84 лева следва да се извади сумата от 628,20 лева, представляваща
неустойка. С оглед на това, общо дължимата от ответника сума по Договора е в
размер на 839,64 лева.
Ищецът претендира да
бъде признато за установено, че ответника му дължи сумата от 380,11 лева главница, 37,26 лева договорна
лихва за периода от 12.01.2017г. до 08.12.2017г., 261,75 лева неустойка за
неизпълнение на задължение, законна лихва за забава за периода от 09.12.2017г.
до 09.06.2020г. в размер на 97,13 лева, законна лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№580/2020г.
по описа на РС-Димитровград.
В исковата молба
„АКПЗ“ЕООД изрично посочва, че от общото задължение 1467,84
лева по процесния договор ответника е заплатил общо 833,72 лева. Не се
конкретизира, кога са били извършени тези плащания, нито какви задължения са
били погасени с тях- главница, договорна лихва, неустойка, наказателна лихва и
т.н. Въпреки разпределението на доказателствената тежест ищецът не ангажира
никакви доказателства, в т.ч. и не поиска назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, за да докаже по размер исковата си претенция.
Предвид изложеното
по-горе за недължимостта на начислената неустойка, съдът счита, че от общото
задължение в размер на 1467,84 лева следва да бъдат приспаднати като недължими
неустойката в размер на 628,20 лева,
като реално дължимата сума от ответника за главница и договорна лихва е в
размер на общо 839,64 лева. От тази
сума, съгласно исковата молба, ответникът е заплатил 833,72 лева, поради което евентуално дължим остатък от задължението
му е в размер на 5,92 лева.
С определението си по чл.140 от ГПК,
съдът разпредели доказателствената тежест по делото като указа на ищеца, че в
негова тежест е да докаже, че има изискуемо вземане към ответника, основанието
и размера на същото.
Въпреки разпределението
на доказателствената тежест, ищецът не поиска назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да установи какъв е точния размер на
задълженията на ответника за главница и договорна лихва, какви плащания и кога
са били направени за погасяването им, включена ли е в така претендираната сума
и наказателна лихва, начислена за просрочване на задължението за плащане на
някоя от месечните вноски, заплатена ли е същата и т.н. След депозиране на
исковата молба в съда ищецът не е извършил никакви действия в хода на
производството, като не изпрати представител в проведеното по делото съдебно
заседание, не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие, нито депозира
становище по направените от ответника с отговора на исковата молба възражения.
Поради изложеното, съдът
намира предявения от ищцовото дружество иск за неоснователен и недоказан,
предвид което същия следва да бъде отхвърлен.
С отхвърлянето на иска
за установяване на задължение за плащане от ответника в полза на ищеца на
визираните в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК суми, на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД не трябва да бъдат присъждани
и направените в заповедното производство деловодни разноски.
На основание чл.78 ал.3
от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950,00 лева. Предвид липсата
на възражение от страна на ищеца за прекомерност на това възнаграждение, същия
следва да бъде осъден да го заплати на ответника.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: в **************************,
представлявано от управителя Я.Б.Я. против Н.Н.Н. ***, ЕГН ********** иск
за признаване на установено съществуване
вземане за сумите в размер на: 380,11 лева - главница, 37,26 лева договорна лихва за периода от 12.01.2017г. до 08.12.2017г.,
261,75 лева неустойка за
неизпълнение на задължение, 97,13 лева
- законна лихва от 09.12.2017г. до 09.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението – 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 246/17.06.2020 г. по ч.гр.д. № 580/2020
г. на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
"АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: в **************************,
представлявано от управителя Я.Б.Я. да заплати на Н.Н.Н. ***, ЕГН **********,
деловодни разноски в размер на 950,00
лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: