Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Пазарджик,10.04.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ИВАНКА
ИЛИНОВА
при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1702 по описа на съда за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след прекратяване на гр.д.№900 по описа на Районен съд гр.Плевен за 2015г.и изпращане на исковата молба на „Х.“ АД против Р.И.Д. по подсъдност в Районен съд гр.Пазарджик.
В искова молба на „Х." АД срещу С.А.А. , ЕГН **********
*** и Р.И.Д. ,ЕГН ********** *** се твърди, че ищеца разполага с изискуемо и
ликвидно вземане срещу С.А.А. в размер на 20 000 евро, представляващо част от
задължението му за плащане по нот.акт №24, том V, рег.№5684, н.дело
№592/16.11.2007г. на нотариус с рег.№083 на НК. Това вземане било присъдено с
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2923/2011г. по
описа на ПлРС, както и съществуването му било установено в производството по
предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК по т.д.№ 185/2011г. по описа на
ОС-Плевен. За събиране на това вземане било предприето принудително изпълнение
в производството по изп.дело №20117560400441 по описа на ЧСИ Ц. Н..Твърди се
също, че ответника С.А. имал вземане спрямо ищцовото дружество за сумата от 3
282,34лв.,представляваща разноски, които били присъдени с определение №82 от
18.04.201Зг.по в.т.д.№264/2012г. по описа на ВТАС.Сочи се,че на 14.05.201Зг.ищцовото
дружество връчило на ответника С.А. уведомление за прихващане по реда на
чл.104, ал.1 от ЗЗД,в което изрично било посочено,че в случай на уважаване на
заявената пред съда по в.т.д.№264/2012г. претенция за разноски, то това вземане
да се счита прихванато с горепосоченото вземане на кредитора, за което бил
издаден изпълнителния лист по ч.гр.д.№2923/2011г. по описа на ПлРС.Излага се,че
на 17.05.2013г. ищцовото дружество получило уведомление за сключен на
22.04.2013г. договор за цесия между С.А.А. и Р.И.Д., както и уведомление от
цедента С.А. за извършеното прехвърляне на всички вземания за разноски по
съдебни дела, сред които и вземането за процесната сума от 3282,34лв.,
представляваща разноски по в.т.д.№264/2012г. на АС Велико Търново.На
18.12.2014г.в полза на С.А. бил издаден изпълнителен лист по т.д.№185/2011г.по
описа на ОС-Плевен за процесната сума от 3282,34лв.и въз основа на
изпълнителния лист било образувано производството по изп.дело №20158860400003
по описа на ЧСИ В. Б. с рег.№886 на КЧСИ с взискател цесионера Р.И.Д.. На 23.01.2015г.ищеца
бил поканен да заплати доброволно сумата от 3282,34лв.,ведно с направените в
изпълнителното производство разноски, като към поканата бил приложен договора
за цесия от 22.04.2013г.Излага се, че ищцовото дружество уведомило съдебния
изпълнител за извършеното прихващане,а впоследствие изпълнителното производство
било спряно на основание издадена обезпечителна заповед след допуснато
обезпечение на предявените в настоящото производство искове.Твърди се,че на
27.01.2015г. по сметка на съдебния изпълнител била преведена сумата от 3
282,34лв., ведно с начислените разноски по изпълнението в размер на 900,38лв.
При така изложените фактически твърдения, ищецът твърди, че вземането на
ответника С.А. за разноски в размер на 3282,34лв., присъдени с Определение №82
от 18.04.2013г. по в.т.д.№264/2012г. по описа на ВТАС и предмет на сключения с
ответницата Р.Д. договор за цесия е било погасено, чрез прихващане. С това
обосновава правен интерес от предявяване на установителни искове срещу
ответниците за недължимост на вземането за сумата от 3282,34лв.по изп.лист от
18.12.2014г.,издаден по т.д.№ 185/2011г.на ОС-Плевен.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което
да признае за установено,че ищеца не
дължи на ответниците Р.И.Д. и С.А.А. сумата от 3282,34лв.по изп.лист от
18.12.2014г.,издаден по т.д.№ 185/2011г.на ОС-Плевен.
С определение от 20.05.2015г. е прекратено производството
по делото по отношение на предявеният срещу ответника С.А.А. иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, поради недопустимост на този иск. Със същото
определение делото е изпратено по подсъдност на ПС-Пазарджик за разглеждане на
иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК срещу ответницата Р.Д., с оглед
своевременно заявеното от същата ответница възражение за местна неподсъдност на
спора пред ПлРС.
Ответникът Р.Д. оспорва предявения иск в отговора на
исковата молба депозиран в срока по чл.131 от ГПК.Твърди,че не съществуват сочените в исковата молба
фактически обстоятелства и правоотношения във връзка с твърденията на ищеца за
извършено прихващане на насрещни вземания.По същество се поддържа,че вземането
на ищеца не е ликвидно,за да се извърши прихващане с него и на второ място,че
изявлението му за прихващане не е достигнало до знанието на носителя на
насрещното вземане.
Оспорени са от
ответницата всички представени по делото писмени доказателства от ищцовата
страна и е направено искане за представянето им в оригинал.
Изрично са оспорени удостоверителните изявления на
Нотариус Г. Б.,рег.№360,че на С.А. са връчени две уведомления изходящи от ищеца
за извършване на прихващане на насрещни вземания–едното връчено лично на 14.05.2013г.,а
другото при условията на фикция на 12.12.2014г.Оспорен е подписа на С.А.
положен върху разписка №15/2013г.за извършеното нотариално връчване на
уведомлението от 14.05.2013г.от Нотариус Бонева.
Направено е искане да бъде задължена Нотариус Бонева
да представи преписките по удостоверените от нея две връчвания.Формулирано е
искане за назначаване на СГЕ,която да отговори на въпроса разписка 15/2013г.от С.А.
ли е подписана.
По искане на ответницата,направено с писмена молба от
07.10.2015г.и на основание чл.219 от ГПК като трето лице помагач на страната на
ответника като трето лице помагач е привлечен С.А.А. с протоколно определение
на съда от 07.10.2015г.
Третото лице помагач чрез пълномощника си адв.М.,изразява
становище,че иска е неоснователен по съображения аналогични с изложените от
ответницата Д..Във връзка с твърденията на С.А. в отговора на исковата молба,че
не е уведомен за волята на ищеца да се извърши прихващане,а именно,че не пребивавал
на адреса на ул.“******“ №* в гр.Плевен и че ищеца е бил наясно с това
обстоятелства, формулира искане да се изиска от Службата по Вписванията Плевен
препис от постановлението за възлагане на имота на посочения адрес на и от Съдебния изпълнител издал
постановлението за възлагане да предостави препис от него и да удостовери
дали е извършен въвод във владение на
имота,в полза на кого и кога.
Депозиран е отговор на исковата молба изготвен лично
от С.А..В него се акцентира на обстоятелството,че ищеца няма ликвидно вземане
против него,тъй като с решение на Великотърновския апелативен съд по
в.гр.д.№264/2012г.е обезсилено първоинстанционното решение ,с което е признато
вземане на ищеца против С.А. за 20000,00 евро и производството против А. е
прекратено.Сочи,че уведомлението за прихващане връчено от ЧСИ Н. е от дата
04.12.2014г.,а Удостоверението издадено от ЧСИ №914/26.01.2015г.е документ с
невярно съдържание,тъй като ЧСИ не може да извършва прихващания по реда на
чл.104 ал.1 от ЗЗД и да се произнася по
правен спор между страните налице ли е
или не извършено прихващане между техни насрещни вземания.
Страните по делото представят писмени доказателства.
С оглед на събраните по делото
доказателства,анализирани поотделно и в съвкупност,вземайки предвид становището
и доводите на страните,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие за
установено следното:
Установява се по безспорен и категоричен начин,че по
искане на ищцовото дружество по реда на чл.417 от ГПК Плевенския районен съд е
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2923 по
описа на съда за 2011г.против С.А. и още трима солидарно отговорни с него
длъжници за сумата 20000,00евро и законната лихва,считано от 04.05.2011г.
По възражение на длъжниците по чл.414 от ГПК и дадени
от заповедния съд указания,ищцовото дружество е предявило иск по чл.422 от ГПК против четиримата солидарно
отговорни длъжници,които са били конституирани като ответници по гр.д.№185/2011г.п
описа на Плевенския окръжен съд.С постановеното по делото на
21.05.2012г.Решение съдът е уважил предявения установителен иск против
ответниците,като е приел за установено против четиримата,че вземането на
кредитора,за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист съществува.
Против решението на окръжния съд е депозирана въззивна
жалба от ответниците ,в т.ч.и от С.А.,по която е образувано в.т.д.№264 по описа
на Великотърновския Апелативен съд за 2012г.Съдът е постановил решение на
19.02.2013г.,с което е обезсилил решението на ПлОС от 21.05.2012г.по отношение
на С.А. като е приел,че предявения иск против него е бил процесуално недопустим
като предявен при условията на липса на правен интерес доколкото посочения
ответник не е депозирал възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК,оставил е без
разглеждане иска по чл.422 от ГПК против ответника С.А. и е прекратил
производството по делото в тази част.В останалата част решението на окръжния
съд гр.Плевен е потвърдено.Решението на Апелативния съд не е допуснато на
касационно обжалване с определение от 04.03.2014г.по т.д.№3432 по описа на ВКС за 2013г.и е влязло
в законна сила.Междувременно с определение от 18.04.2013г.Великотърновския
апелативен съд по искане на С.А. по реда
на чл.248 от ГПК е допълнил решението си от 19.02.2013г.по в.т.д.№264
/2012г.като е осъдил ищеца „Х.“ АД-София да заплати разноски в полза на С.А. с
оглед изхода на делото в размер на 3282,34лв.
На 30.04.2013г.ищеца е изготви уведомление, с
нотариална завера кана подписа на представляващия дружеството от същата
дата,адресирано до С.А. за прихващане между насрещните вземания на страните:за
„Х.“ АД в размер на 20000,00 евро въз основа на заповедта на незабавно
изпълнение ,решението на ОС Плевен и Решението на АС Велико Търново,а за С.А. –искането му за разноски по
в.гр.д.№264/2012г.по описа на ВтАС .Искането за прихващане е направено при
условията на чл.104 ал.1 от ЗЗД и от съдържанието му ясно и недвусмислено личи
волята на ищеца да се извърши прихващането между двете вземания до размера на
по-малкото в случай,че съдът уважи искането на насрещната страна за разноски
.Уведомлението е предоставено за връчване на нотариус Г. Б. ,рег.№360 с район
на действие РС гр.Плевен на 07.05.2013г.Видно от нотариалното отбелязване на
гърба му,същото е връчено на адресата на 14.05.2013г.Спорен между страните по
делото е именно факта,дали на посочената дата адресата действително е получил
уведомлението на ищеца за извършено извънсъдебно прихващане.
Представено е уведомление изходящо от длъжниците в
заповедното производство по ч.гр.д.№2923 по описа на РС Плевен за 2011г.:С.А.А.,Р.
И. А.,“А.“ АД,представлявано от С.А.А. и Р. И. А. адресирано до ищеца,изготвено
на 16.05.2013г.и нотариална заверка на подписите от същата дата и връчено на
ищеца по нотариален ред на 22.05.2013г.Дружеството ищец е уведомено,че подателите
на уведомлението са прехвърлили на Р.И.Д.,*** вземанията си срещу него за
разноски по водените между тях дела:в.търг.д.№264/2012г.на
ВтАС,ч.гр.д.№2923/2011г.на РС гр.Плевен,касационно обжалване на
в.търг.д.№264/2012г.на ВтАС /има се предвид т.д.№3432 по описа на ВКС за
2013г.-бележката е на съда/и по ч.гр.д.№6210/2011г.на РС гр.Плевен,по което „Х.“
АД е заявител.Във връзка с това ищеца е уведомено,че Р.Д. е негов кредитор по
посочените вземания и дружеството следва занапред да се издължава на нея.
Приложен като доказателство по делото е договор за
цесия сключен на 22.04.2013г.между С.А.А. и Р.И.Д. ,по силата на който първия
прехвърля на втората вземанията си за разноски против „Х.“ АД в размер на
3282,34лв.по в.т.д.№264 по описа на ВтАС за 2012г.и 381,17 лв.по ч.гр.д.№2923
по описа на ПлРС за 2011г.,съгласно приложение към чл.1 ал.2 от договора и
представляващо неразделна част от нея.
Представено като доказателство по делото е второ
уведомление за прихващане изходящо от ищеца и адресирано до С.А. между същите
вземания на страните ,към които се присъединени и други вземания на ищеца
против А..Уведомлението е връчено на 30.12.2014г.при условията на чл.47 от ГПК след
залепване на уведомление.И двете уведомления са изпратени до него на адрес
гр.Плевен ,ул.“******“ №*.
От допуснатата съдебно икономическа експертиза,по
която е изготвено заключение,което съдът цени и кредитира като доказателство по
делото се установява,че извършеното от ищеца извънсъдебно прихващане между
вземанията си срещу С.А. със вземането на С.А. за разноски в размер на 3282,34лв.е
надлежно осчетоводено през м.май 2013г.,както и че счетоводството на
дружеството за изследваната 2013г.е водено редовно.Ответната страна въпреки
направените оспорвания на констатациите и изводите на експерта на направи мотивирано
искане по реда на чл.201 от ГПК и с ясно поставена задача .
При това положение от правна страна съдът приема,че предявеният
иск е основателен.
Правното основание на предявения отрицателен
установителен иск е чл.439 от ГПК.Предпоставките за уважаване на претенцията са
:образувано изпълнително производство против ищеца за вземане на
ответника,позоваване на факти ,настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството ,при което е
издадено изпълнителното основание.
В настоящия казус това би следвало да са факти и обстоятелства
настъпили след приключване на съдебното дирене по в.т.д.№264 по описа на ВтАС
за 2012г.на 08.01.2013г.Ищеца навежда правни доводи за основателност на
претенцията си ,които се свеждат до погасяване на вземането на третото лице
помагач С.А. в размер на 3282,34лв.,за
събиране на което е образувано изп.д.№20158860400003 по описа на ЧСИ В. Б.,рег.№886/КЧСИ.Факта
на образуване на цитираното изпълнително дело е безспорен в отношенията между
страните по делото.Ищеца поддържа,че погасяването на вземането на С.А. е
погасено в резултат на извършено от ищеца прихващане по реда на чл.104 от ЗЗД,поради което ответницата не би могла да се легитимира като негов титуляр
въз основа на сключения между нея и С.А. договор за цесия от дата 22.04.2013г.съобщен
на ищеца от цедента А. на 22.05.2013г.след като същия надлежно е получил на 14.05.2013г.уведомление
за извършеното от ищеца прихващане.
Защитната теза на ответната страна се свежда до
това,че преди ищеца да извърши прихващането ,вземането на С.А. е било придобито
от ответницата,която и в момента е негов носител и ищеца не би могъл да
прихваща по отношение на лицето,което правно валидно към момента на
прихващането се е разпоредило с
вземането си и е уведомило за
това кредитора си.
В тази връзка ответницата твърди,че когато ищеца е бил
уведомен за сключения договор за цесия от цедента и негов длъжник С.А. на 22.05.2013г.,той не е бил уведомил А. за извършено прихващане,тъй
като А. не е получил на 14.05.2013г.от нотариус Г. Б. представеното от ищеца
като доказателство по делото уведомление.Съдът е указал на страните по
делото,че в тежест на ответницата Д. е да установи верността на твърденията си,че
подписа на разписката от 14.05.2013г.за връчване на уведомлението за прихващане
не е на С.А..Съдът отбелязва,че и на нея и на третото лице помагач С.А. е осигурена възможност в производството по
оспорване на подписа на лицето получател на уведомлението в цитираната разписка
да ангажират доказателства,а именно допускане на съдебно графологична
експертиза.Разписката за връчване /призовката/ е официален документ с
обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в нея факти от страна на
съответното длъжностно лице – връчител на съдебни,респ.нотариални книжа с възложени от държавата удостоверителни
функции. По делото ответницата и третото лице помагач в откритото от съда
производство по чл.193 от ГПК не ангажираха доказателства, които да
опровергаят удостоверените в призовката обстоятелства,а именно че С.А. е положил подпис за получател в разписка №13 съставена от служител в
нотариалната кантора И. на нотариус Г. Б. на 14.05.2013г.-изискана от съда и
представена от нотариуса като доказателство по делото.
При това положение съдът приема,че носителя на
вземането за разноски присъдени по реда на чл.248 от ГПК по в.т.д.№264/2012г.на
ВтАС е получил уведомление за прихващане от ищеца на 14.05.2013г.,което е
произвело желаните от ищеца правните последици.Прихващането е правна възможност
,чрез изявление по реда на чл.104 от ГПК да се извърши погасяване на две
насрещни вземания до размера на по-малкото от тях.Същото не може да бъде
направено под срок или под условие освен под условие,че предявеното пред съд
вземане ще бъде уважено.Точно такъв е и настоящия случай.Изявлението на ищеца
за прихващане е направено под единственото условие,че предявеното от С.А.
искане за присъждане на разноски по в.т.д.№264/2012г.на ВтАС ще бъде уважено.Не
представлява порок във волята на направилия искането правен субект факт,че
същото е направено на 30.04.2013г.след постановяване на определението за
присъждането им от 18.04.2013г.под условието в горния смисъл и това
обстоятелство не променя смисъла и значението на поставеното условие.Съдът
приема,че заявителя е поставил условието въпреки вече наличното присъждане на
разноските поради факта,че към този момент
определението на съда,което е обжалваемо още не е било влязло в
сила.Поради това няма пречка да настъпи и е настъпил ефекта на изявлението за
извънсъдебно прихващане. Съдът приема за
установено от представените по делото писмени доказателства,че ищеца има
съдебно установени изискуеми и ликвидни парични вземания против С.А. като
солидарно отговорен длъжник наред с други лица в размер на 20000,00евро и други
суми,които многократно надхвърлят размера на насрещното вземане на А.,но които
не се предмет на прихващането извършено с уведомлението връчено на 14.05.2013г.Вземанията
са еднородни макар и в различна валута,налице е идентичност в субектите ,както
и изискуемост и ликвидност на активното вземане на ищеца,което е достатъчна
предпоставка за реализиране на правната възможност по чл.104 от ЗЗД.В момента
на получаване на изявлението на „Х.“ АД:14.05.2013г. от С.А. ,вземането му към
ищеца в размер на 3282,34лв.е погасено.Ответника оспорва прихващането като
изтъква,че размера на вземането на С.А. не е посочен.Това действително е
така,но размера е определяем и в достатъчна степен индивидуализиран като
изрично е посочено,че вземането на А. е такова за разноски по
в.т.д.№185/2012г.на ВтАС.Съдът не коментира второто изявление на ищеца за
прихващане ,което е връчено на С.А. при условията на чл.47 от ГПК ,тъй като към
този момент вече по изложените по-горе съображения прихващането вече е било
извършено и ефекта от него настъпил.
Сключения на 22.04.2013г.договор за цесия между С.А.
като цедент и ответницата като цесионер с предмет и процесното вземане не може да се противопостави на ищеца преди
съобщаването му от цедента,което е извършено впоследствие на 22.05.2013г.,след
като извършеното прихващане и погасяване на вземането на А. вече се е било
осъществило.Цесията има действие спрямо длъжника от момента на съобщаването й от първоначалния
кредитор съгласно изричната разпоредба на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Във връзка с редовността на връчването на уведомлението
за прихващане ответната страна противопоставя възражението,че към 14.05.2013г.С.А.
не пребивавал на адреса посочен в разписката.ул.“******“ №* в
гр.Плевен,тъй като имота му находящ се
на този адрес е бил изнесен на публична продан и продаден на ищеца ,който е бил
въведен във владение на имота-факт,който е бил известен на ищеца както и на ЧСИ
Н.,който е издал постановлението за възлагане и е извършил въвода.Твърдението е
опровергано от събраните по делото писмени доказателства изискани от съда по
реда на чл.193 от ГПК и изпратени от ЧСИ Ц. Н.,рег.№756 с район на действие ОС
гр.Плевен.Постановлението за възлагане на имота на ул.“******“ №* е от
11.11.2014г.,влязло в законна сила на 12.01.2015г.,а въвода във владение е
извършен чак на 09.02.2015г.в присъствието на Р. А. и С.А..При въвода са намерени
техни вещи,които са били изнесени от тях впоследствие на 20.02.2015г.,което се
установява от съставените от ЧСИ протоколи за въвод във владение от 09.02.2015г.и
20.02.2015г.
Съдът не обсъжда направеното една в писмените бележки
на адв.Ч. по делото възражение ,че прихващане на би могло да се извърши,тъй
като ищеца не е имал ликвидно вземане
против С.А. доколкото ищцовата страна на доказва,че заповедта за незабавно
изпълнение е влязла в сила,тъй като не били представени доказателства,че същата
му е връчена.Възражението е преклудирано.Същото ,за да бъде разгледано ,е
следвало да бъде направено по реда и в срока по чл.131 от ГПК с отговора на исковата молба.В отговора на
исковата молба депозиран от Р.Д. на стр.53 и сл.от гр.д.№900/2015г.на РС
гр.Плевен такова възражение мотивирано с излагане на същите обстоятелства не е
предявено.В отговора най-общо се твърди,че ищеца няма ликвидно и изискуемо
вземане от С.А.,но не се конкретизира по какви съображения ищцата прави това
оспорване.Ако ответника бе направил в срок оспорване на вземането на ищеца на
основанието заявено в писмената защита,съдът би въвел тези обстоятелства като
спорни и би указал ,че същите се нуждаят
от доказване.В настоящия случай това не е направено .Отделно от това съдът
счита,че вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо ,което се установява от
представените по делото от ищцовата страна писмени доказателства-заповед за
незабавно изпълнение ,изпълнителен лист,образувано въз основа на него
изпълнително дело.При липса на изрично въведени но съответния процесуален ред и
в срок възражения на ответната страна по редовността на връчването на Заповедта
за незабавно изпълнение на длъжника ,съдът приема,че доказването на тази факт е
извършено от ищеца.
С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 591,05лв.съгласно
списъка за разноските по чл.80 от ГПК на л.122 от делото.
Неоснователно е и ще следва да бъде оставено без
уважение искането на ищеца за освобождаване на внесена гаранция по исканото
обезпечение на предявения иск,тъй като обезпечението е допуснато при това
условие и внесената сума от ищеца служи
като гаранция за обезщетение на
ответника за вреди от сряното изпълнително производство.В разпоредбата на
чл.403 е предвидена процедура по освобождаване на гаранцията в случай на
отхвърляне на обезпечения иск,ако иска не бъде предявен или ако производството
по делото бъде прекратено.Очевидно в случая,тъй като иска е уважен,по аналогия
на противното ищеца иска освобождаавне на гаранцията без изпълнение на
описаната в ал.2 на чл.403 от ГПК процедура.Това действително ще е така след
като настоящето решение ,с което
обезпечения иск се уважава влезе в сила.Към момента решението не е влязло в
сила ,а искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим от горното съдът съдът
Р
Е Ш И
По
иска предявен от „Х." АД,ЕИК********,седалище и
адрес на управление гр.София,бул.“*******“,бл.*,партер
срещу Р.И.Д.,ЕГН ********** *** ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО против
ответницата,че „Х." АД не й дължи сумата 3282,34лв.по изпълнителен лист от
18.12.2014г.издаден от Плевенския окръжен съд по т.д.№185/2011г.,за събиране на
която е образувано изп.д.№20158860400003 по описа на ЧСИ В. Б.,рег.№886/КЧСИ.
ОСЪЖДА Р.И.Д.,ЕГН ********** *** да заплати на „Х." АД,ЕИК********
деловодни разноски в размер на 591,05лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на „Х." АД,ЕИК******** да бъде
освободена внесената от дружеството парична гаранция в размер на 328,00лв.по
допуснатото по делото обезпечение на иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: