О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 194
гр.Кюстендил, 02.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Демиревски КАдмД №
25/2021 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по чл. 229 и сл. от АПК, във вр. с чл. 221 ал. 2 от ЗИНЗС.
К.Д.И., който към момента на
подаване на частната жалба е в Затвора гр. Пазарджик, обжалва с касационна
частна жалба Определение № 566/30.09.2020 г. на КнАС, постановено по адм.д. № 343/2020
г., с което е отхвърлено искането му с правно основание по чл. 207 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за обезпечение на доказателства по бъдещ иск с
правна квалификация по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“ – София за това, че предстои закриване на ареста в гр. Кюстендил,
поради което ще бъдат заличени ужасните хигиенно – битови условия в ареста.
Иска да се заснемат с фотоапарт килии № 12 и № 13, посредством вещо лице.
Оспорва законосъобразността на оспореното определение. Не се претендират
разноски, като се моли да не се присъждат такива и на ответната страна.
Ответната дирекция, не изразява становище по
жалбата.
Заключението
на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната частна жалба
и правилност на първоинстанционното определение;
Премет на касационно оспорване е Определение
№ 566/30.09.2020 г. на КнАС, постановено по адм.д. № 343/2020 г. Същото е образувано
по искане на К.Д.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик
срещу ГД „ИН“ – София с правно основание чл. 207 от ГПК за обезпечение на
доказателства по бъдещ иск с правно основание чл. 284 ал. от ЗИНЗС, за да не бъдат заличени ужасните хигиенно –
битови условия в следствения арест в гр. Кюстендил, тъй като предстои закриване
на същия.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на предявеното искане, като го е отхвърлил. Приел е, че нормата на чл. 207 от ГПК съдържа
условията, при които се допуска обезпечение на доказателства, като в случая
същите не са налице – няма данни за предстоящо закриване на ареста в гр.
Кюстендил, нито стартирала процедура за това. Заявеният начин за събиране на
доказателства относно хигиенно – битовите условия в килиите и общата тоалетна,
чрез изготвяне на снимков материал от вещо лице, извън заявена нужда от
изготвяне на експертиза, се явява недопустим процесуален способ по правилата в
АПК и ГПК. С оглед на изложеното е отхвърлил искането като неоснователно.
Касационната частна жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния
срок по чл. 211 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл. 218 ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното определение на КнАС.
Същото е и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административният съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Обосновано
и мотивирано, първоинстанционният съдебен състав е достигнал до извода, че не
са доказани от страна на л. св. К.И.,твърденията за предстоящо закриване на
следствения арест в гр. Кюстендил, съответно събиране на доказателства за това
по недопустим процесуален способ по правилата в АПК и ГПК.
Съгласно
чл. 207 от ГПК обезпечаване на доказателствата се допуска когато съществува
опасност някое доказателство да се изгуби или събирането му да се затрудни.
Следователно, за да се умажи подобно искане е необходимо същото да цели
събиране на доказателствени средства от изброените в закона и и чрез способите,
допустими от закона. В искането на К.Д.И. не се визира нито допустимо от
законодателя доказателствено средство, нито се иска събирането му чрез допустим
способ.
Ето защо касационната инстанция приема
за недоказано искането на л. св. К.И., покриващо характеристиките на нормата на
чл. 207 от ГПК зоа обезпечение на доказателства на бъдещ иск с правно основание
чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС.
По изложените съображения АС – Кюстендил, тричленен
състав счита, че определението на първоинстанционния съд, с която е отхвърлено
искането с правно основание по чл. 207 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
за обезпечение на доказателства по бъдещ иск по чл. 284 ал. 1от ЗИНЗС, е
правилно и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл. 209
от АПК и като такова ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221
ал. 2 от АПК, Кюстендилския административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 566/30.09.2020 г. на Кюстендилския административен
съд, постановено по адм.д. № 343/2020 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: