и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 59/28.05.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 316/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Даниел Илиянов Христов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 14.01.2006 год. в с.Черноочене, обл.Кърджали, управлявал МПС - лек автомобил „БМВ" с ДК № К 35 30 АР, собственост на Мариета Димитрова Димитрова от гр.Кърджали, след употреба на наркотични вещества - хероин и марихуана, като в пробата урина е констатирано наличие на морфин и луминал /фенобарбитал/ в количества над 300ng\ml, и на канабиноиди в количества над 50ng\ml, а в пробата кръв е констатирано наличие на луминал /фенобарбитал/ в следови количества, поради което и на основание чл.343б ал.3, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б"б" от НК му е наложил наказание "ПРОБАЦИЯ", като на основание чл.42а от НК е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години, „задължителни срещи с пробационен служител" за срок от две години, както 200 часа годишно „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 2 години. На основание чл.343г, във вр. с чл.343б ал.3, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 съдът е наложил на подс.Даниел Илиянов Христов и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 година и 6 месеца, считано от датата на изземване на свидетелството му за управление. Осъдил е подс.Христов да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд деловодни разноски в размер на 253.24лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Даниел Илиянов Христов от гр.Кърджали, който чрез защитника си я обжалва, като счита, че същата е необоснована и незаконосъобразна. Твърди се в жалбата, че при изследване на кръвната проба на подс. Христов е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на чл. 15 от Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване на алкохол или други упойващи вещества на водачите на МПС, където изчерпателно били изброени специализираните химически лаборатории за извършване на химически анализ на взетата кръв за този вид изследвания. Видно от досъдебното производство, химическият анализ на кръвта на подс.Христов бил извършен в НИКК на МВР – гр.София, поради което изследването на кръвната проба извън изрично изброените лаборатории се явявало съществено процесуално нарушение. Навежда довод, че действително подс.Христов бил направил чистосърдечни самопризнания, че предния ден бил употребил наркотични вещества, но не можело съдът да постанови осъдителната си присъда само на самопризнанията му. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и са бъде постановена нова такава, с която подс.Даниел Христов да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал.3 от НК и да бъде оправдан по предявеното му обвинение. В съдебно заседание поддържа жалбата така, както е предявена, като счита за неоснователен протеста на прокуратурата против същата присъда. Не сочи нови доказателства. Против присъдата е постъпил и протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като неправилно били приложени разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, досежно определянето на наказанието на подсъдимия Христов, което било явно несправедливо. Твърди се в протеста, че видно от свидетелството за съдимост и характеристична справка на подс.Христов, същият бил многократно осъждан, имал трайни престъпни навици и лоши характеристични данни, като по делото не били събрани никакви доказателства, сочещи на наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Не били взети предвид при определяне на наказанието нито обществената опасност на подсъдимия, нито обществената опасност на деянието му. В представените допълнителни мотиви към протеста се излагат подробни съображения относно липсата на предпоставки за приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” при определяне на наказанието на подсъдимия. Предлага се с протеста въззивният съд да измени протестираната присъда в частта й относно наложеното на подсъдимия наказание, като вместо наложеното му от първоинстанционния съд наказание „пробация” с определените пробационни мерки, на същият да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от месеца. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Счита въззивната жалба на подс.Даниел Христов за неоснователна. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната и протестирана присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата и протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По жалбата на подс.Даниел Илиянов Христов. Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка във въззивното производство. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, следната фактическа обстановка: Подсъдимият Даниел Илиянов Христов е роден и постоянно живее в гр.Кърджали, със средно образование, не работи, неженен. Осъждан е, както следва: с влязло в сила определение, постановено по реда на чл.414з от НПК /отм./ по НОХД № 201/2000 год. по описа на КРС, за извършено на 28.09.1999 год.престъпление по чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, на наказание „обществено порицание", влязло в сила на 30.06.2000 год.; с присъда № 3/16.01.2002 год. по НОХД № 154/2001 год. По описа на КОС, на наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 години, при порвоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, за извършено на 14.04.2001 год. престъпление по чл.118, във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, влязла в сила на 08.10.2002 год.; и с присъда № 114/14.12.2001 год. по НОХД № 435/2001 год. по описа на КРС, на наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66 от НК, за извършено на 03.04.2001 год. престъпление по чл.198 ал.1 от НК, влязла в сила на 13.01.2002 год. Подсъдимият често употребявал наркотични вещества, като бил наркотично зависим. На 14.11.2006 год. подс. Христов, въпреки че бил употребил наркотични вещества, се качил в лек автомобил марка „БМВ" с ДК № К 35 30 АР, собственост на Мариета Димитрова Димитрова от гр.Кърджали, и го привел в движение. Заедно с Манол Димитров от гр.Кърджали започнали да обикалят с автомобила гр.Кърджали и околните населени места. Същия ден, около 16.00 часа в района на с.Черноочене, на на път I - 5, на разклона за с.Свободиново управляваният от подс.Христов автомобил бил спрян за проверка от служители на РПУ-Кърджали –св. Христов и Пеев. От подсъдимия Христов, който управлявал МПС, били взети кръвна проба и урина за анализ, които били изпратени за изследване в НИКК - София. Подсъдимият бил задържан в РПУ- Кърджали, като при вземането на кравната проба от лекар при ЦСМП -Кърджали заявил, че е употребил хероин и марихуана, което било отразено в съставения протокол за медицинско изследване. Видно от заключението на вещите лица по извършената на досъдебното производство токсикохимична експертиза, констатирано е наличие на наркотични вещества, както следва: в пробата урина на подсъдимия е констатирано наличие на морфин и луминал /фенобарбитал/ в количества над 300ng\ml и на канабиноиди в количества над 50ng\ml, а в пробата кръв е констатирано наличие на луминал /фенобарбитал/ в следови количества. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.Христов, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели Христов и Пеев, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещите лица Йонов и Иванов по назначената на досъдебното производство съдебно-токсикохимическа експертиза, прочетено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд по реда на чл.282 ал.3 от НПК - без разпит на вещите лица, със съгласието на страните, което съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Христов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.3 от НК – на инкриминираните дата и място – на 14.11.2006 год. в с.Черноочене, обл.Кърджали, управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Безспорно е установено по делото, че на инкриминираната дата подс.Христов е управлявал МПС, като в кръвта и урината му е установено наличие на наркотични вещества – морфин и луминал /фенобарбитал/, както и канабиноиди; а от обясненията на самият подсъдим е установено, че е употребявал такива вещества – хероин и марихуана. От друга страна, съгласно разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, хероинът и канабисът / марихуаната/ са наркотични вещества с висока степен на риск и са включени в Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от закона. Такова вещество представлява и морфинът, който е включен в Приложение № 2 към цитираните разпоредби; както и наркотично вещество, според цитираното приложение № 3, е и фенобарбиталът, установен в урината на подсъдимия Христов. Така възприетата и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка установява по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подс.Христов от обективна и субективна страна - авторството на деянието, формата на умисъла и правната квалификация на същото. В тази връзка настоящата инстанция намира за несъстоятелно основното /впрочем и единствено/ оплакване на защитата на подсъдимия, направено във въззивната жалба – че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при провеждане на наказателното производство против подс.Христов, изразяващо се в химическо изследване на кръвната проба и пробата от урина на подсъдимия не от специализираните лаборатории, изрично посочени в Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, а от НИКК – София, мотивирало защитата на подсъдимия да иска оправдаването му. Това е така, тъй като внимателният прочит на разпоредбата на чл. 343б ал.3 от НК прогласява наказуемостта на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози, без да въвежда изискването тази употреба да бъде установена по надлежния ред / а именно по реда на Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС /, за разлика от разпоредбите на ал.1 и 2, където изрично законодателят е предвидил такова установяване. Нещо повече, посоченият законов текст не предвижда количествена норма на употребените наркотични вещества, под която деянието би било ненаказуемо, респ. над която такова деяние се инкриминира, нито пък времева такава, т.е. дали наркотичните вещества са употребени същият ден или през предходни дни, каквато защитна версия излага подс.Христов пред първоинстанционния съд. От друга страна, употребата на наркотични вещества от подс.Христов преди управлението на МПС е установена по несъмнен начин най-вече от извършеното химическо изследване на урината на подс.Христов, като такова изследване не е предмет въобще на цитираната по-горе Наредба № 30/27.06.2001 год., т.е. същата е неприложима при изследване на проба от урина, доколкото предмет на същата е само изследването на кръв. С други думи, извършването на деяние по чл.343б ал.3 от НК може да бъде установявано чрез всички допустими от разпоредбите на НПК доказателства, вкл. и със заключения на експерти, показания на свидетели и т.н., а не само и единствено по реда на Наредба № 30/27.06.2001 год., поради което настоящата инстанция намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при установяване на употребата на наркотични вещества от подс.Христов преди управлението от същия на МПС, чрез извършване на химическо изследване на кръвта и урината му в НИКК – София. За да определи и наложи посоченото по-горе наказание на подсъдимия Христов, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства самопризнанията му, съдействието му за разкриване на обективната истина, младостта му, тежкото му семейно и материално положение, критичното му отношение към извършеното, обстоятелството, че е наркотично зависим; а като отегчаващи такива - завишената обществена опасност на дееца, с оглед предходните му осъждания и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като е приложил разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, и е заменил предвиденото в закона за това престъпление наказание „лишаване от свобода” /което няма предвиден минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл. 42а от НК съдът е определил на подсъдимия следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и 200 часа годишно „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 2 години Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК – „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от една година и шест месеца, считано от отнемането на свидетелството му за правоуправление. Настоящата инстанция намира така наложените на подс.Христов наказания за достатъчни и напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същите не са явно несправедливи. Или, настоящата инстанция намира, че действително са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание „лишаване от свобода” би се оказало несъразмерно тежко, поради необходимостта от ефективното му изтърпяване, с оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия, като наложеното на подс.Христов наказание „пробация” напълно съответствува на тежестта на престъплението и на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
По протеста на Районна прокуратура – Кърджали. Протеста е неоснователен. Изложените по-горе в мотивите съображения относно справедливостта на наложените на подс.Христов наказания се отнасят в пълна мяра и по отношение на въззивния протест на РП – Кърджали, поради което не следва същите да бъдат преповтаряни. Напротив, съдът намира, че налагането на наказание „лишаване от свобода”, както предлага прокурора с въззивния протест, не би съответствувало на тежестта на деянието и степента на обществена опасност на деянието и дееца, респ. би било явно несправедливо. Настоящият състав не споделя доводите на прокурора - че за приложението на разпоредбите на чл.55 от НК се изисквало значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления. Обективния критерий за приложението на чл.55 от НК, освен наличието на многобройни /каквито в случая са налице/ или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, е дали най-лекото предвидено в съответната законова норма наказание би се оказало несъразмерно тежко. С оглед на невъзможността да се определи дали употребените от подс.Христов наркотични вещества са били в значително количество, дали същият е бил повлиян от употребените наркотични вещества, респ. намалени ли са възможностите му да управлява и контролира МПС, както и с оглед на липсата на каквито и да било вредни последици от деянието, наред с останалите посочени посочени по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, водят на извода, че посоченият критерий е налице, поради което не са налице пречки за приложението на чл.55 от НК, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В допълнителните мотиви към въззивния протест прокурора от районна прокуратура е преувеличил значението на съдебното минало на подсъдимия, респ. подценил е отчетените от първоинстанционния съд самопризнания на подсъдимия, тежкото му семейно и материално положение и зависимостта му от наркотични вещества. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбите на чл.55 от НК могат да намерят приложение при определянето на наказание за всяко едно престъпление, вкл. и по отношение на осъждани лица, рецидивисти и т.н., стига да са налице посочените в същата разпоредба предпоставки, посочени по-горе. От друга страна, самопризнанието на подсъдимия, критичното му отношение към извършеното, както и тежкото му семейно и материално положение са обективни факти, които следва да бъдат отчетени при всички положения от решаващият съд, без значение дали обвинението в извършване на престъпление би могло да бъде доказано и без самопризнанието на подсъдимия; нито пък е необходимо мотивите за извършване на престъплението непременно да са свързани със семейния и материалния статус на подсъдимия. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната и протестирана присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 59/28.05.2007 год. по Н.о.х.дело № 316/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |