№ 23150
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110134001 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между него
и собственика на лек автомобил (л.а) „Мерцедес“, модел „А200“ с рег. № **********,
съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
застраховка “Каско“, за което била съставена полица № 0306Х0501322, със срок на
застрахователно покритие 25.08.2019г.- 24.08.2020г. Същият навежда твърдения, че в срока
на застрахователно покритие- на 17.06.2020г., застрахованият лек автомобил, при навлизане
в паркинг във в.з. "Щ.Г.", претърпял пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което
попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно- дупка, в резултат
на което настъпили имуществени вреди. Застрахованият уведомил застрахователя по
застраховка “Каско” за настъпилото застрахователно събитие, за което пред ищцовото
дружество била образувана щета № 10120030102756, по която е определено застрахователно
обезщетение в размер на сумата 828,08 лева, платено на 15.07.2020г., и са направени
ликвидационни разноски в размер на сумата 10 лева.
Според ищеца с плащане на застрахователното обезщетение се суброгирал в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата. В исковата молба са развити съображения,
че процесното ПТП е настъпило на общински път, стопанисван от С.О., чието задължение е
осигуряването на дейности по изграждане, ремонт и поддръжка на пътното платно,
съответно сигнализирането на препятствия по пътя със съответните предупредителни
знаци.
1
Ищецът навежда твърдения, че претърпял вреди в размер на законната лихва от
забавата на ответника да плати застрахователното обезщетение.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да плати
сумата 838,08 лева, представляващо платено по застрахователна полица № 0306Х0501322 за
настъпило на 17.06.2020г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета №
10120030102756, и сумата 287,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 10.06.2021г.- 10.06.2024г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Същият сочи, че не е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, като сочи, че
процесният пътен участък, на който се твърди да е настъпило събитието, не е общинска
собственост, а попада в обхвата на републиканската пътна мрежа II-82 „Костенец- Радуил-
Боровец- Самоков- Панчарево- околовръстен път София“, поддръжката на която се
осигурява от Агенция „Пътна инфраструктура“.
На следващо място, ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП. Сочи, че по
делото не са представени доказателства във връзка с твърдението на ищеца относно
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди по автомобила и
настъпилото събитие. Предявеният иск се оспорва по размер
В отговора се навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
обосновано с доводи, че с поведението си водачът на увреденото МПС е допринесъл за
реализирането на процесното ПТП, като не е съобразил конкретната пътна обстановка.
В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното акцесорно вземане.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателствени средства- застрахователна полица №
0306Х0501322, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Мерцедес”, м.
“А200”, с рег. № ************, е сключен договор за застраховка “Каско Стандарт”, с
период на застрахователно покритие 25.08.2019г.- 24.08.2020г.
На 19.05.2020г. застрахованото лице е подало заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско”. В същото е посочено, че ПТП е
настъпило на 17.05.2020г. при попадане на автомобила в дупка, при навлизане на
автомобила в паркинг. Въз основа на подаденото заявление пред ищеца била образувана
щета № 10120030102756. От представените писмени документи- доклад по щета и платежно
нареждане, се установява, че по посочената щета е определено застрахователно обезщетение
в размер на 828,08 лева.
2
За установяване механизма на ПТП и стойността на причинените вреди пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), съгласно
заключението на която процесното ПТП е настъпило при попадане на автомобила в дупка на
пътното платно. При произшествието по лекия автомобил настъпили вреди по предната
дясна гума и спойлер. Според вещото лице вредите по автомобила се намират в пряка
причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите към момента
на настъпване на застрахователното събитие е 967,04 лева.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК заключението по
приетата по делото автотехническа експертиза. Същото е изготвено от вещо лице,
притежаващо необходимите професионални знания и умения.
Относно механизма на деянието са събрани и гласни доказателствени средства-
свидетелски показания. От показанията на св. А. Х.-.А. се установява, че през м. май 2020г.
същата управлявала л.а. м. “Мерцедес” Свидетелят сочи, че при навлизане в паркинг,
автомобилът попаднал в дупка, намираща се на платното. Свидетелят сочи, че същата не
била обезопасена и сигнализирана.
Съдът счита, че на показанията на свидетеля следва да бъде дадена вяра. Те са
последователни логични, еднопосочни и непротиворечиви. Същите корелират по между си и
с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателствени средства и в заключението
на САТЕ. За неоснователно настоящият състав намира релевираното от ответника в отговора
на исковата молба възражение, че свидетелят е заинтересована от изхода на спора, тъй като
не са налице дори индиции за подобна заинтересованост, доколкото на същия вече е
заплатено застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е особен вид отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като
тази отговорност има гаранционно- обезпечителен характер. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в съответствие с разпоредбите на
чл. 154 ГПК ищецът да установи в производството наличието на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице- пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние- в случая
бездействие, вреда- имуществена и неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа- чрез действие/бездействие, което пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966г.). Вината се предполага до доказване на противното,
3
като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване (пълно и главно)
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С оглед становищата на страните спорните между страните въпроси по същество са
свързани с това дали е настъпило твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования
автомобил са били нанесени твърдените имуществени вреди, в това число механизма на
настъпване на произшествието и кой е правният субект, който има задължение да поддържа
пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП, респ. дали ответникът носи
отговорност за обезвреждането на настъпилите имуществени вреди.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателствени средства, чрез
полица № 0306Х0501322, се установява съществуването на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственикът на л.а. м. “Мерцедес”, м. “А200”, с рег. №
************, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, с период на
валидност 25.08.2019г.- 24.08.2020г.
От събраните писмени доказателства- заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, декларация, доклад и платежно нареждане, се установява, че в рамките на
застрахователното покритие, на 17.06.2020г., е настъпило застрахователно събитие- ПТП,
представляващо покрит застрахователен риск, за което е платено застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната
разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три
групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47-
49 ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15 от
ППВС № 7/ 1978г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на
трето място- извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 29 ЗП, лицата, които стопанисват пътищата са
длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за
бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства.
Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва
работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности,
4
причинени от нормалната експлоатация на пътя. Законът вменява задължението за
организиране изпълнението на тези дейности на: 1) Агенция "Пътна инфраструктура" по
отношение на а) републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и
б) платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, като при
постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се
осъществяват съвместно и 2) на съответните общини по отношение на: а). общинските
пътища и б). тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания и
в) републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с
население над 100 000 души, като Агенция "Пътна инфраструктура" участва във
финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържането на 1 км
от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година- чл. 48
ППЗП.
Легалното определение на понятието “селищно образувание” е дадено в разпоредбата
на чл. 3, ал. 4 Закона за административно- териториалното устройство на Република
България (ЗАТУРБ). Съгласно посочената разпоредба, селищните образувания са територии
извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични
функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо
население. Следователно вилната зона представлява селищно образувание по см. на
посочената разпоредба.
В настоящия случай, от събраните гласни доказателствени средства- показанията на св.
А., се установява, произшествието е настъпило при навлизане в паркинг, намиращ се във
вилна зона “Щ.Г.”. Следователно, независимо че път II- 82 Костенец- Радуил- Боровец-
Самоков- Панчарево- ок.п. София е част от републиканската пътна мрежа, то
произшествието е настъпило на паркинг, намиращ се извън платното за движение на
републикански път и е границите на селищно образувание.
В светлината на изложеното, задължение за поддръжка на паркингите, като част от
обхвата на пътя е вменено на съответната община , поради което в случая задължен да
поддържа същия е С.О.- чл. 48, ал. 2, т. 2 ППЗП.
Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е,
че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие
на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е
изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го
поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи.
5
Допускането на дупка с характеристиките, описани от св. А. на участък от пътя,
обособен и функциониращ като паркинг на територията на С.О. съставлява противоправно
бездействие на работници и служители на ответника, натоварени с поддръжката на пътното
съоръжение, в нарушение на цитираните по- горе норми, което е основание за ангажиране
на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
М еханизмът на ПТП се установява от събраните по делото писмени доказателствени
средства- показанията на св. А. и от заключението на САТЕ. От показанията на св. А. се
установява, че автомобилът се е движил бавно поради многото дупки по пътното платно в
района, когато попаднал в дупка. Именно този механизъм, посочва и вещото лице, че изцяло
съответства на получените щети. Св. А. заявява, че дупката не е била обозначена. С оглед на
изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при описания в
исковата молба механизъм.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възражението на ответника относно
липсата на снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002 г. и по
чл. 2, ал. 2 от Наредба № І3-41/12.01.2009 г. Процесният инцидент не попада в хипотезите на
ЗДвП и горепосочените наредби, изискващи задължителното съставяне на снимков материал
с оглед на това, че същото е било причинено от съприкосновение с неравност на пътя.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 410 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резулат оъ водача на
увредения автомобил:
С нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило
е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е.
когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск за съпричиняване на
вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице
виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика- ППВС № 17/ 1963г., т. 7, в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане- допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е и
последователната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 96/
6
29.06.2015г. по т.д. № 2461/ 2014г. на ВКС, II т.о., решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 5/
2008г. на ВКС, II т.о, решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на ВКС, II т.о,
решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на ВКС, II т.о, решение № 44/ 26.03.2013г.
по т.д. № 1139/2011г. на ВКС, II т.о.
При съобразяване на така дадените разяснения относно съпричиняването и
представените по делото доказателства, съдът приема, че в случая не са представени
доказателства за наличието на посоченото от ответника поведение на водача на увреденото
МПС. Напротив от показанията на св. А. се установява, че тя не се е движила с несъобразена
скорост, а напротив управлявала е автомобила с ниска скорост. От свидетелските показания
се установява, че дупката не е била нито обозначена, нито обезопасено, поради което същата
не е представлявала и предвидимо препятствие на пътя.
В обобщение, е случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради
шофиране с несъобразена скорост.
При извод за основателност на иска, следва да бъде разгледано и възражението за
погасяване на задължението по давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 378, ак. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и
исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват
в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. В разглеждания случай е
установено, че ищецът е платил обезщетение на застрахования на 15.07.2020г., а исковата
молба е подадена на 10.06.2024г., т.е. преди изтичането на 5- годишния давностен срок.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на възражението за погасяване на
задължението по давност.
Според чл. 400 КЗ , при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от
8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, съгласно приложения № 1 – 6. Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява
указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.;
решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/2010г., решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/
2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., с което на
материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/
08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и
значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е
7
даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни
доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи
както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 400 КЗ във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4 КЗ, изрично урежда, че когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество /ал.2/ , т.е
по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна
за съдилищата практика на ВКС. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност
на увреденото имущество е 967,04 лева, а платеното от застрахователя- 828,08 лева. С оглед
това, искът следва да бъде уважен до по- малката от двете суми- платеното застрахователно
обезщетение.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск и неговото уважаване.
Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за възложителя, е парично, поради което и при
допусната забава в неговото изпълнение той дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено,
поради което възложителят ще изпадне в забава след като бъде поканен от кредитора- чл. 84,
ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
8
адресата, видно от представените документи за връчване на куриерска пратка. Следователно
ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница 828,08
лева за периода 10.06.2021г.- 10.06.2024г. възлиза на 87,89 лева. Изложеното обуславя извод
за основателност на предявения акцесорен иск.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 103,20 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева
и депозит за възнаграждение на свидетел е размер на 50 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат
присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „М.“ № 33, с ЕИК *********** да заплати на
“ЗАД А.” АД, с ЕИК ************, сумата сумата 838,08 лева, представляващо платено по
застрахователна полица № 0306Х0501322 за настъпило на 17.06.2020г. застрахователно
събитие, по повод което е образувана щета № 10120030102756, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 10.06.2024г., до окончателното плащане на
сумата, сумата 287,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 10.06.2024г.- 10.06.2024г. и сумата 653,20 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10