Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/06.02.2017г.
гр.
София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ сЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 - ти състав, в публичното
съдебно заседание на трети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
съдия: светослав василев
при секретаря Ю.
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14035 по описа за 2013г, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че
по силата на Договор за ипотечен кредит от 21.08.2008г., сключен с ответниците В.О.К.
и Ю.Х.Г. като кредитополучатели им предоставя ипотечен кредит в размер на 120 000,00
евро, със срок на издължаване 240 месеца. Кредитът е изпълняван до средата
на 2011г, поради което кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. За вземането е издадена заповед за изпълнение, срещу
която ответниците подават възражение. Ищецът посочва, че за настъпване на
предсрочната изискуемост не е необходимо изпращане на уведомление до длъжника,
но въпреки това е изпратил писмо до първия ответник, което се е върнало като
непотърсено. По изложените съображения се иска съдът да признае за установено,
че ответниците дължат, както следва: сумата от 111 975,60 евро – главница;
сумата от 12 656,89 евро – договорна лихва за периода 25.07.2011 г. до
20.12.2012 г.; сумата от 12 879,59 евро – санкционираща лихва за периода
27.10.2011 г. до 20.12.2012 г.; сумата от 447,78 евро – заемни такси, както и
законната лихва за забава от 21.12.2012 г. до окончателното погасяване на
вземането и разноски за производствата.
В срока за отговор
ответникът В.О.К. депозира отговор, с който оспорва исковете. Счита, че ищецът
е следвало да изпрати до двамата ответници уведомление за настъпването на
предсрочна изискуемост на задълженията.
В срока за отговор
ответницата Ю.Г. не е подала отговор на исковата молба. Срещу допълнителната
искова молба е постъпил отговор, с който се посочва, че претендираните суми са
завишени и незаконосъобразно начислени. Счита, че ищецът е следвало да изпрати
до двамата ответници уведомление за настъпването на предсрочна изискуемост на
задълженията.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
От
Договор
за ипотечен кредит от 21.08.2008 г., се установява, че Б.та като кредитодател предоставя
на ответниците К. и Г., като кредитополучатели кредит в размер на 120 000
евро със срок за изплащане 240 месеца, а последните се задължават да го върнат съгласно
условията на договора заедно с уговорената възнаградителна лихва чрез заплащане
на месечните вноски по погасителния план.
С
Покана-уведомление изх. № 27-00-2995/28.11.2011г. изпратена до В.К., Б.та
уведомява кредитополучателят за обявената предсрочната изискуемост на кредита,
поради неизпълнението на договора. Пратката е оформена като непотърсена.
От заключението на
ССчЕ, което съда кредитира като безпристрастно, пълно и компетентно, се
установява, че на 29.08.2008 г. е усвоена сума в размер на 76 400 евро, по
сметка на ответника К., а останалата част от ипотечния кредит в размер на
43 600 евро е преведена по сметка с титуляр С.А., съобразно посоченото в
Договора за кредит. В таблица 1, подробно са посочени постъпилите суми за
погасяване на кредита, които възлизат в общ размер на 34 607,08 евро, с
които са погасени задължения както следва: главница – 8054,40 евро; договорна
лихва – 25 525,55 евро; 4,64 евро – санкционираща лихва; 0,02 евро –
наказателна лихва и 1 022,47 евро – заемни такси. Вещото лице е посочило,
че последната изцяло погасена вноска е тази към 25.07.2011 г., като не са
погасени вноските дължими към 25.08.2011г. и всички останали съгласно
погасителния план. Към 21.12.2012г. дължимата главница възлиза на 111975,60 евро,
дължимата договорна лихва е в размер на 12 656,89 евро; дължимата
наказателна лихва е в размер на 12 879,59 евро, заемните такси възлизат на
447,48 евро.
Въз основа на така
установените по делото факти съдът намира исковете за частично основателни, по следните съображения:
При преценка съдържанието
на сключения между страните договор и на общите условия към, съдът намира, че
същият разкрива признаците на договор за банков кредит, чиято регламентация се
съдържа в нормата на чл. 430, ал. 1 от (отм. но в сила към сключване на
процесния договор) ТЗ – с договора ищецът поема задължение да отпусне на
ответниците парична сума с определена цел, при уговорени условия и срок за
връщане, а последните се задължават да ползват сумата съобразно уговореното и
да я върнат на вноски, на определените в договора падежи.
Договорът е частен
диспозитивен документ, на който е даден вид да е подписан от Б.та и от ответниците.
При липса на доказателства установяващи неавтентичността му, той обвързва страните
с правата и задълженията по него – ищецът със задълженията да предостави
кредита в посочените размери, а ответниците със задължението да го използват за
посочените в договора цели и да го върнат чрез заплащане на месечните
погасителни вноски на уговорените падежи, съгласно погасителния план.
Съгласно
заключението на ССЕ сметката на ответника -кредитополучател К. и посочено от него трето лице е заверена
със посочените в договора за кредит суми. Следователно за ответниците се
поражда задължението да върнат на кредитора отпуснатия кредит, ведно с
договорната лихва, съгласно условията на подписания договор.
Наличието на
неизпълнение по договора се установява от заключението на ССЕ.
Забавата в плащанията на главница и лихвата дава право
на Б.та да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 18 от ТР №4/2013г
на ОСГТК на ВКС съдът установява съществуването на вземането към подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Пак според цитираното
тълкувателно решение, вземането, произтичащо от договор за кредит, става
предсрочно изискуемо, ако кредиторът упражни това си право и след като уведоми
длъжника, като уведомяването следва да предхожда подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Тежестта за установяване на посочения
фактически състав се носи от Б.та. Представената покана-уведомление изх. № 27-00-2995/28.11.2011г. изпратена до В.К.
цели да уведоми този ответник за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Обстоятелството, че писмото не е получено от длъжника, не означава, че
предсрочната изискуемост не е обявена. Това е така, защото в чл. 13.10 от
Общите условия към договора за кредит е посочено, че кредитополучателят следва
да уведомява кредитора за промяната в местоживеенето си. Следователно с
изпращането на писмото до адреса на длъжника Б.та е направила възможното според
условията на договора да доведе до знанието на длъжника изявлението й за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита, поради което и то следва да се приеме
за връчено. (в този смисъл и трайната практика на ВКС, като например Решение
№40/17.06.2015г по т.д. № 601/2014г. по
описа на I т.о. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В тежест на
ответника е установяването на способ за погасяване на задължението или за
точното изпълнение на задълженията по договора за кредит от кредитополучателя.
Доказателства за тези обстоятелство по делото не сочени, респ. събрани, с оглед
на което и при неблагоприятни последици на доказателствена тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен – арг. от чл. 154 от ГПК.
Отделно от това заключението на вещото лице по ССЕ установява размера на
непогасените задължения, които съвпадат с вземанията по издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 61888/12г. по описа на СРС,32-ри
състав.
По отношение на ответницата Г., ищецът не ангажира доказателства за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, съобразно изискванията на
посочената по-горе т. 18 от ТР №4/2013г на ОСГТК на ВКС. Следователно от този
ответник б.та може да търси само падежиралите до подаване на заявлението
погасителни вноски.. Съгласно представеното извлечение от сметка това са задълженията
за 25.08.11г, 25.09.11г и 25.10.2011г, всяка в размер на 954,04 лева. За
останалите не падежирали вноски и след като за тях не е обявена предсрочна
изискуемост исковете срещу ответницата Г. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Извод в различна насока не следва от обстоятелството, че предсрочната
изискуемост е обявена на другия солидарен длъжника ответникът К., тъй като съгласно
чл. 126, ал.2 от ЗЗД
забавата на един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
С оглед изложеното исковете срещу ответника К. като доказани по основание
и размер следва да се уважат изцяло, с изключение на искът за заплащане на
заемни такси, който следва да се уважи до размера от 447,48 евро, а за
разликата до пълния предявен размер отхвърлен като неоснователен. Исковете срещу
ответницата Г. следва да бъдат уважени до размера от 2862,12 евро и отхвърлени за
разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на
делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказа направата на
разноски в размер на 12 574,53 лева, от които следва да му бъдат присъдени
такива в размер на 12 574,40 лева. Следва да се присъдят и направените в
заповедното производство разноски в размер на 8544,79 лева. Възражението за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение съдът счита за неоснователно.
Ответниците не
доказаха направата на разноски.
При
тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.О.К., с ЕГН: **********
с адрес: *** дължи на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********, със адрес за
призоваване: гр. София, ул. „**********, както следва: на основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 111 975,60 евро – задължение по Договор за ипотечен кредит от
21.08.2008 г.; на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД сумата от 12 656,89 евро – договорна лихва по Договор за ипотечен
кредит от 21.08.2008 г. за периода 25.07.2011г. – 20.12.2012г.; на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД сумата от 12 879,59 евро–
наказателна лихва по Договор за ипотечен кредит от 21.08.2008 г. за
периода 27.10.2011 г. до 20.12.2012 г. ; на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр.
чл. 79 от ЗЗД сумата от 447,48 евро – дължими заемни
такси по Договор за ипотечен кредит от 21.08.2008 г.; ведно със законната лихва върху главницата за периода от 21.12.2012г.
до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр.д. № 61888/2013г по описа на СРС, 32-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за разликата над 447,48 евро до пълния предявен размер от 447,78 евро,
като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ю.Х.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** ********** дължи на Б.„Б.Д.”
ЕАД, ЕИК ********, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „********** на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл.
79 ЗЗД сумата от 2862,12
евро – неплатени погасителни вноски
по Договор за ипотечен кредит от 21.08.2008 за периода 25.08.11г - 25.10.2011г за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 61888/2013г
по описа на СРС, 32-ри състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искове, както следва: на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД за разликата над 2862,12 евро до 111975,60 евро – главница; на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата
от 12 656,89 евро – договорна лихва по Договор за ипотечен кредит от
21.08.2008 г. за периода 25.07.2011г. – 20.12.2012г.; на
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 12 879,59 евро–
наказателна лихва по Договор за ипотечен кредит от 21.08.2008 г. за
периода 27.10.2011 г. до 20.12.2012 г. ; на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр.
чл. 79 от ЗЗД за сумата от 447,48 евро – дължими заемни
такси по Договор за ипотечен кредит от 21.08.2008 г.; ведно със законната лихва върху главницата за периода от
21.12.2012г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
В.О.К.,
с ЕГН: ********** да заплати на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК ********
на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, както следва: сумата от 12 574,40 лева – разноски за исковото производство и сумата от 8544,79 лева – разноски за
заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ: