№ 303
гр. Русе, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103438 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал.2 КТ.
Постъпила е искова молба от „Линамар Лайт Металс Русе” ЕООД ( с
предишно наименование „Монтюпе“ ЕООД) срещу И. М. И., в която се
твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало с
трудов договор от ***г., с който ответникът бил назначен на длъжността
„машинен оператор“ в ищцовото дружество, считано от същата дата. С
Допълнително споразумение от ***г. страните уговорили безсрочно трудово
правоотношение и изменили срока на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор от 3 месеца на 45 дни. Със заповед № *** от ***г. било
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
Кодекса на труда поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
на ответника. Заповедта била връчена лично на И. на ***2019г. с нотариална
покана, като същата не била оспорена и е влязла в сила. Твърди се, че до
настоящия момент ответникът не е изплатил на работодателя си пълния
размер на обезщетението, което дължи при дисциплинарно уволнение за
срока на предизвестието.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1453,80 лв.,
1
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, както и законна лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за допустимост,
но за недоказаност на предявеният иск. Твърди се, че по делото не са
представени доказателства установяващи, че законосъобразно е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника, както и че същото е
влязло в сила, поради което се моли предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение и
ответникът е заемал длъжността „машинен оператор, топлинен участък“ с
място на работа предприятието на ищцовото дружество в гр. Русе, с
уговорено трудово възнаграждение в размер на 734лв. и възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит още 44,04лв.
С допълнително споразумение №***/***г. към сключения между
страните трудов договор №***/***г., договорът е преобразуван в безсрочен и
е определен в чл. 2 от споразумението срокът на предизвестието за
прекратяването му на 45 дни, еднакъв и за двете страни.
Със заповед №***/***г. на ответника И. М. И. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяването му на работа без
уважителна причина за два поредни дни – 12-13 януари 2019г. Заповедта е
връчена на ответника чрез нотариална покана, приета за връчена на ***2019г.
по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
На 22.10.2019г. работодателят е депозирал уведомление до НАП за
прекратеното с ответника трудово правоотношение.
Видно от представените по делото фишове за начислени трудови
възнаграждения на ответника, преди прекратяването на трудовото му
правоотношение, последното получено трудово възнаграждение за отработен
цял месец е за декември 2018г., когато за 16 работни дни са му начислени
731,56лв. основна заплата и 43,89лв. допълнително трудово възнаграждение
2
за стаж и професионален опит, или по 48,47лв. за един отработен ден.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение
съгласно чл. 221, ал.2 КТ. С оглед на това, при прекратяване на трудовото
правоотношение на ответника поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, той дължи на работодателя обезщетение за 45 календарни дни
съгласно уговореното в чл.2 от допълнителното споразумение към трудовия
договор между страните, или сумата от 1453,80лв. за периода ***г. до ***г.
вкл., в който период има 30 работни дни.
Особеният представител на ответника е оспорил исковата претенция
по основание, като е изложил доводи, че уволнението на ответника е
незаконосъобразно, че не са спазени преклузивните срокове за налагане на
дисциплинарното наказание. В настоящото производство по направеното
възражение съдът не би могъл да се произнесе по законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание, съответно за законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните.
Представените писмени доказателства установяват, че е наложено на
ответника дисциплинарно наказание „уволнение“, както и датата на която
следва да се приеме, че му е била връчена заповедта, т.е. моментът от който
тя е произвела действие и е прекратено трудовото му правоотношение. Дори и
да са били налице предпоставки за неговата отмяна поради
незаконосъобразното му налагане, то след като ответникът не е предприел
необходимите действия в тази насока, в настоящото производство този
„пропуск“ не би могъл да се санира. Както за налагането на дисциплинарни
наказания, така и за тяхното обжалване и отмяна, законът въвежда строго
регламентирани правила и преклузивни срокове.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен като основателен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищцовото дружество разноски за настоящото
производство в общ размер на 400лв.
3
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. И. ЕГН**********, с постоянен адрес ******** да
заплати на „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД ЕИК131429080, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител“ №8А,
ет.2, представлявано от управителя Лорето Айбанез сумата от 1453,80лв.
представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ за период от 45 календарни
дни, ведно със законната лихва върху нея считано от 28.06.2022г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА И. М. И. ЕГН**********, с постоянен адрес ******** да
заплати на „Линамар Лайт Металс Русе“ЕООД ЕИК131429080, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител“ №8А,
ет.2 представлявано от управителя Лорето Айбанез сумата от 400лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4