№ 77
гр. Благоевград , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500098 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на С. Н. Б. против съобщение с изх. №
27631/06.11.2020г. на ЧСИ В.Т. по изп.д. №234/2020г. В жалбата са изложени
подробни съображения, че част от постъпили суми в банкова сметка на
жалбоподателката, която е запорирана от ЧСИ, не са възнаграждение за труд
и са несеквестируеми. Б. счита, че налагането на запор върху
командировачните пари би затруднило или осуетило изпълнението на
трудовите й задължения, независимо дали се осъществяват на територията на
страната или в чужбина. Ето защо иска да бъдат отменени
незаконосъобразните действия на ЧСИ В.Т. по изп.д. №234/2020г., с което е
отказано частично вдигане на наложения запор на банковата й сметка в
„ПИБ“ АД, върху вземанията й за командировачни пари, съгласно чл. 215 от
КТ и да бъде указано на ЧСИ да възстанови получените по нейна сметка
несеквестируеми суми, представляващи командировачни пари в размер на
2 890, 82лв.
Взискателят в изпъл. производство „Е.М.“ ЕООД е депозирал писмено
възражение, в което застъпва, че твърденията и доводите на длъжника С.Б.,
1
че сумата, преведена по банковата й сметка в размер на 2 890, 82лв. е
несеквустируем доход по смисъла на чл. 446, ал.1 от ГПК са несъстоятелни.
Изразява позиция за отхвърляне на жалбата.
Мотиви по чл. 436, ал.3 от ГПК са представяни от ЧСИ В.Т., според
която банката обследва и определя размера на несеквестируемите суми,
постъпващи по запорирани сметка и не е в компетентността на ЧСИ да
определя частта, която следва да се удържа, съгласно чл. 446 от ГПК. Счита,
че командировачните пари не представляват вземане, спрямо което не се
допуска принудително изпълнение.
Съдът констатира, че жалбата, с която е инициирано делото е
депозирана в срок и против подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител. Ето защо е редовна и допустима.
Преценена по същество е основателна, поради следното :
При ЧСИ В.Т. е образувано изп.д. №234/2020г. от взискателя „Е.М.“
ЕООД против длъжниците Б. К. Н. и С. Н. Б. с предмет парично вземане.
Видно е от делото, че за реализиране на принудителното изпълнение е
наложен запор върху банкова сметка на С.Б. в „ПИБ“ АД, в която на
15.09.2020г. е преведена сумата от 3 822лв. с наредител В.Б. ООД и посочено
основание заплата и командировка м. август 2020г.
На 17.09.2020г. банката е наредила по сметка на ЧСИ Тозева сумата
3 205лв. Във връзка с този превод С.Б. е депозирала възражение пред
съдебния изпълнител с вх. №19654 от 09.10.2020г. в което е посочила,че на
основание чл. 444, б“а“, ал.5 от ГПК счита, че постъпващият в сметката доход
е несеквустируем и е поискала от него да уведоми банката за това. Към
възражението си длъжника е представил удостоверение от работодателя си
В.Б. ООД, в което е удостоверено, че от преведената на 15.09.2020г. сума от
3 822лв. 931, 18лв. са трудово възнаграждение, а 2890, 82лв. са дневни и
командировачни пари.
Видно е от материалите в изпълнителното производство, че след
получаване на това възражение съдебният изпълнител не е проявил активност
и не е изпълнил задълженията си във връзка с чл. 446а, ал.5 от ГПК да изиска
информация от банката за произхода на средствата по запорираното вземане
2
и въз основа на нея да зачете или не несеквестируемостта и даде на банката
указания в тази връзка. Както е прието в мотивите на т.13 от Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г., ОСГТК,
задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта
възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по
сметката, било от банката, било от дължника. Разяснено е в ТР, че тогава за
съдебния изпълнител възниква задължението да събере необходимата
информация от банката за източника на постъпленията и техния размер, и от
платеца за възнаграждението за труд и да върне на длъжника
несеквестируемата част от преведената сума.
Като не е изпълнил указаното в закона – чл. 446а, ал.5 от ГПК, ЧСИ е
нарушил процесуалните правила, което има за последица
незаконосъобразност на акта му, материализиран в съобщение с изх. №
27631/06.11.2020г. на ЧСИ В.Т. по изп.д. №234/2020г. Същият следва да бъде
отменен и да се дадат указания на съдебния изпълнител да изпълни
задължението си за събиране на горната информация, въз основа на която да
прецени дали е налице несеквестируема сума и с оглед на тази преценка да
даде съответни указания на банката, която изпълнява запора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съобщение с изх. № 27631/06.11.2020г. на ЧСИ В.Т. по изп.д.
№234/2020г. КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
УКАЗВА на ЧСИ В.Т. с район на действие района на ОС Благоевград,
че по възражението с вх. №19654 от 09.10.2020г. на С.Б. следва да събере
информацията, указана в обстоятелствената част на определението и ако е
необходимо да даде съответни указания на банката, която изпълнява запора.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на съдебния изпълнител за
сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4