Разпореждане по дело №328/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ.

Образувано е по молба на К. И., синдик на С. Е. - С., в несъстоятелност, в която се твърди, че ищецът бил синдик на посоченото дружество, обявено в несъстоятелност с решение от 25.07.13г. по т.д. №62/13г. на ОС - С., с начална дата на неплатежоспособността 25.07.13г.

Твърди, че към момента на обявяване на дружеството в несъстоятелност, последното имало вземания на значителна стойност. Така дружеството било сключило договор за консорциум при условията на договор за гражданско дружество от 01.10.07г. с Е.Е.- С., като двете дружества се договорили да разпределят поравно печалбите и загубите от общата си дейност.

На 04.01.08г. консорциумът сключил договор за ремонтно- възстановителни работи и експлоатационна поддръжка на цялото осветление на община С. на 2 253 168лв. с ДДС. Въпреки изпълнението на договорените работи и приемането им от община С., тя не заплатила дължимото възнаграждение. Последното наложило част от дължимите суми да се предявят по съдебен ред с частичен иск за 314 083.83лв. Той бил уважен с влезли в сила решения по т.д. № 79/12г. на ОС-С., и от 16.06.14г. по в.Г.д.№1246/13г. на Апелативен съд- Пловдив.

Независимо от добрата перспектива за събиране на вземането, ответниците сключили сделка за прехвърлянето му /цесия/ между обявения в несъстоятелност длъжник С. Е. – С. и втория ответник Т.-С. О.- С., като стойността на цедираното вземане била 204 952.27лв., за цена от 14 780лв.

С искова молба от 09.09.14г. по т.д.№ 78/14г. на ОС - С. първото дружество- участник в консорциума, Е. Е., предявило съединени искове за реализиране на останалата част от вземанията по договора с община С.. В исковата молба второто дружество не било конституирано като съищец. Молба за конституиране подал вторият ответник Т. С. О.- С., като се позовал на договора за цесия от 30.07.12г. и решение за изключване на обявеното в несъстоятелност дружество от консорциума от 12.08.13г. С определение от 06.02.15г. съдът отменил конституирането на втория ответник по настоящото дело като съищец по т.д.№78/14г., като се позовал на нищожност на изключването на съдружника.

Синдикът твърди, че договорът за цесия не бил сключен на посочената в него дата, т.е. бил антидатиран. Предишният кредитор, обявеното в несъстоятелност дружество, не бил съобщил прехвърлянето на вземането на длъжника, община С., според изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД. Договорът бил нищожен, като сключен във вреда на представлявания, не биловзето решение за разпореждане с вземането по общо съгласие на съдружниците, и договорът бил сключен при явно неизгодни условия, по подробно изложени съображения в исковата молба. Били налице и всички условия на чл.647, ал.1 т.6 ТЗ за обявяване на относителната недействителност на договора спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността- сключване в подозрителния период, между свързани лица и увреждащ характер на сделката за кредиторите на несъстоятелността. Затова моли съда да обяви договора за цесия за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността. Евентуално поддържа договорът да се обяви за нищожен, поради действия без представителна власт, във вреда на представлявания и при накърняване на добрите нрави. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез адв. М., поддържа иска.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Поради липсата на отговор на исковата молба, установената фактическа обстановка е с оглед на представените по делото доказателства.

С договор за консорциум от 01.10.07г., С. Е.-С., представлявано от С. С. и Е.Е.-С., представлявано от Н.М., са учредили гражданско дружество, по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД, с цел обединяване на дейността им за участие в процедури за изпълнение и поддръжка на улично, рекламно и всякакъв друг вид осветление на територията на цялата страна, както и последващо реализиране на спечелените поръчки. Наименованието на консорциума било К. С., със седалище Г. С., бул. Б. № 2. Участниците договорили ползите и загубите от дейността на консорциума да се разпределят поравно между отделните съдружници /чл.9, ал.1 от договора/, като по решение на съдружниците можело да се определи и друго конкретно съотношение при разпределение на печалбите, доколкото за реализирането на определени приходи някой от съдружниците имал изключителен принос /чл.9, ал. 2 от договора/. Всички решения относно дейността на консорциума, свързани с управлението му, както и придобиването и отчуждаването на имоти и вещи, се вземали по общо съгласие на съдружниците, според чл. 10 от договора.

На 04.01.08г. консорциумът сключил с община С. договор за ремонтно-възстановителни работи и експлоатационна поддръжка на уличното, парковото и архитектурното осветление на община С., р. І, чл.1, ал.1 от договора /л.23/.

Според чл. 10 от договора, цената която възложителят – община се задължавал да заплати за цялостното изпълнение на възложената работа била 2 253 168,00лв. с ДДС, от които 1 500 000лв. с ДДС, за ремонтно-възстановителни работи, и 753 168,00лв. с ДДС, за обслужване.

С договор за цесия от 30.07.12г. /л.88-90/, сключен между С. Е. – С., цедент, представляван от С.М.С., и Т.-С. О. - С., представлявано от М. Е. С., цесионер, С.Е. – С., прехвърляло на Т.-С. О. – С., свои вземания по договора между К. С.и община С. от 04.01.08г., на обща стойност 204 952,27лв, които произтичали от следните фактури : от 03.05.2011г. за 12 523,63лв., от 03.05.2011г. за 10 444,90лв., от 13.06.2011г. за 12 523,63лв., от 08.07.2011г. за 12 523,63лв., от 08.08.11г. за 12 523,63лв., от 12.09.11г. за 12 523,63лв., от 26.09.11г. за 70 347,31лв., от 02.10.11г. за 12 523,63лв. и от 14.10.11г. за 49 018,28лв. В р. І, чл.1, ал. 2, пр. последно е отбелязано, че длъжникът бил уведомен за договора за цесия и цедентът се задължавал да предостави уведомлението в писмена форма. Такова уведомление е представено по делото на л.45, но поради нечетливостта на годината , отбелязана във входящия му номер, поставен от община С., датата на уведомлението не може да се приеме за достоверна.

Според р. ІІ, чл. 3 от договора за цесия, прехвърлянето на вземанията е възмездно, като цесионерът се задължавал срещу извършеното прехвърляне да заплати сумата от 14 780лв., като също така извърши и заличаване на сумата от 11 009,82лв., представляващи стари задължения на цедента към цесионера.

Съдът приема за достоверен този текст на договора за цесия /л.88-90/, а не представения от ответника С.Е. – С./., в последното съдебно заседание /л.96-98/, който освен че е представен извън сроковете за отговор и допълнителен отговор, по мнение на съда представлява документ, създаден за нуждите на делото. Това е така най-вече с оглед премахването на индивидуализацията на прехвърлените вземания с посочване на конкретни фактури в чл. 1, така и в посочване на безвъзмездност на прехвърлянето в р. ІІ, чл. 2 от договора. Затова навсякъде в мотивите и произнасянето процесният договор за цесия е този на л.88-90.

Според съда, оспорването на достоверността на датата на договора за цесия, 30.07.12г., направено от ищеца в исковата молба, не е доказано.

Вярно е, че според чл. 181, ал. 1 ГПК този договор е частен писмен документ, който за третите лица, включително синдика, няма достоверна дата, тъй като съдържанието му не е възпроизведено в официален документ и не е удостоверено по другите способи, посочени в същия текст. Но както сочи самият ищец, дори датата на договора да се приеме за достоверна, тя попада в релевантния т.нар. подозрителен период от две години преди подаване на молбата за откриване но производство по несъстоятелност по чл. 625 и сл. ТЗ. Затова и оспорването на достоверността на датата е без правно значение.

Това е така, защото тази молба / за откриване на производство по чл.625 е сл. ТЗ/ е от 27.08.13г., а според справката в търговския регистър с решение № 249/14.06.14г. по т.д. № 62/13г. на ОС – С. съдът е обявил неплатежоспособността на СКАБ Е. – С., представлявано от М. С., с начална дата на неплатежоспособността 25.07.13г., открил е производство по несъстоятелност по отношение на същото дружество, обявил го е в несъстоятелност и е прекратил дейността на търговеца и правомощията на управителните му органи, както и е назначил временен синдик, определен впоследствие и за постоянен – К. И., ищецът по делото.

Вярно е, по-нататък, че с искова молба вх. № 3834/09.09.14г. /л.14-22/, по която е било образувано т.д. №78/14г. на ОС – С., другият участник в консорциума, Е. Е. – С. е предявил иск срещу община С. за неплатено възнаграждение за извършената работа по договора от 04.01.08г., с цена 509 937,66лв. главница и 159 656лв. лихви, част от които са проформа-фактури, които съвпадат с предмета на договора за цесия – 9 проформа-фактури /л.16 и 17/, като дати на издаване и стойност на главниците по проформа-фактурите. Вярно е също, че обявеното в несъстоятелност дружество не е било конституирано като съищец в това производство, което сочи на интерес от запазване на интересите му, включително чрез оспорвания договор за цесия.

Според съда, влязлото в сила решение № 328/14.08.13г. по Г.д. №79/12г. на ОС – С., потвърдено с решение № 362/16.06.14г. по в.Г.д. №1246/13 на ПАС и определение № 272/26.05.15г. по т.д. 3892/14г. на ВКС няма връзка с оспорвания договор за цесия, тъй като по него са присъдени в полза на двете дружества, съдружници в консорциума, вземания по договора от 04.01.08г. / които произтичат от други фактури, различни от тези, посочени в договора за цесия/.

От справка в търговския регистър се установява, че към 30.07.12г., датата на договора за цесия С. М. С., /представител на цедента/ и М. Е. С. /представител на цесионера/, са били съдружници в Т.-С. О.-С..

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Налице е фактическият състав на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ за обявяване на договора за цесия от 30.07.12г. за относително недействителен по отношение на кредиторите на обявения в несъстоятелност длъжник С. Е.-С. /.. На първо място, сделката е сключена в т.нар. подозрителен период от две години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност на 27.08.13г. Тя е сключена между свързани лица, по смисъла на §1 от ДР на Търговския закон, С. Е. – С., представлявано от Св.С. и Т.-С. О. – С., представлявано от М. С., са били свързани лица към 30.07.12г., тъй като в тяхното управление, от една страна, и като съдружници в двете дружества, от друга страна, участват лица, които са роднини – баща и син, поради което са налице предпоставките на § 1, ал.1, т.1, т.3, т.4 и ал.2 от ДР на ТЗ, двете дружества да се приемат за свързани лица.Сделката е увреждаща за кредиторите на несъстоятелността, защото намалява имуществото на несъстоятелния длъжник, в частта му относно вземанията, като увреждащият й характер следва и от нейната нееквивалентност, предвид на несъпоставимостта на разменените престации. Поради уважаването на главния иск, съдът не се произнася по съединения евентуален иск.

Следва С.Е. – С. /. и Т.-С. О.-С. да се осъдят да заплатят държавна такса от 8 198,09лв. в полза на Окръжен съд – С., и разноски по делото от 7 020лв. в полза на синдика К. И., представляващи адвокатски хонорар.

Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ по иск на К. П. И., ЕГН *, с адрес Г. В., ул. „. А. № 3, като синдик на С. Е., С., в несъстоятелност, ЕИК *****, спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността, договора за цесия от 30.07.2015г. /л.88-90 от делото, неразделна част от решението/ между С. Е. С., представляван от С.М. С. и Т.-С. О. – С., ЕИК *****, представляван от М. Е. С..

ОСЪЖДА СКАБ Е. – С., в несъстоятелност и Т.-С. О. - С., чрез С. С., да заплатят държавна такса от 8 198,09лв. в полза на ОС-С. и 7 020лв.разноски по делото в полза на синдика К. П. И..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: