РЕШЕНИЕ
гр.София,
31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на тридесет и първи август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
мл.с. Св.Петкова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 3 394 по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 05216/05.03.2019 г. длъжникът
Х.В.И.,*** об-жалва действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.П., рег.№ 921
на КЧСИ по изп.дело № 201892104001764 относно насрочване на изпълнението върху
единственото му жилище. Твърди, че насрочената публична продан е насочена към
несеквестиреумо по закон имущество, придобито по наследство от неговата майка,
и като такова същото не следва да бъде изнасяно на публична продан. Моли съда
да отмени атакуваните действия на съдебния изпълнител и да укаже на ЧСИ за
последиците от незаконната продажба и евентуално нанесе-ните вреди на
жалбоподателя като трето лице.
Ответникът по жалбата – „Р.
/България/” ЕАД, гр.София в срока по чл. 436, ал.3 ГПК е подал писмени
възражения, в които поддържа, че жалбата е изцяло неосно-вателна, тъй като
процесният имот е ипотекиран в полза на банката.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ рег.№ 921 – С.П. по реда на чл. 436, ал.3 ГПК е отразено, че депозираната
жалба е допустима, а по същество – че е неосно-вателна, тъй като доводът, че
процесният имот е несеквестируем е необоснован, съобразно разпоредбата на
чл.445, ал.1 ГПК.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е подадена в срока по
чл.436, ал.1 ГПК от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство,
конституиран като правоприемник /наследник по закон/ на мястото на
първоначалния длъжник Д.Б.И.-В., починала в хода на делото, и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С разпоредбата на чл.435, ал.2,
т.2 ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно разясненията, дадени
в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълне-нието
върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо
е/ с несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което на-рушава
/несъвместимо е/ с несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по
нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни
изпълнителни дейст-вия.
От книжата по изп.дело №
201892104001764 по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ, е видно, че за
обезпечаване на вземанията на „Р. /България/” ЕАД по отпуснат банков кредит по
договор № ИП 191 1256/19.12.2007 г. в
размер на 37 200 евро на Т.В.И., ведно с лихвите, евентуалните наказателни
лихви, коми-сионните, таксите и/или разноските, ипотекарният длъжник Д.Б.И.-В.
е учредила в полза на банката договорна ипотека върху собствения си недвижим
имот – апарта-мент № **, находящ се в гр.София, ж.к.”Дървеница”, бл********,
заедно със зим-нично помещение № 3 и 4,122% идеални части от общите части на
вх.”Г” на жилищния блок и от правото на строеж върху общинска земя, който
договор е обективиран в нотариален акт № 146, том 04, рег.№ 8365, дело № 680 от
21.12.2007 г. на нотариус Н.Г., рег.№ 047 на нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията – София на същата дата. Въз основа на подадена молба от
кредитора „Р. /България/” ЕАД, отбелязана в Служ-ба по вписванията – София на
13.12.2017 г. под вх.рег.№ 85349, договорната ипотека е под-новена на основание
чл.172, ал.3 ЗЗД във връзка с чл.18 ПВ.
Безспорно е, че в разпоредбата на чл.444, т.4 от ГПК е предвидено, че
изпълнението не може да бъде насочено върху единственото жилище на длъжника,
ако той или никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, но в нормата на
чл.445, ал.1 ГПК законодателят е регламен-тирал, че от забраната по чл.444 ГПК
не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или
ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарен кредитор. В дадения казус
процесният имот е ипотекиран в полза на „Р. /България/” ЕАД, която е и
взискател по принудителното изпълнение по изп.дело № 201892104001764, поради
което несеквестируемостта на същия е отпаднала.
Ипотеката следва имота по силата
на закона, независимо от последващите прехвърли-телни действия, извършени с
него. Тя е реално обезпечение, което дава право на кредитора да се удовлетвори
по предпочитание от цената на ипотекирания имот, реализирана при публич-ната му
продан, в чиято собственост и да се намира той по силата на чл.1**, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложеното настоящата
инстанция намира, че подадената Х.В. И. жалба се явява неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 05216/05.03.2019 г.
на длъжника Х.В.И., поставен под пълно запрещение, действащ чрез
заместник-настойника му С.Г.Н., гр.София по изп.дело № 201892104001764 по описа
на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.