№ 514
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002228 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано след като с решение № 80 от 24.07.2020г.,
постановено по т.д.№ 57/2019г. на ВКС, I т.о. е отменено решение №1260 от 05.06.2017г. по
в.т.д.№1782/2017г. по описа на САС в частта му, с която „Инерком груп“ ООД е осъдено на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.232,ал.2,пр.1 от ЗЗД да заплати на „Булмекстрейд“ ООД
в несъстоятелност сумата от 72 000лв. с ДДС, представляваща дължима наемна цена по
договор за наем, сключен на 25.06.2012г. , както и разноски и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на апелативния съд.
С отменителното решение на ВКС е прието, че въззивното решение в отменената му
част е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които се изразяват
в неприемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства. Дадени са
указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да вземе предвид
основателността на оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във
връзка с доклада по делото и да приеме представените с въззивната жалба писмени
доказателства, тъй като те се отнасят до възражения на ответника, които са били направени
в първото по делото заседание и не са били преклудирани предвид твърденията, че се
основава на факти, настъпили след изтичане на срока за отговор.
Настоящият състав на Софийския апелативен съд намира за установено следното :
С решение № 2181 от 13.12.2016г., постановено по т.д.№245/2015г. на СГС от
1
27.09.2016г. на основание чл.645,ал.3 от ТЗ е обявено за недействително по отношение на
кредиторите на „Булмекстрейд“ ООД/н/ споразумението за прихващане от 25.06.2012г.,
сключено между „Булмекстрейд“ ООД и „Инерком груп“ ООД по иска, предявен от
синдика на „Булмекстрейд“ ООД /н/.
На основание чл.79,ал.1, вр. чл.232, ал.2, изр.първо от ЗЗД „Инерком груп“ ООД е
осъдено да заплати сумата от 72 000 лв., представляваща наемна цена по договор за наем от
25.06.2012г.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство като с решение №1260 от 05.06.2017г. по в.т.д.№1782/2017г. по описа на САС
същото е потвърдено. След подадена касационна жалба въззивното решение не е допуснато
до касация по отношение на иска по чл.645, ал.3 от ТЗ и като такова е влязло в сила.
В останалата му част решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане
от настоящия състав на САС, който излага следните съображения:
С въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която е уважен искът за заплащане на сумата
от 72 000 лв., представляваща наемна цена по договор за наем от 25.06.2012г. Тази
незаконосъобразност била обусловена от допуснатите процесуални нарушения и
неправилното приложение на материалния закон, както и от необосноваността на изводите
на съда със събраните по делото доказателства. Съдът като приел, че съгласно договора
наемната цена се дължи авансово не е изследвал дали имотът е ползван през целия период
на наемния договор от 48 месеца. Посочва се, че самият синдик е продал имота преди
изтичане на този срок като с постановление от 23.07.2014г. по т.д.№4116/2011г. по описа на
СГС, имотът е възложен на купувача „Малаги“ ЕООД, а на 22.12.2014г. този купувач е
въведен във владение. Към тази дата били изтекли 13 месеца от сключване на договора, т.е.
дължимата цена по договора е била 16 250 без ДДС, а към датата на въвода -18 месеца и
дължимата цена е била 22500 без ДДС. Според жалбоподателя, да се приеме, че при
уговорка за авансово плащане на наема за целия срок на договора същата се дължи без оглед
на това дали имотът е ползван за целия му срок би означавало нарушаване на забраната за
неоснователно разместване на блага.
„Булмекстрейд“ ООД/н/ чрез управителя е подало писмен отговор, с който е оспорило
жалбата. В същия се поддържа, че доказателствата за продажбата и предаване на владението
върху имота на трето лице е следвало да бъдат представени пред първоинстанционния съд.
Синдикът на дружеството също е подал отговор на жалбата, с който я оспорва.
Посочва, че по делото не са направени възражения за виновно неизпълнение на договорно
задължение. Акцентира на обстоятелството, че сумата от 60 000 без ДДС е включена в
счетоводните записвания на „Инерком груп“ ООД и дружеството се е ползвало от
начисленото ДДС върху нея. Новите факти били въведени едва с въззивната жалба. Тези
2
факти били възникнали по време на висящността на процеса пред първата инстанция и не
били нови за жалбоподателя. Дори същите да се вземели предвид, наемната цена била
дължима авансово и фактът, че имотът е подаден не оказвал влияние върху договора, тъй
като той бил вписан и се явявал непротивопоставим на купувача.
При повторното разглеждане на делото пред настоящата инстанция, след даване на
указания за разпределение на доказателствената тежест с писмена молба синдикът е заявил,
че договорът за наем е прекратен с писмено споразумение от 16.12.2014г. с нотариална
заверка на подписите и дължимата наемна цена за периода до прекратяването му е 44 600лв.
с включен ДДС.
С подадено писмено становище въззивникът поддържа твърденията си, че държането
на имота въобще не му е предавано и че този имот въобще не е ползван от него. Не оспорва,
че договорът е прекратен със споразумение то 16.12.2014г. като заявява, че причината да
бъде пописано това споразумение е бил фактът, че договорът е бил вписан и след
възлагането на имота на трето лице същият би го обвързвал. Затова синдикът настоял да
има писмен документ. Поради това счита, че представеното споразумение не доказва
осъществявано ползване на имота. Оспорва и посочения при повторното разглеждане на
делото размер на наемната цена. Поддържа също, че цената следва да счита платена с
извършеното прихващане
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая решението в частта, която подлежи на въззивен контрол е валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на същото апелативният съд намира следното:
Видно от договор за наем от 25.06.2012г., сключен между „Булмекстрейд“ ООД и
„Инерком груп“ ООД , първото дружество е отдало под наем на въззивника в настоящото
производство свой собствен недвижим имот, намиращ си в гр.Русе за срок от четири години
при наемна цена от 1250 лв. без ДДС. Уговорено е, че наемната цена се дължи авансово към
датата на подписване на договора.
На същата дата е издадена данъчна фактура №24/25.06.2021г. от наемодателя за
сумата от 60 000 лв. без ДДС, а с ДДС -72 000 лв.
3
Представено е споразумение за прихващане от 25.06.2021г., с което „Булмекстрейд“
ООД и „Инерком груп“ ООД са се договорили, че извършват прихващане на насрещни
задължения за сумата от 72 000лв. В §1 от споразумението се съдържа констатация,че
„Булмекстрейд“ ООД е придало на „Инерком груп“ ООД владението върху отдадения под
наем имот на 25.06.2012г.
При повторното разглеждане на делото от въззивния съд са приети представените с
въззивната жалба на „Инерком груп“ ООД преписи от Постановление за възлагане от
23.07.2014г., с което СГС по реда на чл.717в, вр.чл.717з от ТЗ е възложил на „Матаги“
ЕООД имота, предмет на наемния договор и от приемо - предавателен протокол с дата
22.12.2014г. От втория документ е видно, че на посочената дата синдикът на
„Булмекстрейд“ ООД/н/ е предал владението върху имота на новия собственик.
С молба от 25.08.2020г., наречена „становище“ синдикът на „Булмекстрейд“ ООД/н/
е представил споразумение за прекратяване на договор за наем с дата 25.06.2012г. от
16.12.2014г. Със същото страните са постигнали съгласие, че прекратяват предсрочно
договора за наем и от датата на прекратяването владението на имота се счита предадено на
наемодателя.
При настоящото разглеждане на делото е допусната и приета съдебно- счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице М.С.. От заключението по същата се установява, че
издадената от „Булмекстрейд“ ООД данъчна фактура №24 от 25.06.2012г. е осчетоводена и
включена в дневника за покупки на „Инерком груп“ ООД за месец 06.2012г. и за същата е
ползван данъчен кредит от 12 000лв. Вещото лице е изчислило и размера на наема за
периода от 25.06.2012г. до 16.12.2014г., а именно – 44550лв. с ДДС.
Съдът намира, че заключението е компетентно дадено и следва да бъде взето предвид
при формиране на крайните изводи по делото.
С оглед на така събраните доказателства от правна страна съдът приема, че между
страните по делото е била налице валидна облигационна връзка по договор за наем, за който
на основание чл.288 от ТЗ приложение намират нормите на чл. 228 и сл. от ЗЗД. Тя е
възникнала на датата на подписване на договора - 25.06.2012г. Със сключването на същия за
наемодателя „Булмекстрейд“ ООД е породено задължението да предаде имота, предмет на
правоотношението на „Инерком груп“ ООД,а за наемателя- да заплати авансово цялата
наемна цена. В самия договор се съдържа изявление, че владението е предадено на
наемателя. Това изявление има характер на извънсъдебно признание на този факт. В хода на
процеса са въведени твърдения, че не е осъществено такова предаване и че наемателя
никога не е ползвал имота. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на тази теза.
Напротив - от вписванията в счетоводството на дружеството се установява, че фактурата,
издадена от наемодателя е осчетоводена надлежно, включена е в дневника за покупките и за
нея е ползван данъчен кредит. В практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /Решение №
4
96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2009г. на ВКС, І т.о.; Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. №
593/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. на ВКС, ІІ
т.о.;Решение № 123/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и др. / се приема, че
отразяването на двустранно подписаната фактура в счетоводството на ответника като
дължима и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й съставлява извънсъдебно
признание за задължението и доказва съществуването му като това становище се споделя и
от настоящия състав.
На следващо място подписването на споразумението за прекратяване на договора
също означава, че страните считат договора за действащ и изразяват воля да прекратят
действието му занапред.
От тези доказателства и действия на наемателя следва извода, че към момента на
прихващането и след това – към датата на подписване на споразумението за прекратяване е
считал, че наемодателят е изпълнил задълженията си по договора и възражението, че
държането на имота не е предадено като недоказано се явява неоснователно. За пълнота
следва да се посочи, че това дали наемателя в действителност е осъществявал ползването на
вещта ( в случая имота) е без значение ако наемодателят му е осигурил възможност да го
прави. По делото не са въведени твърдения да са били налице някакви други обстоятелства,
които да са препятствали „Инерком груп“ ООД да ползва имота. Следователно
упражняването на фактическото ползване е било предоставено на волята на неговите
представители и ищецът се явява изправна страна в правоотношението.
В същото време наемателят не ангажира доказателства да е изпълнил задължението
си за плащане на цената.
След като с влязло в сила решение прихващането, с което е погасено задължението за
заплащане на същата е обявено за относително недействително по отношение на масата на
несъстоятелността, то задължението спрямо нея не е погасено и същото е дължимо за
периода, за който договорът е съществувал. Този период е безспорно установен – от
25.06.2012г. до 16.12.2014г. За останалата част от срока на договора наем не се дължи
въпреки, че уговорката е била за авансовото му заплащане за целия първоначално уговорен
срок, тъй като не може да не се държи сметка за постигнатото в по-късен момент съгласие
за прекратяване на същия. Това съгласие е довело до отпадане на задължението за
заплащане на наем.
Съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата и неоспорена от
страните съдебно- счетоводна експертиза, размерът на наема за посочения период е
44550лв. Именно за него искът се явява основателен. В останала й част претенцията следва
да бъде отхвърлена.
С оглед на изложеното решението на СГС в частта му, която е предмет на въззивен
контрол се явява частично неправилно и следва да бъде отменено за сумата надвишаваща
5
дължимите 44550 лв. За тази част, именно 27450лв., представляващи дължима наемна цена
за периода от 16.12.2014г. до 25.06.2016г. искът по чл.232,ал.2 от ЗЗД ще следва да бъде
отхвърлен.
Като последица от този изход на спора решението ще следва да се отмени частично и
в частта за разноските, тъй като „Инерком груп“ ООД ще дължи по сметка на СГС държавна
такса, която е с 1098лв. по-малко (или 4662лв.), а на „Булмекстрейд“ ООД разноски в
размер на 710,96лв. вместо присъдените 878,40лв.
„Булмекстрейд“/н/ ООД ще следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1098лв.,а на „Инерком груп“ ООД, ЕИК разноски в размер на
126 лв. за първоинстанционното производство.
Страните ще следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл.649,ал.6 от ТЗ по
сметка на САС дължимата се държавна такса като „Инерком груп“ ООД дължи 891лв.,а
„Булмекстрейд“ ООД/н/ 549лв.
На „Булмекстрейд“ ООД/н/ следва да бъдат присъди разноски за въззивната
инстанция в размер на 216,56лв.За въззивната инстанция
Водим от гореизложеното,апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2181 от 13.12.2016г., постановено по т.д.№245/2015г. на СГС
от 27.09.2016г. в частта му, с която „Инерком груп“ ООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Варна ,9000, район Одесос, ул. „Кръстьо Мирски“ №17 е осъдено на основание чл.79,ал.1
от ЗЗД, вр.чл. 232,ал.2, пр.първо от ЗЗД да заплати на „Булмекстрейд“ ООД/н/, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.София, 1421, район Лозенец,ул.
„Димитър Хаджикоцев“ №14,ет.1, ап.3 сумата от 27 450лв., представляваща наемна цена по
договор за наем,сключен на 25.06.2012г. за периода от 16.12.2014г. до 25.06.2016г. както в
частта, с която „Инерком груп“ ООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1098лв. ( като остават дължими 4662лв.), а на
„Булмекстрейд“ ООД/н/ разноски в размер на 167,45 лв. ( като остават дължими 710,96лв.) и
вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдика на „Булмекстрейд“ ООД/н/ЕИК *********
против „Инерком груп“ ООД, ЕИК ********* иск за заплащане на основание чл.79,ал.1 от
ЗЗД, вр.чл. 232,ал.2, пр.първо от ЗЗД на сумата от 2450лв., представляваща наемна цена по
6
договор за наем, сключен на 25.06.2012г. за периода от 16.12.2014г. до 25.06.2016г.
ОСЪЖДА „Булмекстрейд“/н/ ООД, ЕИК ********* на основание чл.649,ал.6 от ТЗ
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1098лв., а по
сметка на САС дължимата се държавна такса в размер на 549лв „Булмекстрейд“ ООД
ОСЪЖДА „Инерком груп“ ООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.649,ал.6
от ТЗ по сметка на Апелативен съд-София държавна такса в размер на 891лв.
ОСЪЖДА „Булмекстрейд“/н/ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Инерком груп“
ООД, ЕИК ********* сумата 126 лв. разноски, направени в първоинстанционното
производство съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Инерком груп“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Булмекстрейд“/н/
ООД, ЕИК ********* сумата от 216,56лв. разноски за въззивната инстанция
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България при
наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7