Решение по дело №294/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р. М. К., [ЕГН], подадена чрез адв. С. М., със съдебен адрес: гр. Велинград, [улица], бл. „Б“, ет. 1, ап. 10, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0367-000028 от 11.03.2025 год., издадена от А. Р. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт и се моли за отмяната му, с оглед основанията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Претендират се сторените по делото съдебно – деловодни разноски. Представя писмени бележки.

С Определение № 2040 от 12.05.2025 год. постановено по адм. дело № 431 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик към настоящото дело е присъединено адм. дело № 431 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях. В тази връзка жалбоподателят, инициирал съдебно оспорване по прекратеното дело – Н. В. Б. е заличен като заинтересована страна по делото и е конституиран в качеството му на жалбоподател. Оспорващият, чрез адв. Б., с подаване на жалбата до съда е изложил становище за незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ. Позовава се на представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че е извършена разпоредителна сделка и собствеността на лекия автомобил е сменена. Претендира отмяна на оспорената заповед. Представя списък на разноските, по който моли за присъждането им.

Ответната страна - А. Р. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, не изразява становище.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е ЗППАМ № 25-0367-000028 от 11.03.2025 год., издадена от А. Р. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на Н. В. Б. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство - лек автомобил „АУДИ КУ 7“, с рег. № [рег. номер] за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година, а именно за срок от 6 (шест) месеца, считано от 11.03.2025 год. Със ЗППАМ са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с № [рег. номер]. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 01.03.2025 год.

Като основание за издаването на оспорената ЗППАМ е съставеният АУАН № GA3680351 от 11.03.2025 год. от А. Р. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград на Н. В. Б., със СУМПС № ********* за това, че на 11.03.2025 год., около 15:45 часа, в град Велинград, [улица], пред мебелен магазин „Пами 2“, в посока от кръгово кръстовище в близост до бензиностанция „Лукойл“ към бензиностанция „Петрол“ лицето е управлявал личното си моторно превозно средство - лек автомобил „АУДИ КУ 7“, с рег. № [рег. номер], като е извършил следното нарушение: водачът е управлявал посоченото МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози. След извършена качествена проба в 16:18 часа, с техническо средство Друг Тест 5000, с фабричен номер ARME-0072, зa установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози техническото средство е отчело наличие на канабис. Показанието от техническото средство е било показано на водача и му е издаден талон за изследване с номер 274928, след като водачът не се е съгласил с показанието на техническото средство и да даде кръв и урина за изследване във ФСМП - Велинград. Посочено е още, че водачът е бил сам в автомобила. С АУАН са отнети СРМПС № *********, два броя регистрационни табели с № [рег. номер] и СУМПС № *********.

Като доказателства по делото са представени АУАН № GA3680351 от 11.03.2025 год.; Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 13.03.2025 год., обективиращ положителна проба от канабис, след извършена проба с техническо средство Друг Тест 5000, с фабричен номер ARME-0072; Протокол за сервизна проверка № *********-1210000 от 05.04.2024 год. на Друг Тест 5000, с фабричен номер ARME-0072; Талон за изследване с № 274928 от 11.03.2025 год.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба наркотични вещества или техните аналози от 11.03.2025 год., издаден от лекар при ФСМП – Велинград; Фиш за спешна медицинска помощ от 11.03.2025 год., издаден на място във ФСМП – Велинград за извършен преглед на Н. В. Б., докаран от органите на МВР за кръвна проба и урина за наркотици; Мотивирана резолюция № 25-0367-М000013 от 17.03.2025 год. на Началник група при ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и чл. 33, ал. 2 от същия е прекратено административнонаказателното производство по АУАН № GA3680351 от 11.03.2025 год., тъй като е констатиран признак на извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и е образувано ЗМ № 152 от 2025 год. по описа на РУ – Велинград; Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която младшите автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ и РУ при ОД на МВР – Пазарджик са оправомощени да издават ЗППАМ; Справка за водача.

От страна на Р. М. К. по делото са представени копия от следните документи: Договор за покупко – продажба на моторно превозно средство, с нотариална заверка на подписите, удостоверяващ, че на 12.03.2025 год. Н. В. Б. е продал възмездно на Р. М. К. лек автомобил „АУДИ КУ 7“, с рег. № [рег. номер], с посочен номер на рама и двигател; Свидетелство за регистрация на МПС, част първа, с № *********, издадено на 22.11.2023 год. от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик на лек автомобил „АУДИ КУ 7“, с рег. № [рег. номер] и собственост на Н. В. Б.; Постановление от 09.05.2025 год. на прокурор при РП – Пазарджик, с което е уважена молбата на Р. М. К. за връщане на 1 брой лек автомобил, марка и модел „АУДИ КУ 7“, с рег. № [рег. номер], с посочена рама.

При така установената фактическа обстановка Административен съд - Пазарджик направи следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими, подадени са в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт, от лица имащи правен интерес от оспорването ( в този смисъл е Определение № 339 от 14.01.2025 год. по адм. дело № 11708 от 2024 год. по описа на Върховния административен съд).

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбите за неоснователни по следните съображения:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния и процесуален закон. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши автоконтрольор в РУ – Велинград към ОД на МВР - Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, е компетентен да налага ПАМ.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, установява, че принудителната административна мярка, предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическият факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП законодателят изрично е посочил, без алтернативност, че процесната принудителната административна мярка се налага на собственик на МПС.

Изложените в жалбите факти и обстоятелства очертават кръга на съдебното оспорване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0367-000028 от 11.03.2025 год., издадена от А. Р. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград, с оглед материалната й законосъобразност и тежестта на доказване, която е за административния орган.

Съгласно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

По делото е представен договор за покупко – продажба на моторно превозно средство, с нотариална заверка на подписите, установяващ, че на 12.03.2025 год., Н. В. Б. е продал възмездно на Р. М. К. лек автомобил „АУДИ КУ 7“, с рег. № [рег. номер], с посочен номер на рама и двигател. Със сключването на писмения договор за прехвърляне правото на собственост на лекия автомобил, с нотариална заверка на подписите на страните, договорът е породил правни последици включително вещно-прехвърлителното си действие, от деня на сключването му - 12.03.2025 год. Това е датата, след която е издадена оспорената ЗППАМ. Следователно правилно ответника е приложил нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП и актът е издаден на Б.. В разпоредителната част е конкретизиран и срокът, за който се издава – шест месеца, считано от 11.03.2025 год., което е съобразено с изискването на закона да се определи срок на действието му. Несъмнен е изводът, че към момента на извършване на проверката от служител от РУ – Велинград лицето е бил собственик на лекия автомобил. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

Р. М. К. е придобила движимата вещ на деня, следващ този на издаването на ЗППАМ, когато с нея са отнети регистрационните табели на автомобила и свидетелството за регистрация на МПС. Това обстоятелство не изключва използването й, тъй се презумира, че на нея са й били известни тези обстоятелства изначало. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП се прилага, като СРМПС се изземва със съставянето на АУАН на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно, купувайки на 12.03.2025 год. автомобилът следва да е установила, видно от външния вид на МПС, че колата е без регистрационни табели – без регистрация и по този начин се е съгласила с фактическото състояние на колата. Следователно К., вече в качеството й на собственик на автомобила, следва да търпи правните последици от изпълнението на процесния акт. Ако се приеме обратното, то тогава ще се обезсмисли приложението на ЗДвП и прилагането на ПАМ и ще се заобиколи закона и правните последици от наложената на Н. Б. ПАМ. След изтичане на срока на действие на ПАМ – шест месечен, който изтича на 11.09.2025 год. регистрацията на автомобила ще бъде възстановена служебно.

Съдът счита, че не следва да обсъжда останалия доказателствен материал по спора, тъй като по другите факти не се спори.

Предвид изложеното жалбите, подадени срещу процесната ЗППАМ, следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на спора от ответника не е заявена претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по тях.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, седми състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. К., [ЕГН] и на Н. В. Б., [ЕГН], подадени срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0367-000028 от 11.03.2025 год., издадена от А. Р. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Велинград.

Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.