Решение по дело №89/2021 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 102                          27.07.2021 година                град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- гр.Търговище

на тринадесети юли               две хиляди двадесет и първа година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ –  Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:     Албена Стефанова

                         Иванка Иванова

                                   

Секретар- С. И.

Прокурор- Драгомир Сяров

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 89 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63  ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ гр.Варна, подадена чрез гл.юрисконсулт Ю. В. против Решение № 134/22.04.2021 год., на Районен съд гр.Търговище по НАХД № 103/2021 год., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 4/14.01.2021г. на Директора на БДЧР гр.Варна. С посоченото НП на Ш.К.И., ЕГН-********** *** за нарушение на чл.46, ал.1,т.1,б „ж“ от ЗВ, във връзка с чл.143,т.2 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

В касационната жалба като основание се навеждат нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се становище за неправилно възприета от въззивния съд фактическа обстановка в частта на квалификацията на деянието. Излагат се доводи, обосноваващи че въпреки нередовността в АУАН, изразяваща се в изписване само на забранителната норма, без препращане към тази на изискващото се разрешително за извършване на дейността- изграждане на съоръжение за водовземане, не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като обстоятелствата при които е извършено описаното в НП административно нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина са безспорно установени. Навежда се, че деянието е правилно квалифицирано и санкционирано. Моли се решението на Районния съд да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което НП да се потвърди.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира писмено становище.

Ответникът по касационната жалба – Ш.К.И. в съдебно заседание се представлява от адвокат Т.Д. ***, която счита жалбата за неоснователна. Счита, че не е налице единство между фактическата обстановка отразена в АУАН  с тази по НП, поради което е налице съществено процесуално нарушение. Навежда, че в НП като нарушена е посочена нормата на чл.46, ал.1,т.1,б „ж“ от ЗВ, а в АУАН тази разпоредба не се сочи като нарушена. В последния е посочена  само нормата на чл.143,т.1 и т.2 от ЗВ, както и че в АУАН се сочи нормата на чл.200, ал.1,т.3  от ЗВ, а в НП нормата на чл.200, ал.1,т.2 от ЗВ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмен отговор, в който излага доводи, обосноваващи законосъобразност на оспорения съдебен акт и моли същият да бъде оставен в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Търговище изразява становище за  неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение не страда от посочените в жалбата пороци с оглед квалификацията на деянието. Дава заключение, че оспореното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящият съд констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 05.08.2020 г. експерти от БДЧР извършили проверка по сигнал с вх. № СЖ- 107/04.08.2020г., като при огледа се установило, че в речното русло на река „Калайджидере“, в място  с географски координати N 43ﹾ 14’ 50, 43" и Е 26 ﹾ42’12,98", в землището на с.Осен, непосредствено зад разсадника за декоративна растителност, находящ от дясната страна на пътя от с.Ловец към с.Осен, на входа на с.Осен, е изграден земно - насипен бент. Пред бента, в руслото на реката било констатирано завирено пространство - яз, с диаметър около 4-5 метра и с дълбочина повече от 3,5м., измерена по време на проверката. Височината на бента била с около 0,8м. от кота водно ниво на реката. След бента не преминавали  води, тъй като същият преграждал речното русло от бряг до бряг. Така констатираните обстоятелства били документирани в КП № 207Ш, бл.№ 007231/ 05.08.2020г. по образец на БДЧР. На 19.10.2020г. в офиса на БДЧР в гр.Шумен, на ул.“Кирил и Методий“ № 34 се явило лицето  Ш.К.И., ЕГН **********. Последното заявило пред контролния орган, че бента в речното русло на р.Калайджидере, в землището на с.Осен в място с географски координати N 43ﹾ 14’ 50, 43" и Е 26 ﹾ42’12,98", зад разсадника за декоративна растителност, е изграден от него с цел да полива растенията, които отглежда в разсадника- негова собственост. Парцел с идентификатор 54081.6.4 в землището на с.Осен бил собственост на лицето Ш.К.И., а бентът се намирал зад този поземлен имот. Бентът бил изграден на 20.07.2020г. с помощта на селско - стопански сечива - кирка и лопата, с цел водовземане за поливане на растенията, отглеждани в разсадника. Обясненията на Ш.И. били документирани в КП № 332/19.10.2020г.,бл.№е 007952 по образец на БДЧ. За така констатираните и гореописани обстоятелства на Ш.К.И. бил съставен АУАН № 135/ 30. 10.2020г. за нарушение на чл.143, 1 и т.2 във връзка с чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на БДЧР издал Наказателно постановление № 4 от 14.01.2021г. В същото освен гореописаните обстоятелства е допълнено, че на 20.07.2020г. Ш.К.И., ЕГН ********** е ползвал воден обект за изграждане собственоръчно със селскостопански инструменти  водовземно съоръжение /земно-насипен бент и ров –яз/ без да има издадено разрешително затова по ЗВ. Като нарушени норми в НП са посочени чл.46, ал.1,т.1,б „ж“ от ЗВ, във връзка с чл.143,т.2 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ на Ш.К.И., ЕГН **********  било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

При така установеното Районният съд е приел, че  НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът  е приел, че между АУАН и НП не е налице единство, като по отношение описанието на нарушението от фактическа страна, така и по отношение на правната му квалификация. Съдът е извел извод, че в АУАН от обективна страна, актосъставителят е описал констатираното нарушение   като е приел, че противоправното деяние се изразява в изграждането на процесния бент, преграждащ речното русло с цел водовземане, а в НП наказващият орган приема, че  противоправното деяние се изразява в ползване на реката за изграждане на посоченото водовземно съоръжение /земно-насипен бент и ров –яз/с цел - водовземане от реката, без за изграждането на това съоръжение да има издадено разрешително затова по ЗВ. Съдът е приел, че в АУАН липсва констатация на органа относно липсата на съответното разрешение по ЗВ, като посоченото твърдение представлява ново фактическо положение, което за първи път е въведено в НП, което съставлява съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е извел извод, че липсата на съответното разрешително е съществен и основен елемент от обективната страна на нарушението - предмет на НП, който обаче актосъставителят не е констатирал с АУАН. Районният съд е приел, че включването на нови фактически положения в НП, неконстатирани от актосъставителя, липсата в АУАН на правната норма, приета в НП като нарушена, посочването в АУАН на норми, невключени в правната квалификация на нарушението в НП водят до неяснота относно нарушението което се вменява на наказаното лице и до съществено процесуално нарушение тъй като нарушават правото на защита на последното още повече, че във връзка със същата фактическа  обстановка лицето Ш.К.И. е наказано и с друго НП №3/14.01.2020г. на Директорът на БДЧР.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Изводите на въззивния съд, че НП се явява издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е налице идентичност между АУАН и НП, както относно описанието на нарушението от обективна страна, така и относно квалификацията на деянието, изцяло се споделят от настоящата инстанция, като мотивите на въззивния съд не следва да се преповтарят, по аргумент на чл.221, ал.2 от АПК.

НП е допълнено, като в него за първи път се сочи от наказващия орган като елемент от обективна страна на нарушението - липсата на съответното  разрешително по ЗВ. Недопустимо е в НП да се посочват допълнителни обстоятелства от  извършването на нарушението, които не са посочени в акта за неговото установяване. Пропуските при  установяване на нарушението и неговата недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез пълно описание на нарушението за първи път в НП. Посочването на нови фактически обстоятелства относно елементите от състава на нарушението за първи път в НП, води до осъществяване на неприсъщи на административнонаказващия орган функции - индивидуализиране на нарушението, което той санкционира, както и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Посоченото е съществено нарушение на процесуалните правила и достатъчно основание за отмяна на НП.

На основание гореизложеното, настоящата инстанция намира, че въззивният съд като е отменил НП е постановил решението си в съответствие със закона.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

 По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

С оглед изхода на делото на основание чл. 143 от АПК, вр. с  чл. 63, ал. 3 от ЗАНН / в приложимата и редакция -ДВ бр.94/2019г./ на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по настоящото дело, платени за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие ,сер.Т,№ **********.

Воден от горното и на основание  чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134/22.04.2021 год, на Районен съд-гр.Търговище по НАХД №103/2021 год, по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ гр.Варна да заплати на Ш.К.И., ЕГН-********** *** разноски по настоящото дело в размер на 300 /триста / лева.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:      1.

                                                                                         2.