МОТИВИ към присъда по НОХД №2161/2018г. по описа на ПлРС :

Обвинението е срещу:

  А.П.В., ЕГН ********** за това, че на 19.07.2017 г. в гр.***, в съучастие като извършител с К.П.П. ***, пред надлежен орган на властта- прокурор в Районна прокуратура-***, с жалба с вх.№В-3675/19.07.2017г. по описа на същата прокуратура набедил полицейски служители от РУ-*** при ОД на МВР-*** Ц.Д.Ц. и Д.И.И., в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК- нанасяне на лека телесна повреда и по чл.143 от НК- осъществена принуда, като знаел, че същите са невинни, престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1-во, във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК, и

К.П.П.,  ЕГН ********** за това, че на 19.07.2017 г. в гр. ***, в съучастие като извършител с А.П.В. ***, пред надлежен орган на властта - прокурор в Районна прокуратура-***, с жалба с вх.№В-3675/19.07.2017г. по описа на същата прокуратура набедила полицейски служители от РУ-*** при ОД на МВР-*** Ц.Д.Ц. и Д.И.И., в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК- нанасяне на лека телесна повреда и по чл.143 от НК- осъществена принуда, като знаела, че същите са невинни, престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1-во, във вр. с вр.с чл. 20, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин в хода на съдебното следствие, като подробно се мотивира с анализ на събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства.  Пледира за осъдителни присъди и наказания лишаване от свобода около средата на предвиденото в закона по отношение на В., което да бъде изтърпяно ефективно, и в рамките на законоустановения минимум спрямо П., изтърпяването на което предлага да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Ангажира становище и досежно предявените граждански искове като предлага да бъдат уважени в цялост.

         В наказателното производство е предявен за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия от деянието за което са предадени на съд А.П.В. и К.П.П., а именно Д.И.И. *** в размер на 5000 лв., представляващи претендирано обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното `им изплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски.

         В наказателното производство е предявен за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия от деянието за което са предадени на съд А.П.В. и К.П.П., а именно Ц.Д.Ц. *** в размер на   5000 лв., представляващи претендирано обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното `им изплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски.

         Направено е и искане за конституиране на пострадалите и като частни обвинители.

С определение от 07.12.2018г. Ц.Д.Ц. и Д.И.И. на основание чл.84 от НПК са конституирани като граждански ищци в наказателния процес, а гражданските им претенции за обезвреда са приети за съвместно разглеждане.

На основание чл.76 от НПК пострадалите Д.И.И. и Ц.Д.Ц. са конституирани и като частни обвинители.

Гражданските ищци и частни обвинители се явяват лично и с адв.Д.П. от ПлАК, който в хода на съдебните прения моли  гражданските искове да бъдат уважени в цялост.  Не отправя конретно искане към съда досежно наказанията които следва да бъдат наложени на подсъдимите.

         Подсъдимите А.П.В. и К.П.П. се явяват лично и с адв.Т.К. от ПАК. Не признават вината си като дават обяснения, представляващи в преобладаващата си част форма на защитна позиция. Молят съда за оправдателна присъда.

Защитникът адв. Т.К. намира, че вмененните на подзащитните и деяния не са доказани по безспорен начин като подчертава липсата на убедителни доказателства за наличие на доказаност както от обективна така и от субективна страна по повдигнатите спрямо тях обвинения. Подробно се мотивира с анализ на събраните доказателства. Моли съда за оправдателни присъди, като не изразява конкретно становище досежно предявените граждански искове.

 

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

Подсъдимият А.П.В. е роден на *** ***, живее в същия град,  ***, *** гражданин, основно образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимата К.П.П. е  родена на ***г***, живее в същия град, ***, *** гражданин, висше образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.

 

На 18.07.2017г. около 21.30 ч. подсъдимият А.П.В. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№***в посока от с.*** в посока град ***, като с него пътувала на предна дясна седалка и неговата съпруга - подсъдимата К.П.П..

По същото време на изхода от с.***, вдясно от пътя, се намирал  полицейски патрул в състав–ГИ и ЧО Д.И.И. на длъжност полицай в Група“Охранителна полиция“ и ГИ и ЧО Ц.Д.Ц. на длъжност Командир на отделение в Група“Охранителна полиция“ и двамата служители от РУ-*** при ОДМВР-***. Полицейските служители подали сигнал на водача на автомобила със стоп-палка и светлинен сигнал с кръгово движение на фенерче, с което му указали да спре за рутинна проверка. Водачът на автомобила намалил скоростта, като почти спрял и когато минал покрай полицейските служители И. и Ц., същите забелязали, че е управляван от подсъдимия А.В.. И. и Ц. разпознали подсъдимия, тъй като им бил познат служебно предвид големия брой негови предходни нарушения на ЗДП, а и местоположението на патрулния автомобил било такова, че на мястото където бил позициониран имало улично осветление и това направило възможно внимателното оглеждане на пътуващите в автомобила. След това подсъдимият В. ускорил скоростта, като продължил движението си в посока към град ***. Тъй като не се подчинил на разпореждането да спре, ГИ и ЧО И. и Ц. го последвали с ясно обозначения полицейски служебен автомобил, движейки се през цялото време зад него на разстояние най-много 200 метра и около 21.40 часа успели да го спрат в гр.***. Веднага след като подсъдимият В. спрял лекия автомобил, полицейските служители видели как същият се разменил със съпругата си- подсъдимата П., без да напускат автомобила, като тя седнала на шофьорското място, а той на пасажерското такова до нея. Двамата полицейски служители отишли при подсъдимите, представили се и  попитали подс.А.В. защо не е спрял на сигнала, който му бил подаден от свидетеля Д.И. по-рано същата вечер.Подс.В. заявил, че не той е управлявал автомобила, а подс. К.П.. Разпоредили му да слезе от автомобила, който управлявал и да се качи в патрулния, при което подс.В. не оказал съпротива и доброволно се качил на задната седалка. ГИ и ЧО И. и Ц. разяснили и на съпругата му, че трябва да ги последва с техния автомобил до РУ-***, след което двата автомобила тръгнали за управлението. По време на пътуването, полицейските служители се усъмнили че подс.В. е употребил алкохол и поради тази причина при пристигането си в РУ-*** поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-***, които да го изпробват с техническо средство-дрегер. ГИ Ц. останал с подс.В. в служебния автомобил, а ГИ Д.И. въвел подс.К.П. в управлението и и дал бланка, за да напише обяснения по случая, като това тя сторила собственоръчно и без да и е бил оказван натиск, в присъствието на негова колежка от ОДЧ- св.С.К.. Като приключила, на подс.П. и било разяснено от св.Д.И., че трябва да изчака отпред пред управлението, след което същата излязла и се отправила към личния си автомобил. След това колегата на ГИ И.-*** подс. В., на когото била изготвена заповед за задържане в РУ за срок от 24 часа с начален час този на спирането на автомобила. По това време пристигнали и полицейски служители от сектор „Пътна полиция“- свидетелите М.Н. и А.Й.. Свидетелят Н. изпробвал подс.В. в присъствието на останалите си колеги с техническо средство, което отчело 1,42 промила алкохол, след което св.Й. излязъл отвън и демонтирал регистрационните табели на автомобила. Св.Н. съставил на подсъдимия В.  АУАН за запознаване със съдържанието, като същия го подписал видимо спокоен, без да има възражения по него. Полицейските служители му съставили и втори акт, за това, че автомобилът не притежавал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На подс. А.В. бил издаден и талон за медицинско изследване, същия бил придружен от полицейските служители до ЦСМП-***, където отказал да му бъде взета кръвна проба. В. бил върнат обратно в РУ-***, като по пътя към управлението казал на ГИ и ЧО И. и Ц., че е сгрешил като не спрял на подадения сигнал и не отрекъл, че именно той е управлявал лекия автомобил. Като пристигнали в РУ-***, подс. А.В. бил освободен, тъй като за случая бил уведомен дежурния разследващ полицай и неговите разпореждания били именно такива. Започнато било бързо производство №73/2017г по описа на Районна прокуратура-*** срещу подс.А.В. за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Същото приключило с одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД №202/2017г. по описа на Районен съд-***, според което подс.В. се признал за виновен в извършеното на 18.07.2018г. около 21.30ч. на изхода на с.*** в посока гр.*** от него престъпление.

На 19.07.2017г. подс. А.В. и К.П. депозирали жалба в Районна прокуратура-*** срещу ГИ и ЧО Ц.Ц. и Д.И., като посочили, че полицейските служители са извършили деяния, които следва да се квалифицират като престъпления. В жалбата били посочени твърдения, че на 18.07.2017г., посочените полицейски служители, без причина упражнили спрямо тях насилие, а именно подс.П. била принудена от полицейските служители под диктовка да напише неверни неща в обясненията си, а на подс.В. било отказано да напише възражения по съставения му акт и му била нанесена телесна повреда, изразяваща се в посиняла ръка и отток на главата. Към жалбата било приложено медицинско удостоверение № 428/2017, за извършен на 19.07.2017г. преглед от д-р Д.Д. и установени леки телесни наранявания на подс.В.. На база на депозирания сигнал, в Районна прокуратура-*** била образувана преписка №В-3675/2017г. и извършена обстойна проверка, която приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу полицейските служители, като същото не е било обжалвано от подсъдимите.

След постановяване на отказа по преписка №В-3675/2017г  и влизане в сила на постановлението, както и с оглед одобреното споразумение от РС-*** по НОХД №202/2017г. била сезирана Районна прокуратура – гр.***, с оглед преценка на данните за извършено от подс.В. и П. престъпно деяние, спрямо двамата полицейски служители. На база констатираните законен повод и достатъчно данни, било образувано и проведено настоящото наказателно производство.

         Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на гр.ищци и ч.о И. и Ц., както и от показанията на св.С.К., М.Н. и А.Й., частично от обясненията на подсъдимия В. и подс.П., както и от приобщените към делото: заповед за задържане на лице от 18.07.2017 г. на л. 114, протокол за личен обиск на лице от 18.07.2017 г. на л. 116, декларация от 18.07.2017 г. на л. 117, информационна карта наряд на л. 118, доклад за проверени лица и превозни средства  на л. 119 и л. 120, акт за установяване на административно нарушение от 18.07.2017 г. на л.121, талон за медицинско изследване на л. 122, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-001715/18.07.2017 г. на л. 123, акт за установяване на административно нарушение от 18.07.2017 г. на л. 124, справка за нарушител вода на л. 125-л.128, картон на АУАН НА л. 129-л.130, справка за нарушител/водач на л. 131-л.144, картон на акт на р. 145, характеристична  справка по отношение на К.П. на л. 200, характеристична справка по отношение на А.В. на л. 201 –л.203, Справка за съдимост ведно с бюлетини към нея по отношение на подсъдимия А.В. на л.46 – л.69, справка за съдимост по отношение на подсъдимата П. на л.70, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.

От показанията на ГИ и ЧО Д.И. се установява че на въпросната дата работел на длъжност полицай в Група Охранителна полиция при РУ-***, като бил на работа по график съвместно с колегата си – ГИ и ЧО Ц.Ц. на територията на с. ***, общ, *** на изхода на селото за гр. ***. Посочва че забелязали по улицата откъм центъра на селото в посока изхода за гр. *** да се движи лек автомобил марка Фолксваген Голф, който решили да спрат за проверка, като И. подал сигнал на водача със стоп-палка и светлинен сигнал с фенерче, чрез описване на кръгови движение, с които указал на водача да спре, а също и  мястото за спиране. Свидетелят установява още че водачът намалил скоростта, и минавайки покрай тях изведнъж превключил на по-ниска предавка и ускорил скоростта си, а след това продължил движението си ускорявайки в посока към гр. ***. ЧО И. е категоричен че веднага разпознал водача на автомобила, а именно подсъдимия А. П. В. ***, тъй като от една страна му бил служебно известен като неправоспособен водач/ангажира детайли за друг подобен случай в тази връзка/, а от друга страна в момента, в който подал сигнал за спиране и проверка на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ не било тъмно, а сумрак, малко преди да се стъмни и затова пътуващите в автомобила могли да бъдат добре огледани и разпознати, а и отделно от това на самото място на проверката имало включено улично осветление. Сочи че когато В. преминавал с автомобила покрай обозначения с видими надписи „Полиция” служебен автомобил, до него на предната дясна седалка била съпругата му – подс.К.П.. От показанията на ЧО е видно още че след като В. не се подчинил на разпореждането да спре автомобила, те с ЧО Ц. го последвали със служебния такъв и незабавно  уведомили ОДЧ при РУ ***. Докато следвали автомобила видно отново от показанията на ГИ непрекъснато подавали звукови и светлинни сигнали за спиране без да го изпускат от поглед, като навлизане в гр.*** го застигнали, ситуирали автомобила пред техния когато ясно видели как В. и съпругата му без да напускат автомобила си разменили местата, като П. седнала на шофьорското място, а В. - на пасажерското място до нея. Посочва още че когато отишли при тях, ЧО Ц.Ц. отворил предна дясна врата, където вече бил В. и му разпоредил да слезе, като преди това се представили. Попитали го защо не спира, а той заявил че не е управлявал той а съпругата му.Те на свой ред му заявили че са видели че именно той управлява. Св.И. е категоричен, че след като разпоредили на подсъдимия да се качи в служебния автомобил, той го сторил доброволно като се качил на задната седалка в полицейския автомобил без да се възпротиви, поради което не било използвана спрямо В. и съпругата му никаква физическа сила.

Св.И. посочва още, че заявили на подс.П., че трябва да ги последва до управлението в ***, след което тръгнали двата автомобила. Тъй като докато пътували им направило впечатление че В. лъха на алкохол като пристигнали в РУ поискали съдействие от служители на с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР ***, които да го изпробват с дрегер и да му съставят акт за това, че е неправоспособен водач. Описва и поведението на подсъдимата, на която възложил да напише обяснения по случая. Св.И. отново е категоричен че тя също сторила това доброволно и в присъствие на св. от ОДЧ С. Кастадинова, без присъствие на други лица и без оказване на натиск – физически или психически като саморъчно, спокойна и без някой да й диктува какво да пише, след което извели нея и влязъл подс.В. с ЧО Ц., като отново бил спокоен и подчинявайки се на разпорежданията им св.М Н. в тяхно присъствие и това на св.А.Й. го изпробвал с техническо средство. Отново видно от показанията на св.И. след като актът бил изготвен от св.Н., същият бил предоставен на В. да се запознае с текстовата част и след това го подписал без възражения, оставайки спокоен и без да каже нещо. Бил му издаден и талон за медицинско изследване като в ЦСМП ***, отказал в присъствието на лекар да му бъде взета кръвна проба и дори по пътя към РУ В. споделил, че е сгрешил и че досега винаги е спирал, това му било за първи път да не спре, като не отричал, че той е управлявал автомобила.

В заключение ЧО И. сочи че скоро след случая разбрали с ЧО Ц., че срещу тях е депозирана жалба за упражнено полицейско насилие изразяващо се в нанасяне на наранявания по отношение на А.В. и психически тормоз на съругата му К.П. и то по повод принуждаването и под диктовка да напише собственоръчно неверни неща в обяснение, като по този повод им била извършена вътрешна проверка, както и проверка от страна на РП-***, приключили със съответни становища относно нестоверността на твърденията на В., но през периода на проверките били силно притеснени тъй като било засегнато тяхното добро име, а честта и достойнството унижени.

От показанията на ГИ и ЧО Ц.Ц. се установява че на въпросната дата работел на длъжност полицай в Група Охранителна полиция при РУ-***, като бил на работа по график съвместно с колегата си – ГИ и ЧО Д.И. на територията на с. ***, общ. *** на изхода на селото за гр. ***. Както и ЧО И., И Ц. посочва, че забелязали по улицата откъм центъра на селото в посока изхода за гр. *** да се движи лек автомобил марка Фолксваген Голф, който решили да спрат за проверка, като И. подал сигнал на водача със стоп-палка и светлинен сигнал с фенерче, чрез описване на кръгови движение, с които указал на водача да спре, а също и  мястото за спиране. Свидетелят установява още че водачът намалил скоростта, и минавайки покрай тях изведнъж ускорил скоростта си, а след това продължил движението си ускорявайки в посока към гр. ***. ЧО Ц. е категоричен че веднага разпознал водача на автомобила, а именно подсъдимия А. П. В. ***, тъй като от една страна му бил служебно известен, както и че е неправоспособен водач, а от друга страна в момента, в който бил подаден сигнал за спиране и проверка на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ не било тъмно, а сумрак, малко преди да се стъмни и затова пътуващите в автомобила могли да бъдат добре огледани и разпознати, а и отделно от това на самото място на проверката имало включено улично осветление, а и подсъдимият бил с ярко жълта тениска която се виждала дори отдалеч на шофьорското място. Сочи че когато В. преминавал с автомобила покрай обозначения с видими надписи „Полиция” служебен автомобил, до него на предната дясна седалка била жена, която Ц. не познавал, но впоследствие разбрал че е съпругата му – подс.К.П.. От показанията на ЧО е видно още че след като В. не се подчинил на разпореждането да спре автомобила, те с ЧО Ц. го последвали със служебния такъв и незабавно  уведомили ОДЧ при РУ ***. Докато следвали автомобила видно отново от показанията на ГИ непрекъснато подавали звукови и светлинни сигнали за спиране без да го изпускат от поглед, като на влизане в гр.*** го застигнали, ситуирали автомобила пред техния когато ясно видели как В. и съпругата му без да напускат автомобила си разменили местата, като П. седнала на шофьорското място, а В. - на пасажерското място до нея. ЧО Ц. посочва още че когато отишли при тях, той отворил предна дясна врата, където вече бил В. и му разпоредил да слезе, като преди това се представили. Попитали го защо не спира, а той заявил че не е управлявал той а съпругата му.Те на свой ред му заявили че са видели че именно той управлява. Представили се и двамата на В. и жена му, като му разпоредили да слезе от неговия автомобил и го попитали защо не спира. В. заявил, че не той е управлявал автомобила, а жена му. Св.Ц. е категоричен, че след като му разпоредили да се качи в служебния автомобил, той го сторил доброволно и без да се възпротиви, въпреки че преди това били на различни позиции – подс.В. твърдял че не е управлявал а-ла, а ЧО и ГИ твърдели пред него обратното тъй като го били видели.   В пълно съответствие с ЧО И., и Ц. посочва, че докато пътували им направило впечатление че В. лъха на алкохол като пристигнали в РУ поискали съдействие от служители на с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР ***, които да го изпробват с дрегер и да му съставят акт за това, че е неправоспособен водач. Описва и споделеното му от колегата му – св.И. относно поведението на подсъдимата, на която последният възложил да напише обяснения по случая. Св.Ц. е категоричен че тя също сторила това доброволно и в присъствие на св. от ОДЧ С. К., без присъствие на други лица и без оказване на натиск – физически или психически като саморъчно  е спокойна без някой да й диктува какво да пише. Посочва, че след това извели нея и влязъл подс.В. с ЧО Ц., като отново бил спокоен и подчинявайки се на разпорежданията им св.М Н. в тяхно присъствие и това на св.А.Й. го изпробвал с техническо средство. След като актът бил изготвен от св.Н., същият бил предоставен на В. да се запознае с текстовата част и след това го подписал без възражения, оставайки спокоен. Бил му издаден и талон за медицинско изследване като в ЦСМП ***, като отказал в присъствието на лекар да му бъде взета кръвна проба. И ЧО Ц. посочва, че по пътя към РУ В. споделил, че е сгрешил и че досега винаги е спирал, това му било за първи път да не спре, като не отричал, че той е управлявал автомобила.

Както и ЧО И., така и ЧО Ц. сочи че скоро след случая разбрали че срещу тях е депозирана жалба за упражнено полицейско насилие изразяващо се в нанасяне на наранявания по отношение на А.В. и психически тормоз на съпругата му К.П. и то по повод принуждаването и под диктовка да напише собственоръчно неверни неща в обяснение, като по този повод им била извършена вътрешна проверка, както и проверка от страна на РП-***, приключили със съответни становища относно недостоверността на твърденията на В., но през периода на проверките били силно притеснени тъй като било засегнато тяхното добро име, а честта и достойнството унижени.

Видно от  показанията на св.С.К. същата била назначена съм длъжност ст. оперативен дежурен в дежурната част на РУ- *** в периода обхващащ въпросната дата, когато вечерта получила обаждане от дежурния патрул в състав Ц.Ц., и Д.И., които и съобщили, че са се опитали да спрат за проверка лек автомобил марка „Фолксваген Голф 3“, който не е спрял на подадения от тях сигнал, тръгнали са да го следват в посока гр. ***, след което успели да го спрат като лицата, които са били в него ще бъдат докарани в районното управление за съставяне на АУАН. Посочва че се обадила на оперативния дежурен в ОД на МВР-*** като поискала за съдействие екип на Пътен контрол за съставяене на акт на нарушител. Уточнила, че нарушителя ще бъде докаран в районното управление. Видно от показанията на св.К. патрулът докарал в упралението мъж и жена, като  първа влязла жената с полицай Д.И., като тя останала в коридора. При К. в дежурната влязъл св.Д.И., поиска и бланка за обяснение, като казал, че жената е съпругата на водача и и обяснил, че след като са спрели автомобила са видели как лицата си сменят местата, и на мястото на водача преминала жена му.

Св.К. уточнява че извадила бланката на И. и му я дала, след това той предл бланката на жената, като тя останала да пише във фоайето пред дежурната стая. Освен това И. и обяснил, че водачът е отвън в служебния автомобил. Св.К. сочи още, че докато подсъдимата пишела във фоайето пред дежурната тя се била изправила до вратата и разговаряла с И.. Категорична е че никой не е диктувал на П. какво тя да пише в обяснението си, нито пък някой е оказвал психически и физически натиск върху нея по какъвто и да е повод. Видно от показанията на К., след като било снето обяснението от съпругата на В. - К., същата излязла навън, а в районното бил въведен А.В.. Тогава отново се обадила на оперативния дежурен при ОД на МВР-*** като го уведомила, че водачът В. лъха и на алкохол и че ще трябва да бъде изпробван с техническо средсво от екипа на пътен контрол. След като В. бил вкаран във фоайето на управленито видяла, че той е спокоен и всичко било напълно нормално, като останал такъв и след съставяне на АУАН.  Свидетелката е категорична че друго лице освен нея и свидетелите полицейски служители не е имало в управлението. Описала в книгата заповедта за задържане на А.В. и след това изготвила съобщението за бюлетина, след което В. бил придружен от дежурния патрул до ЦСМП *** за даване на кръвна проба за алкохол. В заключение свидетелката установява че подс.В. бил освободен в добро физическо състояние, а в управлението не е подлаган на физически и психически тормоз и бил освободен в състоянието, в което бил доведен в управлението.

В пълно съответствие с показанията на  ГИ и ЧО И. и Ц. са показанията на свидетелите М.Н. и А.Й., които съдът кредитира напълно като обективни и непредубедени. От показанията на свидетелите Н. и Й.  е видно че всеки от тях бил назначен в процесния период като мл. автоконтрольор в Сектор „Пътен контрол“ при ОД на МВР-***, че на въпросната дата били нощна смяна като в тъмната част на денонощието се намирали гр.Пордим, където извършвали контрол на пътното движение, кога то по телефон им било разпоредено от ОДЧ при ОДМВР-*** да одидат в сградата на РУ-*** и да окажат съдействие на колеги от управлението. Свидетелите сочат, че при отиване на място там били ГИ и ЧО Ц.Ц. и Д.И. и двамата служители на РУ- ***, които им обяснили че в с. *** при опит да спрат лек автомобил марка „Фолксваген Голф“водачът не е спрял а продължил движението си към гр. ***. Същите успели да спрат посочения автомобил в гр. *** като водача и пътничката били отведени в сградата на районното управление, като когато са спрели автомобила водачът се е разменил с пътничката, което било направено пред очите на колегите им. Свидетелите Й. и Н. установяват още че снели самоличност на установените лица, като пристигайки в управлението двете установени лица пишели обяснения, като в обясненията си В. бил посочил, че той е управлявал посочения лек автомобил. Такива бяха данните, които получихме от тях. Свидетелите Н. и Й. установяват че мъжът силно лъхал на алкохол и бил изпробван от св.Н. с техническо средство Дрегер Алкотест, като след като уредът отчел положителен резултат  и тъй като  автомобилът бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, били съставени от Н. два акта подписани от В. без възражения.  Двамата свидетели в заключени в категоричност посочват, че докато нарушенията се документирали от Н. никой от присъстващите в уравлението полицейски служители не е упражнявал физическо насилие спрямо установените лица.

Показанията на ГИ и ЧО Ц. и И., както и тези на св.К., Н. и Й. са логични, обективни, безпротиворечиви и намират опора в ценения от съда доказателствен материал. Същите са депозирани под страх от наказателна отговорност и съдът няма основание да не ги кредитира. Не беше открита никаква индиция за заинтересованост от изхода на делото.

 

Съдът кредитира обясненията на подсъдимите единствено в частта в която същите не отричат да са били на процесната дата във въпросното МПС – собственост на подсъдимата, както и че придружавани от ГИ и ЧО са посетили РУ – ***, където подсъдимата написала обяснения, а на подсъдимия В. били съставени АУАН по ЗДП и издадена заповед за зъдържане. В останалата част съдът не цени обясненията на подсъдимите, като в тях те единствено твърдят  че не са участвали в престъпните деяния.  В този смисъл и в тази част съдът приема обясненията им като израз на защитна позиция доколкото обясненията на подсъдим са не само доказателствено средство но и средство за защита. Същевременно съдът не цени обясненията на подсъдимите и като противоречащи на ценената от съда доказателствена основа в конкретност следва да се посочи че обясненията на подсъдимите са компрометирани от показанията и на петимата полицейски служители в частта в която твърдят че спрямо тях е упражнявана форма на принуда, а на В. е нанесена и телесна повреда, тъй като показанията на свидетелите са депозирани под страх от наказателна отговорност и съдът няма основание да не им даде вяра.

Противоречията между обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите К., И. и Ц. – последните ГИ и ЧО не бяха преодолени с проведените помежду им очни ставки и позициите им не бяха променени.

Съдът кредитира като неоспорени приобщените към материалите по делото заверено копие на протокол № 161/03.08.2017г. на л.18-19 от делото, видно от който се установява одобреното споразумение от РС-*** по НОХД №202/2017г. по описа на същия съд, заверено копие на преписка №В-5243/2017г. по описа на РП *** по повод сигнал подаден от ГИ и ЧО, справка за съдимост ведно с бюлетини към нея по отношение на подсъдимия А.В. на л.46 – л.69, справка за съдимост по отношение на подсъдимата П. на л.70, справка относно извършена проверка от комисия със заповед УРИ 316з 2460/31.07.2017г. на  директора на ОДМВР *** видно от която изложените от подсъдимите твърдения са установени като недостоверни, ведно с въпросната заповед на л.81, жалба на л.85, заповед за задържане на лице от 18.07.2017 г. на л. 114, протокол за личен обиск на лице от 18.07.2017 г. на л. 116, съставен от компетентен орган, декларация от 18.07.2017 г. на л. 117, информационна карта наряд на л. 118, доклад за проверени лица и превозни средства  на л. 119 и л. 120, акт за установяване на административно нарушение от 18.07.2017 г. на л.121, талон за медицинско изследване на л. 122, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-001715/18.07.2017 г. на л. 123, акт за установяване на административно нарушение от 18.07.2017 г. на л. 124, справка за нарушител водач на л. 125-л.128, картон на АУАН НА л. 129-л.130, справка за нарушител/водач на л. 131-л.144, картон на акт на р. 145, характеристична  справка по отношение на К.П. на л. 200, характеристична справка по отношение на А.В. на л. 201 –л.203, доколкото тези писмени доказателствени средства не противоречат на събраните и кредитирани от него писмени и гласни доказателства с оглед възприетата по – горе доказателствена основа.

Съдът не цени като неотносимо предвид изложените в същото данни за физически увреждания на подсъдимия, приложеното по делото медицинско удостоверение за пред съда №428/2017г., предвид установените по – горе категорични доказателства за липса на упражнена принуда и нанесена телесна повреда на подсъдимия.

 

Обвинението е за престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Съгласно цитираната разпоредба набедяването е приписване пред надлежен орган на властта на извършено деяние, което е конкретно определено престъпление. Касае се за престъпление против правосъдието, като деецът се стреми по този начин да предизвика намесата на орган на властта за да бъде подложен набеденият на наказателно преследване. Такъв резултат може да се постигне, когато деецът насочва своето изявление към органите които са оправомощени да възбуждат наказателно преследване – прокуратурата, досъдебните органи и съдът.

Предвид изложеното и при преценка на въпросите по чл.301 от НПК съдът намира, че в хода на съдебното следствие се установи по категоричен начин наличието на извършено престъпление от страна на подсъдимия А.П.В., ЕГН ********** за това, че на 19.07.2017 г. в гр.***, в съучастие като извършител с К.П.П. ***, пред надлежен орган на властта- прокурор в Районна прокуратура-***, с жалба с вх.№В-3675/19.07.2017г. по описа на същата прокуратура набедил полицейски служители от РУ-*** при ОД на МВР-*** Ц.Д.Ц. и Д.И.И., в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК- нанасяне на лека телесна повреда и по чл.143 от НК- осъществена принуда, като знаел, че същите са невинни, престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1-во, във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК, и на подсъдимата К.П.П.,  ЕГН ********** за това, че на 19.07.2017 г. в гр. ***, в съучастие като извършител с А.П.В. ***, пред надлежен орган на властта - прокурор в Районна прокуратура-***, с жалба с вх.№В-3675/19.07.2017г. по описа на същата прокуратура набедила полицейски служители от РУ-*** при ОД на МВР-*** Ц.Д.Ц. и Д.И.И., в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК- нанасяне на лека телесна повреда и по чл.143 от НК- осъществена принуда, като знаела, че същите са невинни, престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1-во, във вр. с вр.с чл. 20, ал. 2 от НК.

Разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен когато събраните гласни и писмени доказателства, предварително пресеяни и претеглени през вътрешното му убеждение доказват престъплението по несъмнен начин. Съдът намира, че обвинението е доказано точно по такъв начин, а доказателствената основа на която представителите на държавното обвинение са базирали обвинителната си теза след приключване на досъдебното производство и отстоявали същата в хода на съдебното следствие е стабилна и в съответствие с ценения от съда доказателствен материал.

         В тази насока анализът на доказателствата налага следния правен извод:

            От обективна страна подс.А.П.В., ЕГН ********** осъществил състава на чл. 286, ал. 1, пр. 1-во, във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК тъй като на 19.07.2017 г. в гр.***, в съучастие като извършител с К.П.П. ***, пред надлежен орган на властта- прокурор в Районна прокуратура-***, с жалба с вх.№В-3675/19.07.2017г. по описа на същата прокуратура набедил полицейски служители от РУ-*** при ОД на МВР-*** Ц.Д.Ц. и Д.И.И., в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК- нанасяне на лека телесна повреда и по чл.143 от НК- осъществена принуда, като знаел, че същите са невинни.

От обективна страна подс.К.П.П.,  ЕГН ********** осъществила състава на чл. 286, ал. 1, пр. 1-во, във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК тъй като на 19.07.2017 г. в гр. ***, в съучастие като извършител с А.П.В. ***, пред надлежен орган на властта - прокурор в Районна прокуратура-***, с жалба с вх.№В-3675/19.07.2017г. по описа на същата прокуратура набедила полицейски служители от РУ-*** при ОД на МВР-*** Ц.Д.Ц. и Д.И.И., в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК- нанасяне на лека телесна повреда и по чл.143 от НК- осъществена принуда, като знаела, че същите са невинни, престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1-во, във вр. с вр.с чл. 20, ал. 2 от НК.

            От обективна страна елементите на състава са налице, както следва:

         Набедяването по чл.286 НК е престъпление против правосъдието и е посегателство, което възпрепятства възможността за вземане на правилни решения от органите на съдебната власт. От обективна страна то може да бъде осъществено по два начина: когато деецът пред надлежен орган на властта уличава в престъпление лице, за което знае, че е невинно, или като представя неистински доказателства срещу него. В конкретния случай е налице първата форма на деянието по  чл. 286, ал.1 НК по отношение и на двамата подсъдими, изразяваща се  в набедяване на св.И. и Ц. в престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК- нанасяне на лека телесна повреда и по чл.143 от НК- осъществена принуда. Деянието е осъществено писмено пред надлежен орган на власт, какъвто е Районна прокуратура *** чрез депозирането на жалба с вх.№В-3675/19.07.2017г. по описа на същата прокуратура. Подсъдимите съобщили пред посочения орган, че св. И. и Ц. са извършили престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК и по чл.143 от НК, които те в действителност не са извършили, каквито съображения съдът изложи по-горе в мотивите си.  Съдът не възприема наведените доводи, че с депозираната жалба подсъдимите  упражняват право за търсене на правна защита, след като законът и моралът не позволяват това да става чрез умишлено увреждане правата на други лица, чрез набеждаването им. В допълнение съдът отбелязва, че подсъдимите са осъществили посегателство и срещу прокуратурата, като орган на съдебната власт, която може да образува и предприема наказателно преследване, тъй като чрез жалбата си са се стремили да предизвикат намесата на органа на властта, за да бъде осъществено наказателно преследване срещу набедените Д.И.И. и Ц.Д.Ц..

              От субективна страна набедяването се извършва само при пряк умисъл защото деецът знае че пострадалият е невинен и е сигурен че неговото твърдение неизбежно ще бъде възприето  от органа на властта. В конкретния случай престъплението на всеки от подсъдимите  е извършено с пряк умисъл. Всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимите са съзнавали неистиността на съобщението и че въобще между В. и набедените не е имало физически контакт, а подс.П. е депозирала обяснението си в спокойна обстановка и без да и бъде посочвано какво да напише, но твърдейки точно обратното подсъдимите са предвиждали, че чрез ангажиране на надлежния орган, имащ компетентността да възбуди наказателно преследване, в правната сфера на набедените ще настъпят неблагоприятни правни последици, които са целели.

         Деянието е извършено при пряк умисъл, като следва да се отбележи, че за фактическия състав на деянието по  чл.286 НК е характерен специфичен субективен елемент – съзнанието, че набеденото лице е невинно. Не може да не се подчертае, че  винаги за знанието на подсъдимия се съди от неговото поведение и фактически действия, а не от неговите изявления. В настоящия случай подсъдимите много добре са знаели, че по отношение на тях не е била осъществена каквато и да е принуда или телесна повреда, както и че именно подс.В. е управлявал процесния автомобил на въпросната дата, а впоследствие са разменили местата си в автомобила с подс.П., но независимо от това предявили жалба до ПлРП, вследствие на което била образувана проверка, довела до разпити и приключила с отказ да бъде образувано наказателно производство, поради липса на данни за престъпление от общ характер. Освен това не може да не се посочи и че по делото е приложен влязъл в сила неоспорен и ценен от съда съдебен акт – одобрено споразумение по силата на който подс. В. се е признал за виновен в това че е управлявал на процесната дата и час МПС след употреба на алкохол.  Това опровергава тезата на защитата, за липсата на субективния елемент от деянието в което подсъдимият В. и подс.П. са обвинени. Те са подали жалбата с наведените в тях твърдения касаещи свидетелите И. и Ц., като са ги набедили в извършването на престъпления от общ характер, знаейки и съзнавайки, че двамата са невинни. А повод за действията им е бил факта, че срещу В. е следвало да бъде образувано досъдебно производство № 73/2017 г. по описа на РП гр.*** за престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което ако бъде признат за виновен предвид съдимостта му е следвало да търпи ефективно наказание лишаване от свобода.  Никое от приписаните на ЧО и ГИ Ц. и И. от подсъдимите неправомерни действия обаче не се установи в хода на настоящето производство да се е случило. Такива не са били установени и от извършените проверки от комисия във връзка със заповед УРИ 316з-2460/31.07.2017г. на Директора на ОДМВР ***. Обстоятелството, че резултатите от работата им не са отговорили на очакванията на подсъдимите, не оправдава действията им, да  набедят в извършването на престъпления. Следва да се посочи за пълнота на изложението и че е невъзможно действията на свидетелите И. и Ц. да са били възприети от подсъдимите по специфичен, погрешен начин. В. и П. са с  нормално психическо и интелектуално развитие (данни в обратния смисъл не бяха установени), а П. е и с висше образование, което им е позволявало да възприемат всяка конкретна ситуация по обичайния за това начин, без да я преекспонират. И факта, че в жалбата си са приписали на служителите на полицията извършването на конкретни деяния, за които са знаели, че свидетелите не са извършили, но същевременно са съзнавали, че така изложеното съставлява престъпления, за които спрямо двамата могат да бъдат образувани наказателни производства, води до извода, че подсъдимите целенасочено и напълно съзнателно са целели именно този резултат.

При определяне на наказанието на подсъдимия А.В. съдът съобрази от една страна високата обществена опасност на деянието и завишената такава на дееца. Последният е лице с обременително съдебно минало, като видно от приложените бюлетини за съдимост е многократно осъждан, при това на ефективни наказания лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления против собствеността и транспорта, с недобро предпроцесуално поведение, с което не е съдействал в необходимата степен за разкриване на обективната истина, не проявява критично отношение към извършеното деяние, не работи. Депозирал е обяснения, но с тях отново не е съдействал, а обратното – продължил е поддържа неистинните си твърдения за извършени от страна на свидетелите И. и Ц. престъпни деяния. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъде споделен и изграденият неприемлив мироглед, в центъра на който подсъдимия В. е поставил собствените си нужди и личност, пренебрежението му към установения обществен порядък, както и демонстративното отрицание на обективните факти от действителността намерило израз в изолираното и изкривено тяхно възпроизвеждане в обясненията му в пряка колизия с показанията на свидетелите-полицейски служители, депозирали показанията си под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде посочено депозирането на обяснения, с които откъслечно макар и в ограничителна степен е съдействал за възстановяване фактическата обстановка. Съдът намира, при преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, че следва на подсъдимия А.В. да бъде определено наказание лишаване от свобода около следата, а именно в размер на две и шест месеца, т.к. единствено такъв период на принудително изолиране би имал поправителен ефект спрямо него от една страна, а от друга би имал възможност да осигури условия за постигане целите на генералната превенция.Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание Обществено Порицание, чрез прочитане присъдата по Общински медиен център – ***.

При определяне на наказанието на подсъдимата К.П. съдът съобрази от една страна високата обществена опасност на деянието но невисоката такава на подсъдимата. Последната е с чисто съдебно минало, има висше образование, липсват отрицателни характеристични данни, работи, също дава обяснения, като стореното съдът счита за инцидентна проява в живота й, поради което я осъди на минималното предвидено наказание от една година лишаване от свобода, като постанови определеното наказание да не се търпи ефективно и предвид наличието на предпоставките на чл.66 НК, следва да се отложи  за  изпитателен срок от три години. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание Обществено Порицание, чрез прочитане присъдата по Общински медиен център – ***.С така определените наказания биха се постигнали целите по чл.36 НК и най-вече на личната превениция.

Съдът намери че на основание чл. 52, във вр. с чл.45 от ЗЗД подсъдимите А.П.В. и К.П.П., със снета по-горе самоличност следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Д.И.И., ЕГН ********** сумата от 3000 /три хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 286, ал. 1, пр. 1-во, във вр. с вр.с чл. 20, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до размера на 5000 лв. съдът отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

Съдът намери че на основание чл. 52, във вр. с чл.45 от ЗЗД подсъдимите А.П.В. и К.П.П., със снета по-горе самоличност следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Ц.Д.Ц., ЕГН ********** сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 286, ал. 1, пр. 1-во, във вр. с вр.с чл. 20, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до размера на 5000 лв. отхвърли предявеният граждански иск като неоснователен и недоказан.

Основанието на гражданския иск е деянието, а видно от споделената от съда позиция подсъдимите със своите деяния, оценени като неправомерни, са причинили неимуществени вреди на ГИ и ЧО, изразяващи се в морални страдания от провежданата предварителна проверка от ПлРП – *** и ОДМВР ***, от една страна, но и от подлагането на съмнение на чувството за професионална отговорност, от друга. Безспорно в хода на съдебното следствие се доказа, че на 19.07.2017 г. подсъдимите са имали виновно и противоправно поведение като настъпилите за гражданските ищци неимуществени вреди са в причинно- следствена връзка с това поведение на подсъдимите.Съдът намира, че такова атипично поведение от страна на лице, провинило се пред обществото със своя престъпна проява, следва да бъде санкционирано по-строго от една страна, а от друга такъв тип поведение не следва да бъде поощрявано. Определянето на имуществено обезщетение е именно способа, чрез който може да се постигне комплексно санкциониращия ефект, споделен по-горе. Видно и от показанията на свидетелите И. и Ц. всеки от тях след инцидента е почувствал спадане в личния и професионален авторитет, създало чувство на несигурност и колебливост в него, като всеки от гражданските искове следва да бъде отхвърлен за разликата до 5000 лв. като неоснователен и недоказан, т.к. именно до тази част съдът намира, че не са ангажирани по-обилни доказателства за причинени неимуществени вреди. С оглед горното съдът прецени, че сума от по 3000 лева е справедлив еквивалент на претърпените от всеки от пострадалите душевни болки и страдания.

 

Съдът намира, че при този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А.П.В. и К.П.П., със снета по-горе самоличност следва да бъдат осъдени да  заплатят солидарно по сметка на ***ски районен съд по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 120 лв. върху уважения размер на предявения граждански иск, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Съдът намира, че при този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А.П.В. и К.П.П., със снета по-горе самоличност следва да бъдат осъдени да  заплатят  солидарно на гражданският ищец  Д.И.И., ЕГН **********, направените деловодни разноски за повереник в размер на 200,00 лева.

Съдът намира, че при този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А.П.В. и К.П.П., със снета по-горе самоличност следва да бъдат осъдени да  заплатят солидарно по сметка на ***ски районен съд по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 120 лв. върху уважения размер на предявения граждански иск, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Съдът намира, че при този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А.П.В. и К.П.П., със снета по-горе самоличност следва да бъдат осъдени да  заплатят солидарно на гражданският ищец Ц.Д.Ц., ЕГН **********, направените деловодни разноски за повереник в размер на 200,00 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: