№ 530
гр. Бургас, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201203 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Л. С. В., гражданка на Руска
Федерация, родена на * г., чрез адв. * от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление №
22-0769-001271/ 19.07.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6
ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от
право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява, като в писмено становище се посочва, че същото е процесуално и материално
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, се
представлява от юрк. *, която прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на НП, същото е връчено на
жалбоподателя на 13.03.2024г., а жалбата срещу него е депозирана на 22.03.2024г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 20.02.2022 г. в 13:55 часа в гр.Бургас, ПП I-9, км. 249+100, в посока от ПВ „Юг“
към кв. Крайморие, мобилно техническо средство – TFR1-M с фабр. № 644/14, засякла и
заснела, движещ със скорост от 108 км/ч. автомобил - „Ситроен Ц4” с рег. № *. На мястото
на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта
1
до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на клип номер 53308. По-късно записите
от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Бургас – св. С. Д., който от записания файл, установил, че
заснетият автомобил е собственост на жалбоподателката, както и че скоростта следва да се
счита на 105 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
За констатираното св. Д. пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана
до собственика (л. 16) да се яви в тридневен срок от попълване на декларация по чл. 188 от
ЗДвП за съставяне на АУАН. Поканата била получена на 06.04.2022г., като на същата дата
жалбоподателката попълнила Декларация по реда на чл. 188 ЗДвП (л. 15), в която
декларирала, че на процесната датата и час автомобилът е бил управляван от нея. След
получаване на информацията, на 20.04.2022г. след като жалбоподателката не се явила, св. Д.
съставил срещу нея АУАН с бл. № 587366, като квалифицирал нарушението като такова по
чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателката на 30.05.2022 г.
Въз основа на АУАН, на 19.07.2022г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182,
ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „глоба” в размер на 750 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.24) и Протокол за проверка (л. 25).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – * –
Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, поради което възраженията в
тази насока са неоснователни. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Неоснователен е доводът за начина на съставяне на АУАН, тъй като е видно, че
жалбоподателката е подписала покана за явяване в Сектор „Пътна полиция“, като не се е
явила в указания срок, поради което актът е съставен в нейно отсъствие. Също така й е бил
връчен лично на 30.05.2022 г., поради което доводът, че тя разбрала за АУАН едва при
връчването на постановлението е неоснователен.
2
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против нея.
На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък, който се намира в урбанизираната територия
на гр. Бургас, имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч
(отговор на Община Бургас на л. 33-34), както и наказуемата скорост, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта. Следва да се отбележи, че при точно
отчитане на разликата се получава скорост от 104,76 км/ч, което обаче не оказва влияние
върху изводът, че превишението е с 55 км/ч, тъй като за целите на търсене на
административнонаказателна отговорност при измерването на скоростта на движение на
автомобилите, стойностите следва да се закръглят с цел боравене с цели числа (в този
смисъл е и Решение № 37/11.01.2019 г. по КНАХД № 3102/2018 г. на Административен съд-
Бургас).
Налице е и изискуемият по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата протокол.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като
такъв е била запозната и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият й по ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, сигнализирани и с нарочен
пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.
По делото е налице писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП (л. 15),
попълнена от жалбоподателката на 06.04.2022 г., че именно тя е лицето, което е управлявало
автомобила в деня на нарушението, като съдът не кредитира по какъвто и да е начин
представената на л. 41 декларация, че всъщност майката на жалбоподателката е управлявала
автомобила. Тази втора декларация е с дата 21.03.2024 г., като не е била приложена към
жалбата и този довод дори не е споменат в нея. Вярно е, че наказаното лице може по всяко
време да ангажира доказателства в защита на тезата си, но изглежда нелогично по-малко от
два месеца след датата на нарушението жалбоподателката да попълни декларация, че
именно тя е управлявала процесното МПС, после да не посочи нещо различно при
връчването на АУАН, и едва след връчването на наказателното постановление, близо две
години по-късно, да си е спомнила, че всъщност не тя е управлявала автомобила.
Допълнителен аргумент за това е, че в декларацията с дата 21.03.2024 г. жалбоподателката
подробно описва как майка й била на гости в този период и как изрично на основние чл. 102
от ЗДвП я била предупредила да спазва пправилата за движение по пътищата. Съставът
намира, че няма разумни аргументи, от които да се приеме, че при наличието на такива
подробни спомени през 2024 г. за това събитие, жалбоподателката по някаква причина се е
объркала при попълването на декларацията на 06.04.2022 г.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която гласи, че за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 55 км/ч., поради което
3
правилно е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от правоуправление за три
месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му. Също така, наказанието „лишаване от правоуправление“ е кумулативно
предвидено и няма как съдът да отмени само него.
Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като съгласно чл. 189з. (ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат
чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, т.е. нарупенията по
ЗДвП не са маловажни.
Предвид всичко изложено, издаденото постановление се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001271/ 19.07.2022г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на Л. С. В., гражданка
на Руска Федерация, родена на * г., е наложено наказание „глоба” в размер на 750 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Л. С. В., гражданка на Руска Федерация, родена на * г., да заплати в полза
на ОДМВР- гр. Бургас сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4