Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.02.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на деветнадесети декември година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
прокурор:
Ралица М.като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3206 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т. 3, пред. първо от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на Т.Д.Д., с ЕГН **********,*** А,
чрез пълномощника адв.А.Д. – САК, против П.на РБ, с която са предявени искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 310 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал.
3, вр. aл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК вр. с
чл. 93, ал. 1, б.“б“ НК, за което ищецът бил оправдан с влязла в сила на
10.07.2013 год. Присъда № 120 от 19.04.2012 год. по н.о.х.д.№ 3467/2008 год. на
СГС, НО, 11 състав, влязла в сила на 10.07.2013г.; ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.07.2013год. - датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане; сумата от 20 000 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди - заплатен от ищеца адвокатски
хонорар за процесуална защита и съдействие обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на същото незаконно обвинение и представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на влизане в сила на присъдата - 10.07.2013 год., до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
Твърди се в исковата молба, че с постановление за привличане на обвиняем
и вземане мярка за неотклонение от 22.07.2008 г. по досъдебно производство № ЗМ
37/2008 г. по описа на ГД „ППОРП“, София, прокурорска преписка № 3054/2008 г.
на СГПК, ищецът Т.Д.Д. бил привлечен, като обвиняем за престъпления
по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
aл. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, за това, че през периода
14.04.2003г. до 10.11.2003г. в гр.София, в качеството на длъжностно лице
– изпълнителен директор на „С.И.” ЕАД, лично е сключил 13 броя предварителни
договори за покупко-продажба на недвижими имоти, като не е осъществил контрол за валидността
на оценките и е приел тези оценки, въпреки, че с тях са определени цени
по-ниски от пазарните, като от това са последвали щети за имоти” ЕАД в размер на 1 803 428 лева, като деянието е
умишлено, причинената щета в особено големи размери, престъплението е особено
тежък случай, деянията са извършени при условията на продължавано
престъпление.
Сочи се, че със същото постановление за
привличане като обвиняем от 22.07.2008 г. на ГД „ППООРП“ по ДП № ЗМ 37/2008
г. на ищеца е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лева. Сочи се, че с молба вх.№3054/08 от 29.07.2008 г. до СГП , ищецът
посочил адрес за призоваване, защото бил в чужбина и от медиите научил, че е
обявен за издирване. С жалба от 29.08.2008г.
Д. обжалвал мярката за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лева, като немотивирана.
С определение от 09.09.2008 г. на Софийски градски съд по НЧД № 2594/08
г. мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лв. била
изменена на мярката
за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000 лв.
С постановление от 24.10.2008 г. на
Софийска градска П.подадената от ищеца жалба срещу постановление за
принудително довеждане била отхвърлена. Ищецът твърди, че с молба с входящ №
15743/08 от 10.11.2008 г. до Главния прокурор на Р.Б., поискал от гл. прокурор
да отмени постановлението с което е
привлечен като обвиняем, предвид правомощията му по чл.139, ал.2 ЗСВ. Сочи, че
на 11.11.2008 г. на Софийска апелативна П.оставила
без разглеждане жалбата му срещу постановлението за принудително довеждане,
като недопустима.
Твърди се, че на 17.12.2008г. в
СГС е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 37/2008 г. по описа на
ГД „ППООРП“, пр. пр. № 3054/2008 г. по описа на Софийска градска прокуратура.
Твърди се, че присъда № 120 от 19.04.2012 г. по н.о.х.д. № 3467/2008 г. на
Софийски градски съд, НО, 11 състав, Т.Д.Д.
е
признат за невиновен по повдигнатите срещу него обвинения за престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. aл. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Твърди се, че оправдателната присъда по н.о.х.д. № 3467/2008 г по описа
на СГС, НО,11-ти състав е била протестирана от СГП с протест, който протест бил отхвърлен от САС и оправдателната присъда влязла в сила на
10.07.2013г.
Ищецът поддържа, че от образуването на прокурорска преписка срещу него,
привличането му в качеството му на обвиняем до оправдаването му е претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
Наложената мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лв. затруднила
сериозно семейството му . Понесъл емоционална травма. От широкото медийно
отразяване пострадало доброто му име в обществото. Допълнително го стресирал
факта, че в медиите делото, като знаково било широко отразявано, мащабно
разгласявано, прокурорите го обвинявали в престъпление, което не е извършил.
Ищецът бил притеснен от това, че целия директорски борд на управляваната от
него фирма бил подведен под отговорност. Притеснен бил и за семейството си,
какво ще се случи с тях, ако го осъдят въпреки, че е невинен. Обвинението
навредило и на политическата му кариера, като допреди него е бил съветник в
СОС. Разрушени били бизнес контактите му. Ищецът поддържа, че отрицателния отпечатък и негативните последици
от наказателната репресия от
наказателното производство продължило
почти пет години, съставляват тежки неимуществени вреди, които оценява на
310 000лв.
Сочи се, че претърпените имуществените вреди се изразяват в
разноските, които е направил, за да ангажира защитник адвокат за защитата му, като обвиняем и подсъдим по
посочените по-горе досъдебно и съдебни производства, за което е заплатил сумата
от 20 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран
отговор от П.на Р.Б., в който ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва твърденията на ищеца, че е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение, не са доказани от
него посредством представени доказателства. Твърди, че установени и причинно - следствената връзка и
размера на вредите. Изтъква, че нямало данни държавното обвинение да е
разпространило чрез свой говорител официална информация за ищеца и воденото
срещу него наказателно производство, поради което не бил засегнат авторитетът
на Т.Д.. пТвърди се, че П.не носи отговорност за
пропуски в професионалното поведение на масмедиите, каквито са част от
публикациите представени с исковата молба. Сочи се, че част от тези публикации,
касаят други наказателни производства, водени срещу ищеца. Сочат, че други публикации, като
интервюто в в-к Труд от 03.09.2008г. са станали по инициатива на ищеца, като
същия там е изнесъл своята защитна версия. Оспорват твърденията на ищеца, че от процесното обвинение е разрушена политическата му кариера и
бизнес контакти. Сочи, че Д. е развивал търговска и обществена дейност по време
на наказателния процес, което е видно от данните в Търговския регистър и други публични
регистри. П.на Р България, сочи че при
преценка за доказаност на иска за неимуществени вреди,
следва да се вземе предвид, че през процесния период
от време срещу ищеца Д. са се водили общо 15 наказателни производства за престъпления
против стопанството, поради което не можело да се разграничат неимуществените
вреди, претърпени от всяко от водените срещу него паралелни наказателни
производства. Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди, като прекомерно завишен и несъответен на икономическия
стандарт и практиката по аналогични случаи. Твърди се, че досъдебното
производство е приключило в разумни срокове – 5 месеца и степента на увреждане
е незначителна. Предмет на разследване е била дейността на 14 обвиняеми, което
е обусловило, фактическа и правна сложност на казуса. Оспорва иска за обезвреда на имуществени вреди, като поддържа, че липсват
доказателства за реалното им понасяне, а отделно от това сочи, че разноските за
адвокатски хонорар само за досъдебната фаза в размер на 20 000 лева надхвърлят
разумния и обичаен размер, както и
надвишава многократно размера по Наредба №1 от 09.07.2004г.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника си адв.Д. поддържа предявените
искове.Представя списък по чл.80 ГПК и писмена
защита.
В съдебно заседание П.на Р България,
чрез прокурор Р. М.от СГП поддържа възраженията
наведени в отговора.
По делото като контролираща
страна е осигурено участие на СГП.
Софийски
градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че през 2008 г.
ищецът Т.Д.Д. работел в общинско дружество „С.И.” ЕАД
на длъжност изпълнителен директор.
Видно от приложеното н.о.х.д. №
3467/2008 год. на СГС НО, 11 състав, заедно със съдържащите се в кориците му ДП
№ 37/2008 г. по описа на ГД „ППООРП“, пр. пр. № 3054/2008 г. по описа на СГП, с
Постановление за привличане на обвиняем
и вземане мярка за неотклонение от 22.07.2008 г., ищецът Т.Д.Д.
бил привлечен, като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. aл. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че през периода 14.04.2003г. до 10.11.2003г. в гр.София, в
качеството на длъжностно лице – изпълнителен директор на „С.И.” ЕАД, лично е
сключил 13 броя предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти
по цени по-ниски от пазарните, като не е
осъществил контрол за валидността на оценките на лицензираните оценители, които
към момента на предварителните договори били с изтекъл срок на валидност и е
приел тези оценки, въпреки, че с тях са определени цени по-ниски от пазарните,
като от това са последвали щети за „С.И.”
ЕАД в размер на 1 803 428
лева, като деянието е умишлено, причинената щета в особено големи размери,
престъплението е особено тежък случай, деянията са извършени при условията на
продължавано престъпление. С постановлението
от 22.07.2008 г. на Д. е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лева./препис на л.21-л.29 от делото/
Представена е молба вх.№3054/08 от 29.07.2008 г. на адв.
И.Л.като пълномощник на Д., до СГП, с която ответникът е уведомен, че Д. ще
бъде на разположение след 10.09.2008г., т.к. е извън страна, но има точен адрес
за призоваване и пълномощник. /л.30-л.31/
По образуваното досъдебно производство - ДП № 37/2008 г. по описа на ГД
„ППООРП“ било издадено постановление за принудително довеждане от
21.07.2008г., срещу което била подадена
жалба от адв. И.Л.като защитник на Д.. С постановление на СГП от 29.10.2008г.
жалбата е оставена без уважение.
Представена е жалба от
29.08.2008г., с която Т. Д. чрез адв. И.Л.обжалвал
мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 лева,
като немотивирана и несъобразена с
неговото имуществено състояние.
С определение от 09.09.2008 г. на Софийски градски съд, НО, 15 с-в, по НЧД № 2594/08 г. взетата по отношение на Т.Д.Д. по ДП №
37/2008 г. по описа на ГД „ППООРП“, пр. пр. № 3054/2008 г. по описа на СГП
мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 20 000 лв. взета била
изменена на мярката
за неотклонение „ гаранция” в размер на 10 000 лв.
Представена е молба с входящ № 15743/08 от 10.11.2008 г. на Т. Д. чрез адв. И.Л.до Главния прокурор на Р.Б., с която е поискано от
гл. прокурор да отмени постановлението с което Т. Д. е привлечен като обвиняем,
предвид правомощията му по чл.139, ал.2 ЗСВ.
Не се спори, като е видно и от
приетите доказателства, че на 17.12.2008г., Софийска градска П.е внесла в СГС Обвинителен
акт по досъдебно производство № 37/2008 г. по описа на ГД „ППООРП“, пр. пр. №
3054/2008 г. по описа на СГП срещу четиринадесет обвиняеми лица, сред които
и Т.Д.Д.,
който персонално е обвинен за това че през периода
14.04.2003г. до 10.11.2003г. в гр.София, в качеството на длъжностно лице
– изпълнителен директор на „С.И.” ЕАД, лично е сключил 13 броя предварителни
договори за покупко-продажба на недвижими имоти по цени по-ниски от
пазарните, като не е осъществил контрол
за валидността на оценките на лицензираните оценители, които към момента на
предварителните договори били с изтекъл срок на валидност и е приел тези
оценки, въпреки, че с тях са определени цени по-ниски от пазарните, като от
това са последвали щети за „С.И.” ЕАД в
размер на 1 803 428 лева, като
деянието е умишлено, причинената щета в особено големи размери, престъплението
е особено тежък случай, деянията са извършени при условията на продължавано
престъпление- престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал.
3, вр. aл. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК. По внесения обвинителен акт е
образувано н.о.х.д.
№ 3467/2008 г. на Софийски градски съд, НО, 11 състав, което с разпореждане от
17.12.2008г. на съдията докладчик е насрочено за разглеждане в о.с.з.
на 19.01.2009
Наказателното производство пред първата съдебна инстанция приключило с Присъда № 120 от 19.04.2012 г.
постановена по н.о.х.д. № 3467/2008 г. на Софийски градски съд, НО, 11 състав,
с която Т.Д.Д.
е
признат за невиновен по повдигнатите срещу него обвинения за престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. aл. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК,
като останалите подсъдими също са признати за невиновни.
Оправдателната присъда по н.о.х.д. № 3467/2008 г по описа на СГС,
НО,11-ти състав е била протестирана от СГП с протест, който протест бил отхвърлен от САС и оправдателната присъда влязла в законна сила на 10.07.2013г.
Видно от приет
по делото като доказателство Договор от 25.08.2008г. ищецът ангажирал Адвокатско дружество „Д., А.и С.” за
процесуално представителство и защита по ДП № 37/2008 г. по описа на ГД
„ППООРП“, пр. пр. № 3054/2008 г. по описа на СГП с договорено възнаграждение от
20 000лв., като в договора е отбелязано, че възнаграждението е платимо по сметка на дружеството или в брой . /л.288
от делото/. Видно от приетия ПКО от 11.09.2008г. и фактура №
*********/11.09.2008г. сумата от 20 000лв. е платена в брой от ищеца
на Адвокатско дружество „Д., А.и С.. /л.286-л.287
от делото/.
От приетата неоспорена справка от Национална следствена служба рег.№4-19687 от 10.05.2017г. по данни от
централизираната информационна система на следствените служби, срещу Т.Д.Д. има общо 15
наказателни производства за престъпления против стопанството, част от които със
статус „активни”, а други приключили./ л.316-л.318 от делото/.
От представените справки е видно, че
ищецът
Т.Д.Д. участва
в управителните органи на няколко търговски дружества – „С.С.К.”
АД, „С.И.” ЕАД, сдружения – „Баскетболен клуб – С. -М”,
фондация „Е.-**” и др.
Видно от приетата разпечатка на ДВ
бр.65/11.08.2006г. – неофициален раздел, са обявени вписани промени за партия
„Демократическа партия”, като Т.Д.Д. е член
централното бюро./л.341/
В показанията си дадени в о.с.з. на 7.11.2017г. свидетелят
Л.Д./36 г., дъщеря на ищеца/ посочи, че на баща и му се отразило много стресово
воденото почти 5 години наказателно дело, което касаело 13 сделки.. Не можел да
спи, бил притеснен. Животът му се променил. Преди делото бил уверен, с добро
положение, а след това увереността изчезнала. Лепнато било петно на репутацията
му, от заведения процес. Участвал активно в политическия живот, бил общински
съветник, член на ръководство на Демократическата партия, а впоследствие се
отдръпнал от политическата сцена. Наказателния процес се отразявал много
обширно в медиите. Прокурорите правели изявления. Името на баща и станало нарицателно
на човек, който върши престъпления. Много от приятелите им се отдръпнали и като
цяло семейството понесло негативи.
В показанията си дадени в о.с.з. на 7.11.2017г. свидетелят
Е.Д./58 г., съпруга на ищеца/
посочи, че знае за наказателно дело водено срещу съпруга и за 13-14
имота, които продал. Делото започнало през лятото на 2008г., като го арестували
на границата на страната и продължило 4-5 години. Сочи, че с водения
наказателен процес се заличили бизнес
контактите на Д., който бил шеф на „С.И.” ЕАД и основно с имоти се
занимавал. Преди наказателния процес участвал активно в политиката и бил на
висока позиция в Демократическата партия. Сега се е отказал. Независимо от
приключването на делото с оправдателна присъда петното останало. Много от приятелите
им се загубили. Сочи, че имало шумно отразяване в медиите и по изявления на
прокурори.
Показанията на свидетелките Л.Д.и Е.Д., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид пристрастията и възможната им заинтересованост
от изхода на спора.
Във връзка с претенцията за неимуществени
вреди са представени копия от 15 бр.
публикации от 2008г. в различни печатни
медии – в. „Труд”, в., „Стандарт”, в. „Монитор”, в.”24 часа”, в които е
коментирано досъдебно производство и съдебния процес свързан със сделките в „С.И.” ЕАД, както и
името на Т.Д.Д.,
като разследван директор на дружеството. Установява се
безспорно, че случаят е бил обект на засилено внимание и проследяване от печатните и
електронни медийни издания./л.290-л.305 от
делото/
Тези
фактически констатации, мотивират следните правни изводи:
Отговорността
на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди,
причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица, при или по повод н изпълнение на техни задължения. В
конкретния случай, се претендира
отговорност за вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по НК по см.
на чл.2, ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, по което
ищецът е бил оправдан.
По допустимостта на исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и
чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В
конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по претенцията е П.на
Република Блългария. Съгласно
разрешенията, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.
№ 5/2013 г., ОСГК, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от
18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание. В останалите хипотези на чл.
2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове
е П.на РБ. С
оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна
легитимация предявените осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. І от ЗОДОВ, се
явяват допустими.
По основателността на претенциите:
Относно иска за обезщетение за неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
Отговорността на държавата за
дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна
- тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните
лица.
Доказването на вредите и на
причинно
- следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест
на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на
този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу
държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление на 22.07.2008г., като
производството срещу него продължило до 10.07.2013г.,
когато е влязла в сила оправдателната
присъда на СГС постановена по х.о.х.д.№ 3467/2008г. на СГС, НО, 11 състав.
Поради това решаващият състав приема, че е
налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от
ЗОДОВ. Поради установеното наличие на предвидените в законовата норма
материални предпоставки, предявените осъдителни искове са доказани по
основание.
Относно размера
на иска за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредба на
чл.52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
Както е по сочено в раздел II от мотивите на ППВС 4/23.12.1968г., залегналото в
чл. 52 от ЗЗД понятие "справедливост" обаче не е абстрактно такова.
По своето естество "справедливостта" по чл. 52 от ЗЗД представлява
критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и
точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното
засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията
дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по тълк.
д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и
обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са
личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания,
начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното
производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността
на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. При
определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в
мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства,
както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са
и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС
4/23.12.1968 г. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда
решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които
обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера
на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране
на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е
средство за защита на правата и интересите на страните производството,
доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените
вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. /в този см. Решение № 263 от 21.03.2017
г. на ВКС по гр. д. № 627/2016 г., IV г. о., ГК/
Анализът
на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът Д. е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника П.на РБ, на основание чл. 2,
ал.1, т.3 вр.
чл. 4 от ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва
да вземе предвид възрастта на ищеца – 51г. /към момента на привличането му/,
тежестта на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено престъпление, в качеството
му на длъжностно лице, продължителността на наказателното преследване – 5 /пет/
години, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение – „парична
гаранция” от 10 000лв., данните за личността на подсъдимия – участник в
ръководството на политическа партия – ДП, общински съветник в СОС, член на
ръководството на неправителствени сдружения, преживените неудобство, стрес, чувство на
злепоставяне и последвалата реакция на отдръпване и дистанциране от
професионални изяви.
От свидетелските показания на Л.Д.и Е.Д., ценени по реда на чл.172 ГПК, се установи, че
повдигнатото обвинение се е отразило негативно на психиката, емоционалното
състояние и съня на ищеца, на контактите и социалния му живот, на положението
му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви
и развитие в служебен план. /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
От обсъдените свидетелски показания се
установява, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца душевни страдания
и неудобства, които са били обусловени от начина на привличането му в наказателно
производство, от широкото разгласяването на повдигнато обвинение, както и неблагоприятното отражение на обвинението в отношенията с близки и познати
- т.е. неопределен кръг лица от социалното си обкръжение.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът,
предвид доказателствената си тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, е установил по безспорен начин, че е претърпял описаните в исковата молба
вреди, изразяващи се в стрес, психическа и емоционална травма, болки и
страдания от неоснователното обвинение. Същевременно не се доказаха настъпили
здравословни проблеми при ищеца, които да са във връзка с обвинението , по което е постановена
оправдателна присъда.
Не се установяват и конкретни обстоятелства, от които
може да се направи извод, че ищецът не е могъл да упражнява правото си на
труд. Същият не е ангажирал никакви доказателства
относно претендираните неимуществени вреди,
изразяващи се в загуба на бизнес контакти и прекратени участия във търговски
фирми и сдружения.
Ето защо, на
обезщетяване подлежат единствено доказаните от него неимуществени вреди.
По отношение на широкото
отразяване на делото в средствата за масова информация. П.на Р България не следва да носи отговорност относно негативните последици
за ищеца от публикациите в пресата. Тези публикации отразяват обществения интерес
към темата сделки с активи на „С.И.” ЕАД, и изобщо интереса към
разходването на публични средства, без това да има отношение към образуваното в последствие съдебно
наказателно производство.
Няма установена пряка причинна връзка с
действията на ответника по иска и неблагоприятното отражение на поддържаното
обвинението върху ищеца в резултат на широкия медиен отзвук на делото от самото
му начало и през целия период на наказателното производство с разпространяване
на информация за неговия ход. Това е така, защото отзвукът на делото срещу
ищеца в медиите е резултат не от действията на прокуратурата, а от
обстоятелството, че последният е бил политик и изпълнителен директор на
голямо общинско дружество. От една
страна П.на РБ упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е
компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на
престъпление от общ характер. Функцията по обвинението в наказателния процес се
осъществява от прокуратурата. От друга страна, както е отбелязано в утвърдената съдебна практика,
политиците за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични
фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Ролята на средствата за масова
информация е изключително важна за динамичните обществено- политически процеси.
Медиите гарантират устойчивото функциониране на демокрацията. / В този см. Решение
№ 267 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2016 г., IV г. о., ГК, Решение №
123 от 23.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 254/2014 г., III г. о., ГК./
От
друга страна, се установи, че освен процесното
обвинение, по отношение на ищеца са налични и други наказателни производства,
които също са отразявани в средствата за
масова информация по изложените по-горе причини.
Преценявайки
изброените обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение и
установените от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца
вследствие воденото наказателно, отражението върху социалното общуване на ищеца
и отношенията му в семейството, както и отражението върху емоционалното
състояние на ищеца, настоящият състав намира,
че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. При определяне на размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги
се вземат предвид конкретни обстоятелства, които сa в доказана в причинна връзка с негативни
изживявания на ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на
ВС).
С оглед изложеното от фактическа и правна страна, решаващия
състав намира, че адекватен размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 15 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост,
а за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 310 000 лв., искът
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно предявения иск за имуществени вреди:
По отношение на претендираните
имуществени вреди, съдът намира следното:
Вземането на ищеца за имуществени вреди се определя на основание на реално
претърпените вреди, тоест на доказаното намаляване на актива на имущественото
на ищеца, като такива вреди могат да бъдат направени разноски по наказателно
дело, по което е постановена оправдателната присъда. На обезщетение подлежат
само действително претърпените вреди т.е. действително разходените суми. В
обобщение, разноските, извършени в наказателното производство подлежат на
репариране, тъй като са пряка и непосредствена последица от повдигането и
поддържането на обвинението.
В конкретния случай по делото са
приети един договори за правна защита от 25.08.2008г. за договорено адвокатско възнаграждение
в наказателното производство в размер на
20 000 лв. Установи се от приетите
доказателства - ПКО
от 11.09.2008г. и фактура № *********/11.09.2008г., че сумата от 20 000лв. е платена от ищеца на адвокатско дружество, което е ангажирал за защита си. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид вида и
сложността на повдигнатото обвинение и продължителността на наказателния
процес, се явява неоснователно. По въпроса за възможността да се намалява в иск
по чл.2, ал. 1, т. 3, предл. І от ЗОДОВ адвокатско възнаграждение платено в наказателен процес е образувано
т.д.№1 /2017г. на ОСГК на ВКС, по което към момента на постановяване на
настоящия акт, няма тълкувателен отговор, със задължителна за долу стоящите на
ВКС съдилища.
С оглед на така изложеното и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства от ответника за погасяване на задължението му към
ищеца, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 20000
лв.
По претенцията за лихва:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 10.07.2013г.,
от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и
прието в т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС. Поради това съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се явява
основателна и ответника дължи такава върху определените от съда по-горе
обезщетения за причинените неимуществени и имуществени вреди от 10.07.2013г. до окончателното изплащане на
сумите.
По разноските: С оглед изхода
на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на
ищеца за заплащане на направените по делото разноски в размер на 254,12 лв. ,
съразмерно с уважената част от исковете, като общо сторените от ищцовата страна разноски възлизат на 2396, 80лв., от които
10 лв. държавна такса и 2386,80лв. платено адвокатско възнаграждение.
Наведеното в хода на устни състезания възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовия пълномощник, съдът намира
за неоснователно, предвид конкретната фактическата и правна сложност на спора.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
П.на Р.Б. да
заплати на Т.Д.Д., с ЕГН **********,*** А, следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1
ЗОДОВ сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато и поддържано обвинение
в извършване на престъпление по чл.
219, ал. 4, вр. ал.
3, вр. aл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК вр. с
чл. 93, ал. 1, б.“б“ НК , по
което ищецът е оправдан с
влязла в сила Присъда № 120 от 19.04.2012 год. по н.о.х.д.№ 3467/2008 год. на
СГС, НО, 11 състав,
както и сумата 20 000 /двадесет хиляди/лв. - обезщетение за имуществени вреди
за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от
25.08.2008г. за защита в наказателното производство по повдигнато обвинение, по
което ищецът е оправдан по посоченото по – горе дело, ведно със законна
лихва върху горните суми, считано от 10.07.2013год. - датата на влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния
предявен размер от 310 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Т.Д.Д., с ЕГН **********,*** А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
254,12
лв. -
разноски
по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: