Р Е
Ш Е Н
И Е
№
26
гр.Русе, 25.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 197 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27, ал.7
от ЗПЗП вр. чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Д.К. *** против
акт за установяване на публично държавно вземане № 07/121/06028/3/01/04/02 с
изх. № 01-6500/339 от 11.02.2021 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателката е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 7 954,20 лева. В АУПДВ е посочено още, че дължимата сума подлежи на доброволно плащане в
14-дневен срок от връчването на акта, както и че актът представлява и акт за нередност по смисъла на чл.14, ал.1 от Наредбата
за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове,
инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първата писмена оценка,
съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена
нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности по чл.14,
ал.3 на същата наредба.
В жалбата се твърди,
че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, както и поради противоречие с целта на закона. Жалбоподателката
оспорва изцяло направените констатации от ДФ „Земеделие“, като твърди, че актът
е постановен без напълно да са изяснени релевантните за спора факти, а установените
такива неправилно били класифицирани от органа като нередност. По-конкретно се
навежда твърдение, че липсващите бройки лешникови фиданки били възстановени от К.,
съгласно приложената по административната преписка фактура в изпълнение на
поетите от нея ангажименти в отговор от 24.09.2019 г., което било след датата
на изтичане на мониторинга. След извършване на допълнителни административни
проверки, жалбоподателката отново декларирала готовност да възстанови
липсващите 3 000 бр. фиданки, съгласно декларация от 20.12.2019 г., като била
реализирала намеренията си на по-късен етап, съобразявайки се с подходящите
агротехнически срокове. Претендира се обжалваният АУПДВ
да бъде отменен изцяло.
Ответникът по
жалбата - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален
представител гл. юрисконсулт С. Гачев, в депозирано по делото писмено становище
вх. № 1897 от 12.05.2021 г. по описа на съда оспорва основателността на
жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева. (л. л. 22 и 23 от делото)
Административен съд
– Русе, като обсъди становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между ДФ „Земеделие“ и М.Д.К. има сключен
договор за подпомагане № 07/121/06028 от 14.08.2014 г. по Мярка 121 „Модернизиране
на земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-201З г. (л. л. 1 – 12 от преписката), предмет на който е „Създаване
на трайни насаждения от лешници“, по който е изплатена субсидия в размер на 719
948,10 лв. на 20.11.2015 г.
Съгласно договор № 07/121/06028 от 14.08.2014 г. и подадена заявка за
окончателно плащане № 07/121/06028/301 от 06.10.2015 г. по проекта са одобрени
и финансирани 52 500 бр. лешникови насаждения.
С Решение за налагане на финансова корекция № 07/121/06028/3/01/04/01, изх.
№ 01-6500/4707 от 31.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие" (л. л. 516 – 521 от преписката), влязло в законна сила на 13.04.2020
г. по силата на решение № 14 от 07.03.2019 г., постановено по адм. дело № 536/2018
г. по описа на АдмС - Русе,
оставено в сила с решение № 4091 от 13.04.2020 г., постановено по адм. дело №
5464/2019 г. по описа на ВАС (л. л. 562 – 577 от преписката), спрямо този
ползвател и по същия договор е постановено връщане на част от изплатената
финансова помощ за установени липсващи активи, които не се използват по
предназначение 6 702 бр. липсващи фиданки.
Договорът е включен за повторена еск-пост проверка.
При извършване на проверката на място в периода 18.07.2019 г. - 06.08.2019
г. са установени 42 852 бр. лешници, като ползвателят, след изключването на
липсващите 6 702 бр. лешници от предходно административно производство, е имал
задължението на поддържа налични и да отглежда в стопанството си 45 798 бр.
лешници.
При извършване на проверка на място след плащане
№ 376470, извършена от служители на РТИ - Велико Търново в периода 18.07.2019
г. - 06.08.2019 г. и последваща проверка на място
след плащане № 397227, извършена от служители на РТИ - Велико Търново в периода
03.12.2019 г. - 18.12.2019 г., както и след извършване на допълнителни
административни проверки е установено неспазване на разпоредбите на т.4.23,
б.“а“ от договор № 07/121/06028 от 14.08.2014г., респ. на чл.48, ал.1, т.1 от
Наредба № 8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР
2007-201Зг.
Във връзка с констатираното
неизпълнение на т.4.23, б.„а" от договор № 07/121/06028 от 14.08.2014 г.,
респ. на чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., до М.Д.К. е
изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередовности след екс - пост
проверка изх. № 01-6500/5706 от 23.08.2019 г., с което е изискано в срок до 30
календарни дни от датата на получаване на писмото, да се предприемат действия
за отстраняване на посочените по-горе несъответствия, като се възстановят
описаните липсващи активи.
С писмо вх. №
01-6500/5706 от 25.09.2019 г. ползвателят е представил обяснение, че са
предприети действия за отстраняване на несъответствията и са закупени 3 000 бр.
лешникови фиданки за презасаждане след 01.11.2019 г., съгласно представена
фактура и документ за извършено плащане. (л. л. 531 – 534 от преписката).
Съгласно
допълнително представената информация, ДФ „Земеделие“ назначава извършване на
повторна проверка на място в периода 03.12.2019 г. - 18.12.2019 г. (л. 530 от
преписката), при която е установено, че лешниковите фиданки все още не са
засадени (вж. декларация на М. К. на л. 535 от преписката).
Липсващият брой
насаждения, за които ползвателят е получил финансова помощ, е 2 946 бр.
Повторната
проверка на място от месец декември 2019 г. потвърждава констатациите на
проверката от месеците юли - август 2019 г. както по отношение на липсващите
лешникови фиданки, така и по отношение техния брой.
Въпреки
предоставената възможност от страна на РА ползвателят не е възстановил състоянието и броя на отглеждани фиданки в своето
стопанство, за които по-рано е получил финансова помощ по сключения договор.
С писмо изх. № 01-6500/339 от 07.02.2020 г. (л. л. 537 и 538 от преписката)
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл.24, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от АПК уведомява К., че открива производство по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане. В това писмо са изложени горепосочените факти,
относимите разпоредби, неизпълнените от страна на жалбоподателката договорни
задължения, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, начина
на формирането й. С цитираното писмо е предоставена и възможност на
ползвателя в 14-дневен срок от получаването му да представи писмени възражения
и да ангажира доказателства, ако разполага с такива, касателно основателността
и размера на публичното държавно вземане. Същото е връчено на адресата на
18.02.2020 г., видно от съдържащото се в административната преписка известие за
доставяне (л. 539). Извън указания 14-дневен срок, с писмо вх. № 01-6500/339#1
от 09.03.2020 г. в ДФ „Земеделие“ е депозирано възражение относно
основателността и размера на вземането (л. л. 540 и 541 от преписката).
Процесният акт за
установяване на публично държавно вземане № 07/121/06028/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/339 от 11.02.2021 г. е издаден от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.20а, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с
чл.27, ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), чл.162, ал.2, т.8 и т.9, чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, чл.59, ал.1 и ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс,
чл.51, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка
121 „Модернизиране на земеделски стопанства“, във връзка с неизпълнението на
т.4.23, б. „а" и т.8.1, предл. първо от договор № 07/121/06028 от 14.08.2014
г. и в съответствие с т.2, предл. първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г., обнародвани в бр. 69 от 2019 г. на ДВ, като с
него е определено на М.Д.К. подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 7 954,20 лева, представляващо връщането на получените
финансови средства по договора в размер на 100% за липсващите активи, или
математически вземането е формирано като 2 946 бр. липсващи фиданки са умножени
по 2,70 лева единична цена, изплатено като част от финансовата помощ по
договора. В оспорения акт органът подробно е изложил установената по казуса
фактическа обстановка, относимата нормативна уредба, както и неизпълнените от
страна на жалбоподателката договорни задължения, подробно е обсъдил и
възраженията й, изложени в писмо вх. №
01-6500/339#1 от 09.03.2020 г., приемайки същите за неоснователни. (л. л. 545 –
549 от преписката)
Видно от
представеното известие за доставяне, АУПДВ е
получен от К. срещу подпис на 16.02.2021 г. (л. 556 от преписката).
Жалба срещу АУПДВ е депозирана чрез органа пред АдмС –
Русе на 02.03.2021 г., видно от представеното по делото известие за доставяне –
транспортен етикет (л. 13 от делото).
В случая жалбата е
депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №
07/121/06028/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/339 от
11.02.2021 г., от адресат на акта, за който е налице правен интерес от
оспорването и е процесуално допустима за разглеждане. Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146
от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Според чл.27, ал.7 от ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В този случай АУПДВ се издава от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ и това е изрично предвидено в разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП.
Оспореният акт е издаден в писмена форма и има предвиденото в чл.59, ал.2
от АПК съдържание,
като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за
издаването му. Изложените в АУПДВ
фактически и правни основания са достатъчно ясни и подробни, и същите дават на
жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали
административния орган да приложи правната норма.
В процедурата по
издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Компетентният орган е изпълнил
задълженията си, предвидени в чл.26, чл.28 и чл.35 от АПК, включително е уведомил
писмено адресата на акта за започването на административно производство по
издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да
вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и ангажиране на
допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.
Правилно е приложен
и материалният закон.
Съгласно т.4.23, б.„а“ от договор № 07/121/06028 от 14.08.2014 г., в срок
от 5 години от сключването на договора, ползвателят е длъжен да използва
изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по
предназначение. Същото задължение е заложено и в чл.48, ал.1, т.1 от Наредба №
8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от
ПРСРС 2007-2013г., където е посочено, че за срок от 5 години след сключване на
договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва
подобрените/реконструирани/изградени въз основа на одобрения проект активи по
предназначение.
Текстът на т.8.1, предл. първо от договор № 07/121/06028 от 14.08.2014г.
гласи, че в случай че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е представил
документи с невярно съдържание или подправени такива, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законна лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този
случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл.51 и чл.52 от Наредба № 8 от
03.04.2008 г. Според разпоредбата на чл.51, ал.1 от Наредба № 8 от 03.04.2008
г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
В депозираната пред
съда жалба се твърди, че поетите ангажименти по договор № 07/121/06028 от
14.08.2014 г. и Наредба № 8 от 03.04.2008 г. са изпълнени изцяло от ползвателя
на помощта и се прави възражение, че мониторинга по проекта е изтекъл на
14.08.2019 г., а втората проверка е извършена след тази дата. Съдът намира за
неоснователни и недоказани тези доводи на жалбоподателя. Съображенията за това
са следните.
Правилни са изводите
на органа, че задълженията на ползвателя по сключения договор не се
преустановяват със срока на извършване на инвестицията. Видно от т.4.23,
б.„а" от договора и чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № 8 за срок 5 години след
сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят на помощта е
длъжен да спазва редица задължения като да използва
подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа па
одобрения проект активи по предназначение; да не прехвърля правото на собственост и/или да не преотстъпва правото на
ползване върху активите, предмет на подпомагане, под каквато и да е форма с
изключение на случаите, когато това се изисква по закон; да не променя
местоположението на подпомогнатите активи, които са трайно прикрепени към
земята, сградите или помещенията; да не
преустановява подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се
сезонни условия за производство. В конкретния казус първата проверка на място,
при която е било констатирано неизпълнение на съответните договорни и
нормативни задължения, е извършена в периода 18.07.2019 г. - 06.08.2019 г., т.е.
в срока на изпълнение на договора, като констатираното неизпълнение е отново в
срока на договора, или в рамките на мониторинговия период. ДФ „Земеделие“ е предоставил
възможност на ползвателя да отстрани констатираните несъответствия като до М.К.
е било изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередовности след екс -
пост проверка изх. № 01-6500/5706 от 23.08.2019 г., с което е било изискано в
срок до 30 календарни дни от датата на получаване на писмото, да се предприемат
действия за отстраняване на установените при проверката несъответствия, като се
възстановят липсващи активи. В отговор е било получено писмо вх. № 01-6500/5706
от 25.09.2019 г. от ползвателя с обяснение, че са били предприети действия за
отстраняване на несъответствията като са били закупени 3 000 бр. лешникови
фиданки за презасаждане след 01.11.2019 г. Именно след тази допълнително
представена информация, ДФ „Земеделие“ назначава извършване на повторна
проверка на място, която има за цел да установи дали констатираните при първата
проверка липсващи активи са били възстановени. Последващата проверка е
извършена в периода 03.12.2019 г. - 18.12.2019 г., като е било установено, че
лешниковите фиданки все още не са били засадени. Ползвателят е бил запознат с
констатациите от извършените проверки на място, като нарушението е констатирано
с първата проверка, а втората има допълващ характер и цели да установи дали
това нарушение продължава да съществува или е преустановено. При повторната
проверка ползвателят предоставя на проверяващите служители платежни документи и
декларация, подписана на 12.12.2019 г., с която се позовава на изтекъл срок на
мониторинг по договора на 14.08.2019 г., както и неблагоприятни климатични
условия като причина за незасаждане на лешниковите фиданки. По делото липсват
доказателства, които да установяват настъпването през процесния период /между
двете проверки/ на извънредни обстоятелства, възпрепятстващи възстановяването
на липсващите трайни насаждения. Не са били налице и форсмажорни обстоятелства
по см. на §1, т.44 от ДР на приложимата наредба. Пред съда жалбоподателят не
ангажира доказателства, които да опровергават констатираното от органа неизпълнение
на цитираните по-горе поети от ползвателя договорни и нормативни задължения.
За констатираното нарушение, което се явява
повторно по характер по един и същ договор, но касае различни активи, в
съответствие с т.2, предл. първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от обнародваните в бр.69 от
30.08.2019 г. на ДВ Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013г., АО законосъобразно и обосновано е определил на М.Д.К. подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 7 954,20 лева, предвид
подлежащите на връщане получени финансови средства по договора в размер на 100%
за липсващите активи, или математически вземането е формирано като 2 946 бр.
липсващи фиданки са умножени по 2,70 лева единична цена, изплатено като част от
финансовата помощ по договора.
С оглед гореизложеното постановеният акт за установяване на публично държавно
вземане е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената срещу него
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, което, предвид липсата на правна и фактическа сложност
на делото, съдът определя в размер на 100 лева съгласно чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
М.Д.К., с ЕГН **********,***, против акт за установяване на публично държавно
вземане № 07/121/06028/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/339 от
11.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА М.Д.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: