Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4
гр.Горна
Оряховица, 14.01.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен
съд, втори състав,
в публично заседание
на седми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при
секретаря М.К. и в присъствието на прокурора…………… , като разгледа докладваното
от съдията Вардаров гр.дело№150/2018г.
по
описа на Горнооряховския районен съд,
за да се произнесе съобрази следното:
Обективно
съединени искове с правно основание: чл.26 ал.1 предл.III oт ЗЗД и чл.34 от ЗЗД.
Ищцата К.Л.И.(чрез адв.Н. В.В. от ВТАК)
твърди в исковата си молба, че е собственик,
на основание наследство, на 1/2ид.части от следните недвижими имоти, находящи
се в землището на с.Л. Oбщ.С.: имот№057016, представляващ нива с площ 7.003дка,
трета категория, местност „Б...”, при граници и съседи: имот№057010, имот№057037,
имот №000418 и имот №057017;
имот№070008, представляващ нива с площ 12.096дка, трета категория,
местност „С...”, при граници и съседи: имот№070007, имот№000392, имот№070045 и
имот№070028. Съсобственици на земеделските земи са ответниците Г.М. и С.Т. като
наследници на общия наследодател А.П.П.и И.П. като купувач на публична продан
на идеалните части на сънаследника П.А.П.. Твърди се, че от момента на
възстановяване правото на собственост върху описаните земеделски земи и досега
по общо съгласие на съсобствениците са предоставяни за временно и възмездно
ползване на ЧЗК„Шипа” с.Л., срещу което собствениците са получавали наемно
възнаграждение съобразно притежаваните дялове. С кооперацията бил сключен
Договор за наем от 26.08.2016г. с
предмет процесните ниви със срок на действие стопанската 2016г./2017г. и
договорена е наемна цена от 40.00лв./дка. При подаване за регистрация на така
сключения договор в ОС“З“ гр.С. се установило, че за същите земеделски земи е
заявен за вписване Договор№25370/25.04.2016г. за аренда, с който А. Ив.Т. се
легитимира като арендатор на същите земеделски земи, като недвижимите имоти са
и предоставени за временно и възмездно ползване от И.К.П. в качеството му на
техен собственик. Съгласно договора земеделските земи са дадени за ползване от
ответницата за срок от 50 години срещу арендно плащане в натура в размер на
63kg хлебна пшеница на декар обработваема земя. В Раздел III на договора е
посочено, че арендното плащане може да се извършва в паричната равностойност на
земеделската продукция, определяема по цена „купува” на Софийска стокова борса
към 30.септември. на съответната година. С чл.3.4 е дадена е възможност на
арендатора да забавя плащането с почти една стопанска година. Ищцата счита, че собствената и част от
земеделските земи се ползва без основание и сключеният без нейно и на
останалите съсобственици знание и съгласие Договор№25370/25.04.2016г. за аренда
е нищожен, като нарушаващ принципите на справедливостта, добросъвестността и
морала в гражданските взаимоотношения. Ответникът И.П. неправомерно се
легитимирал като собственик на земите. Установява се, че П. е придобил
собствеността върху 1/12ид.части от имотите по силата на Постановление от
13.01.2016г. на ДСИ при ГОРС(влязло в сила на 25.03.2016г.) по изп.дело№20084120400134, продадени за
погасяване на парично задължение на П.А.П.. Договорът, макар и допустим от ЗAЗ,
съдържал условия, които явно нарушават целта на закона, противоречат на добрите
нрави и целели фактическото лишаване на ищцата от правата и на собственик на
1/2ид.части от земеделските земи. Твърди, че съсобственикът П. е сключил явно
неизгоден за останалите съсобственици договор, отдавайки го за 15.00лв./дка.
Сочи че пазарната стойност за отдаване на ниви под аренда или наем в областта е
около 40.00лв./дка. Счита, че действията на съсобственика П., сключвайки
еднолично и обвързващо останалите съсобственици договор за изключително дълъг
срок – 50 години, уговаряйки цена няколкократно по-ниска от пазарната, без
знанието и съгласието на останалите собственици, са укорими от гледна точка на
морала и общоприетите норми на поведение. Твърди, че договорът накърнява
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.III от ЗЗД. Ищцата като собственик на
1/2ид.част от земеделските земи, придобити по наследство, счита, че ответницата
ги държи без правно основание. Моли съда да постанови решение, с което: -да се
прогласи нищожността на Договор №25370/25.04.2016г. за аренда на земеделски
земи, вписан в Служба по вписванията – Г.Оряховица с вх.per.№1923/26.04.2016г.,
акт№45 томII в частта му с която са предоставени за временно и възмездно
ползване имот№057016 в землището на с.Л., местност „Б...”, с площ 7.003дка, при
граници и съседи: имот№057010, имот№057037, имот№000418, имот№057017;
имот№070008 в землището на с.Л., местност „С...”, с площ 12.096дка, при граници
и съседи: имот№070007, имот№000392, имот№070045, имот№070028, като накърняващ
добрите нрави; -да бъде осъдена С.В.П. да върне на К.Л.И.
държането на собствената и 1/2ид.част от недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Л. Oбщ.С.: имот№057016, представляващ нива с площ 7.003дка,
трета категория, местност „Б...”, при граници и съседи: имот№057010,
имот№057037, имот №000418 и имот №057017;
имот№070008, представляващ нива с площ 12.096дка, трета категория,
местност „С...”, при граници и съседи: имот№070007, имот№000392, имот№070045 и
имот№070028. Претендира направените по
делото разноски от страна на С.В.П. и И.К.П., чиято отговорност по тяхното
заплащане да бъдела солидарна.
Ответницата С.В.П. счита предявените
искове за неоснователни. Цитираният договор за аренда не противоречал на
законовите изисквания съгласно действащия ЗАЗ. Според чл.3 ал.4 от ЗАЗ, когато договорът за аренда
е сключен само от някои от съсобствениците, то отношенията помежду им се
уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. Договорът не лишавал собственичката от
правата и на собственик да се разпорежда със имотите, не противоречал на
закона, не бил привиден, не бил сключен в нарушение на добрите нрави. Договорът
не страдал от изброените в чл.26 ал.1, ал.2 от ЗЗД пороци. Не били ангажирани
надлежни доказателства относно тезата, че договорът заобикалял закона,
нарушавал добрите нрави и е привиден.
Oтветникът И.К.П.(чрез адв.К.Д. от
РАК) оспорва предявените искове.Представените договори за наем на процесните
зем.земи с ЧЗК„Шипка“ по гр.дело №1556/2016г.
на ГОРС и по гр.дело№1699/2016г. на ГОРС – идентични по форма и от
07.04.2015г. били с различни наемни
цени(30.00лв./дка и 40.00лв./дка). Оспорва по съдържание(документа с невярно
съдържание) издаденото удостоверение№49/27.09.2017г. от ЧЗК„Шипка“, а така също
и двата договора за наем от 07.04.2015г. Оспорва и Договор за наем на
земеделска земя от 26.08.2016г., като недействителен и сключен единствено за нуждите
на настоящото производство. Искът за нищожност бил формален, без посочени
обстоятелства, водещи до невъзможно законовото действие на договора. Не били
ангажирани надлежни доказателства относно тезата, че договорът нарушавал
добрите нрави и бил привиден. Липсват доказателства или факти потвърждаващи
твърденията на ищците, че сделката е при условия, уговорени привидно и е във
вреда на останалите съсобственици. Според
чл.3 ал.4 от ЗАЗ, когато договорът за аренда е сключен само от някои от
съсобствениците, то отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от
ЗС. Договорът не лишавал ищцата от правото и да се разпорежда с имотите, не бил
привиден, не нарушавал добрите нрави. Степента на нееквивалентност на
престациите не била до степен, водеща според съдебната практика до нищожност. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Г.П.М.(чрез адв.С.Ц. от
ВТАК) твърди, че е налице идентично
висящо производство в РС-Русе, по което
тя е ищец. Не съм оспорва и признава основателността и поддържа заведения иск
против ответниците И.К.П. и С.В.П.. Счита договора за аренда за нищожен, тъй
като: -бил сключен за за срок от 50
години от влизането му в действие за всеки отделен имот, което противоречало на повелителната норма на
закона да не се вреди другиму; -некоректно И.К.П. е представил и ангажирал по
договора целите размери на двете земи, а не само притежаваните от него
ид.части; -сключването на договора е останало умишлено скрито(без знанието и
последващо уведомление за останалите съсобственици); -договорът не бил в полза
на останалите съсобственици, а ги ощетявал; -било извършено неизгодно
договаряне, в т.ч. договорените арендни плащания били изчислими и платими по
много усложнен начин и при много подвижна, зависеща и от случайни събития база;
-ангажиране злепоставящо
собствеността на ответницата и от гледна
точка придобивната давност, както и по несигурен и труден начин за защита на
правата и на имуществените и интереси; -договорът бил сключен чрез злоупотреба
с право, накърнявал добрите нрави и и смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД(сключен
между внук и осемдесетгодишната му баба
за срок от 50години); -нищожността на сключения договор за аренда произтичалa
пряко и от чл.5 ал.1, ал.2 на Конституцията на РБългария и чл.32 ал.1 от ЗС, на
които им противоречал.
Ответницата С.А.Т.(чрез особен
представител адв.Н.П. от ВТАК) счита, че
сключеният договор е нищожен,
като накърняващ добрите прави, по смисъла на закопа и нарушаващ принципите на
добросъвестност и справедливост в гражданските взаимоотношения. Некоректно
арендодателят бил заявил не своите собствени 1/12ид.части, а целия имот и в нарушение
на чл.8 ал.2 от ЗЗД. като се ползвал не само от своите, а и от чуждите права,
за да задоволи интересите си. Сключеният договор бил за прекомерно дълъг срок от 50 години,
което поставяло под въпрос реалната
полза от собствеността на повечето съсобственици и при това с арендатор на
осемдесетгодишна възраст. Изложеното вероятно цели приложение на института на придобивната
давност в един бъдещ момент, което накърнявало интересите на останалите
съсобственици. Арендният договор накърнявал морала и добрите прави и по
отношение на получаваните доходи. Добрите нрави
били източник на правото и поради това имали приоритетно н доминиращо
значение за свободното договаряне.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна, прецени ги съобразно ГПК, приема за установено следното:
Видно от нот.акт№.. за собственост
на недвижим имот-земеделски земи том VIII, по нот.дело№… на нотариус Кр.Б. в район
на действие ГОРС, П. А. З., П.А.П., С.А.Т. и Г.П.М. са признати за собственици
на процесните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с.Л.
Oбщ.С.: имот№057016, представляващ нива с площ 7.003дка, трета категория,
местност „Б...”; имот№070008,
представляващ нива с площ 12.096дка, трета категория, местност „С...”, както
следва: за П.А.З.- 4/8ид.части, за Г.П.М. – 2/8ид.части, за П.А.П. и С.А.Т. по
1/8ид.чaст.
Видно от удостоверение за наследници приложено
по делото е, че П.А.З.е починала на 26.07.2007г., като е оставила наследник - К.
Л. И..
Установява се, че И.К.П. е придобил
собствеността върху 1/12ид.части от имотите по силата на Постановление от
13.01.2016г. на ДСИ при ГОРС(влязло в сила на 25.03.2016г.) по изп.дело№20084120400134, продадени за погасяване
на парично задължение на П.А.П..
Видно от Договор№25370/25.04.2016г.
за аренда на земеделски земи, вписан в СВ при ГОРС на 26.04.2016г., И.К.П.(арендодател)
и собственик на 1/12ид.чaсти от процесните земеделски земи, находящи се в
землището на с.Л. Oбщ.С.(имот№057016, представляващ нива с площ 7.003дка и имот№070008, представляващ нива с площ
12.096дка) е предоставил изцяло на А. Ив.Т.(арендатор) за временно и възмездно
ползване за срок от 50 години под аренда, считано от 01.10.2016г., като е
уговорено арендно плащане 63kg/dka
хлебна пшеница(т.1.2 от договора). Уговорено е, че съгласно т.3.2 от
договора арендното плащане може да бъде изплатено и в пари по паричната
равностойност по цена ”купува” на Софийска стокова борса към 30.09. на
съответната година. Съгласно т.3.4 от договора издължаването на арендното плащане се извършва след края на стопанската година, но не
по-късно от 30.08. на следващата стопанска година.
В хода на производството пред
въззивната инстанция–в.гр.дело№444/2017г. на ВТОС ответницата А.И. Т. е починала
и с Определение от 23.08.2017г. съдът е конституирал като ответник нейната
дъщеря - С.В.П..
По делото са приложени договори за наем,
сключени между ЧЗК“Шипа“ и Г.П.М. и ЧЗК“Шипа“ и К.Л.И., Г.П.М. на същите
земеделски имоти(лист 47, лист 62, лист 74, лист 109) за стопанските 2015/2016г.
и 2016г./2017г. и 2018г./2019г., като
страните са уговорили наемни цени 30.00лв./дка и 40.00лв./дка.
Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът е мотивиран да направи следните правни изводи:
Няма спор, че нищожността настъпва
по право и всеки може да се позове на нея, както и че нищожността може да се
установи и с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова
производство може да бъде, както лице, което е страна по договора или сделката,
така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат от
действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна, ако същата се третира
като действителна. Искът за установяване на нищожност на договор е
установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост е наличието
на интерес от установяването. За съществуването на интерес е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. Такъв е случаят, когато нищожна сделка смущава правното положение на
ищеца и той има интерес да разкрие с установителен иск нищожността на сделката
относно вещ, за която твърди, че е негова.
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, като
предявени от и срещу правно легитимирани лица. Ищцата, като съсобственик на ид.части
от арендованите земи с процесния договор за аренда, има интерес от установяване
на неговата нищожност, респ.неговия срок на действие, тъй като въпреки, че не е страна по него, по силата на чл.3
ал.4 от ЗАЗ(преди изменението му ДВ
бр.13/07.02.2017г.) тя е обвързанa от него(договорът е сключен от друг
съсобственик и този договор има действие по отношение на съсобствените и
земеделски земи).
Ищцата се позовава на нищожност на
договора, като накърняващ добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД(уговорен изключително дълъг срок –
50 години, сключен за всички земеделски земи, а не само на притежаваните от
него идеални части от собствеността и с
уговорена цена по-ниска от пазарната). Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на от
чл.9 от ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона – чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване
законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последици с
нарушение на закона/Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по тълк.дело №1/2009г.
- ОСТК ВКС/, и затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че
в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които
бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не
само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските
взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта
в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на
гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите
на отделните субекти(същото е от обществен интерес и намира приложение и при
търговските сделки, съгласно чл.288 от ТЗ). Общите гражданскоправни норми за
нищожност на сделките, са приложими спрямо всички случаи от определен вид, за
всички фактически състави, предвидени в тях с общите признаци и не познаващи
изключения. При преценката нарушен ли е този принцип, съдът изхожда от
законодателството, от своето правосъзнание и от обстоятелствата в конкретния
случай, като въпрос на конкретна преценка е дали уговореното от страните(конкретен
израз в сделката) е довело до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1 предл.III от ЗЗД/Решение№1/10.02.2009г. по т.дело№372/2008г. - Iт.о. ВКС;
Решение№4/25.02.2009г. по т.дело№395/2008г. - Iт.о. ВКС; Решение№88/22.06.2010г.
по т.дело№911/2009г. - Iт.о. ВКС/.
В доказателствената тежест на
ищцата е да докаже чрез главно и пълно доказване нищожността на процесния
договор на твърдяното правно основание - накърняващ добрите нрави. В случая ищцата
е въвела като основания за нищожност липсата на справедливост и добросъвестност
при сключването на договора, тъй като страните по него са целели единствено лично
несправедливо облагодетелстване, при липсата на съгласие и противопоставяне от
страна ищцата на сключването на договора, несправедливо дългия срок от 50 години,
което е в противоречие с принципа за еквивалентност на насрещните престации, уговаряйки
цена няколкократно по-ниска от пазарната, без знанието и съгласието на
останалите собственици.
Процесният договор за аренда е
сключен от само един от съсобствениците(И. К.П. - по 1/12ид.чaсти) на
земеделските земи, придобити, съгласно
Постановление на ДСИ при ГОРС по изп.дело, продадени за погасяване на парично
задължение. В случая страните по договора за аренда са се възползвали от
липсата на забрана в закона(сега вече има ограничение в този смисъл - чл.3 ал.4
от ЗАЗ - ДВ бр.42/22.05.2018г., в сила от 22.05.2018г.: лице, притежаващо
минимална част от земеделски земи да сключва договор за аренда за всички
земеделски земи), както и възползвайки се от обстоятелството, че в закона липсва
ограничение по отношение на максималният срок за сключване на договор за аренда
на земеделски земи(ЗАЗ не определя максимален срок на договора, а само
минимален от 5 стопански години – чл.4 от ЗАЗ), като сключват договор за аренда
за срок от 50 години, считано от 01.10.2016г. Същевременно уговарянето на
дългосрочно ползване, особено при арендуване на съсобствени имоти, обвързва
сериозно и категорично страните относно последиците на договора, с оглед
въведената от закона забрана и посочена в договора за аренда, че уговорения
срок на арендния договор не може да се изменя, според чл.16 ал.1 изр.II от ЗАЗ.
Предвид на това, съдът изцяло приема аргументите на ищцовата страна и намира,
че така определеният срок(при положение,
че средната продължителност на арендните договори е между пет и десет години) е
несправедливо и неоправдано дълъг за ищцата, като се има предвид напредналата и
възраст(72 години), тъй като за този продължителен срок, превърнал се за нея
като пожизнен, тя ще бъде лишена от
възможността да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като този
срок на договора се превръща на практика в пожизнен за нея. Този срок я лишава
от възможността да обработва имотите си, а на практика да ги продава свободно в
случай на нужда от парични средства, предвид на това, че имотите са обременени
с 50-годишен аренден договор(и то, съобразявайки се с чл.17 от ЗАЗ и чл.4.1.5
от договора). Принципно, не е въведено законово ограничение за страните на
договора за аренда. В тази връзка не без значение е обстоятелството, че
процесният договор е сключен с арендаторка(на 81 години, която е починала в хода на производството) и е
със съмнителна способност да обработва
земеделски земи.
Ответникът И.К.П. е сключил договор
за аренда на всички земеделски земи, а не само на притежаваните от него идеални
части от собствеността и за срок, който
на практика лишава другите съсобственици от възможността да ползват
земеделските земи в защита на интересите си и да получават реални доходи от
тях. Не случайно бяха извършени едни от последните изменения в ЗАЗ и конкретно в чл.3 ал.4 от ЗАЗ(ДВ бр.13/07.02.2017г.), съгласно които договор за аренда може да се
сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на
сто ид.части от съсобствен имот или със
съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от
50 на сто ид.части от съсобствения имот, като законодателят е бил мотивиран за тази промяна
от необходимостта да се увеличи защитата
на по-малките съсобственици на обекти на договор за аренда, за да се преодолеят
честите случаи в практиката именно тези съсобственици да узнават твърде късно
или изобщо да не знаят за отдаването на земята под аренда, както и същите, ако
желаят, да могат да получават припадащата им се част от арендното плащане
директно от арендатора, без често недотам коректното „посредничество“ на
съсобствениците, сключили договора. Макар и сключен преди тази промяна в
разпоредбите на ЗАЗ, мотивите на законодателя да приеме изменението на закона,
са допълнителен аргумент за съда да приеме, че процесният Договор№25370/25.04.2016г.
за аренда на земеделски земи е сключен в противоречие с добрите нрави, освен
изложеното по-горе.
Нищожността на процесния договор за
аренда в частта му, касаещ срока му на действие, влече нищожност на целия
договор, тъй като тази част не би могла да бъде санирана по смисъла на чл.26 ал.4 от ЗЗД, предвид на това, че не са
налице основанията за заместване на тази нищожна договорна клауза от нормите на
ЗАЗ, както и самото договорно правоотношение. Изхождайки от правното му
естество, това не би могло да обвързва страните без тази недействителна част.
Предвид изложеното, съдът приема, че сключването на процесния договор за аренда
при тези обстоятелства и условия не е станало при съблюдаване на принципите за
справедливост, добросъвестност и еквивалентност на насрещните престации, които
принципи са нарушени, което обуславя
уважаването на така предявения иск.
По отношение на останалите въведени
от ищеца основания за нищожност на договора съдът ги намира за неоснователни.
Според т.3.4 от договора е дадена
възможност на арендатора да издължава арендното
плащане след края на стопанската година, но не по-късно от 30.08. на
следващата стопанска година. Независимо, че в договора не е ясно определено,
кога става изискуемо плащането на рентата, тъй като липсва дата на заплащане,
уговорен е срок за плащане „не по-късно от 30.08. на следващата стопанска
година“, който е крайният срок до който арендаторът следва да плати уговореното
арендно плащане и след който той изпада в забава, обстоятелство, което само по
себе си не може да аргументира нарушаване на добрите нрави.
По отношение на клаузата от
договора във връзка с размера на арендното плащане(твърдения за „сключен явно
неизгоден за останалите съсобственици договор - за 15.00лв./dka, при пазарна стойност за отдаване на ниви под
аренда или наем в областта - 40.00лв./dka) следва да се направи следното
уточнение. При приложението на посочената
клауза за арендното плащане(т.1.2 от
договора - 63kg/dka хлебна пшеница, а съгласно т.3.2 от договора
арендното плащане може да бъде изплатено и в пари по паричната равностойност по
цена ”купува” на Софийска стокова борса към 30.09. на съответната година)
следва да се установи неравнопоставеност на насрещните задължения, като
договореното арендно плащане да не съответства на обезщетителните си функции. В
практиката се приема, че липсата на еквивалентност на насрещните престации при
двустранните договори, може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД. Нееквивалентността на
престациите би могла да представлява основание за нищожност на договора на
посоченото основание само в случай, че е налице явно несъответствие между
насрещните задължения, иначе казано, уговорената арендна цена да е значително
по-ниска от пазарните условия при които биха могли да се отдадат земеделските
земи/в Решение№615/15.10.2010г. по гр.дело№1208/2009г. - IIIг.о. ВКС е прието, че нищожност има поради
дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в Решение№119/22.03.2011г. по
гр.дело№485/2010г. - Iг.о. - при двадесет
и осем пъти по-ниска цена/. Възприето е, че неравностойността би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация. Дори да се приемат за достоверни данните по
представените ксеоркопия от договори за наем
на посочените земеделски имоти за
стопанските 2015/2016г. и 2016г./2017г.
и 2018г./2019г. с договорени наемни цени
30.00лв./dka и 40.00лв./dka, следва да
се има предвид от общодостъпната информация www.sce-bg.com/?pid=63&l=bg, че
покупката цена на хлебната пшеница II Б група по БДС към 30.09.2016г.(датата на предявяване на иска е 18.10.2016г.) е в диапазон 260.00лв./t-290.00лв./t без ДДС
в зависимост от количеството, качеството и франкировката. При това положение,
ако се приеме, че договорената наемна цена е за декар, т.е. 30лв./dka, респ. 40лв./dka(или общо между 573.00лв. и 760.00лв. за 19.099дка) и 63kg/dka по
договора за аренда(или общо от 373.00лв. до 421.00лв. с ДДС), се налага извод,
че цената по договора за наем, която ищецът счита за удовлетворяваща го, е не
повече от два пъти по-висока от договорена между страните по договора за аренда. Настоящият състав счита, че това не
съставлява накърняване на добрите нрави, респективно не води до нищожност на
оспорвания договор в хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Налице е уговорена
насрещна престация, която макар да се отклонява от обичайната цена, не води до
такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна, като между страните
има съгласие и за плащане в натура.
Исковете за унищожаване на договор
са конститутивни, защото договорът е породил действие и правната промяна ще се
състои в отпадане на съществуващото действие, по правило с обратна сила.
Доколкото процесният договор е прогласен
за нищожен, действието му е отпада и са на лице основанията за прилагане на
разпоредбата на чл.34 от ЗЗД - всяка от страните следва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея. Следователно въвежда се принципът на
реституция, който цели заличаване със задна дата на последиците, които са
възникнали от договора. Според т.2А от Тълкувателно решение№4/14.03.2016г. по
тълк.дело№4/2014г. - ОСГК ВКС, когато ищецът основава искането си за връщане
на определена вещ на нищожен, унищожен или развален договор, постановяването на
установителен диспозитив на решението не е необходимо, тъй като в тези случаи
връщането на дадената в изпълнение на договора вещ се претендира не на
основание чл.108 от ЗС, а на основание чл.34 от ЗЗД или чл.55 от ЗЗД като
последица от уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне на
договора. Предвид установената нищожност на договора, претенцията на ищцата по чл.34
от ЗЗД спрямо ответницата С.В.П.(правоприемник на А.И. Т.) за връщане на съответните
ид.части от земеделските имоти, е основателна и следва да се уважи, като
ответницата бъде осъдена да върне на ищцата отдадените и под аренда с Договор№25370/25.04.2016г.
за аренда, 1/2ид.части от недвижими
имоти, находящи се в землището на с.Л. Oбщ.С.: имот№057016, представляващ нива
с площ 7.003дка, трета категория, местност „Б...”; имот№070008, представляващ
нива с площ 12.096дка, трета категория, местност „С...”.
Съобразно чл.81 от ГПК във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция,съдът се произнася и по
искането за разноски от адв.Н.В. В. от
ВТАК. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от
пълномощника-адвокат на ищцата защита се изразява в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство в съдебни заседания, като е поискано присъждане на възнаграждение. В тази връзка и
съгласно чл.7 ал.6 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на адв.Н.В.В. от ВТАК следва да бъде
присъдена сумата 600.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която да
се заплати от ответниците С.В.П. и И.К.П..
Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което
произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Отговорността за разноски
е обективна и невиновна отговорност,
която не е отговорност за вреди, тъй като обхваща само направените разноски, причинени
от водене на делото. Отговорността за разноски, като правна категория е
различна от материалното правоотношение по иска и се обуславя от различни
предпоставки - подробно регламентирани в чл.78 и сл. от ГПК, чието наличие
винаги води до осъществяването и. Солидарната отговорност за причинени вреди от
неколцина се поражда с факта на съпричиняването виновно на тези вреди,
независимо от това кой от тях до каква степен конкретно е допринесъл за
настъпването на тези вреди. Достатъчно е да се констатира само, че някой е
допринесъл в някаква степен за настъпването на вредоносния резултат, за да
възникне за него солидарна отговорност за този резултат наред с другите
съпричинител, като се прилага и чл.53 от ЗЗД(не се определя съотношението на
„вините“ между съпричинителите, защото същите отговарят солидарно пред
пострадалия за цялата сума). Оттук може да се направи извод, че разпоредбата на
чл.53 от ЗЗД, установяваща принципа на солидарната отговорност е неприложима за
отговорността за разноски, тъй като както се посочи, последната не е
отговорност за вреди. Предвид изложеното искането за ангажиране на солидарна
отговорност на С.В.П. и И.К.П. за заплащането на разноски се явява
неоснователно.
Съгласно общата разпоредба - чл.78 ал.6 от ГПК, когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски
по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. За определяне цената
на предявения иск/искове се прилагат разпоредбите на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК,
според които размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и сключване на окончателен договор е
стойността на договора, както и чл.69
ал.2 от ГПК. В тази връзка и
съобразено с информацията от Софийската
стокова борса за покупната цена на хлебната пшеница, съответно арендното плащане,
съдът определя ДТ по предявените два
иска общо в размер на 100.00лв., съобразно чл.1 от Тарифата за ДТССГПК. По този
начин, С.В.П. и И.К.П. следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на ГОРС: сумата 100.00лв., представляваща по допускането на развода по чл.1 от Тарифа за ЗДТССГПК; сумата 600.00лв., представляваща
възнаграждение за особен представител; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по
чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.115 от ЗС, следва
да се даде на К.Л.И. шестмесечен срок от влизане на
настоящото решение в сила за отбелязването му в АВ- Службата по вписванията гр.Г.Оряховица.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА по иск от страна на К.Л.И.
ЕГН**********,***, против С.В.П. с ЕГН**********, с адрес: ***; И.К.П. с ЕГН**********,
с адрес: ***; Г.П.М. с ЕГН**********, с адрес: ***; С.А.Т. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:*** и друг известен адрес: гр.Г.О., нищожността на Договор №25370/25.04.2016г. за аренда
на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията – Г.Оряховица с вх.per. №1923/26.04.2016г.,
акт №45 том II в частта му с която са предоставени за временно и възмездно
ползване имот№057016 в землището на с.Л., местност „Б...”, с площ 7.003дка, при
граници и съседи: имот№057010, имот№057037, имот№000418, имот№057017;
имот№070008 в землището на с.Л., местност „С...”, с площ 12.096дка, при граници
и съседи: имот№070007, имот№000392, имот№070045, имот№070028, като накърняващ
добрите нрави.
ОСЪЖДА С.В.П. с ЕГН**********, с
адрес: *** - в качеството си на правоприемник
на А.И. Т.(починала на 30.05.2017г.), да върне на К.Л.И. ЕГН**********,***, отдадени на А.И. Т. с Договор№25370/25.04.2016г. за аренда,
собствените на К.Л.И. 1/2ид.части от недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Л. Oбщ.С., а имено: имот№057016, представляващ нива с площ
7.003дка, трета категория, местност „Б...”, при граници и съседи: имот№057010,
имот№057037, имот №000418 и имот №057017;
имот№070008, представляващ нива с площ 12.096дка, трета категория,
местност „С...”, при граници и съседи: имот№070007, имот№000392, имот№070045 и
имот№070028.
ОСЪЖДА С.В.П. с ЕГН**********, с
адрес: *** и И.К.П. с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.В.В. от ВТАК – адрес: ***, сумата
600.00лв./шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.В.П. с ЕГН**********,
с адрес: *** и И.К.П. с ЕГН**********, с адрес: ***, да заплатЯТ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 100.00лв./сто
лева/, представляваща по допускането на
развода по чл.1 от Тарифа за ЗДТССГПК; сумата
600.00лв./шестстотин лева/, представляваща възнаграждение за особен
представител; сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДАВА на К.Л.И. шестмесечен срок от влизане в
сила на настоящото решение за отбелязването му в АВ-Служба по вписванията гр.Г.Оряховица,
съгласно чл.115 ал.2 от ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати
препис от решението на страните.
Районен съдия: