РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 871 / 4.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1077 по описа на съда за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на Д.Г.И.,
ЕГН **********,***, срещу Решение № 104 от 19.07.2019г., постановено по а.н.дело
№123 по описа на Районен съд Велинград за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
8 от 21.01.2019г. на д-р П.М.М., на длъжност Директор на Областна Дирекция по
безопасност на храните, гр. Пазарджик,
съответно с което на Д.Г.И., за
нарушение по чл.12, ал.1 от Закона за храните, на основание чл. 42, ал. 1,
предл. първо, от Закона за храните е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500,00лв.
Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е постановен
в противоречие с материалния и процесуалния закони, т.е. касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Твърди се, че в сградата в която е извършена
процесната проверка от контролните органи, живеят три семейства – неговото
собствено, това на брат му и снаха му Виолета Василева, която е собственик на
животновъден обект и това на баща му Георги Димитров И., регистрира като
едноличен търговец „Рибанчо – Георги И.“, който има регистриран търговски обект
в къщата, като същият не работи от повече от една година. В тази насока се
поддържа, че месото и местните продукти, наличността на които е установена при
проверката, не са собствени на жалбоподателя.
Възразява се, че неправилно и необосновано,
решаващия съд е приел, че в случая Д.И. е извършил продажба на 1кг. месо,
заплатени му с 20 левова банкнота от А.М.М., служител в ОД „БХ“, Пазарджик.
Според жалбоподателя, въпросното месо е дарено на Мехмедов по негова молба,
като И. не е вземал никакви пари.
Според жалбоподателя, показанията на разпитаните
служители в администрацията за противоречиви и неправилно са кредитирани от
районния съд.
Твърди се, че откритото при проверката месо е от
собствено животно и е предназначено за лична консумация от членовете на трите
семейства, обитаващи жилищната сграда. В тази насока се сочи, уведомление
до д-р Кехайов от 20.12.2018г.
Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно
решение, като съответно се отмени и процесното наказателно постановление.
3. Областна Дирекция по безопасност на храните,
гр. Пазарджик, към Българска асоциация по безопасност на храните, чрез
процесуалния представител юрк. С. е на становище, че касационната жалба е
неоснователна.
Счита се, че извършването на процесното
административно нарушение от страна на И. е несъмнено установено.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение.
Иска се касационната жалба да бъде отхвърлена
изцяло.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Сочи, че в случая действително е установено осъществяването на
административното нарушение от страна на дружеството.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Велинградския районен съд е бил сезиран с
жалба, предявена от Д.И. срещу НП № 8 от
21.01.2019г., издадено от Директора на ОД „БХ“, гр. Пазарджик, с което нему,
за нарушение по чл.12, ал.1 от ЗХ, на основание чл. 42, ал. 1, предл.
първо, от ЗХ е наложена глоба в размер на 1500,00лв. Същото е издадено въз
основа Акт за установяване на административно нарушени № 0001352 от 15.01.20197г.,
съставен от д-р Диана Георгиева Видаркинска, на длъжност главен инспектор в
Отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ, Пазарджик.
Констатациите съдържащи се в него се свеждат до
следното:
На 21.12.2018 г. от д-р Видаркинска, д-р
Костадинов, Алиш Мехмед, инспектори в Областна дирекция по безопасност на
храните, Пазарджик, съвместно с полицейски служители при Районно управление
Велинград към ОДМВР, Пазарджик е извършена проверка в
стопанисвания от Д.Г.И., нерегистриран по Закона за храните обект - избено
помещение на жилищна сграда, намираща се на адрес, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, ул. „Ленища“ № 10. Констатирано е, че И. извършва
нерегламентирана търговия с храни, като съхранява на открито (окачени на
ченгели) и в два броя фризери, представя за продажба и продава храни от
животински произход с общо тегло 423 кг. - трупно месо и глави от едри преживни
животни, трупно месо от дребни преживни животни, раздробено месо, пакетирано в
тарелки месо, вътрешности (карантия).
В момента на проверката е извършена
контролна покупка, като Д.И. е продал месо на А.М.М., на длъжност инспектор в
ОДБХ, Пазарджик, срещу паричната сума от 12,00 лв. Това е станало в присъствието
на Емил Ваклинов Льотев, на длъжност младши експерт в Районно управление
Велинград към ДОМВР, Пазарджик. При извършване на контролната покупка, Д.И. е
предложи да продаде месо и на мл. инспектор Льотев.
Констатирано е също така, че описаните храни от животински произход с общо тегло 423
кг. са без здравна маркировка, без етикетировка и придружаващи документи за
произход, което обстоятелство прави невъзможна тяхната проследимост и
установяването на произхода им. Обектът е бил оборудван с ченгели за окачване
на месото, два фризера, обикновен кантар с топуз, електронна везна, мивки и
маркучи. Хигиената е била на много ниско ниво. Избеното помещение било с
неизмазани стени и таван (във вид на груб строеж), мръсно (с натрупване на
нагар от мръсотия по пода, стените и тавана), канализационните отвори на пода били
без капаци, налични били много ненужни вещи (бидони, кашони и др.).
От страна на И. е представено
удостоверение за регистрация на обекта по реда на Закона за храните. Според контролния
орган, доколкото описаните храни от животински произход са без обозначение за
срок на трайност (поради липсващи етикетировка, идентификационна маркировка и
придружаващи документи за произход), те имат качеството на странични животински
продукти по смисъла на § 1, т. 104 от ДР на Закона за ветеринарномедицинската
дейност, категория три, т. е. продукти от животински произход, които не са
предназначени за консумация от хора. При това положение, за същите негодни за
човешка консумация храни са съставени : Констативен протокол от 21.12.2018 г. ;
Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински
произход № 0000626 от 21.12.2018 г. ; Протокол за подлежащи на унищожаване
суровини и храни от животински произход от 21.12.2018 г. към него.
Деянието е квалифицирано, като
нарушение на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните. Посочено е, че нарушението е
извършено за първи път
Акта за констатиране на
административно нарушение е вречен на неговия адресат на 15.01.201г., който е
вписал следното възражение : „…Не съм
съгласен с отразеното в АУАН. Описаното не отговаря на действителността. Не съм
извършил нарушение. Отказвам да подпиша, като не съм нарушител…..“
7. В обстоятелствената част на
процесното наказателно постановление са възпроизведени в пълнота прежде
описаните факти и обстоятелства при които са проявени. Възприета е
квалификацията на деянието по чл. 12, ал. 1 от ЗХ и на основание чл. 42, ал. 2,
предложение първо, във връзка с ал. 1, от Закона за храните е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00лв.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан съставителя на акта за установяване на административно
нарушение Видаркинска и всички участвали при проверката служители.
Изслушани са показания и от посочените от
жалбоподателя свидетели Владимир Станудин ; Георги И. (баща на жалбоподателя) ;
Стефан И. (брат на жалбоподателя) ; Виолета Василева (съпруга на брата на
жалбоподателя).
Приобщени са били жалба, молба и сигнали от Виолета Василева и Георги И., ;
уведомление от Виолета Василева до д-р Кехайов, за това, че но 20.12.2018г. ще
заколи едро преживно животно с ушна марка BG34024253. ; фактура № 33632 от 04.05.2012г., издадена
от „Месфууд“ ООД, с. Радиново, с получател ЕТ „Рибанчо – Георги И.“, относно
80,00кг. агнешко месо и 20,00кг. агнешки дреболии., придружена от документ за
произхода на стоката.
9. За да
потвърди Наказателното постановление, въззивния съд е приел, че осъществяването
на административното нарушение при извършване на дейността на търговското
предприятие на дружеството е несъмнено установено, материалния закон е приложен
правилно, като при издаването на АУАН е НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Прието е че показанията на разпитаните по делото
служители на ОДБХ, Пазарджик и РУ Велинград към ОДМВР, Пазарджик показания са
безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Показанията на останалите свидетели по делото са
възприети като недостоверни, доколкото заявените от тях данни не са съответни
на останалите доказателства по делото. Според
Съда, количество от 423 кг. трупно месо,
трудно може да бъде прието, като предназначено само за собствена консумация,
както и че произхода му е само от едно единствено животно. В тази насока е пояснено, че в обекта са
намери части и месо от повече от един вид животни. Относно уведомлението до д-р
Кехайов от 20.12.2018 година е посочено, че същото няма входящ номер и дата.
Относно твърдението на свидетеля Георги И., че част от месото е негово,
останало му от м. май на същата година, Съдът е констатирал, че от м. май 2018
до датата на извършване на проверката са изминали повече от шест месеца.
Като краен резултат е формиран извода, че несъмнено
установени по делото факти са, че жалбоподателят е продал месо на свидетеля Мехмед, предложил е да продаде месо на свидетеля Льотев
и е съхранявал трупно месо и глави от едри преживни животни, трупно месо от дребни
преживни животни, раздробено месо, пакетирано в тарелки, вътрешности в обект, нерегистриран
по ЗХ.
Посочено е, че наложеното наказание е в
минималния размер предвиден в чл. 42, ал.2 от Закона за храните, поради което е
счетено, че административно наказващият орган се е съобразил с обществената
опасност на нарушението.
ІV. За правото :
10. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на .
Това прави излишно тяхното повтаряне.
11. По отношение на поддържаните касационни доводи,
трябва да се отбележи следното :
Нито в хода на административната процедура, нито
пък в хода на първоинстанционното и касационното съдебни производства, от
страна на жалбоподателя се представиха каквито и да е несъмнени и еднозначни доказателства
за това, че установените в момента на проверката меса от едри и дребни преживни
животни и субпродукти от тях са били за лична употреба от него и от семействата
обитаващи сградата.
Действително, констатацията на районния съд, за
това че уведомлението до д-р Кехайов от 20.12.2018г. няма входящ номер и дата,
не а съответно на приложения по делото документ. Видно е, че върху документа е
положен печат и са отбелязани данни за регистрирането му, макар и те да са
неясни и нечетливи. Този документ и заявеното в него обстоятелство, сами по
себе си обаче, не обосновават извод, че едрото преживно животно е действително
заклано и че намереното в обекта месо е с произход, точно от това животно.
Аналогична е ситуацията относно твърденията на
свидетеля Георги И., за това, че в обекта се е съхранявало негово собствено
месо от агнета, останало му от Гергьовден (т.е. от 06.05.2018г.). На се налице,
други еднозначни данни за това, че месото е добито от собствени животни или пък
закупено от друг търговец и съответно е съхранявано в обект. Каза се, в хода на
първоинстанционното производство са представени фактура № 33632 от
04.05.2012г., издадена от „Месфууд“ ООД, с. Радиново, с получател ЕТ „Рибанчо –
Георги И.“, относно 80,00кг. агнешко месо и 20,00кг. агнешки дреболии, придружена
от документ за произхода на стоката, но пък от друга страна намерените при
проверката продукти са били без етикетировка,
идентификационна маркировка и придружаващи ги документи за произход, което
изключва възможността да са направи извод за някаква релация между стоките по
въпросната фактура и тези намерени в обекта.
На следващо място, показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са присъствали на место при извършване на проверката са
еднозначни, последователни и безпротиворечиви за това, че жалбоподателя И. е
продал на свидетеля Мехмед месо, за
което последния му е заплатил 120лв.
Всичко това се субсумира в крайният извод, до
който е стигнал първоинстанционния съд, че на 21.12.2018г. Д.И. е съхранявал и
продал хранителни продукти на трето лице в обекта намиращ се в гр. Велинград, ул. „Ленища“ № 10, който не е регистриран по
реда на чл. 12 от Закона за храните.
12. Изложеното налага да се приеме, че районният
съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 104 от 19.07.2019г., постановено по
а.н.дело №123 по описа на Районен съд Велинград за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ
: 1./П/
2. /П/