Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия
Христова
въззивно гр.д. № 1016 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. и е образувано възоснова на въззивна
жалба с вх. Рег. № 22658 от 19.03.2020
г. на Обласна дирекция на МВР г. Варна, срещу решение № 1035 от 27.02.2020 г.
постановено по гр.д. № 16.508 по опис на
ВРС за 2019 г. с което Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 е осъдена да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** сумата
1763.79 лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за периода
01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 16.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, разноски за производството в размер на
350 лева, на осн.чл.78 ГПК и
сумата, сумата от 255.55 лева по сметка на ВРС,
представляваща дължимата държавна такса в производството, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и
необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за
неправилно приложение на материалния закон. Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно чл. 141 ,
ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на ал. 2 от
с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон. Препращането
към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според
жалбоподателя, отчитането на извънредния труд при работа на смени се отчита по
специален ред, което прави недопустима аналогията с другите държавни служители
в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4
от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното
правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение
следва да се формира от месечното и допълнителните възнаграждения, а според
разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за
изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според
жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з
– 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от
04.11.2003 г. допълнителни
възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява
редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното
счита, че КТ е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира
възражение за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение
на материалния закон.
Оспорва
се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице,
ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е
настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма
продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява
по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови
правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от
вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск,
по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.
Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен
труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните
доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в
извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока
стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно
заплатен от ответника. Според
жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и
при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен и претендира разноски в производството.
В отговор на жалбата въззиваемият Д.И.Д., чрез пр. представител
адв. Цв.Б. оспорва доводите, изложени в жалбата и поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищецът е предявил осъдителен иск за сумата от 1763.79 лева
претендирани, като разера на незаплатено, дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството, на осн.чл.78 ГПК. В обстоятелствената
част на исковата молба, ищецът е изложил, че
в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е
заемал длъжостта „младши инспектор“ в сектор „Пътна полиция“, което
подразделение е на структурно подчинение към ОД на МВР Варна и статут му определен от длъжността е на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на ОД на
МВР Варна по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи,
обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е
полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Твръдял е, че
възоснова на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон за държавния служител.
Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състои от основна заплата и
допълнителни възнаграждения, че извънредният труд при работещите на смени не се
компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително
възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в
чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.От 14.10.2016 г.
съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период, като
съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Счита,
че допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени
на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и
т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало
ежемесечно. Счита още, че при
действието и на двата варианта,
възнаграждението за положения труд се дължи в месеца, следващ месеца на
полагането на труда, както гласи чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г.
на министъра на вътрешните работи.
Предметът на иска произтича от размера на нощния труд, полаган в
системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните дължими
изчисления. До началото на април 2015г. е имало изрична разпоредба за
преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в
правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика е
останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага
общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен
труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/,
съгласно който нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Нощен е трудът, който се
полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност
от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след
преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги прави различни
правни институти. Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от
друго, като пряко следствие от факта,
че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично е разграничил
заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 ичл.179.Разликата между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването
им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се прилага съответната часова ставка. Изрично уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за
полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира
допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между
сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за
отчетния период.Служителят претендира допълнително възнаграждение за
своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми,
приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР. Основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба
8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в
Държавен вестник. Претенцията за главницата е формирана като разликата между
часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана
при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187,
ал.6 от ЗМВР. За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът
е положил общо 1648 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 се
равнява на 1883.66 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до своеобразен извънреден труд
от 235.66 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от ответника. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
задължението на ответника към ищеца за
целия процесен период е в размер на 1965.44 лева главница. Поради изпадане в
забава на ответника, ищецът е предявил и акцесорен иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД. Претендирал е и разноски в
производството.
В срок по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба чрез процесуален
представител. Оспорва изцяло предявените
искове по основание и по размер.
Обосновал е правоизклйчващи възражения със становището, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е неприложима за служители на МВР, тъй като по отношение на
тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма,
която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за
прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното
наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на
работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време,
по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една
и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за
определяне размера на трудово възнаграждение по чл 247 и чл. 250 от КТ.Не оспорва фактическите твърдения изложени в
исковата молба относно 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време. Твръди обече, че в резултат на
сумарно изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата
на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За да се
твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника,
следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време
по график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки
положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно
му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент „1,143“
е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително
възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Нощният
труд, положен от ищеца за времето от не
е извънреден труд. Такъв ще бъде само ако служителят работи извън установеното
за него работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с
цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
В специалния МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика
от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен
труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се
получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се
извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8
часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. В
тази връзка заявява, че че предвид
нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца през процесния период,
положеният от него извънреден труд се е отчитал и изплащал на тримесечен период
съгласно ЗМВР.
Възоснова на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна7 Безспорно и ненуждаещо от доказване е фактът, че
ищецът е държавен служител по смисъла на „глава XV“ от ЗМВР и за процесния периоди е бил в служебно
правоотношение с ответника. Безспорен е
и факта, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. въззивникът Д.Д. се е намирал в служебно правоотношение с
ответника ОД на МВР Варна и е изпълнявал длъжността „младши инспектор“ в сектор
„Пътна полиция“. По спорните между страните факти, положен ли е от ищеца извънреден в посочения в исковата молба период,
колко часа е този извънреден труд и заплатено ли е дължимо възнаграждение за
отработените от служителя часове, възоснова на ССч.Е , съдът приема за
установено, че за процесния
период ищецът е отработил 1775 часа нощен труд, които след преизчисляване на положените часове нощен
труд с коефициент 1.143 се получават 2028.83 часа положен труд или незаплатени
часове труд са в размер на 253.83 часа и
възнаграждението за тях е 1763.79 лева. Изчисленията са извършени въз основа на
констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.
Съгласно чл.176 ЗМВР „брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е
и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Нормата
на чл.187, ал.9 ЗМВР сочи, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г. приложима към
спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е действаща Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“. В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм.д.№ 8601/2019 г.
на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от
11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба №
8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен като такава забрана би била
противоконституционна. Налице е
празнота в уредбата за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата в сила от 01.07.2007
г., приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн.ДВ бр.9 от 26.01.2007г., като в чл.9, ал.2 на същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в
чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд. Конституцията на Република България в чл.16
гарантира и защитава трудът на българските граждани, а нормата на чл.128, т.2
на Кодекса на труда вменява задължение на работодателя да заплаща в
установените срокове уговореното възнаграждение за извършената работа. Ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер, поради което същият и
дължи и обезщетение за забава, считано от падежа на задължението за всяка
забавено плащане до окончателното изплащане на сумата от което следва, че
акцесорният иск е основателен и доказан по размер.
Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
на спора и направеното от въззиваемата страна искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съставът
на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1035 от
27.02.2020 г. постановено по гр.д. № 16508 по опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР
– Варна с адрес гр.Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2 да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** сумата
240 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на
осн.чл.78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: