РЕШЕНИЕ
№ 2773
Пазарджик, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ВИДЕВ |
При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20247150700037 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Делото е образувано по жалба на Я. Й. К., от [населено място], [улица], ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 122/05.10.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Стамболийски, при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена мярката „прекратяване на регистрацията“ на собственото му МПС – лек автомобил „Хонда Акорд“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната заповед. Излага съображения за нейната неправилност и незаконосъобразност. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – младши контрольор в Районно управление – Стамболийски, при Областна дирекция на МВР – Пловдив – оспорва жалбата лично в първото проведено по делото заседание.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспорената заповед, а именно, водач на МПС, по отношение на когото е приложена мярката „прекратяване на регистрацията“ на собственото му МПС, тъй като му е вменено нарушението – управление на същото след употреба на наркотични вещества.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
По делото безспорно се установи, че на 05.10.2023 г. при извършена проверка в с. „Йоаким Груево“, на ул. „Първа“ управляваният от оспорващия лек автомобил е бил спрян за проверка от полицейски служители. На жалбоподателя е била извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Drug test 5000, която е отчела положителен резултат за наличие на наркотика бензодиезепини (BZO). На водача е съставен АУАН и му е издаден талон за медицинско изследване за вземане на кръвна проба. Междувременно е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка. В определения му срок жалбоподателят се е явил в определеното му лечебно заведение, където е дал кръвна проба. Същата е изследвана във Военномедицинска академия, като в резултат на това, на 09.05.2024 г. е изготвена съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза. Заключението на същата е, че в кръвната проба на жалбоподателя липсват наркотични вещества или техни аналози.
Изложената по-горе фактическа обстановка е безспорна, а спорът се изразява в правната й интерпретация.
Относимите разпоредби, отнасящи се до установяване употребата на наркотици от водачите на МПС, като предпоставка за налагане на принудителна мярка са чл. 5, ал. 3, (т. 1, пр. 2), чл. 171, т. 2а, буква б) (посочени като правни основания за издаване на обжалваната заповед), както и чл. 174, ал. 4 и 5 от Закона за движение по пътищата и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочените норми предвиждат следното:
Чл. 5. (3) На водача на пътно превозно средство е забранено:
1. да управлява пътно превозно средство … след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
Чл. 171. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
Чл. 174. (4) Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
(5) По реда на наредбата по ал. 4 се установява и концентрацията на алкохол в кръвта на участниците в пътнотранспортни произшествия и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Чл. 23. (1) При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.
При съотнасяне на цитираните правни разпоредби с установената по делото фактическа обстановка се установява липсата на извършено от жалбоподателя нарушение и от там – незаконосъобразността на наложената принудителна мярка:
Действително, дадената на място в момента на проверката проба с техническо средство е показала наличието на бензодиезепини в тялото на жалбоподателя. Но в противовес на нея официалната медицинска експертиза на дадената от жалбоподателя кръвна проба е отчела липсата на наркотични вещества в кръвта му. При това положение и доколкото меродавно е кръвното изследване, съгласно цитираното по-горе изречение 2 на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, следва да се приеме, че административният орган не е доказал по несъмнен начин, че жалбоподателят действително е управлявал МПС след употреба на наркотици. Напротив, по делото безспорно се установи, че по време на процесния случай на управление на МПС от жалбоподателя, той не е употребил наркотични вещества. Затова, не са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, т.е. тя е издадена в противоречие с относимите материалноправни разпредби.
Предвид гореизложеното оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 10 лв., платена държавна такса и 1 000 лв., платено адвокатско възнаграждение. Посоченото възнаграждение е в минималния, предвиден в закона размер, поради което не следва да бъде намалявано.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 122/05.10.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Стамболийски, при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с която на Я. Й. К., от [населено място], [улица], *** е наложена мярката „прекратяване на регистрацията“ на собственото му МПС – лек автомобил „Хонда Акорд“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на Я. Й. К., от [населено място], [улица], *** разноски по делото в размер на 1 010 лв. /хиляда и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | /п/ |