О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23.03.2015 г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД , VІІ-ми граждански състав
на 23 март
2015 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА
гр.д. № 407 по
описа на ЯОС за 2014 г.,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Завод за каучукови уплътнители” АД с
ЕИК ********* против Народното събрание на РБ, Агенция за следприватизационен
контрол – гр.София, Апелативен съд - гр.Пловдив и Върховен касационен съд –
гр.София. Иска се да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца
общо сумата 712115 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, която сума е
формирана както следва: 532900 лв. – пазарна стойност на терена и сградите,
собственост на ищеца, отчуждени при публичната продан за погасяване
задълженията на „ЗКУ-98” АД към държавата; 174960 лв. – заплатена от ищеца
наемна цена за продадените чрез публична продан ДМА за периода от м.09.2011 г.
до м.02.2014 г.; 4255 лв. – сторени разноски в производството пред ВКС,
приключило с Определение от 28.06.2010 г., които суми според ищеца съставляват
претърпени от него имуществени вреди, в резултат на допуснати от ответниците
нарушения на норми на правото на ЕС.
С Разпореждане от 23.02.2015 г.
исковата молба е оставена без движение, поради констатирани нередовности по
нея, като на ищеца е даден едноседмичен срок от уведомяването за следното: да посочи
размера на претенцията си по отношение на всеки от ответниците, като
конкретизира вида и размера на вредите, причинени от действията на всеки един
от тях.
С молба, вх.№1376/13.03.2015 г.
(озаглавена „уточнение”) ищецът е изразил несъгласие с дадените от съда
указания и е поискал съда да отмени разпореждането си от 23.02.2015 г. По
същество дадените от съда указания не са изпълнени. По пункт ІІ от молбата е
заявено уточнение на предявения иск,
по силата на което искът срещу Народното събрание на РБ да се счита главен, а
исковете срещу останалите ответници – евентуални.
Искането на ищеца за отмяна на разпореждането
от 23.02.2015 г. се намери от съда за неоснователно. Вече приетото становище за
липса на предпоставки за реализиране на солидарна отговорност на ответниците се
поддържа и понастоящем. В допълнение би могло да се посочи, че съгласно
изискванията на правото на ЕС отговорността, която носи държавата за нарушаване
на задълженията си, произтичащи от Договорите е обективна. В тази връзка
предвиденият в чл.45 ЗЗД режим на деликтна отговорност не е пригоден. (в т.см.
вж. Ал.Корнезов, „Отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС”, изд.”Сиела”,
2012 г.). Съображения за обективния характер на отговорността се извеждат и от
мотивите на СЕС, изложени в решението му (т.79 и т.80) по делото Brasserie
du Pecheur и
Factortame (съединени
дела С-46/93 И С-48/93).
По заявеното в пункт ІІ от молбата,
вх.№1376/13.03.2015 г. (озаглавена „уточнение”) съдът намира следното:
Според правната теория евентуално
съединяване на искове в съдебния исков граждански процес има тогава, когато
в едно производство са съединени за съвместно разглеждане повече от едно спорни
материални правоотношения, като едно от тях е главно, а другите се намират в
отношение на евентуалност,
т.е. съществуването им е поставено в зависимост от съществуването на главното
правоотношение и задължението на съда да се произнесе по евентуалните искове
възниква само тогава, когато се осъществи условието, под което ищецът е
предявил своите евентуални искове. При евентуалното съединяване на искове в
гражданския процес са възможни два вида връзка на зависимост между предмета на
главния иск и предмета на евентуално съединените искове. Тези два типа връзки
съществуват преди и извън процеса и в значителна степен предопределят волята на
ищеца за вида обективно съединяване, който той ще използва при предявяването на
исковете си. Връзката на зависимост могат да бъдат отрицателни или положителни.
Връзката е отрицателна, когато съществуването на правоотношението, предмет на
главния иск, изключва възможността да съществува правоотношението, предмет на
евентуалния иск. Такава отрицателна връзка се среща обикновено тогава,
когато две основания се конкурират, т.е. когато една и съща правна последица се
основава на няколко фактически състава, като първият от тях изключва
останалите. Вторият възможен вид
връзка е положителна. При нея
съществуването на главното правоотношение е предпоставка за съществуването на
второто правоотношение – първото изпълнява роля на юридически факт за
съществуването на второто. То е преюдициално спрямо него.
В
конкретния случай ищецът с направеното уточнение, по силата на което заявява
претенция искът срещу Народното събрание на РБ да се счита главен, а исковете
срещу останалите ответници – евентуални, се домогва да установи отрицателна връзка
на зависимост между предмета на главния иск и предмета на евентуално
съединените искове.
Такава връзка обаче
според настоящия съд не е налице. И това е така, тъй като нито са налице
няколко конкуриращи се основания от които да произтича едно и също право, нито
пък са налице няколко конкуриращи се правомощия, възникнали от едно и също
основание. Напротив – според твърденията на ищеца в исковата молба и
уточненията – претенцията му по отношение на всеки от ответниците произтича от
различни факти и в тази връзка липсва заявеното съотношение главен иск и евентуални
такива. Според съда иска спрямо всеки от ответниците е самостоятелен, като
претенцията спрямо всеки един от тях може да бъде удовлетворена независимо от
останалите.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав приема, че със заявеното в пункт ІІ от молбата
уточнение нередовностите на ИМ не се отстраняват.
След като ищеца не е изпълнил
указанията на съда, дадени с разпореждането от 23.02.2015 г., то производството
по делото следва да се прекрати.
Водим от изложеното и на осн. чл.129,
ал.3 от ГПК, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№407/2014 г. по описа на ЯОС, поради
неотстраняване в определения срок на констатирани нередовности по исковата молба.
Определението подлежи на обжалване
пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: