О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ , гр.
София, 11.05.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в закрито заседание на единадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д.
№ 5347 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, рег. № 52688/ 17.04.2019 г., с която
Д. Б.М., роден на *** г., гражданин на Ирландия, с личен паспорт № ******,
издаден на ******г. от паспортна служба Корк, с адрес С.Л.Ф., Ко – Кери,
Ирландия, със съдебен адрес ***, „Делови център Пловдив“ ет. 6 офис 606, чрез
процесуалните си представители, е предявил против Народното събрание на Р
България с адрес гр. София, площад „********, при условията на евентуалност –
против Р.Б., представлявана от министъра на финансите, искове за обезщетение
поради нарушение на правото на ЕС, както следва:
- В
размер на 400 000 лв., съставляващи обезщетение за имуществените вреди,
съразмерими със стойността на вземането на ищеца към „К.Б.“ ЕООД и които би
получил от продажбата на имуществото на дружеството при удовлетворяване на
кредиторите му, ако вземанията на ищеца са били приети и ако имуществото е било
продадено на действителната му пазарна стойност;
- В
размер на 121 777. 77 лв., представляващи законна лихва върху главницата,
изчислена от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
- В
размер на 50 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на нарушенията;
- В
размер на 15 222. 23 лв., представляваща законова лихва върху главницата,
считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
Претендирани са съдебно – деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 36706/ 20.11.2019
г. съдът е оставил исковата молба без движение и на основание чл. 129 ал. 2,
вр. ал. 128 т. 2 от ГПК, указвайки на ищеца да внесе държавна такса за
разглеждане на предявените от него искове в размер на 23 480 лв. по сметка
на СГС и да представи доказателства в едноседмичен срок от уведомление на
процесуалните му представител. Ищецът е бил предупреден за последиците от
процесуалното си бездействие, а именно – връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото.
Разпореждането
на съда е било съобщено на ищеца чрез процесуалните му представители на
09.12.2019 г. На 16.12.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е
изпратена, е депозирал молба, вх. № 157045/ 18.12.2019 г., с която е настоял
разпореждането за задължаване да плати държавна такса да бъде отменено на
основание чл. 253 от ГПК, евентуално да бъде освободен от заплащането и на
основание чл. 83 ал. 2 от ГПК. Искането за отмяна на разпореждането е било
оставено без уважение, като с определение № 415/ 08.01.2020 г. съдът е указал
на страната да представи доказателства относно имотното състояние на ищеца, което
е било съобщено на пълномощниците му на 23.01.2020 г. С молба, вх. № 13175/
13.02.2020 г. ищецът е представил доказателства получени по електронна поща и
без превод на български език. Поискал е продължаване на срока с оглед
представянето им в оригинал и в превод на български език. С определение № 2430/
04.02.2020 г., съдът е продължил и на основание чл. 63 ал. 1 от ГПК срокът за
представяне на доказателства с един месец, считано от 04.02.2020 г. Страната е
предупредена, че при непредставяне на изискуемите доказателства, съдът ще се
произнесе по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса така,
както е предявено. Без значение е кога това определение е било съобщено на
страната на ищеца, тъй като по реда на чл. 63 ал. 1 от ГПК същият е длъжен сам
да следи дали молбата му за продължаване на срока е удовлетворена и ако да, с
какъв срок е продължена. До 04.03.2020 г. не са постъпили документи в оригинал
и в заверен превод на български, които да удостоверят имущественото му
състояние, поради което съдът намира, че не следва да освобождава ищеца от
заплащането на държавна такса в производството. При това положение държавната
такса, дължима от него за разглеждане на предявения от него главен иск срещу
Народно събрание на Р България и евентуален срещу Държавата, представлявана от
Министерство на финансите, черпещи правното си основание от нормата на чл. 49
от ЗЗД, не е била внесена от указания от съда срок, поради което исковата молба
подлежи на връщане, а съдебното производство – на прекратяване.
Водим
от горното и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, с вх. № 157045/ 18.12.2019 г., с която ищецът Д. Б.М.,
роден на *** г., гражданин на Ирландия, с личен паспорт № ******, издаден на ******г.
от паспортна служба Корк, с адрес С.Л.Ф., Ко – Кери, Ирландия, е претендирал
освобождаване от заплащането на държавни такси в процеса на основание чл. 83
ал. 2 от ГПК.
ВРЪЩА искова молба, с вх. № 52688/
17.04.2019 г., с която Д. Б.М., роден на *** г., гражданин на Ирландия, с личен
паспорт № ******, издаден на ******г. от паспортна служба Корк, с адрес С.Л.Ф.,
Ко – Кери, Ирландия, със съдебен адрес ***, „Делови център Пловдив“ ет. 6 офис
606, чрез процесуалните си представители, е предявил против Народното събрание
на Р България с адрес гр. София, площад „********, при условията на
евентуалност – против Р.Б., представлявана от министъра на финансите, искове и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5347/ 2019 г. по описа на СГС, I – 28 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
чрез процесуалните му представители пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: