Р Е Ш Е Н И Е
№ 1561 13.11.2020г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на четиринадесети октомври две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Ч. Димитров
при секретар Ирина Ламбова,
като разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 1586 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4
от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от Д.Т.А.в качеството му
на едноличен търговец с фирма ЕТ Тодисина – Д.
А. с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий №76 против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-41-0347666/08.06.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция "Оперативни дейности",
главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-62/13.07.2020г. на Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ при главна дирекция Фискален контрол. Със заповедта е
разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски
обект – бистро Екстаз, находящо се в гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.117,
стопанисван от ЕТ Тодисина – Д. А. с ЕИК ******* и
забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В сезиращата съда жалба е заявено, че така
издадената заповед е незаконосъобразна и немотивирана, издадена без подробно и
пълно установяване на фактическата обстановка и предхожда издаването на НП,
което го възпрепятства да се ползва от законовата възможност на чл.187, ал.4 ЗДДС. Сочи се, че за продажбата е бил издаден фискален бон в 13.21 часа за
цялата стойност на покупката, в подкрепа на което обстоятелство се представя
КЛЕН за деня на нарушението. Подчертава липсата на конкретика в мотивите за
постановяване на самата ПАМ, като намира противоречие между целите на ПАМ
нормативноустановени в разпоредбата на чл.22 ЗАНН и ефекта върху търговеца в
конкретния слуай. Позовават се на липсата на ясно изложени фактически основания
за издаване на заповедта, касаещи конкретния нарушител. Счита за необоснован и
срокът на наложената ПАМ. На последно място се обръща внимание на
обстоятелството, че според АУАН нарушението е допуснато на 06.03.2020г., а
Заповедта за налагане на ПАМ е била издадена на 08.06.2020г. Претендира се за
маловажност на случая и се уточнява, че публичните задължения на жалбоподателя
са били изплатени към датата на постановяване на оспорената ЗПАМ.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
адв. Б., която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и ангажира
гласни и писмени доказателства, изразява становище по същество в което поддържа
депозираната жалба и желае отмяната на оспорената заповед.
Ответната страна – началник, отдел Оперативни
дейности, дирекция Оперативни дейности в ГД ФК в ЦУ на НАП, редовно призован, се
представлява от ю.к. С., която оспорва жалбата и желае заповедта да бъде
оставена в сила.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административния орган в административното производство е представена заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС,
каквато е запечатването на обект.
По съществото на спора от ответния орган се
представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0347666/06.03.2020г.,
фискален бон на стойност 20,69 лева издаден от жалбопподателя на 06.03.2020г. в
13.21 часа, междинен дневен отчет към момента на проверката, опис на паричните
стредства в касата с констатирана наличност от 253,25лева, справка за лицата
работещи в обекта по трудово правоотношение. Справка за регистрираните
търговски операции за периода 01.03.2019г. - 12.03.2020г., справка за задълженията
на задълженото лице към 11.03.2020г., АУАН сер. № AN №F541013 от 11.03.2020г.,
АУАН сер. № AN №F541016 от 11.03.2020г. В хода на съдебното производство от
страна на жалбоподателя се представя резолюция за освобождаване от
административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение №505618-F541016/10.04.2020г.
От съставения по повод на проверката и неоспорен
от жалбоподателя протокол за проверка се установява това, че на 06.03.2020г.
служители на ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект бистро Екстаз,
находящ се в гр. Бургас, к-с Меден Рудник,
бл. 117, стопанисван от ЕТ Тодисина – Д.
А..
В хода на проверката било констатирано, че в
търговския обект има регистрирано ФУ. Посочено е също така, че проверкарта е
започнала с контролна покупка на стойност 20,69 лева при която била платена
сметка в брой от страна на Станка Христова - инспектор по приходите - с две
банкноти с номинал 20,00 лева и 05,00 лева, в 13,00 часа бил издаден служебен
бон от сервитьора Станислава П.. След легитимация на органа по приходите при
засичането на касовата наличност сметката била приключена и бил издаден ФКБ №
0008234 от 06.03.2020г. в 13.21 часа на стойност 20,69 лева, бил изведен дневен
финансов отчет в 13,34 часа на стойност 278,03 лева, като в касата били
установени 253,15 лева, т.е. с 24,88 лева по-малко
На 08.06.2020год., административният орган – Началник
отдел „оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, при така събраните
доказателства и след съобразяване със служебно събрани такива, приел, че с
посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на
административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство
административен акт – Заповед № ФК – 619 – 0347099/10.10.2019г., с която е
разпоредил срещу ЕТ Тодисина - Димитър Апостолов „да се приложи принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – бистро Екстаз,
находящо се в гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.117 и забрана достъпа до него
за срок от 14 дни. Посочената заповед била оспорена по административен ред пред
Директора на дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“,
при ЦУ на НАП, който след като се позовал на официалния характер на протокола
за извършената проверка и липсата на възражения по същия е възприел
обстоятелствата около нарушението за доказани и е издал Решение
№ГДФК-62/13.07.2020г. е отхвърлил жалбата на ЕТ Тодисина - Димитър Апостолов с
ЕИК *******.
Такаустановената фактическа обстановка действително
е отразена в нарочен протокол за проверка, представляващ официален
свидетелстващ документ, подписан от сервитьора Станислава П. без възражения, коментари
и забележки.
В о.с.з. са ангажирани като гласни
доказателствени средства свидетелските показания на Станислава П.. Според
същата, причината за вземане на парите преди издаване на касовия бон се дължала
на загрижеността на сервитьора сумата да не „изчезнела“ от масата, както и на
обстоятелството, че касовият апарат се намирал едно ниво под нивото на открито,
където били разположени масите под тенти. Що се отнася до разликата в касовата
наличност, обяснението на сервитьора било, че се дължи на факта на начисляване
стойността на по едно кафе на смяна за всеки служител на заведението, въведено
като обичайна практика, въведена от собственика в полза на служителите.
Въз основа на такаустановената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката, представляваща част от
отхвърлящото жалбата решение е видно, че то е връчено на търговеца на 21.07.2020г.,
а жалбата е подадена на 03.08.2020г., следователно е подадена в срок.
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес
от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е неснователна по
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ФК – 41 – 0347666/08.06.2020г., издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – бистро Екстази, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Меден
рудник бл.117, стопанисван от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок
от 14 дни. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение по неиздаване на
касов бон след заплащане в брой на консумирана от длъжностните лица храна на
стойност 20,69 лева, заплатени в брой, е засегнат утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и последваща възможност за проследяване на
реализираните обороти.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и
чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“
в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по чл.186
от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните разпоредби
за провеждане на административното производство.
По съществото на спора, след преценка на
събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни
изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при
издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи
налагането на ПАМ.
Основният спор между страните е относно това
допуснато ли е било нарушение на материалната норма на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Според същата норма „Независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД
за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;“ Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1 ЗДДС Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
Според трайноустановената съдебна практика
смисълът на горните разпоредби е бележката да се издава при плащането на цената
на съответната стока или услуга. Този момент обичайно съвпада с момента на
придобиването на собственост върху закупената стока или услуга от страна на
клиента, но е възможно да бъде и различен. Ирелевантно дали е предал стоката
или услугата, с приемането на парите от клиента плащането се счита извършено и
издаването на фискален бон се дължи незабавно, т.е. в първия обективновъзможен
момент. Пропускането на този момент прави нарушението довършено. Издаването на
фискална касова бележка в по-късен етап, ирелевантно от причините за това, не е
в състояние да превъзмогне или да обори извода за довършването на административното
нарушение.
В конкретния случай, за да установи
действителната фактическа обстановка съдебният състав възприема на първо място протоколът от проверката.
Същият е официален свидетелстващ документ и изготвянето му е предвидено в
разпоредбата на §1, т.6 от ДР на цитираната наредба, според която „"контролна покупка" е тази, която
се извършва от или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол за проверка;
чрез контролната покупка се констатира спазването от лицата по чл. 3
изискванията по тази наредба за регистриране на продажби на стоки или услуги с
изискуемия документ за конкретния случай;“ По тази причина оборването на
обстоятелства, представляващи част от съдържанието на визирания протокол с
гласни доказателствени средства е недопустимо, а дори да бе свидетелските
показания влизат в противоречие с констатациите в протокола за начина на реализиране
на плащането и съдът дава вяра на писмените, предвид това, че в същият протокол
не са изложени възражения, бележки, оспорвания, които да бъдат индиция за
невярното съдържание на документа. В същото време свидетелските показания на П.
не могат да бъдат възприети като безпротиворечиви. Напротив, същата твърди, че
разликата в касовата наличност се дължи на отчетени кафета за персонала, но при
сбора на същите, дължими за съответната смяна и отчитане на цената на всяко
кафе става ясно, че липсва съответствие между твърдяното и действителната
стойност на кафетата. На следващо място обясненията на свидетеля за
разположението на заведението на две нива, което затруднявало издаването на
касов бон също остава недоказано. Подобно възражение не е било направено в
протокола за извършената проверка, по делото не е било подкрепено с писмени
доказателства, а дори и да бе сторено, неустановено остава точното
местоположение на проверяващите - вътре в заведението или отвън, за да бъде
преценена степента на затруднение, която един сервитьор би изпитала, при
издаване на касов бон след извършено надлежно плащане. Обяснянията, че парите
били взети от сервитьора, за да не изчезнат от масата, също звучат
недостоверно, доколкото не се спори между страните, че проверяващите в
качеството си на клиенти са останали на масата, а не са напуснали заведението,
поради което П. е могла да издаде касов бон и тогава да приеме плащането. Не е
без значение и обстоятелството, че докато за разминаването в касовата наличност
с отчетената такава АНО е постановил резолюция за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, то за неотчитане на продажбата с
надлежна фискална касова бележка същият
АНО е издал и Наказателно постановление въз основа на издадения на 11.03.2020г.
АУАН № F 541013. Действително в самия АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдът констатира неточности в описателната
част на извършеното, но те могат да имат значение при евентуална преценка за
законосъобразност в административнонаказателното производство, което е отделно
и независимо от настоящото административно такова. В същото време описанието на
нарушението в оспорената заповед е пълно точно и ясно и не поражда съмнения
относно съществените елементи на нарушението - дата, място, обстоятелства и
автор. Така, от представените по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че по време на проверката в обекта сервитьорът П. е бездействала
правнорелевантно като не е издала касов бон непосредствено след приемане на
цената на заплатената стока и услуга. Този факт не се отрича от нея, а
издаденият по-късно такъв се явява регистрация на покупката след довършване на
нарушението, поради което е ирелевантен за спора.
При това положение на административния орган
не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1,
т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че
налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че настоящото производство е административно и като такова не е
свързано с прилагане на форма на наказателна репресия. Преследваните с мярката
цели са тези, предвидени в разпоредбата на чл.22 ЗАНН и целят предотвратяване и
на други адм. нарушения, както и на техните вредни последици. Цитираната
разпоредба е пълно и точно посочена в оспорения адм. акт и не създава
предпоставки за неяснота, доколкото самият управител на дружеството е този,
допуснал административното нарушение.
Видно от предствения по делото доказателствен
материал необорен от страна на жалбоподателя, заплащането в брой е извършено
около 13,00 часа, а издаденият бон е с час 13,21 часа. Забава от около 20
минути сама по себе си не може да бъде обоснована дори с необходимостта от
технологично време за снабдяване с касов бон от устройство находящо се на друго
ниво на заведението. Нарушението е реализирано чрез форма на просто бездействие
в конкретен правнорелевантен момент – момента на плащане, с изтичането на който
нарушението се счита довършено. Този извод съдът извежда от разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът
се дължи за всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от
реализиране на сделката – покупко-продажба. Важен е моментът на фактическото
предаване на сумата, а не други, като моментът на приемане на поръчката,
моментът на обявяване на сметката, а още по-малко момент, следващ този на
плащането на цената или др.
В настоящия случай, в оспорената Заповед
№ ФК –41 – 0347666/08.06.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи
издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване
на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от
административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената
заповед към съставения в деня на проверката ПИП АА №0347666/06.03.2020г., а от
друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ.
Отразени в заповедта са и правните основания
за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При
сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа
на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага
за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа
чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.
Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.,
която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка
продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада.
Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице
както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване
на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената
Заповед № ФК – 41 – 0347666/08.06.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в
главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено да се приложи ПАМ
– затваряне на обект за срок от четиринадесет дни, което е обосновано с факта,
че задълженото лице е извършило процесното нарушение, като не издало фискален
бон за плащане по покупка на стойност 20,69 лева, а среднодневните му обороти според
органа са на стойност 632,35 лева, преценени като ниски, както и ГФР на дружеството
за предходната 2019 години е данъчна печалба в размер на 0,00 лева, преценен
като нереално нисък, наличието на непогасени публични задължения за здравно
осигуряване и ДОО, обхващащи всички данъчни периоди от 09.2019г. до 01.01.2020г. и възлизащи на обща
стойност от 11 298,99 лева, за които се сочи, че са платени преди издаване
на процесната заповед, без това обстоятелство да се доказва. както и не на
последно място преценената като създадена организация на работа, позволяваща
неотчитане на част от оборота чрез фискалното устройство. В комплексност те
обосновават размера на мярката, като от съществено значение е обстоятелството,
че размерът е около и под средния и липсват доказателства както за смекчаващи,
така и за отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства, които да обосноват
определянето на по-кратка или по-висока продължителност на мярката. В същото
време не следва да бъде пропускан фактът, че се касае за търговец, в който
случай административната отговорност за допуснатото нарушение е безвиновна,
като отчетено в този случай следва да бъде обстоятелството, че жалбоподателят е
професионалист, което е доказателство за наличието на достатъчно знания и
професионални умения от негова страна как следва да отчита продажбите в
търговските си обекти.
Съдът счита, че определената продължителност
на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради
невисоките дневни обороти на същия и минималните печалби, извличани от тях, които
при годишна печалба за 2019г. от 0,00 лева възлизат на 0,00 лева, а при печалба
от 24 671,14лв. за 2018г. и при отчитане на почивните дни през годината
възлизат на около 123,00 лева на ден. Това определя мярката и като съразмерна,
въпреки възраженията на жалбоподателя в тази насока.
Такаопределеният размер е правилен. Той
съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ.
Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този
случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на
превантивната функция. Както бе споменато и по-горе, упражняваната
професионална търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални
познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение, докато
избягването заплащане на здравни и социални осигуировки за период от цяла една
година, говори за установено поведение на неглежиране от страна на търговското
дружество на всякакви публични задължения.
Предвид представеното от ответния орган копие
на НП № 504521-F541013/09.09.2020г. става ясно, че жалбоподателят
може да се възползва от предоставената правна възможност на чл.187, ал.4 ЗДДС,
според която „Принудителната
административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при
задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се
разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването
му.“
С оглед горното, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) № ФК – 41 – 0347666/08.06.2020г., издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото не е направено искане от ответната
страна за присъждане на разноски, на основание чл.161 ДОПК, вр. чл.8, ал.3 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г.,
поради което съдът не дължи присъждане на такива.
С оглед на гореизложеното, Административен съд
– гр. Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ Тодисина – Д. А. с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий №76 против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-41-0347666/08.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас,
дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален
контрол" в Централно управление на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-62/13.07.2020г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ при главна дирекция
Фискален контрол.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: