РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. , 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело №
20251220100078 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на К. Б. Ш., ЕГН **********,
адрес: гр. Г. Д., ул. „Др.“, със служебен адрес: гр. С., бул. „С. Н.“ № ** - чрез
адв. Б. Й., срещу „В. к.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: Ст.общ., район „Л.“, ж.к. „Л. **“, ул. „Дж. Н.“ №**, блок С. ц., ет.
**, ап. ***., представлявано от изпълнителния директор С.П. П..
Предявен е иск за прогласяване нищожността на целия договор за паричен
заем.............. № ********* от **.**.**** г., сключен на **.**.**** г. между „В.
к.“ АД и К. Б. Ш., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 22 и
чл. 23 от ЗПК, поради противоречие със закона, както и поради заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Ищецът твърди, че сключеният между страните Договор за паричен заем
......... № ****** от **.**.**** г. е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.
Основният аргумент за нищожност е неспазване на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа ясно разписана методика за
формиране на ГПР (годишен процент на разходите) – кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият ГПР от 49.36%. Твърди се, че
посочването само на фиксиран годишен лихвен процент (40.32%) и ГПР
1
(49.36%) без детайлно изясняване на компонентите води до неяснота и
нарушава изискванията за сключване на договора по ясен и разбираем начин
(чл. 10, ал. 1 от ЗПК). Според ищеца, ако единственият разход е
възнаградителната лихва, не е ясно как е формиран по-високият ГПР. Тази
неяснота сама по себе си е основание за нищожност на договора съгласно чл.
22 от ЗПК. Ищецът допълнително посочва, че такси като „такса експресно
разглеждане“ в размер на**** лв. и „неустойка“ в общ размер на***** лв.
(които са разсрочени и добавени към месечните вноски) не са включени при
калкулацията на ГПР, въпреки че представляват разходи за потребителя по
самия договор съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че това заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която поставя изискване относно
максимално допустимия размер на ГПР (петкратния размер на законната
лихва). Включването на тези суми в ГПР би довело до превишаване на
допустимия лимит, което обуславя нищожност на клаузата за ГПР и води до
начална липса на задължително съдържание на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Ищецът квалифицира посочването на по-нисък от действителния ГПР
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4
от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО, тъй като подвежда потребителя и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от договора. Ищецът оспорва и клаузата за
неустойка (чл. 4, ал. 2 от договора), предвиждаща **** лв. при неосигуряване
на обезпечение (поръчител или банкова гаранция) в тридневен срок. Счита, че
тази клауза противоречи на целта на ЗПК (задължение на кредитора за
предварителна оценка на кредитоспособността по чл. 16 ЗПК) и прехвърля
риска върху потребителя, увеличавайки опасността от свръхзадлъжнялост.
Излиза извън присъщите й функции и цели неоснователно обогатяване,
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС, тъй като няма
данни за претърпени вреди. Заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като
предвижда допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение, което се кумулира с мораторна лихва. Сочи, че договорът е
еднотипен и клаузите не са индивидуално уговорени, което е служебно
известно на съда от множество идентични дела.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Относно
недействителността на договора поради липса на методика за ГПР:
Ответникът твърди, че чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не изисква посочване на
2
математическия алгоритъм за изчисляване на ГПР, тъй като формулите са
нормативно предвидени в Приложение № 1 към ЗПК. Според ответника, ЗПК
изисква единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване
на ГПР, а не всички разходи, включвани в него. В конкретния случай е
приложимо базовото допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение № 1
(договорът да е валиден за срока и страните да изпълняват задълженията си),
което е императивно и неговото непосочване само по себе си не води до
нищожност на клаузата. Смисълът на закона е потребителят да се запознае с
размера на сумата, която ще върне, което е изпълнено. Относно включването
на неустойка и такса за експресно разглеждане в ГПР: Ответникът се позовава
на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съгласно който разходи, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си, не се прибавят при изчисляване на
ГПР. Неустойката за непредоставяне на обезпечение има такъв характер и не
следва да участва във формирането на ГПР. Освен това, неустойката е условно
задължение, което възниква при бъдещо несигурно събитие. Относно таксата
за експресно разглеждане, ответникът твърди, че тя е за допълнителна услуга,
която клиентът доброволно е избрал да ползва, и не е задължителна. Тази
услуга се извършва преди сключването на договора и не е свързана с
усвояването или управлението на кредита, поради което не следва да се
включва в ГПР съгласно чл. 19 и Приложение № 1 към ЗПК. Ответникът
посочва, че договореният ГПР не надвишава петкратния размер на законната
лихва, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е в рамките на допустимото. Относно
твърденията за заблуждаваща търговска практика: Ответникът счита, че
твърденията са неоснователни и необосновани, тъй като ищецът не е
представил доказателства за заблуда. Относно нищожността на клаузата за
неустойка: Ответникът твърди, че неустойката има обезщетителна функция и
е валидно възникнало задължение, тъй като ищецът не е изпълнил
задължението си за предоставяне на обезпечение. Позовава се на ТР № 1/2010
г. на ВКС, според което неустойката е нищожна само ако излиза извън
присъщите й функции. Дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, това
не я прави нищожна, а може да доведе до намаляване на размера й.
Неустойката цели да дисциплинира длъжника, а решението за условията на
кредита е автономно право на кредитора. Ищецът е имал възможност да се
откаже от договора в 14-дневен срок съгласно чл. 29 ЗПК. Ответникът оспорва
твърдението, че неустойката противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК и на чл. 71 ЗЗД,
3
тъй като чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично изключва такива разходи от ГПР, а чл.
71 ЗЗД е диспозитивна норма, уреждаща възможност за предсрочна
изискуемост.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните е сключен Договор за паричен заем .......... № ******* от
**.**.***** г. Договорът е потребителски кредит по смисъла на § 1, т. 2 от ДР
на ЗПК, поради което следва да отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП.
По иска за нищожност на целия договор на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК:
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква договорът за потребителски
кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Съдът констатира, че в процесния договор е посочен годишен
лихвен процент и ГПР. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е предвидено изискване за
детайлно разписване на методиката или математическата формула за
изчисляване на ГПР, нито изчерпателно изброяване на всички компоненти,
формиращи ГПР. Целта на законодателя е да се предостави на потребителя
ясна цифрова стойност на общия разход по кредита, изчислена по
унифицирана формула (Приложение № 1 към ЗПК), както и допусканията, при
които е направено изчислението. В конкретния случай, тези изисквания са
спазени. Следователно, твърдяната липса на ясно разписана методика за
формиране на ГПР не представлява основание за недействителност на целия
договор по чл. 22 ЗПК.
По отношение на включването на „неустойка“ и „такса експресно
разглеждане“ в ГПР и надвишаване на максималния ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК:
Съдът намира, че неустойката, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора (за
непредоставяне на обезпечение), попада в хипотезата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК,
съгласно която при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита
не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. В този смисъл,
неустойката за неизпълнение на договорно задължение (предоставяне на
4
обезпечение) не е елемент от ГПР и не следва да бъде включена в него.
Аргументът на ищеца, че това е „разход за потребителя по самия договор“ и
следва да е част от ГПР, не е съобразен с изричната законова разпоредба.
По отношение на „такса експресно разглеждане“, съдът счита, че това е такса
за допълнителна услуга, която не е задължителна за получаване на кредита и е
избрана доброволно от потребителя. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
забранява такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Услугата по експресно разглеждане на документи
обаче е предхождаща сключването на договора и усвояването на кредита, и не
може да бъде квалифицирана като такса за усвояване или управление.
Следователно, тази такса не следва да бъде включена в ГПР съгласно § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, който дефинира „общ разход по кредита за потребителя“ като
включващ разходи, „пряко свързани с договора за потребителски кредит“.
Предвид горното, твърденията на ищеца за невярно изчислен ГПР поради
невключване на тези суми са неоснователни. От това следва, че и твърденията
за надвишаване на максимално допустимия ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК също
не са доказани.
По иска за нищожност на клаузата за неустойка (чл. 4, ал. 2) поради
противоречие със закона и добрите нрави:
Съдът намира, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка
за непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие със
закона и с добрите нрави. Основен принцип на потребителското кредитиране,
заложен в чл. 16 от ЗПК и в Директива 2008/48/ЕО, е задължението на
кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди
сключването на договора. Целта е да се предотврати безотговорно
кредитиране и свръхзадлъжнялост. Уговорка, която предвижда, че
потребителят дължи значителна неустойка при неосигуряване на обезпечение
след като кредитът вече е отпуснат, фактически прехвърля риска от
неблагоприятната оценка на кредитоспособността върху самия потребител.
Това представлява заобикаляне на императивно изискване на закона. Освен
това, тази неустойка излиза извън присъщите й функции. Неустойката служи
като обезщетение за вреди от неизпълнение. В случая, неустойката за
непредоставяне на обезпечение е уговорена за акцесорно задължение, което не
е пряко свързано с претърпени вреди от страна на кредитора. Тази неустойка
5
цели по-скоро да осигури допълнително възнаграждение за кредитора и
неоснователно обогатяване, което е в противоречие с добрите нрави, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСТК. Също така, клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща
начисляване на неустойка при забава на изпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, на практика предвижда допълнително
обезщетение за забава, което е в противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
изрично предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума.
По отношение на твърденията за заблуждаваща търговска практика:
Съдът намира, че твърденията за заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, поради посочване на по-нисък от
действителния ГПР, са неоснователни. Както беше посочено, неустойката и
таксата за експресно разглеждане не следва да бъдат включвани в ГПР
съгласно ЗПК. Липсват доказателства, че ответникът е предоставил невярна
или подвеждаща информация, която би могла да заблуди потребителя относно
реалните икономически последици от договора.
Водим от горното, съдът намира, че искът за нищожност на целия договор за
кредит е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са налице
пороци, водещи до цялостна нищожност на съглашението по чл. 22 ЗПК.
Искът за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит
(неустойка за неосигуряване на обезпечение) е основателен и доказан.
Нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор, освен
ако тя е била единствена и решаваща за сключването му, което в случая не е
така. Договорът може да съществува и да бъде изпълняван без тази нищожна
клауза.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Тъй като ищецът е претендирал нищожност на целия договор (главен иск), но
е уважен само искът за нищожност на една от клаузите, разноските следва да
се разпределят съобразно уважената част. Съдът присъжда на ищеца сумата от
**** лв.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Г. Д., ул.
„Др.“, срещу „В. кр.т“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: Ст. общ., район „Л.“, ж.к. „Л. **“, ул. „Д. Н.“ №**, блок С. ц., ет.
**, ап. ****., иск за прогласяване нищожността на целия договор за паричен
заем .......... № ***** от **.**.***** г., сключен на **.**.***** г., на основание
чл. 124, ал. 1 от ТПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 22 и
чл. 23 от ЗПК, поради противоречие със закона, както и поради заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В. кр.“ АД, ЕИК
********, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем........... №
****** от **.**.***** г., сключен с К. Б. Ш., ЕГН **********, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД във връзка с чл. 16 ЗПК, чл. 33,
ал. 1 ЗПК и противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „В. кр.“ АД, ЕИК **********, да ЗАПЛАТИ на К. Б. Ш., ЕГН
**********, сумата от**** лева, представляваща направени по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7