Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 22.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на втори юли, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                      

                                                                   Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 673/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от А.И.А.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 20-1085-000647/17.03.2020 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му било наложено  наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв., а за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Жалбоподателя  моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушенията.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 19.02.2020 г., около 18.50 ч. жалб. А.И.А. управлявал товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ Р 6110 РС и се движел по бул.“Цар Освободител“ в гр.Русе, в посока кръстовището с бул.“Съединение“. В автомобила се возел свид. Н.Н.. На кръстовището на булевардите „Цар Освободител“ и „Съединение“, в района на „Пантеона на възрожденците“, жалб. А. спрял за да изчака зелен сигнал на светофара, след което предприел завой на ляво, преминал през кръстовището и се насочил към ул.“Петко Д. Петков“, в чието начало имало пешеходната пътека. По същото време, на зелен сигнал на светофара, по пешеходната пътека отляво на дясно, по посока движението на жалб.А., пресичала Е.С.Ш.. Независимо, че Ш. се намирала след средата на пешеходната пътека и видимостта към нея не била ограничена, жалб.А. не намалил и не спрял да я пропусне да премине, а продължил движението си. Управляваният от него автомобил минал в непосредствена близост до пешеходката, в резултат от което задното му ляво колело преминало през десния крак на Е.Ш.. А. *** и се отдалечил от мястото.

          Е.Ш. почувствала силна болка в крака и на следващата сутрин потърсила медицинска помощ. След извършеният й преглед и рентгеново изследване се установило, че в областта на ходилото няма счупване, а само контузия и контрактура в областта на дясното стъпало с пръсти. Ш. посетила и съдебен лекар, който след извършен преглед и запознаване с медицинските документи на пострадалата установил, че на същата е причинен оток в областта на дясното ходило и дясната глезенна става, за което издал съдебномедицинско удостоверение. По-късно Е.Ш. *** и заявила за възникналото произшествие. Проверката по случая била възложена на С.С. – старши инспектор в Сектор ПП-Русе. С. издирил и установил камера за видеонаблюдение на Община Русе в района на произшествието и иззел видеозаписите от процесното време. При огледа им той установил, описаната от Е.Ш. фактическа обстановка, както и модела и регистрационният номер на буса, преминал през крака ѝ. След това издирил водача му – жалб. А.А. и го призовал в Сектор ПП-Русе. А. не отрекъл, че на посочената дата и място е управлявал процесното МПС, но заявил, че не е усетил да е преминавал през крака на пострадалата.

След като преценил установените факти, С.С. приел, че жалб. А.А. е допуснал две нарушения – по чл.119, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2, б.“о“ от ЗДвП, за които съставил против него АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административните нарушения било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за допуснатите нарушения, на жалбоподателя А.А. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му било наложено  наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв., а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП -  наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

В хода на съдебното производство по делото, Съдът назначали техническа експертиза, с обект на изследване видеозаписа от камерата за наблюдение на Община Русе, при която вещото лице извело фотокадри, имащи отношение към изясняване на обстоятелствата по делото.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

По отношение на нарушението по т.1 от НП:

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за Съда начин, че жалб. А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Според тази разпоредба, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие. От доказателствата по делото, в това число и заключението на техническата експертиза се установява, че жалбоподателя приближавайки маркирана на пътното платно пешеходна пътека тип “Зебра”, имал обективна възможност да възприеме и наблюдава зоната на пешеходната пътека от достатъчно разстояние. Очевидно имал обективна възможност и да види и наблюдава поведението на пресичащата и намираща се след средата на пешеходната пътека Е.Ш.. Въпреки това приближил с управлявания от него автомобил, без да намали скоростта си на движение, като преминал в такава близост до пресичащият пешеходец, че задното ляво колело на автомобила преминало през десният крак на Ш.. Несъмнено, това налага извода, че жалб.А. не бил концентриран в достатъчна степен и недооценил пътната обстановка, резултат от неизпълнението на нормативните предписания на цитираното по-горе правило за движение по пътищата. Безспорно, жалб.А. бил длъжен, след като бил наясно, че приближава пешеходна пътека, особено при намалената видимост при валеж в тъмната част на денонощието, да управлява автомобила с повишено внимание, да намали скоростта и ако е необходимо да спре, така, че да пропусне движещи се по пешеходната пътека пешеходци. Безспорно, ако в момента, в който имал пряка видимост към пострадалата Ш. върху пешеходната пътека, А. беше заострил вниманието си, своевременно възприел пешеходката и беше предприел намаляване на скоростта или спиране, за да я пропусне, съставомерният резултат би бил избегнат.

Очевидно, в случая се касае за деяние извършено от жалб.А.А. при форма на вината непредпазливост, в хипотезата на небрежност, тъй като жалбоподателя не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Този извод се налага поради безспорният факт, че преминаване през територията на маркирана и сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква движение на пешеходци, които имат предимство.

С оглед изложеното дотук, Съдът намира, че правилно и в съответствие с материалният закон била ангажирана отговорността на А.А. за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление, в тази му част следва да бъде потвърдено.

 

По отношение нарушението по т.2 от НП:

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, възприета от актосъставителя и АНО, като нарушена от жалб.А., въвежда за водачите - участници в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора да уведомят компетентната служба на Министерството на вътрешните работи

В обжалваното НП, административнонаказващия орган приел и описал като нарушение това, че с действията си жалб.А. нарушил посоченото по-горе задължение, като при възникнало ПТП с пострадало лице, не уведомил компетентната служба на МВР.

В настоящият случай безспорно е установено, че от възникналото ПТП били причинени телесни увреждания на пострадалата Е.Ш.. След произшествието жалб.А. продължил движението с управлявания от него автомобил, като се отдалечил по ул.“Петко Д. Петков“ в неизвестна посока.

От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП.

В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да уведоми компетентните органи на МВР, е необходимо, да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е възприел пътнотранспортното произшествие и вредоносния резултат от него. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалб.А. още при предявяването на съставеният срещу него АУАН възразил, че не е разбрал да е преминавал с управляваният от него автомобил през крака на пострадалата Ш.. Доказателства, които да оборват това твърдение на жалбоподателя, в хода на настоящото административнонаказателно производство не се представиха и не бяха събрани от Съда. Нещо повече, установява се от показанията на свид.Недялков, който пътувал в автомобила, че той също не усетил възникналото ПТП, нито възприел реакция или поведение от страна на жалбоподателя, указващи той да е разбрал за случилото се. Логично и житейски приемливо е, при установените габарити на товарният автомобил, както и незначителната големина на женско ходило, да не се достигне до съществени сътресения и вибрации, открояващи се от тези резултат от пътното платно, поради което и водачът да не е възприел преминаването на колелото през крака на пострадалата.

При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП, то липсват каквито й да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на А.А. за извършено от него нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление в тази му част, следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

По настоящото дело, жалбоподателя А.А. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адвокат М.А. ***, на която заплатил хонорар в размер на 200.00 лв., съобразно приложеният по делото договор за правна помощ, пълномощно и списък на разноските.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В същото време, разпоредбата на чл.143 от АПК не урежда поемането на разноските при частично уважаване или частично отхвърляне на оспорения административен акт. По този въпрос, съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, според който страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

В унисон с този извод е и нормата на чл.136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

При приложение на тези принципи става ясно, че в настоящото производство, в което в една част наказателното постановление е отменено, а в останалата потвърдено, жалбоподателя има право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената част от жалбата.

Жалбоподателят е направил разноски в размер 200 лева за адвокатски хонорар. С отменената част от наказателното постановление на жалб. А. са наложени наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, а с потвърдената – наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв., поради което на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.1 от ГПК по съразмерност, само по отношение имущественият критерий следва да му се присъдят 67.00лв. Доколкото обаче, с отменената част на НП на жалб. А. е наложено и по тежко наказание, а именно „Лишаване от право да управлява МПС“, по мнение на Съда, на жалбоподателя по справедливост следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00лв.

Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на Сектор ПП-Русе, който е част от структурата на ОД на МВР-Русе.

С оглед на изложеното и предвид изхода на делото, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя А.А. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

 

На жалб. А. следва да бъдат възложени разноските по делото в размер на 72.59 лв. – за експертиза, който да заплати по сметка на Районен съд Русе. 

 

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-000647/17.03.2020г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, в частта му, с която за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на А.И.А.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-000647/17.03.2020г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, в останалата му част.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Русе, да заплати на А.И.А.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/лв.

 

ОСЪЖДА А.И.А.,***, ЕГН-********** да заплати на по сметка на Районен съд Русе сумата от 72.59лв. за разноски на съдебното производство.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

         

Районен съдия: