РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг 12.06.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АН.д.№ 68 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59, ал.1 ЗАНН вр. чл. 57, ал.1 от ЗЛОД

 

В Червенобрежки районен съд е образувано съдебното производство въз основа жалба от Г.М.И., с ЕГН ********** ***, подадена по реда на чл. 59, ал.2 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 1783/14.02.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, с което за нарушение на чл. 263, ал.1, т. 2 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ. Твърди, че деянието не е извършено от жалбоподателя. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени  изцяло обжалваното НП. В жалбата се излагат твърдения за неизвършване на вмененото му нарушение и подробни доводи за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на съдопроизведствените правила, довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок, до компетентния съд чрез наказващия орган, който го е издал, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.

 ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц.А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата. Излага подробни твърдения, че последния не е извършил вмененото му административно нарушение. Навежда доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован, не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

Към жалбата с писмо изх.№ 1212/07.03.2019 г.  наказващият орган е изпратил на съда жалбата ведно с писмени доказателства: обратна разписка с отбелязана дата на връчване 25.02.2019 г.-оригинал; Писмо за връчване на НП 1782 и НП 1783/14.02.2019 г. – оригинал; НП № 1783/14.02.2019 г. на Директора на РДГ-Ловеч-оригинал; Справка от регистъра на РДГ-Ловеч, за извършени нарушения и наложени наказания по ЗГ; АУАН № 1783/20.12.2018 г. по регистъра на РДГ-Ловеч- оригинал; рапорт от 12.12.2018 г.-оригинал; писмо от СЗДП ТП ДГС-Плевен от 14.12.2018 г.-оригинал; Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните; Писмо с вх. № 1330/14.03.2019 г. от ОД МВР –Плевен, ***, с което уведомяват съда, че е в *** е образувана преписка по сигнал от Г.М. ***-552/12.12.2018 г. /47/2018 г./, като същата е изпратена на 10.01.2019 г. на РП гр. Червен бряг и Писмо с вх. № 1478/21.03.2019 г. от МВР Дирекция „Национална система 112” районен център 112-Монтана., ведно с копие от диска, както и Писмо с вх. № 1520/25.03.2019 г. на  РДГ –Ловеч.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А.В. В.– актосъставител и свидетеля по установяване на нарушението И.В.Н..

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 12.12.2018 г. в землището на ***, отдел 21, подотдел „б“ – горска територия, жалбоподателя се е движил с товарен автомобил джип „Сузуки Самурай“ с рег. № ***, без да притежава разрешително за достъп. Св. А.В. В.приел, че са били налице данни за извършено административно нарушение от жалбоподателя и му съставил 3 бр. АУАН за нарушения на Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча. АНО приел, че имало достатъчно данни и след проведеното административно-наказателно производство издал атакуваното НП.

От разпитаните свидетели, се установява, че на посочената дата – 12.12.2018 г., горските служители – свидетелите А.В. В.и И.В.Н. установили, че жалбоподателя стоял до джипа си в горска територия, без да притежава разрешително за достъп, като им казал, че си търси ловните кучета, загубени предния ден.

В административно-наказателната преписка липсват каквито и да е други доказателства за извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, обяснението на жалбоподателя, както и от приложената административно-наказателната преписка. Между събраните писмени и гласни доказателства няма противоречия. Същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие.

Действията по установяване на визираното административно нарушение следва да са извършени от компетентния административно-наказващ орган при спазване на процесуалните разпоредби на ЗАНН с цел установяване на нарушението, нарушителя и неговата вина. Районният съд по производството по обжалване на наказателните постановления се явява инстанция по същество на спора. Като такава той е длъжен да извърши самостоятелна и пълна проверка на всички факти и доказателства, обосновали издаването на НП. Следва да бъде извършена и служебна проверка за наличието на процесуални нарушения, извършени при съставяне на АУАН и НП.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от цитираната в НП Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на Земеделието и храните.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения.

От една страна е налице противоречие между квалификацията на нарушението в АУАН и НП. В акта е прието, че И. е нарушил чл.148, ал.1 от Закона за горите, а в НП постановление същото нарушение е квалифицирано по чл.263, ал.1, т.2 от Закона за горите във вр. с чл.12 ал.1, предложение второ от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Посочването на нормативния акт, чиято разпоредба виновно е нарушена от нарушителя, е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.

Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

Освен това разпоредбата на чл.12 ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии не визира като адресати на задължението неограничен кръг лица, а само такива, които извършват дейност в съответната горска територия. Такива обстоятелства обаче липсват посочени, както в АУАН, така и в НП. Не става ясно каква дейност е извършвал жалбоподателят в имота, за да е било необходимо да носи със себе си разрешително за достъп. Дори в хода на съдебното следствие по делото, от свидетелските показания се установява, че на И. са съставени АУАН и за нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча, което внася още по-голяма неяснота по случая, а именно защо за този имот са изискали от жалбоподателя разрешително за достъп, след като обективно не е било установено той да е извършвал някакъв вид дейност в него.

Още по-голяма неяснота в квалификацията на нарушението внася посочената разпоредба на чл. 263, ал.1, т.2 от ЗГ. Същата освен санкционна е и бланкетна и предвижда, че се наказват с глоба от 200 до 2000 лева, ако деянието не съставлява престъпление, физически лица, които извършат или наредят да бъде извършена дейността по ползване на горските пътища в нарушение на наредбата по чл.148, ал.11 от Закона за горите. Безспорно Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е издадена на основание чл.148, ал.11 от ЗГ, но дейността по ползване на горските пътища е само част от регламентираните с тази наредба правила по контрола и опазването на горските територии. Тези правила са посочени в Глава трета „Условия и ред за движение по горските пътища, поставянето на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии”, в текстовете на чл.24 – 29 от Наредбата. В частност, нормата на чл.24 от Наредбата регламентира реда и формата за издаване на разрешителни за достъп и лицата чиито задължение е това. Но нито тази норма, нито някоя друга от Глава трета от Наредба № 1/2012 г. е посочена като привръзка в квалификацията на нарушението, а и в обстоятелствената част на НП липсват изложени обстоятелства дали и по какъв начин жалбоподателят е нарушил правилата за ползване на горските пътища. По този начин освен, че е дадена квалификация на нарушението, която не съответства на описаните в обстоятелствената част на НП констатации, то на жалбоподателя е наложена санкция за нарушение, което не е извършил, т.е. неправилно е била приложена санкционната норма на чл.263, ал.1, т.2 от ЗГ. В тази връзка съдът счита, че доколкото от описаното в АУАН и НП може да се индивидуализира вмененото на жалбоподателя нарушение, въпреки посочените по-горе непълноти и противоречия, то приложимата в случая санкционна норма е била по чл.261, ал.1, т.2, предл.2-ро от Закона за горите.

Липсата на ясно, точно и пълно описание на нарушението от обективна страна, както и допуснатите нарушения относно правната квалификация на деянието и приложимата санкционна норма, прави обжалваното НП незаконосъобразно издадено, като постановено в несъответствие с процесуалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 1782/14.02.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите- гр. Ловеч, с което за нарушение на чл. 263, ал.1, т. 2 от Закона за горите на Г.М.И., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: