РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. гр. Хасково, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201010 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Й. Х. П. от град Х. срещу Наказателно
постановление № 11 – 01 – 94 от 29.07.2021 г. на Директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 32, ал.
1, т. 1, вр. чл. 35 , ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, на
жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на
200 лева за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор. В подадената жалба
се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя,
че при отпочването на административно наказателното производство били
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и връчване на предварително написан,
в негово отсъствие, акт за установяване на административно нарушение. Той,
от своя страна, не отговарял на изискванията по чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от
1
ЗАНН, което водело до накърняване правото му на защита и препятстващи
възможността за осъществяване на съдебен контрол, като излага конкретни
съображения. Отправят се възражения и за нарушения на материалния закон,
като излага конкретни фактически твърдения, обосноваващи тезата му за
неправилно тълкуване на съдържанието и неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, като обстойно аргументира
доводите си по този пункт от жалбата. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора
на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София по изложените
съображения, а при условията на евентуалност, моли съдът приеме наличие
на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Й. Х.
П. от град Х., редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа
подадената жалба, като в хода по същество се придържа към заявените в нея
доводи в подкрепа на искането му за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за
държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител – главен юриск. Н. С., оспорва жалбата и в
хода по същество и представени писмени бележки навежда конкретни и
подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Отправя искане за присъждане на
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
В хода на извършена, от свидетелите Г. Й. Й. - държавен финансов
инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция и Г. М. М. - старши
финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция, проверка
по отношение на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, възложена
2
със Заповед № ФК – 10 – 1705 от 01.02.2020 г. на Директора на АДФИ, град
София, във връзка с утвърден Годишен план за 2020 година, изменена със
Заповед № ФК – 10 – 82 от 20.01.2021 г. на Директора на АДФИ, град София
относно срока на извършване на финансовата инспекция, било установено, че
управител на дружеството в периода 26.11.2014 г. до 04.03.2020 г. бил
жалбоподателят Й. Х. П., а в периода 01.06.2017 г. до 06.01.2021 г. главен
счетоводител на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково е било лицето
М. К. К. Констатирано било на 06.01.2021 г. в присъствие на последната и на
С. А. Б. – ръководител направление „Синя зона“, че не са налични и не се
представят доказателства, при извършване на проверката, удостоверяващи
утвърдени и въведени „Вътрешни правила за финансово управление и
контрол в едноличното дружество с ограничена отговорност „Тролейбусен
транспорт“, град Хасково към 31.12.2018 г., за което бил съставен и
Констативен протокол от 06.01.2021 г., приет по делото като писмено
доказателство.
Установено, в хода на извършваната финансова инспекция, било също
така, че на 07.02.2018 г., в град Хасково, област Хасково бил сключен между
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, представлявано от управителя
Й. Х. П., наричан в договора Възложител и Б. Р. Д., адвокат при Адвокатска
колегия – Хасково, наричана за краткост Изпълнител Договор за правно
обслужване с предмет на договора: правни консултации, услуги,
административни, митнически и информационни такива със срок на договора
12 месеца, считано от датата на подписването му и уговорено месечно
възнаграждение от 350 лева, като допълнително се заплащат командировъчни
и други присъщи разноски, свързани с дейността му по договора. Договорът
бил подписан единствено за Възложител и Изпълнител, съответно от
жалбоподателя, като представляващ по закон „Тролейбусен транспорт“
ЕООД, град Хасково и адв. Б. Д.
След като било прието от контролните органи на АДФИ, че
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково е организация от публичния
сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, а жалбоподателят Й. Х. П.,
в качеството си на управител на дружеството и ръководител на такава
организация, не бил приложил контролна дейност „система за двоен подпис“
при сключване на процесния Договор за правно обслужване от 07.02.2018 г.,
без полагане на подпис от лицето, отговорно за счетоводните записвания в
3
дружеството, достигнали до извод за за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл.
2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния
сектор.
В резултат, на 03.02.2021 г. бил съставен от свид. Г. Й. Й. Акт за
установяване на административно нарушение № 11 – 01 – 94/03.02.2021 г.,
като техническото му изготвяне станало в отсъствие на лицето, сочено като
нарушител, след което изгответният акт за установяване на административно
нарушение бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, а в
съответната предвидена за това графа, вписал че има възражения без
конкретно да ги изложи. Екземпляр от процесния АУАН бил връчен на
същата дата – 03.02.2021 г. срещу подпис, видно от приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването му
и в тях е посочено от жалбоподателя Й. Х. П., че била спазена процедурата
при сключване на договора с адв. Б Д, като излага конкретни съображения в
тази насока.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
след като приел подадените възражения за неоснователни, както и че
нарушението било доказано и била установена самоличността на нарушителя,
а случаят не е маловажен, наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Й. Й. и Г. М. М.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това,
съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за за финансовото
управление и контрол в публичния сектор, разпоредбите на този закон се
4
прилагат в организациите от публичния сектор. Според чл. 2, ал. 2, т. 7 от
ЗФУКПС, в редакцията относима към датата на извършване на твърдяното
деяние, по смисъла на този закон, организации от публичния сектор са
търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон, а според актуалната
редакция - държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. По
силата на т. 8 от цитираната норма, и търговските дружества, включително
лечебните заведения, с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в
капитала. По силата на чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите на
организациите по чл. 2 осигуряват контролни дейности, включващи писмени
политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете
са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление
на риска, а според ал. 3, контролните дейности се прилагат на всички нива в
организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са
превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-
малко: 1. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на
финансово задължение или извършването на плащане без подписите на
ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за
счетоводните записвания; 2. правила за достъп до активите и информацията;
3. политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност; 4.
политики и процедури за текущ контрол върху изпълнението на поети
финансови ангажименти и сключени договори; 5. политики и процедури за
последващи оценки на изпълнението; 6. политики и процедури за обективно,
точно, пълно, достоверно и навременно осчетоводяване на всички стопански
операции; 7. политики и процедури за управление на човешките ресурси; 8.
политики и процедури за спазване на лична почтеност и професионална
етика. В редакцията на нормата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, относима
към датата на деянието е предвидена система за двоен подпис, която не
разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане
без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно
за счетоводните записвания. По силата на чл. 32, ал. 1, от Закона за
държавната финансова инспекция, при упражняването на инспекционна
дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които
работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не
съставлява престъпление, се наказват: т. 1 за нарушение на нормативен акт,
уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не
5
е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000
лв., а според чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, нарушенията по чл. 32, 32а, 32б и 33 се
установяват с актове, съставени от финансовите инспектори, а наказателните
постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от
него длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложено
административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето на акта в отсъствие на лицето, сочено като
нарушител, доколкото в случая се касае за предварителното техническо
изготвяне на проекта на АУАН, предвид обема на неговото съдържание,
доколкото, с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е
изпълнена целта на закона на същия да бъде осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от
която възможност се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт
за установяване на административно нарушение формално отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното
нарушението е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го
от обективна страна. Налице са ясни и безпротиворечиви твърдения за датата
и мястото на извършване на деянието, както и начина на осъществяването му,
а по отношение на дадената правна квалификация е налице особеност,
свързана с принципа на действие на материалния закон по време, който е
изцяло съобразен, отчитайки вида и характера на твърдяното нарушение.
Включително и в аспекта на неговата наказуемост и то по реда, по който това
е сторено в конкретната хипотеза. Следователно, възраженията на
жалбоподателя, изложени в подадената жалба за несъответствие на
съставения акт за установяване на административно нарушение с
изискванията за реквизити по чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН следва да се
приемат за неоснователни. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, по който въпрос не е налице
спор между страните, в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, приложим по арг. от разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити отново и в частност тези, отнасящи се до надлежното
6
описание нарушението и правната квалификация на деянието, съответно
приложената от наказващия орган санкционна норма.
Наказващата норма на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, подбрана от
наказващия орган при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, в редакцията й, относима към датата на
деянието, предвижда основание за налагане на административна санкция за
нарушаване разпоредбите, вменяващи задължение за ръководителите на
организациите от публичния сектор да прилагат контролни дейности на
всички нива в организацията и на всички етапи при постигане на целите. Тези
дейности могат да бъдат превантивни, разкриващи или коригиращи и следва
да включват най – малко система за двоен подпис, която не разрешава
поемането на финансово задължение или извършването на плащане без
подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно
за счетоводните записвания, като виновните лица и лицата, които са
допуснали извършване на нарушение, се наказват по реда и на основание чл.
32, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция.
В случая, липсва спор, че „Тролейбусен транспорт“ е еднолично
дружество с ограничена отговорност, като едноличен собственик на капитала
е Община Хасково, а това по силата на чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, в
редакцията, действаща към процесната дата и препращащ към чл. 61 от
Търговския закон, води до извода, че е организация от публичния сектор, като
в периода 26.11.2014 г. до 04.03.2020 г. управител на дружеството е бил
жалбоподателят Й. Х. П.. Следователно, същият, като управител на
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, попада в категорията лица по
Параграф 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗФУКПС и има качеството
на „ръководител“, каквито по смисъла на ЗФУКПС са лицата, управляващи
организациите по чл. 2, изпълняващи ръководни функции и носещи
управленска отговорност. За държавните предприятия по чл. 2, ал. 2, т. 7 и
търговските дружества по чл. 2, ал. 2, т. 8 и 9 ръководители са лицата, които
са овластени да ги управляват. Оттук произтича и следващият релевантен
извод - че жалбоподателят, в посоченото качество, е отговорен за
финансовото управление и контрол на повереното му дружество при спазване
на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и
прозрачност по чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС, както и за определяне на целите на
организациите, идентифициране на рисковете за постигането им и за
7
въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и
контрол в съответствие с изискванията на този закон, съгласно предвиденото
в чл. 4, ал. 1 от него.
Установено, при извършване на финансовата инспекция по отношение
на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково е, че на 07.02.2018 г. в град
Х., област Хасково бил сключен между дружеството, представлявано от
управителя Й. Х. П., наричано Възложител и Б. Р.Д., адвокат при Адвокатска
колегия – Хасково, наричана за краткост Изпълнител Договор за правно
обслужване с предмет на договора: правни консултации, услуги,
административни, митнически и информационни такива със срок на договора
12 месеца, считано от датата на подписването му и уговорено месечно
възнаграждение от 350 лева, като допълнително се заплащат командировъчни
и други присъщи разноски, свързани с дейността му по договора. Видно от
начина на оформяне на изявленията в него, договорът в представения при
финансовата инспекция екземпляр, бил подписан единствено за Възложител и
Изпълнител, съответно от жалбоподателя, като представляващ по закон
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково и адв. Б. Д., но не и от лицето,
отговорно за счетоводните записвания, което в периода 01.06.2017 г. до
06.01.2021 г. е било главният счетоводител на „Тролейбусен транспорт“
ЕООД, град Хасково, а именно лицето М.К. Кр..
Оттук, обоснован се явява изводът за неизпълнение на задължението на
жалбоподателя, като ръководител по смисъла на Пар. 1, т. 8 от ДР на
ЗФУКПС, освен да създаде, но и да приложи контролни дейности, посочени в
чл. 13, ал. 3, т. 1 до т. 11 в закона, в това число и предвидената в т. 3,
съобразно действащата към онзи момент законова редакция „система за двоен
подпис“, която не разрешава поемането на финансово задължение или
извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по
чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания. Разбира се, правно –
логически няма как да бъде приложена контролна дейност, която не е
създадена, но това не отменя противоправното поведение на жалбоподателя в
тази форма на изпълнителното деяние по чл. 13, ал. 3 от ЗФУКПС,
независимо от неизпълнение на предшестващото изискване, предвидено в
същата норма, да бъдат създадени контролните дейности. Изискването за
прилагане на такива дейности и в частност на системата за двойния подпис не
8
е отпаднало и в актуалната редакция на нормата, а оттам не е отпаднала
противоправността и наказуемостта на това деяние по чл. 32, ал. 1, т. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция. Или, казано по друг начин, не е
налице основание да се приеме порок в дейността на актосъставителя и
издателя на наказателното постановление при описание на деянието, при
подбора на неговата правна квалификация и относно принципната му
наказуемост именно по подбрания от контролните органи ред и
материалноправно основание. От материалноправна страна, твърденията на
наказващия орган бяха доказани, откъдето обосновано може да се достигне
до извод за осъществяване на деяние, наказуемо по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ.
Извод, който не се променя от представените в съдебно заседание документи,
и в частност копие от екземпляра на процесния договор за другата страна,
доколкото в него, макар визуално да се възприема положен и трети подпис,
липсва каквото и да е отбелязване срещу или под подписа или в титулната
частта на документа, от което да се съди евентуално от кое лице се полага
този подпис. Още по – малко, дали това е лицето, отговорно за счетоводните
записвания в дружеството – възложител по сключения договор за правно
обслужване, с който без съмнение е поето финансово задължение, поради
което в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон е
ангажирана отговорността на жалбоподателя и тази преценка не е
разколебана при осъществения съдебен контрол за законосъобразност.
В тази връзка, предвид последното от изложеното, следва да се обсъди
и направеното от жалбоподателя основно възражение, свързано с твърденията
му за наличие на хипотезата на чл. 28 ЗАНН, която разпоредба следвало в
случая да бъде приложена поради малозначителност на деянието от гледна
точка причините за извършването му и липсата на вредни последици. В
посочения аспект е уместно най – напред да се отбележи, че няма пречка,
това възражение, а именно относно приложението на чл. 28 ЗАНН да се
разгледа в настоящото производство, доколкото касае преценка за
законосъобразност. То се явява неоснователно по следните аргументи:
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от
9
ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието
представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва
да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона.
В конкретния случай се твърди и от обективна страна се установява
допуснато нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС със
съответния анализ относно обективната страна на деянието с тази правна
квалификация. Неизпълнението на това задължение, вменено като такова по
силата на закона води до налагане на санкция по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ,
като законодателят е предвидил широк диапазон на възможната санкция,
даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в
зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При тази
индивидуализация също би могло и следва да се вземат предвид фактите,
свързани с размера на поетото задължение, дали са настъпили щети, както и
факта дали допуснатото нарушение е първо за жалбоподателя. Изложеното по
– горе не разкрива белези на нарушението, отличаващо го с липса или с по –
ниска в сравнение с обикновените случаи на такова нарушение обществена
опасност, с оглед изискванията на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като горните
обстоятелства правилно са взети предвид в следващия етап от дейността на
наказващия орган, който е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27
ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 32, ал. 1, т. 1 от
ЗДФИ в размер за глобата от 200 лева, т.е. в размер съобразно установения
специален минимум. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по
случая, съдът намира, че предвидената административна санкция
законосъобразно е определена въз основа анализ на целия комплекс от
10
обстоятелства от значение за индивидуализацията в размер съобразно
предвидения законов минимум, при липсата на установени каквито и да е
отегчаващи отговорността факти, налагащи различно разрешение. Не е
налице порок в дейността при издаване на обжалваното наказателно
постановление и в този аспект, поради което санкционният акт е необходимо
да бъде потвърден.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019г., според която, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в
тежест жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото
разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в
рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11 – 01 – 94 от
29.07.2021 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция,
град София.
ОСЪЖДА Й. Х. П. с адрес: град Х., ул. „****“ № ** вх. *, ет. *, ап. **,
ЕГН: ********** да заплати на Дирекция Агенция за държавна финансова
инспекция, град София сумата в размер на 80.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
11