№ 122
гр. Асеновград, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20245310200577 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №23-0239-000743/08.07.2024г. издадено от *Началник РУ в
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Е. Д. Ш., ЕГН********** от с.
Тополово, обл. Пловдив, ул. „Запад“ №1, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2
вр. чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.37, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателя Е. Д. Ш. се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като неправилно,
незаконосъобразно и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник адв. Б. М.. В хода на
делото по същество, той пледира за отмяна на обжалваното НП, като изразява доводи
за недоказаност на вмененото нарушение като също претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че
според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се
потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, моли за намаляване на
присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
1
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
В началото на месец Юни 2024г. нарушителят Е. Д. Ш. притежавал двуколесен
трактор „ЕБРО“ с номер на шасито AN392312, който не бил регистриран по
съответния ред. Въпреки, че нямал регистрация на трактора, нарушителя Ш. си
позволявал да го ползва и да върши с него различна работа. Предвид това, на
17.06.2024г. през деня, нарушителя се намирал с трактора извън село Тополово, където
с помощта на прикачената сламопреса /“балерачка“/ балирал сено в една ливада
намираща се в близост до гл. път ІІ-58. Заедно с нарушителя бил и неговия познат св.
М. Р.ов К. също от с. Тополово. След като приключили работата си на това място,
нарушителя и св. К. решили да се преместят в друга ливада, която била не била далеч
от тях. За целта, нарушителя решил да излезе на гл. път ІІ-58 свързващ Асеновград със
село Тополово, като изминавайки известно разстояние по него към селото, да се
отклони към другата ливада, която се намирала в ляво от пътя. С цел реализиране на
намисленото, св. К. застанал на края на гл. път ІІ-58 и започнал да сигнализира от там
на нарушителя, а той от своя страна управлявайки трактора, се насочил към изхода от
който бил избрал да се включи надясно. В същия район, гл. път ІІ-58 се състоял от две
ленти за движение, с по една за всяка посока, като от двата си края той бил ограничен
с мантинели, които били прекъснати на определени участъци. Св. К. се огледал и като
не видял автомобили, дал знак на нарушителя Ш. да тръгва. В този момент трактора
се намирал в една пролука между мантинелите, като нарушителя видял, че от около
300 метра от лявата му страна, в посока от към Асеновград приближава лек автомобил.
Той преценил, че разстоянието е достатъчно за да извърши маневрата, като
посредством завой на дясно, потеглил и предприел включване в гл. път ІІ-58 в посока
село Тополово. Забелязания от нарушителя Ш., приближаващ се лек автомобил, се
оказал „ БМВ“ с ДК№ РВ 5108 АЕ, управляван от св. С. А. М. от гр. Асеновград.
Автомобила бил собственост на съпругата на св. М., която също се намирала в купето,
като те отивали при роднини в с.Тополово. Движейки се към с.Тополово, св. М. от своя
страна също възприел намиращия се пътя и подаващ знаци човек /в случая св. К./,
както и възприел включващия се в неговата лента и посока трактор с прикачен отзад
инвентар. Поради разликата в скоростите на лекия автомобил и тази на включилия се
пред него трактор, разстоянието между двете превозни средства се скъсило за кратко
време. Въпреки, че използвал спирачките и намалил скоростта, св. М. преценил, че
няма да може да спре по безопасен начин настигайки трактора, който вече се бил
включил и движил бавно пред него. С цел да избегне удара с трактора, св. М. отклонил
управлявания от него автомобил и го насочил наляво, като с това навлязъл в
насрещната лента. В този момент, в тази лента, в обратната посока, се движил лек
автомобил „Киа Спортидж“ с ДК№ РВ 9733 НС управляван от св. С. И. С.. Св. С.
2
пътувал от с.Тополово към гр. Асеновград като преминавайки през този участък от
пътя, възприел излизането на трактора на пътя, както възприел и маневрата на неговия
водач. След като трактора завил е поел в посока към с.Тополово, в същия този момент
зад него изскочил и лек автомобил, който навлязъл в лентата за движение на св. С..
Той самия нямал време възможност да спре, като в момента в който св. С. се разминал
с трактора, последвал удар между двете леки коли, като за лек автомобил „БМВ“ с
ДК№ РВ 5108 АЕ ударът бил в лява задна част, а за „Киа Спортидж“ с ДК№ РВ 9733
НС в областта на предна лява част и предно ляво колело. Участвалите в ПТП-то два
автомобила се установили на място, като нарушителят Ш. също преустановил
движението на трактора. По отношение не него обаче това се случило на известно
разстояние, както и под влияние на намесата на участниците в ПТП, а и след
активната намесата на съпругата на св. М.. След като хората се развикали, нарушителя
отбил в ляво от гл. път ІІ-58 и спрял трактора в близката нива. Междувременно по
подадения сигнал за ПТП, на мястото бил изпратен полицейски екип, в състава на
който бил св. Д. И. К.. Св.К. разговарял с всички участници в ПТП-то включително и
с нарушителя, като въз основа на извършения от него оглед на леките автомобили и на
трактора, преценил, че вината за настъпване на произшествието е на Е. Д. Ш.. Във
връзка с констатираното, на водача Ш. в негово присъствие бил съставен АУАН
GA№1285480, с който му бил вменен състав на административно нарушение по чл. 37,
ал.3 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го подписал,
като в същия било записано, че няма възражения. Във връзка с констатациите по
посетеното произшествие, на същата дата св.К. съставил и 2бр. протоколи за ПТП №
11861187 и № 11861188 като посредством носения служебен таблет направил и 6бр.
снимки на разположението на превозните средства / листи 22 до 24 от съд.дело/. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП №23-0239-
000743/08.07.2024г.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от
свидетелските показания на актосъставителя-Д. И. К., на свидетелите М. Р.ов К., С. А.
М. и С. И. С., както и приложените по делото писмени и веществени доказателства,
които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите
реквизити, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от повереника
за неоснователна.
От фактическите изводи, изложени по-горе, се установява, че Е. Ш. е допуснал
няколко нарушения по ЗДвП. Първото от е това, че е управлявал МПС, което не е било
регистрирано по надлежния ред. За това на Е. Ш. има съставен друг АУАН, което се
установява от приложената по преписката служебна справка за нарушителя. Предвид
вида на управляваното от нарушителя Ш. МПС, то безспорно същото следва да се
3
квалифицира като „земеделска техника“ съгласно §1, т.2 от ДР от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ и представлява
„колесен трактор“ и „самоходна машина“ съгласно §1, т.4 и 12 от ДР от ЗРКЗГТ, както
и т.16 от §1 от ДР от ЗДвП. Съгласно чл.140, ал.7 от ЗДвП, такава техника са допуска
за движене по пътищата за обществено ползване само по изключение, като тя следва
да отговаря на издадената наредба. От съдържанието на Наредба № 15 от 07.04.2008г.
за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно
ЗРКЗГТ, се установява, че управляваното от нарушителя Ш. МПС не отговаря и на
тази Наредба, тъй като освен, че е нямал на покрива на кабината поставена жълта
мигаща или проблясваща светлина и други светлоотразители /съгласно чл.5 от
Наредбата/, той не е имал свидетелство за регистрация на трактора, договор за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и преминат годишен технически
преглед /съгласно чл.14 от Наредбата/. От горното следва извода, че освен отсъствието
на изключителен случай, налагащ движението на трактора на гл. път ІІ-58, то предвид
констатираните нарушения на Наредбата, по отношение на Е. Ш. е и нарушение по
чл.140, ал.7 от ЗДвП.
В действителност предмет на настоящето НП е вмененото нарушение по чл.37,
ал.3 от ЗДвП, който текст гласи, че „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на
път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция
и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път“. Безспорно налице е възникнало ПТП, в което
материални щети са биле причинени единствено на леките автомобили управлявани от
С. А. М. и С. И. С.. По отношение на причината за ПТП , от страна на Е. Ш. и неговата
защита се оспорва, че действията на водача на трактора са в причинно следствена
връзка с резултата от произшествието, като се иска неговото оневиняване. Съдът
намира направеното възражение за неоснователно и съответно искането за отмяна на
НП следва да се остави без уважение. Анализа на събраните по делото доказателства
безспорно установява, че наред с другите нарушения, Е. Ш. е нарушил и
разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Вследствие на това нарушение Е. Ш. е станал и
първопричината за настъпилите общественоопасните последици - причинените
материални щети по автомобилите на С. А. М. и С. И. С.. Именно навлизането на
управлявания от Е. Ш. колесен трактор на пътното платно, е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилите впоследствие общественоопасни последици. В
случая, съответният съставомерен резултат не би настъпил, ако Е. Ш. не бе нарушил
изначално правилата за движение по пътищата. Следва да се отбележи, че всяко
поведение, което е предпоставка за причиняването на този престъпен резултат и без
което той не би настъпил, може да е нарушение. В този смисъл, не се споделят
наведените доводи от повереника, във връзка с извършения от него анализ и оценка
4
единствено на поведението на св. С. А. М.. При категорично установена първопричина
за настъпване на ПТП, вследствие на неправилно предприета от страна на водача Е. Ш.
маневра /същият е излязъл на път от крайпътна територия, по смисъла на чл. 37, ал. 3
от ЗДвП, като не се е убедил, че по този начин няма да създаде опасност за
участниците в движението и не се е съобразил с тяхното положение на пътното
платно/. След като дори в жалбата си Е. Ш. твърди, че преди предприемане на
маневрата, той е видял на разстояние от около 300 метра, приближаващия по гл. път ІІ-
58 лек автомобил на св. С. А. М., той е следвало да отложи извършването на
маневрата, тъй като това не е било безопасно в този момент. Нарушавайки чл. 37, ал. 3
от ЗДвП, очевидно надявайки се да не настъпят възможните обществено опасни
последици, които е бил длъжен обаче да предвиди, водачът Е. Ш. е решил да извърши
целената маневра. Потегляйки с трактора и извършвайки включване на дясно по гл.
път ІІ-58, водачът Е. Ш. е поставил началото на един причинно-следствен процес, при
който, поради краткото време, е нямало как останалите двамата водачи да предвидят
своите действия, нито това, че ПТП между тях ще се случи именно по този начин.
Тръгвайки от крайпътна територия и включвайки се в гл. път ІІ-58, посредством
управлявания трактор, Е. Ш. е създал опасност за движещия се по пътя автомобил
управляван от св. С. А. М.. Именно това е предизвикало последвалите действия на св.
С. А. М.. Със своите действия Е. Ш. е нарушил текста на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. За
отговорността на Е. Ш., в случая е без особено значение, дали св. С. А. М. се е движил
с разрешената скорост. По делото е безспорно установено, че не скоростта или
твърдяното от защита намерение на св. С. А. М. да изпревари трактора са станали
причина за ПТП-то. Причината се явява, внезапно изскочилото на пътя, бавнодвижещо
се МПС управлявано от Е. Ш. и намерението на св. С. А. М. да избегне удара с него,
което е довело и до навлизането му в насрещната лента. Междувпрочем от
приложените по делото снимки от ПТП, се установява, че деформациите по двата
леки автомобила не са кой знае колко значителни, което води до извода, че в момента
на удара между тях, техните скорости на движение не са били големи.
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по
отношение на правните основания, въз основа на които е наложено
административното наказание за установеното нарушение по чл.37, ал.3 от ЗДвП,
съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно
задължителните му реквизити.
По отношение на описаното в НП нарушение по чл.37, ал.3 от ЗДвП, съдът
намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства
по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На
първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена
сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. В
конкретния случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив
5
- подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията на актосъставителя и
тримата свидетели и от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
По отношение на определянето и налагането на административното наказание
„Глоба” в размер на 200лв., за нарушението по чл.37, ал.3 от ЗДвП очевидно е, че
АНО се съобразил изцяло с разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. Същия
текст предвижда да се наложи глоба на водач, който не спазва правилата за
предимство. Обстоятелствата относно вмененото нарушение са безспорно установени
поради което за съдът не е налице възможност да измени наложеното наказание. В
тази си част жалбата на нарушителя за отмяна на НП или намаляване на наложената
санкция се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Искането за приложението на чл.28 от ЗДвП също се явява неоснователно и
следва да се остави без уважение. Освен, че нарушението предмет на обжалваното НП
не разкрива белези на такова което следва да приеме за маловажно, то предвид
останалите констатирани от съда и извършени от страна на водача нарушения, не
могат да обосноват тази квалификация и да доведат до отмяна на наложеното
наказание.
При служебната проверка на атакуваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, водещи до неговата отмяна.
При този изход на делото искането на повереника за присъждане на разноски се
явява неоснователни и съдът го остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0239-000743/08.07.2024г. издадено от *Началник РУ в
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Е. Д. Ш., ЕГН********** от с.
Тополово, обл. Пловдив, ул. „Запад“ №1, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2
вр. чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.37, ал.3 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6