РЕШЕНИЕ
№260230/18.2.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На осми февруари Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4970 по описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Н.Д.
- ЕГН **********, против Електронен фиш Серия К, № 2875651, на
ОД-МВР-Варна, с който му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 700лв. , на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от
ЗДП.
В жалбата се
навеждат доводи, че издадения ел.фиш е неправилен, незаконосъобразен и
съставен при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не съдържал
данни за издателя си, липсвала дата на издаването му, не бил посочен начина на
обжалването му, че с оглед датата на описаното нарушение и датата на връчване
на фиша са изтекли давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и др. Твърди се, че не били събрани доказателства за въведеното
ограничение на скоростта , начина по който е направено и доказателства, че
монтираната стационарна техническа система е била предварително обозначена в
съответствие с изискванията на чл.165 ал.2 т.7 от ЗДП. Поради тези други съображения се иска отмяна
на ел.фиш.
В съдебно заседание въз. Д. , редовно призован , не се явява, не се представлява. Постъпило е
писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в които е
изразено становище, че депозираната жалба се поддържа на посочените в нея
основания, които изцяло се преповтарят. В заключение се иска отмяна на ел. фиш
като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител.Постъпили са писмени бележки, с които депозираната жалба се
оспорва , твърди се, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и се
иска ел. фиш да бъде потвърден.Прави се
искане за присъждане на юрисконсутско възнаграждение
,
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2019г.
в 20,55ч. въз. Д. управлявал л.а. „ Мазда “ 343 Ф с рег. № Тх 60 73
АК ВК като се движел по път Е 70, от
„Летище –Варна“ в посока гр.Варна. В този пътен участък имало поставен пътен
знак В 26, с който било въведено ограничение на скоростта от 80 км/ . В близост
до бензиностанция „Петрол“ се извършвала проверка за скоростта на движение на
автомобилите с автоматизирано техническо средство - ARH CAM S1 с № 11743c9. С него била установена скоростта на движение
на въззивника, която била 147 км/ч.Била изготвена снимка № 11743С9/0098275.
Поради установеното нарушение, след приспадане на съответния процент на грешка
при измерване на скоростта, против въззивникът бил
издаден и ел. фиш Серия К, № 2875651.
С оглед направените възражения в
жалбата, съдът изиска справка от АПИ, от която е видно, че на този пътен
участък , при км. 424+040, е бил поставен пътен знак В 26. От сектор „ПП“ при
ОД-МВР-Варна бяха изискани Заповед №
8121з-205/27.02.2018г. на Министъра на МВР и Заповед № 365 з-861/065.03.2018г.
на Директора на ОД-МВР-Варна, които кредитира изцяло.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
При издаване на
ел.фиш са били спазени разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗАНН, като в него са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е
регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.Нормата на чл.189 ал.4
от ЗДП е специална и регламентира изчерпателно отделните реквизити от съдържанието на електронния фиш, които в случая са налице.Използван е утвърден от министъра на вътрешните работи
образец на документа, каквото е и предвиждането на чл.189 ал.4 ЗДвП.Поради това
и възраженията , свързани с липсата на данни за неговия издател и датата на
съставянето му, са неоснователни. Като такива съдът преценява и възраженията ,
свързани със срока по чл.34 от ЗАНН. Датата на връчване на ел.фиш има отношение
единствено към възможността той да бъде обжалван в съответния срок, но не влияе по какъвто и да е начин на
сроковете , визирани в чл.34 от ЗАНН.
Неоснователни са и възраженията, касаещи съдържанието на ел.фиш и
по-конкретно липсата на описание на начина на неговото обжалване.Това
обстоятелство не е включено сред реквизитите на фиша, а в конкретния случай е
видно, че въз.Д. е депозирал жалба срещу него в законоустановения срок и пред
съответния съд.Поради това и възраженията, че е било нарушено правото му на
защита са неоснователни, доколкото то е било реализирано в цялост с депозирането
на жалба пред въззивната инстанция.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение на чл.21 ал.2
от ЗДП. Тази норма сочи, че когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДП, то това се
сигнализира с пътен знак.В случая от доказателствата по преписката се
установява, че на посочения в ел.фиш пътен участък е имало въведено ограничение
на скоростта от 80 км/ч със съответния пътен знак. В този смисъл за водачите на моторни превозни
средства е било налице задължение да не се превишава тази скорост, което
не е било изпълнено, тъй като видно от приобщената по делото снимка е,
че измерената с техническо средство скорост е била 147 км/ч . При произнасянето
си съдът съобрази, че в писмото на АПИ е посочено, че конкретния път не е бил Е
70, а А 2. Доколкото обаче крайните участъци на тези два пътя напълно съвпадат
и са Шумен-Девня –Варна, съдът намира, че при издаване на ел.фиш не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.На следващо място конкретният
пътен участък , на който е бил поставен пътния знак и е било констатирано
нарушението, е конкретизиран в достатъчна степен с посока на движение от
Летище-Варна в посока гр.Варна и в близост до бензиностанция „Петрол“. Поради
това съдът намира, че нарушението на
чл.21 ал.2 от ЗДП безспорно е допуснато.
Това нарушение е било установено с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1 с № 11 743с9, което е одобрен тип за измерване и е
преминало съответните проверки. То е било и документирано , като е била
изготвена съответната снимка , която е приложена по преписката.
Автоматизираното техническо средство
ARH CAM S 1 с № 11 743с9 представлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации.Тя измерва скоростта и разстоянието на преминаващите
превозни средства, като се поставя на
статив / тринога/ или в патрулен
автомобил. Поради това и възраженията, свързани с липса на надлежно обозначение
на пътя, че на пътя се осъществява видеоконтрол чрез стационарна техническа
система, е неотносимо в настоящия казус.
Нормата на чл.189 ал.4 от ЗДП, сочи,
че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съобразно т.65
от ДР на ЗДвП "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл.165 ал.3 от ЗДП е
издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за
използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е направено
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 предвижда, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване
на автоматизирана информационна система. От анализа на посочените правни норми
и съобразно константната практика на Административен съд-Варна, може да се
направи извод, че нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със
съответен пътен знак и оповестени по законово определения за което начин, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
В Наредбата изчерпателно са
посочени и изискванията относно въвеждането в експлоатация, реда за използване
на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл.9 ал.2 от Наредбата/. С оглед на това и
съобразно константната практика на Административен съд-Варна, следва да се
приеме, че електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДП
може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
В настоящият казус от
доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по административната преписка Протокол № 70-С-ИСИ/ 29.10.2018г.
от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S 1 и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027г. Приложен е и протокол за
използване на АТСС, от който е видно, че същата се е намирала на път Е-70, до бензиностанция „Петрол“ , в
посока А -2 към гр.Варна, че режимът на
измерване е бил стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили,
че контролът се е извършил за времето от 20,00ч. до 00.00ч. и др.В протокола
са попълнени всички необходими и
относими към нарушението реквизити. От неговото съдържание е видно, че той,
заедно със заснетите изображения, е бил предаден на Христо Огнянов- инспектор в
сектор „ПП“- при ОД на МВР-Варна. Същият е вписан в служебно изисканата и
приложена по делото Заповед № 365з-861 / 06.03.2018г. на Директора на
ОД-МВР-Варна и е определен като оператор на стационарно преносими уреди за
контрол на скоростта. С оглед на изложеното
до тук и като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 14.07.2019г. в 20.55ч. е
правилно експлоатирана, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на електронен
фиш , се е развило при спазване на установените процесуални правила.
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено, че посочената в ел.фиш
скорост е именно на л.а. с рег № Тх
60 73 АК, управляван от въз. Д..Превозното средство и регистрационният му номер
са достатъчно видими на приложената по преписката снимка, а от приложената
справка от Централната база данни е видно, че именно въз.Д. е собственик на
автомобила.
Поради това и съдът намира, че нарушението е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Правилно е била приложена
санкционната норма.Именно в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП е предвидено наказание за
управление на МПС със скорост извън
населено място, превишаваща разрешената с над 50 км/ч, каквото в случая е
налице.Съдът установи, че в случая в ел.фиш не е посочено дали от измерената с
АТСС скорост на движение е бил приспаднат допустимия толеранс. от +/- 3 %.В
приложената по преписката снимка е отразена установена скорост на движение от 147
км/ч. От съдържанието на протокола за
проверка на системата и от инструкцията й за употреба се установява, че е налице максимално допустима грешка от +/-
3 км/ч при измервания на скорост до 100км/ч.При извършване на съответното
изчисление се установява, че при установена скорост от движение от 147 км/ч. и
толеранс от 3 км/ч., то правилно в ел.фиш е била посочена скорост за движение
от 142 км/ч.Тя безспорно надвишава
разрешената с 62 км/ч , поради което и
правилно е бил определен размерът на
глобата от 700лв., доколкото в чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП изрично е посочено, че
при превишаване на разрешената скорост с над 50 км/ч., глобата е 600лв., като
за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, тя се увеличава с 50лв.
Поради изложеното до тук, съдът
намира че така издаденият електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и съобразно направените
искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва на ОД на МВР-Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание
и не е с фактическа или правна
сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 2875651, на
ОД-МВР-Варна, с който на А.Н.Д., е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 700лв. , на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП.
ОСЪЖДА А.Н.Д. – ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-Варна , сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне
на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: