М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА № 92/05.06.2018 год. по НОХД № 680/2016 год. по описа на СлРС, изготвени на 04.07.2018 год.
РП-Сливен е внесла против подсъдимия
П.С.Д. обвинителен акт по чл. 330 ал. 1
вр. чл. 20 ал. 2 от НК и против
подсъдимия Х.Г.С. обвинителен акт по чл. 330 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 от НК.
В с.з. прокурора поддържа обвинението
срещу подсъдимите Д. и С. така както е
предявено, предлага да им бъдат наложени наказания лишаване от свобода
за срок от 1 година и 6 месеца за всеки
един от тях, които да се изтърпят при
първоначален общ режим.
Разпитани в с.з. подсъдимите Д. и С. не се признават за виновни и дават кратки
обяснения.
Защитниците на подсъдимите Д. и С. молят
съда да ги признае за невинни по повдигнатото
от РП-Сливен обвинение.
По
делото е предявен граждански иск от пострадалото
дружество „Алемо” ЕООД, представлявано от Е.Н. против подсъдимите
П.С.Д. с ЕГН ********** и Х.С.Г. с ЕГН ********** с който се претендира сумата
в размер на 38 656 лв. представляваща причинени в резултат от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2016 год. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Съдът счете, че гражданският иск е своевременно предявен и се намира във
връзка с предмета на делото и разглеждането му не би затруднило наказателното
производство, поради което го прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес и конституира пострадалото дружество в качеството му на граждански ищец.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият .Х.Г.С., съгласно
Решение № 6/06.07.2009 г. по ЧНД № 245/09 г. на ОС-Сливен, през 2006 г. е признал влязла в
сила задочна присъда от 31.08.2006 г. на 52-ри състав на първоинстанционния съд
на Брюксел - Кралство Белгия и в изпълнение на тази присъда е изтърпявал
наказанието "Лишаване от свобода" в Затвора -гр.Бургас и е прекарал в
затвора времето до 21.11.2013 г., когато е бил условно предсрочно освободен.
Подсъдимият С. бил заедно със св.С.
в общежитие „Спартак" към Затвора-Бургас. Твърди се в обвинителния акт, но
от доказателствата на се доказа, че в разговорите си със св.С., подс. С. му
споделил, че е влязъл в затвора заради пострадалия Е.Н.. Подсъдимият С.
споделил на св.С., че постр.Н. е свидетелствал срещу него в Кралство Белгия и по негова вина той е
получил тежка присъда. Подсъдимият С. е поискал от св.С. да намери момче, което
да пребие постр.Н. или да му запали колата или солариума в гр.Сливен. Св.С. бил
отказал да окаже това съдействие. След като излезли от затвора С. отново се
свързал със св.С. и започнал да го убеждава да му потърси и намери човек, който
да запали колата или студиото на постр.Н.. Св.С. категорично бил отказал и
повече не е бил търсен от подсъдимия С..
В средата на м. ІІ.2016 г. подс. С.
се свързал със свидетел идент. № 1. Срещата се състояла в кв."Сини камъни”
- Сливен около бензиностанция „Геомекс". С. бил попитал свидетел № 1, дали
познава „Емо боксьора" и му споделил, че постр. Е.П. и съпругата му, която
през 2006 г.
е била проститутка на подс. С., са свидетелствали срещу него по дело в Белгия и
заради тях той е бил в Затвора-Бургас 6 години. След като свидетел № 1 заявил,
че не познава това лице, С. му е обяснил, че пострадалия Е.П. има л.а.
м."Таурег" и че знаел, че
свидетел № 1 може да строши тази кола или да я запали. В този разговор подс.С.
предложил на свидетел № 1 да надупчи гумите, да строши прозорците или да запали
автомобила. Срещу това С. обещал на свидетел № 1 една сума от около 200 лв. и
почерпка, ако потроши или запали автомобила. Впоследствие С. сам се отказал,
като заявил на свидетеля, че „много приказва", но в хода на съдебното
следствие не се доказаха подобни обстоятелства.
В периода 2009-2011 г. подсъдимите С. и Д. ***.
Докато са били в затвора подс.С. споделил на подс. Д., че е влязъл в затвора заради „Е.
боксьора", който го бил „натопил" и затова го осъдили в Белгия. При
тези разговори С. предложил на подс. .Д. когато излезе от затвора да подпали автомобила
на Е.П.. През м февруари 2016
г. (някъде около средата на месеца) подс. Д. се свързал
с подс. С., разговаряли и когато си тръгнали от мястото на срещата им
(сладкарница „Шаклиян" в кв."Българка") подс. С. споделил на подс.
Д., че ще потърси хора от София, за да запалят автомобила на постр.П..
Тогава подс. С. бил предложил на подс. Д.
той да свърши тази работа, като запали автомобила. Подсъдимият Д. попитал колко
ще му заплати за това С. и последният му отговорил, че ще получи 500 лв. Срещу
тази сума подс. Д. се бил съгласил да извърши палежа и поискал С. да му покаже
къде се намира лекия автомобил на пострадалия. С автомобила на подс. С. отишли
в кв."Сини камъни" където той показал на подс. Д. мястото където
постр.П. паркира личния си л.а. м."Фолксваген Туарег". Подсъдимият С.
обяснил на подс. Д., че автомобила е със сливенска регистрация, черен на цвят,
след което го откарал до дома му. Подсъдимият Д. се бил съгласил да извърши
палежа и веднага получил от подс. С. сумата от 200 лв., като остатъка му е бил
обещан след извършване на деянието. По делото не бяха събрани доказателства за
това твърдение на прокуратурата.
Съгласно поетия ангажимент, подс. Д.
на 21/22.02.2016 г. посетил дома на св.Ж.Н.Ж. . Там останал до около полунощ,
като заедно с тях са били св.Н.А. и св.Р.П.. Около полунощ подс. Д., заедно със
св.Ж. и св.П. излезли от апартамента, за да откарат св.П. до дома й. Подсъдимият
Д. поискал св.Ж. да го остави до дома му и след като остави св.П., да се върне
да го вземе. След като св.Ж. отново качил в автомобила подс. Д., той му
обяснил, че е необходимо да се купи гориво, т.к. негов приятел е свършил
горивото на автомобила си в кв."Сини камъни" и има нужда да му се
достави бензин. Подсъдимият Д. накарал св.Ж. да отидат до бензиностанция
„Ромпетрол" на бул."П.Хитов" -Сливен. За да не бъде заснет от
камерите на бензиностанцията, подс. Д. поискал св.Ж. да спре в пресечка преди
бензиностанцията и да отиде пеш да купи бензин за 5,00 лв., като му дал
пластмасова бутилка. Св.Ж. взел бутилката и около 01:30 ч. отишъл до
бензиностанция „Ромпетрол" пеша. В него момент на работа бил св.Р.. Св. Ж.
поискал да му бъде напълнено гориво за 5 лв., като носел в себе си пластмасова
бутилка - 2 л.
от Кока Кола. След като св.Р. напълнил бутилката, се оказало, че тя не може да
събере количество за 5 лв. и поискал от последния да му даде друга бутилка,
която да допълни за сумата до 5 лв. След като взел двете бутилки с бензин св.Ж.
се върнал в автомобила, който управлявал и потеглили заедно с подс.Д., който поискал той да го закара до 12-то основно
училище в кв."Сини камъни"-Сливен и да спре от северната страна на
училището и да изчака. След като спрели подс.Д. взел двулитровата бутилка от
кока-кола, пълна с бензин, слязъл от автомобила и отишъл до мястото, където
постр. Е.Н. е паркирал личния си л.а. м."Фолксваген Туарег" рег. № СН
7670 КА, собственост на ТД „Алемо" ЕООД, с управител постр.Н.. Автомобилът
е бил паркиран на пътното платно срещу бл. № 11 в кв."Сини камъни" на
обособен паркинг, до тротоара на жилищна кооперация № 57. След като отишъл до
него подс. Д. полял с бензина отворите на предния капак на колата и със
запалката си запалил разлятия бензин. След като изчакал автомобила да пламне,
побягнал обратно, върнал се при св.Ж., качил се в автомобила и му казал да
потегля, като споделил, че е „запалил
една кола". В резултат на това запалване автомобила м."Фолксваген
Туарег" рег. № СН 7670 КА, собственост на ТД „Алемо" ЕООД, с
управител постр.П., е изгорял напълно. Безспорни и категорични доказателства за
това твърдение на държавното обвинение отново не бяха събрани в хода на
съдебното следствие.
Разпитан в с.з. подс. Д. заявява, че
му е оказан натиск в полицията и затова е излъгал, че подс. С. го е накарал да запали
колата на пострадалия. Казва още, че не е палил ничия кола и никога не му е
поръчвано от С. да унищожи чрез палеж някоя кола.
Разпитан в с.з. подс. С. заявява, че
никога не е поръчвал на подс. Д. да запали автомобила на пострадалия, както и
на други лица да сторят това.
Видно от заключението на изготвената
пожаро-техническа експертиза се установява, че пожарът е възникнал в предната
част на лекия автомобил и се е разпространил към двигателния отсек и купето,
като автомобилът е изгорял за около 20-25 минути. Тази експертиза сочи също
така, че в представените материали иззети при огледа на местопроизшествие са
намерени запалителни вещества. Изводът на експерта е, че пожарът е причинен
най-вероятно умишлено, посредством внасянето на открит огнеизточник, като за
засилване на огневия импулс е използвана запалима течност и горенето е
започнало в предната част на лекия автомобил.
Видно от заключението на назначената
съдебно-оценителна експертиза, е видно, че стойността на л.а.
м."Фолксваген Туарег" рег. № СН 7670 КА, собственост на ТД
„Алемо" ЕООД, с управител постр.П., възлиза на 38 656 лв.
Подсъдимият П.С.Д. е бълг.гр., с
основно образование, неженен, осъждан.
Подсъдимият Х.Г.С. е бълг.гр., със
средно образование, неженен, осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.
Съдът кредитира показанията на пострадалия
Н., но счита, че те не доказват, че подс. С. е поръчал палежа на автомобила,
още по малко, че подс. Д. е извършител на това престъпление. Твърденията на Н.
са, че е чувал от други хора, че С. му се е канил, но това не са безспорни
доказателства, а твърдения за евентуален мотив, а мотивът не винаги предполага
извършването на престъпление. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. Ж.,
С. С., Р. П., Г. Р. и А. М., защото дадените пред съда показания съвпадат с
показанията им в досъдебното производство и се подкрепят от доказателствената
съвкупност. Съдът кредитира показанията на св. Н. А., но показанията й, дадени
в досъдебното производство, в частта, че св. Ж. и е споделил, че подс. Д. му е
казал, че е запалил една кола, не кредитира, защото тези показания не се
подкрепят от показанията на св. Ж. и от показанията й, дадени в хода на
съдебното следствие. Съдът не кредитира показанията на св. Н. Д., защото
всичко, което казва той го е чул, но не казва, от кого. Показанията на този
свидетел са компрометирани, тъй като е многократно осъждан за престъпления от
общ характер, а и не крие, че е бил под въздействието на наркотични вещества,
когато е възприемал фактите, за които свидетелства. Съдът не кредитира
показанията на свидетел с тайна самоличност № 1. Този свидетел е разпитван пред
съда три пъти и показанията му са изключително противоречиви. Те противоречат и
на тези, дадени на досъдебното производство. Тези показания са в противоречие с
целия събран по делото доказателствен материал. Съдът не следва да се произнася
относно показанията на св. К. С., защото по искане на страните този свидетел
беше заличен. Този свидетел е разпитан на досъдебното производство, неговите
показания не могат да бъдат проверени от съда, поради настъпила смърт, а по
делото се установи, че много от показанията на свидетелите, дадени на
досъдебното производство се разминават с показанията, дадени в хода на
съдебното следствие и по тази причина съдът го заличи като свидетел по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Гочкова и И. Стойчев, защото няма
основание да счита, че тези показания са недостоверни. Съдът кредитира
заключенията по изготвените съдебно оценителна и пожаро-техническа експертизи,
защото няма основания да счита, че не са изготвени по знания и съвест, а те не
са оспорени и от страните. Съдът кредитира обясненията на подс. С. и подс. Д.,
защото не съществуват преки доказателства, които да оборят тези твърдения,
заявени пред съда. Дори съвкупността от косвени доказателства не е в подкрепа
на обвинителната теза. Даже и да се приеме, че тези твърдения са изградена от тях
защитна теза, то не съществуват убедителни доказателства, от които да се
направи обоснования и категоричен извод, който по безспорен и категоричен начин
да докаже, че подсъдимите са извършили престъплението, за което им е повдигнато
обвинение .
Въз основа на приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита, че подс. Д. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 330 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, тъй като по делото не бяха събрани
безспорни и категорични доказателства, чрез които подсъдимият да бъде обвинен в
извършване на цитираното по-горе престъпление, а именно на 22.02.2016 г., в гр.
Сливен, кв. „Сини камъни" на обособен паркинг пред жилищна кооперация №
57, като извършител подбуден от съучастника си Х.Г.С., запалил имущество със
значителна стойност - лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Туарег" с рег.№ СН 7670 КА, на стойност - 38 656 лв., собственост на
„Алмо" ЕООД - гр. Сливен, с управител Е.П.Н..
Съдът счита, че подс. С. също не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 330 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 от НК, тъй като по делото не бяха събрани
безспорни и категорични доказателства, чрез които подсъдимият да бъде обвинен в
извършване на цитираното по-горе престъпление, а именно през м.февруари 2016 г., в гр. Сливен,в
съучастие като подбудител, умишлено подбудил извършителя П.С.Д., да запали на
22.02.2016 г. в гр. Сливен, кв. „Сини камъни" на обособен паркинг пред
жилищна кооперация № 57, имущество със значителна стойност - лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Туарег" с рег.№ СН 7670 КА, на стойност -
38 656 лв., собственост на „Алмо" ЕООД - гр. Сливен, с управител Е.П.Н..
Обвинението е за
престъпление по чл.330, ал.1 от НК. Съгласно цитираната разпоредба запалването
е налице щом като е започнало да гори имуществото, предмет на
посегателство, като едновременно с това е необходимо да се установи, че вещите
или стоките, които могат да бъдат предмет на палежа, а именно: сграда, инвентар,
стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго
имущество, са със значителна стойност без да е необходимо причинената от палежа
щета да е със значителна стойност. Предвид изложеното и при преценка на
въпросите по чл.301 от НПК съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се
установи по категоричен начин наличието на извършено престъпление от страна на
подсъдимите.
Разпоредбата
на чл.303 ал.2 от НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен едва
когато събраните гласни и писмени доказателства, предварително пресеяни и
претеглени през вътрешното му убеждение доказват престъплението по несъмнен
начин. Съдът намира, че обвинението не е доказано по такъв начин, а
доказателствената основа на която представителите на държавното обвинение са
базирали обвинителната си теза след приключване на досъдебното производство и
отстоявали същата в хода на съдебното следствие е несигурна, нестабилна и
противоречи на ценения от съда доказателствен материал. В тази насока на разсъждения следва да се
отбележи следното. По делото е установено, че процесният автомобил е бил
запален на посочената в обвинителния акт дата. Твърди се, че подсъдимият Д. е
присъствал на процесната дата в близост до запаления автомобил. Съдът намира
обаче, че няма несъмнени доказателства на първо място, подсъдимият Д. да е
участвал в запалването на автомобила, а също и с какви точно действия е прието
от държавното обвинение това участие. Не се събраха несъмнени доказателства Д.
да е излял запалителна течност, нито пък да е възпламенил същата впоследствие.
От показанията на св. Стойчев става ясно, че Д. му е занесъл бензин, защото
горивото на управлявания от Стойчев автомобил било свършило. Това твърдение
съществува от самото начало на разследването. И не е доказано подс. Д. защо е
носел бензин, за да запали колата на Н. или да го занеса на св. Стойчев, който
е имал нужда от горивото. По делото беше изслушана назначената в хода на ДП
пожаротехническа експертиза която по всички пунктове в т.ч. къде е възникнал
пожара и каква е била посоката му на разпространение, каква е била
продължителността на пожара, кои обстоятелства са способствали за възникването
и разпространението на пожара. Следва да се отбележи че не е установен нито
един очевидец и нито едно пряко доказателство от органите на държавното
обвинение, които да правят Д. съпричастен с това престъпление. В досъдебната
фаза и в хода на съдебното следствие е разпитан свидетел с тайна самоличност №
1, чиито показания са абсолютно различни и не става ясно какво точно “знае”, е
„видял” или „разбрал”. Свидетеля Д. пък твърди, че употребява наркотични вещества
и видно от материалите по делото е осъждан многократно. В този смисъл са
показанията и на св. Н. А., в частта в която казва, че св. Ж. и е споделил, че
подс. Д. му казал-запалих една кола. Тези показания не се подържат от А. в
съдебната фаза, а са и в противоречие с показанията на св. Ж. и с останалите
доказателства. Авторството
на деянието, съдът намира за недоказано съпоставяйки показанията на свидетелите,
на които съдът не кредитира показанията, с останалия събран по делото
доказателствен материал. Проведената между подсъдимите очна ставка в
досъдебното производство, също бива оборена от обясненията на Д., дадени пред
съда. Безспорно подс. С. е осъждан, но престъпната му деятелност по настоящото
дело се твърди от трима свидетели, показанията на които са противоречиви и няма
как да бъде доказано дали тези показания не са тяхна интерпретация, като се има
предвид, че подс. Д. твърди, че му е бил оказан натиск, за да излъже, че С. му
е поръчал да запали колата на Н., а това разклаща обвинителната теза за
подбуждане към престъпление по чл. 330, ал.1 от НК. Особено като се имат
предвид обясненията на подс. Д. в с.з.
При тази неустановеност съдът счита,
че обективните признаци от състава на престъплението, по което е повдигнато
обвинение на Д. и С. не са налице. Не се доказа подс. Д. да е предизвикал
запалването на процесния автомобил, който е със значителна стойност и предмета
на посегателство да е започнал да гори, като е бил унищожен напълно, подбуден
от подс. С.. Не се доказа и подс. С. умишлено да е склонил подс. Д. да извърши
запалването на имуществото на пострадалия Н.. Налице е унищожаване на
автомобила на Н. чрез запалване, което обаче е извършено от неопределено лице,
тъй като липсват безспорни доказателства, че Д. като извършител, подбуден от С.
са осъществили съставите на престъпленията, за които са им повдигнати
обвинения.
От субективна страна не се доказа умисъл
от страна на Д. и С.. Имайки предвид факта, че те са осъждани, логично е да
съзнават всички елементи от състава на престъпленията, в които са обвинени,
включително и това, че когато се извършва противоправно и общественоопасно
деяние, от него ще настъпят целените от дееца престъпни последици. Липсват
обаче категорични доказателства подсъдимите да са осъществили това престъпление,
като са съзнавал, че лишават собственика от възможността да ползва веща.
Въз основа на изложените
съображения, съдът призна подсъдимите Д. и С. за невинни и ги оправда по повдигнатото им обвинения
за извършено престъпление по чл. 330 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК за подс. Д. и по чл. 330 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 3 от НК за подс. С..
Съгласно правилата на процеса съдът
отхвърли предявения от „Алмо” ЕООД представлявано
от Е.П.Н. против подсъдимите П.С.Д. И Х.С.Г. граждански иск за сумата в размер на 38 656
лв. представляваща причинени в резултат от престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 22.02.2016 год. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 1000 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователен и недоказан.
Ръководен от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: