Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 79 Дата 07.03.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд , търговско отделение,
трети състав
Председател:Красимир
Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар:
Златка Стойчева
открито съдебно заседание на 07.02.2018 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
търг. въззивно дело номер 452 по описа за 2017 година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на „ Б.П.Б.
„ АД ЕИК ********* против Решение № 296
от 02.06.2017 г., постановено от ПОС
по търговско дело № 229/2015 г. по описа на съда.
По
силата на обжалваното решение
е отхвърлил предявените от „Б. П.Б.“АД
ЕИК ********* против П. Д.Ц.
ЕГН **********, Ц. С. Ц. ЕГН **********
и Д. П.Ц. ЕГН ********** обективно
пасивно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.417,т.2 ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответниците, че имат солидарно
задължение към „Б.П.Б. „АД, възникнало
по договора за банков кредит от **.**.****
г. и сключените към него два анекса:Анекс № * от
**.**.**** г. и Анекс ***-******
от **.**.****г., а
именно:
а/
сума в размер на 34 503.35 евро,
представляваща главница по договора за
банков кредит, ведно със законната лихва ,считано от подаване на заявлението по
чл. 417 т.2 ГПК на 28.03.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата ;
б/ сума в размер на 1 678.39 евро,
представляваща възнаградителна /
договорна /лихва, дължима за времето , считано от 04.06.2013 г. до
11.02.2014 г.;
в/
сума в размер на 685.02 евро, представляваща наказателна
лихва за забава, дължима за периода, считано от 07.08.2013 г. до 27.03.2014 г.;
г/ сума в размер на 46. 80 евро месечна такса за
периода от 04.09.2013 г. до 11.02.2014 г., както и сумата 240 лв,
представляваща направени от банката
разходи за нотариална такси;
Решението се обжалва в отхвърлителната му част с
подробни съображения за неговата
неправилност. Претендира се отмяната му и постановяване на въззивно решение по същество, с което да се уважи иска по чл.422,ал.1 ГПК като се признае за установено по отношение
на ответниците, че дължат солидарно
горепосочените суми, дължими по силата на договора за банков кредит.
Ответниците по въззивната жалба П.Д.Ц.,Ц. С.Ц. и
Д. П.Ц. поддържат становището ,че въззивната жалба е
неоснователна.
Пловдивският
апелативен съд след преценка на доказателствата по делото и като
съобрази становищата на страните ,приема
за установено следното:
Предявеният иск е установителен с правно основание
чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.417,т.2 ГПК.
Правният интерес от предявяването на
иска е налице- банката се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в рамките на образуваното заповедно производство по
приложеното гр.дело№ 4820/2014 г. по описа на ПРС. След получаването на призовката за доброволно
изпълнение ответниците са оформили в
срока по чл.414,ал.2 ГПК писмените си
възражения.
Установителният иск по чл.422,ал.1 ГПК - за установяване на вземането,
възникнало по договор за банков кредит
е предявен в законния едномесечен срок по чл.415 ГПК.
Предявеният иск е допустим,а при преценката за
неговата основателност съдът прецени
следните релевантни за спора факти:
В исковата молба като правопораждащо основание
на претендираното вземане се
сочи настъпилата предсрочна
изискуемост.
Няма спор ,че
процесното вземане е възникнало по силата на договор за банков жилищен кредит от **.**.****
г., кредитор по който е „Б.П.Б.“АД- ***.
Кредитополучатели са П.Д. Ц. и Ц.С.Ц., а лицето Д. П.Ц. има
статут на солидарен длъжник.
По силата на договора за банков
кредит Банката е предоставила на
кредитополучателите целеви банков кредит
в размер на 39 000 евро, предназначен за
финансиране на покупката на конкретизиран недвижим имот и осъществяване на довършителни работи . Кредитът се
предоставя на кредитополучателите по открита на тяхно име разплащателна сметка, но след учредяване на
предвидените в договора обезпечения. Уговореното обезпечение е договорна
ипотека върху недвижимия имот, предмет
на покупката ,учредена в полза на банката. Договорът за банков кредит от **.**.****
г. е представен от ищеца в заверено от него фотокопие.
Установено е ,че договорът за банков кредит е изменен от страните двукратно с два анекса,а
именно:
а/ с Анекс № * от **.**.**** г., подписан както от двамата кредитополучатели П.Ц. и Ц.Ц. , така и от сина им
Д.Ц. в качеството му на солидарен
длъжник.
Съгласно чл.13 от анекса № * се увеличава размера на годишният лихвен
процент ,който към момента на сключване на основния договор за банков
кредит е бил в размер на 6.15 %. По
силата на анекса от **.**.****
г. за ползвания банков кредит кредитополучателите заплащат на банката годишен лихвен процент в
увеличен размер на 8.40 %, равен на
базовия лихвен процент по жилищни кредит в евро, който е валиден след
13.10.2008 г. Уговорена е месечната погасителна вноска по погасителния план,
която към момента на подписване на анекса, т.е. към **.**.**** г. съгласно чл.5 е в размер на 396 евро . Съгласно чл.7
от анекса с неговото подписване на
кредитополучателите се връчва нов погасителен план с месечна погасителна вноска в размер на 396
евро.
б/ с
анекс № ***-**** от **.**.**** г.
страните са установили размера на
просрочените задължения по договора за кредит към датата на сключване на анекса. Констатирали са , че общата сума на
просрочените задължения, които имат кредитополучателите към банката е в размер на 620.03 евро. В тази сума се включват просрочена главница, лихви, такси и
комисионни. В чл.3 от анекса е уговорено
, че погасяването на главницата ще
започне след изтичането на 8- осем
месечен гратисен период. През този
период няма да се извършват плащания по главницата, а само договорените лихви,
такси и комисионни. Погасяването на кредита
ще се извърши на 138 месечни
вноски, съгласно представения погасителен план, представляващ Приложение № 1 към анекса от
**.**.****г. Съгласно чл.8 от
анекса в 7-дневен срок от подписването
на анекса на
кредитополучателите се връчва нов погасителен план. Следва да се отчете ,че банката не е
представила този погасителен
план. Или следва да се приеме, че уговарянето на гратисен период е
доказателство , че към датата на анекса
,т.е. към **.**.**** г.
кредитополучателите вече са изпитвали
сериозни затруднения при
обслужването на кредита и погасяването на месечните погасителни вноски.
Следва да се отчита, че върху първият
сключен във времето анекс № 1 от **.**.****
г./ л.27/ към първоначалния договор за
банков кредит са положени три
видимо еднакви подписа на
кредитополучателите и техния син- солидарния длъжник Д. Ц..
От тримата ответници по делото писмен отговор постъпил в срока по чл.367 ГПК е
депозирал само от първия ответник П.Д. Ц.. Другите двама ответници не са подали
писмен отговор на исковата молба в определения от закона срок.
Ответникът П.Ц. в писмения си отговор оспорва
да е подписвал първоначалния договор за банков кредит, както и оспорва
да е подписвал и анекс № 1 от**.**.**** г и втория анекс от **.**.****г.
Нещата стават по –ясни след като Банката-ищец е
подала допълнителна искова молба , в която признава факта ,че ответника П.Ц. действително не е положил собствения си подпис върху договора за кредит, така и върху анекса № 1
от **.**.**** г.
Становището на банката е ,че както първоначалния договор, така и анекс № * са подписани единствено от ответника Д.Ц.- син на страните. Последният е
подписал тези договори ,но в качеството си на пълномощник на родителите
си - кредитополучатели по договора за банков
кредит. Последните са учредили
представителна власт в полза на своя син
въз основа на валидно пълномощно, с нотариална заверка от **.*.**** г. на подписите на
кредитополучателите П. и Ц. Ц., извършена
от Нотариус А. К.. От съдържанието на представеното пълномощно може да се констатира, че упълномощителите П.Д.Ц. и
Ц. С. Ц. са упълномощили изрично сина си Д. П.Ц.
да ипотекира недвижимия имот, който ще бъде закупен и ще бъде ипотекиран полза на „Б.П.Б.“АД за обезпечаване на кредит,. Този кредит ще бъде отпуснат в размер и при условия, каквито пълномощникът намери за добре и каквито банката –кредитор
определи“. Наред с това пълномощникът Д.П.Ц. има правото да представлява упълномощителите с пълни права пред банката –кредитор и да
подписва от тяхно име договора за
банков кредит, да представя и получава всички необходими документи, да изтегли сумата по отпуснатия кредит, както и да подписва всички необходими документи във
връзка с това. Пълномощникът има права
да открива банкови сметки при банката –кредитор , както и да оперира неограничено
със паричните средства по тези сметки,
да извършва основните банкови операции като внасяне, теглене и превеждане на
суми от откритата банкова сметка.
Следва при това положение да се приеме, че договорът за банков кредит и първия анекс към него, а именно Анекс №* от **.*.**** г. е подписан от името на
кредитополучателите от пълномощника им Д.П.Ц. , с изрично пълномощно да извършва от тяхно име определени сделки и
действия. Представителната власт на
последния е валидно учредена от упълномощителите по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите от **.*.**** г., извършена
от Нотариус А. К..
В писмения си отговор ответника П.Ц. оспорва автентичността на подписа си , положен върху втория анекс №***-****
от **.**.**** г. Във връзка с това първоинстанционният съд на основание чл.193 ГПК е открил производството по
оспорването автентичността на подписа и
съответно е разпределил тежестта на доказване, която лежи
върху оспорващата страна. Ответникът обаче не ангажира доказателства,
поради което съдът правилно е приел, че
положеният подпис върху втория анекс е автентичен, т.е. положен е от ответника
П.Ц..
В писмения отговор на исковата молба ответника П.Ц. оспорва иска, като
поддържа възражението ,че извлечението от счетоводните книги на банката
не е изрядно от външна страна. Липсва достоверна дата на издаване. В този документ не е отразена точната дата на която е настъпила предсрочната изискуемост. Ответникът П.Ц. оспорва и факта да му е връчено уведомление от страна на банката ,с която последната го уведомява , че кредита му е предсрочно изискуем. В тази връзка
ответникът П.Ц. оспорва
отправената до него нотариална покана рег.№ ***т.* №**, на Нотариус И. И.. По-конкретно оспорва се факта, че уведомлението
, с което адресата се уведомява за
настъпилата предсрочна
изискуемост да му е му е редовно връчено чрез нотариалната покана на посочената в нея дата 31.01.2014 г.
Съгласно чл.29 от договора за банков кредит
писмените съобщения и информация от банката
ще се стичат за надлежно изпратени и получени от клиента, при
изпращането им чрез писмо на последния
посочен от клиента адрес. Този адрес е посочен
в договора, като
кредитополучателите семейство Ц. и солидарния длъжник Д.Ц. ***. Към
дата **.**.**** г. ответника П. Ц. е посочил нов адрес: ***, П. област. Това е актуалният му адрес ,посочен в анекс №
***-**** от **.**.**** г.,поради което
нотариалната покана с уведомлението за предсрочна изискуемост е следвало
да бъде изпратена на този последен
адрес. Същият е бил известен на банката,
но поради грешка на нейните служители
нот.покана е изпратена на стария
адрес.
Следва да
се приеме ,че до знанието на кредитополучателя П.Ц.
не е достигнало волеизявлението на банката –кредитор, че
договорът за банков кредит е вече предсрочно изискуем.
Ответниците Ц. С.Ц. и Д.П.Ц. не са подали писмен отговор на
исковата молба, но в един по-късен момент също оспорват редовността на
връчването на нотариалната покана.
Оспорват по същество да са
получили волеизявлението на банката
за това ,че кредитът става предсрочно
изискуем. Вярно е ,че тези ответници не са направили това оспорване с отговора на исковата молба.
Следва да се отчете обаче ,че в исковата си молба ищецът сочи като правопораждащ юридически факт от който възниква вземането му по отношение на
кредитополучателите и солидарния длъжник
настъпилата предсрочна изискуемост.
Тази изискуемост е настъпила на 20.03.2014 г. след която дата целият размер на кредита става изискуем, т.е.
изискуеми са не само вноските с настъпил
падеж, но и тези вноски, чийто
падеж не е настъпил.
След като Банката основава вземането си на
настъпилата предсрочна изискуемост именно тя носи тежестта да установи предсрочната изискуемост.
Следователно
ищецът следва да установи както обективния елемент: неплащането на дължими погасителни
вноски по кредита, така и субективния:
положителния факт ,че писменото уведомление на банката , с която последната обявява на длъжниците си ,че
кредитът става предсрочно
изискуем. При това трябва да установи, че уведомлението за предсрочна
изискуемост е получено от длъжниците
преди заповедният съд да
бъде сезиран със заявление от банката по чл.417 ,т.2 ГПК.
В случая
датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е 28.03.2014 г., т.е. ищецът трябва да
установи, че най –късно към тази
дата ответниците са получили уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От представеното
извлечение от счетоводните книги на банката по чл.417,г.2 ГПК става
ясно ,че към релевантната дата 28.03.2014 г. кредитополучателите не са
погасили 19 последователни месечни погасителни вноски по договора за банков
кредит. Изобщо не е вярно ,че не е посочена датата на предсрочната изискуемост – в извлечението
като дата на която е настъпила
предсрочната изискуемост е посочена 12.02.2014
г.
По отношение на ответниците Ц.Ц. и Д.Ц.
ищецът не установява тези
длъжници да са получили изявлението на
банката по чл.60,ал.2 от Закона за кредитните
институции,че вземането се обявява за предсрочно изискуемо. ПАС
споделя становището на първата инстанция ,че ищецът не е
спазил процедурата за връчване на
нотариалните покани по чл.50 от ЗННД във
връзка с чл.47,ал1 ГПК.Всички три нотариални покани са връчени на тримата ответници от з Нотариус
И.И. , чрез помощник –нотариус Р. Ц.. Последната е удостоверила , че на дата 31.01.2014 г. нотариалните
покани са „връчени при условията на
чл.47,ал1 ГПК“. Връчването на нот.покани
е осъществено през 2014 г, т.е. при
действието на редакцията на чл.471ал.1 ГПК преди изменението й – обн.ДВ, брой 86 от26.10.2017 г.
Удостоверението от нотариуса, че нот.покана е
връчена при условията на чл.47,ал.1 ГПК не съдържа конкретика: не е ясно
най-първо дали адресатите живеят
на тези адреси , връчителят трябва да потърси сведения дали изобщо лицата живеят на посочените адреси, защото
ако не живеят на тези адреси – лишено е от смисъл да продължават да бъдат
търсени на същите. Следва да бъдат положени усилия от връчителят ако установи ,че лицата пребивават на посочените адреси същият трябва да направи най-малко три
посещения в различни часове в рамките на един месец. Първият съд
правилно се е позовал на Решение № 36
от 27.05.2011 г. на ВКС по т.д.№ 924/2010 г., Второ Т.О., ТК, докладчик:
съдия :Емилия Василева. В него са посочени
всички основни моменти, при
наличие на които следва да се приеме,
че страната е редовно призована при
условията на чл.47 ГПК. Помощник
–нотариуса е опростил нещата до
елементарната констатация , че
нот.покана е връчена, при условията на чл.47,ал.1 ГПК“.
Не е посочил обаче дали уведомлението е залепено на адреса, където
лицето е адресно регистрирано , не е
посочил търсеното лице продължава ли да
пребивава на този адрес ,ако отговорът е положителен –кога по време
пребивава и колко пъти в рамките на
един месец връчителят е посещавал
адреса. Не е ясно и къде точно е залепил уведомлението – има ли жил.блок една или повече входни врати, има ли достъп до тях или са
заключили, има ли пощенски кутии ,до които връчителят има достъп или уведомлението е пуснато под входната врата,ако последната е
заключена.
Залепването на едно уведомление не е само механичен акт, а трябва да отговаря на
определени условия, които съдебната практика емпирично конкретизира и систематизира . Законодателят
най-сетне, без да бърза възприе нещо от
опита на юриспруденцията и крайният
резултат от това намираме в новата
редакция на чл.47,ал.1 ГПК „Връчване чрез залепване на уведомление“.
Така или
иначе процедурата по връчване на
нот.покани на ответниците е била опорочена ,тъй като връчителят е нарушил
чл.47,ал.1 ГПК в редакцията на тази
разпоредба, действаща към датата на
връчването чрез залепване -2014 г.
Следователно
ищецът не установява вземането
му, произтичащо от договора за банков кредит и двата анекса да е станало
предсрочно изискуемо. В този случай
обаче са изискуеми са
погасителните вноски по договора за банков кредит, които са с настъпил падеж
към датата на подаване на заявлението по чл.417,т.2 ГПК.
В случая релевантната дата е 28.03.2014 г. и към
този момент следва да се определят
погасителните вноски по договора
за кредит с настъпил падеж. По делото пред въззивната инстанция бе прието
, без да бъде оспорено заключение на
еднолична ССЕ,изготвена от експерта Т.Р..
От заключението става ясно ,че към 28.03.2014 г. погасителните вноски с настъпил
падеж са в размер на 3 113.36 евро. За
времето, считано от 06.08.2012 г. до
04.03.2014 г.,представляващи 20 погасителни
вноски с настъпил падеж / виж Таблица1 към заключението на в.л.Т.Р. ,прието
пред въззивната инстанция. Изплатена е
частично сумата 252,16 евро – платена по падежираната главница, поради което
остава неизплатена сумата 3 113.36
евро- неизплатени вноски по договора за кредит с настъпил падеж
към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК.
Следва да се отмени
решението в отхвърлителната му част , с която е отхвърлена претенцията
за главница за сумата 3 113.36 евро, като
се потвърди решението в останалата отхвърлителна част, с която е
отхвърлен иска за присъждане на главница
за сумата 31 390 евро. Това е разликата между претендирания размер на главницата 34 503.35 евро и уважения размер от 3 113.36 евро.
По отношение
на договорната лихва – вещото лице Т.Р. е установил, че към 28.03.2014 г. неизплатената лихва по
редовен дълг е в размер на
1678.39 евро.
Това е неплатената договорна лихва върху редовна
главница дължима за периода от
04.06.2013 г. до 12.02.2014 г.
От
заключението на вещото лице Т.Р.,прието пред тази инстанция се установява,че
към 28.03.2014 г. неплатената наказателна лихва / лихва върху
просрочена главница е в размер на 685.02 евро.
Във вземането следва да се включат и дължимите, но
неизплатени банкови такси за месеците за четирите месеца- 09.10.11. 12. 2013 г.
в размер на 46.80 евро.
Следва да се
уважи положителния установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК за установяване съществуване на
вземането възникнало по договора за банков кредит и сключените два анекса.
Към датата
на обжалваното решение всичките посочени в заявлението 19 погасителни вноски по кредита са с
настъпил падеж,т.е. станали са изискуеми.
Постъпили са частични плащания, но в крайна сметка вземането на „Б.П.
Б.“ е съществуващо и
включва: сумата 3 113.36 евро,
представляваща изискуема главница към
28.03.2014 г. по 19 погасителни вноски,
сумата 1678.39 евро, представляваща редовна лихва върху вноски с
настъпил падеж, дължима за
времето от 04.06.2013 г. до 12.02.2014 г., сумата 685.02 евро,
представляваща наказателна лихва, както
и такса за обслужване на кредита в размер на 46.80 евро., сумата 240 лв, представляваща
нотариални такси. До посочените размери
следва да се уважи иска по чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.417,т.2 ГПК, като се
отхвърли за разликата над уважения
размер.
За да
се оформи ясен диспозитив на въззивното
решение следва да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него се постанови въззивно решение , с което се уважи
частично иска по чл.422,ал.1 ГПК.
Следва да се
признае за установено по
отношение на ответниците, че в полза на банката съществува вземане по договор от банков
кредит в следните размери:
а/ сумата в
размер на 3 113.36 евро, представляваща изискуема главница по договора за банков
кредит.
б/ сумата в
размер на 1678.39 евро,
представляваща договорна лихва върху
погасителни вноски с настъпил падеж .
в/ сумата в
размер на 685.02 евро, представляваща
наказателна лихва върху просрочена главница.
г/сумата
46.80 евро ,банкови такси по
обслужване на кредита.
д/ сумата 240
лв, представляваща нотариални такси,
съгласно общите условия на договора за банков кредит.
По този начин
общият размер до който следва да се уважи вземането по договора за
банков кредит е 5 523.55 евро и 240 лв за нотариални такси .
По тези
съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
296 от 02.06.2017 г, постановено от П. окръжен съд по търг.дело № 229/2015 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявеният от „Б.П.Б. „АД ЕИК *********
против П. Д.Ц. ЕГН********** ,Ц. С.Ц. ЕГН ********** и Д.П.Ц. ЕГН:********** установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК във
връзка с чл.417 , т.2 ГПК , че в
полза на
„Б. П.Б.“АД съществува вземане към ответниците , възникнало по силата на договор
за жилищен кредит от **.**.**** г, с кредитополучатели П.Д.Ц. и
Ц.С.Ц. и Д.П.Ц. като солидарен
длъжник, който договор е допълнен с анекс №* от **.**.**** г. и Анекс № ***-**** от
**.**.**** г. ,както следва :
за сумата 3 113.36 евро, представляваща
изискуема главница към дата 28.03.2014 г, сума в размер на 1678.39
евро, представляваща редовна
договорна лихва върху погасителни вноски с настъпил падеж за времето от 04.06.2013
г. до 12.02.2014 г. , за сума в
размер на 685.02 евро ,
представляваща наказателна лихва
върху просрочена и неизплатена главница,
сума в размер на 46.80 евро,
представляваща банкови такси по обслужване на договора за банков кредит,
сума в размер на 240 лв., представляваща нотариални такси, направени от банката,
ведно със законната лихва върху присъдената главница от 3 113.36
евро,считано от 28.03.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, за
което кредитора „Б.П. Б.“АД ЕИК ********* се е снабдил по реда на чл.417 ГПК със
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417ь,т.2 ГПК №3071 от 31.03.2014 г по
ч. гр.д.№ 4820/2014 г по описа на П. районен съд- осми състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването
му на страните , при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.