Решение по дело №698/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 366
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20194310200698
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 03.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 698 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №19 – 0906 - 000907 от 08.07.2019 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., са наложени на М.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, за това, че на 24.06.2019 г. в 23.46 часа в гр. Ловеч на ул. В. Левски, като водач на л.а. Фолксваген Голф с рег. № …… държава България при обстоятелства: На 24.06.2019 г. около 23.40 часа в гр. Ловеч, Транспортен мост до магазин Здравка с посока на движение към ул. Търговска управлява собствения си л.а. Фолксваген Голф с рег. № ОВ 4369 ВВ, като отказва да бъде изпробван с техническо средство да наличие на наркотични вещества Дрегер Друг чек 5000 с фабричен……. Издаден талон за мед. изследване №0042477 и стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А008040. Пътува сам в автомобила, с което е извършил:

            1. Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико – токсилогично лаб. изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП;

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М.С.А., който го обжалва в срок, чрез адв. Д. Г. и излага, НП е неправилно и незаконосъобразно, като същото е издадено в нарушение на закона и на съществените процесуални правила.  Моли да се отмени обжалваното НП.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д. Г., който моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. В даденият му от съда срок е депозирал писмени бележки, в които е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.

            Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.П., П.И.Д., Николай В.В. и В.П.В. от становището и писмените бележки на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 24.06.2019 год. бил съставен АУАН серия АА с бл. №013775 за установяване на административно нарушение от св. Д.П.П. в присъствието на св. П.И.Д. против М.С.А., ЕГН ********** ***, за това, че на 24.06.2019 г. в 23.46 часа в гр. Ловеч на ул. В. Левски, при обстоятелства: На 24.06.2019 г. около 23.40 часа в гр. Ловеч, Транспортен мост до магазин Здравка с посока на движение към ул. Търговска управлява собствения си л.а. Фолксваген Голф с рег……., като отказва да бъде изпробван с техническо средство за наличие на наркотични вещества Дрегер Друг чек 5000 с фабричен ARGМ - 0035. Издаден талон за мед. изследване №0042477 и стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А008040. Пътува сам в автомобила, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства: СУМПС №……., к.т. ….., СРМПС №…… и 2 бр. рег. табели с №…….. В акта е вписано в графа възражения „Нямам възражения”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.        

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

            Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д.П.П. за когото не се спори, че е служител в ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с МЗ №8121з - 515 от 14.05.2018 год. се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на посочената в акта и НП дата, час и място е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в последствие не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Д.П.П. и П.И.Д., които са очевидци на отказа на нарушителят да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като същите са възприели и движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Д.П.П. и П.И.Д. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона наказания за това нарушение.

            В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта,  и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

            От показанията на свидетелите Д.П.П. и П.И.Д. се установява, че на процесната дата били по утвърден часови график в района на Транспортния мост в гр. Ловеч, кръстовището на ул. „В. Левски” и намиращия се хранителен магазин „Здравка”, където спрели за проверката управлявания от жалбоподателят автомобил Фолксваген Голф. Жалбоподателят бил сам в автомобила. Двамата полицейски служители се представили и поискали автомобилите на л.а. и на водача, за да извършат проверка. Жалбоподателят представил всички необходими документи, които му били изискани. На двамата свидетели им направило впечатление, че очите на жалбоподателят са зачервени, и че същия е видимо обезпокоен. Попитали го дали е употребил алкохол при което същия заявил, че е изпил една бира по обяд същия ден. Поканили го да му бъде извършена проба с техническо средство за алкохол, показанието на което било нула промила по метода на издишания въздух. Попита ли жалбоподателят дали е употребил наркотични или други забранени вещества при което същия отговорил, че е употребявал наркотични вещества приблизително две седмици преди проверката. Попитали го дали е съгласен да бъде тестван за употреба на наличието на наркотични вещества или техни аналози, при което жалбоподателят казал, че ще даде кръвна проба, и че не иска да бъде тестван с техническо средство. На жалбоподателят било разяснено, какви са последствията от отказа да бъде изпробван с техническо средство и му бил съставен АУАН, с който били иззети СУМПС, к.т. към него, свидетелството за регистрация на автомобила и двете регистрационни табели. На жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изследване с №0042477 и 7 бр. стикери за сигурност и валидност на пробата с №А008040, които му били връчени, като му било разяснено, че има 20 минути за да се яви в СО при МБАЛ Ловеч, за да му бъде направено изследване. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, в редакцията действала към датата на извършване на деянието „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.” Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП, отново в редакцията действала към датата на извършване на нарушението „Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.”. Към датата на извършване на процесното нарушение е действала НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като в чл.3а, т.1 от същата е посочено, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;”. При тълкуването на горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван, в случая с тест, да му бъде дадено предписание за химико - токсикологично лабораторно изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона и стикерите за сигурност и валидност на пробата, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за химико-токсикологично лабораторно изследване. За нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол или тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата – дадено му е предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, но същия не е изпълнил това предписание.  По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на 24.06.2019 г. в 23.40 часа в гр. Ловеч, Транспортен мост до магазин Здравка с посока на движение към ул. Търговска жалбоподателят е управлявал собствения си л.а. Фолксваген Голф с рег. №  ……, бил е спрян за проверка, в хода на което е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Друг чек 5000 с фабричен ARGМ – 0035 за наличие на наркотични вещества,  на същия е било дадено предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, но той не е изпълнил и това предписание, с което е изпълнил състава на вмененото му административно нарушение, по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му.

            Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят, че не е извършил нарушението, не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на св. П. и св. Д. се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е равносилно на отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство. По делото са събрани множество писмени доказателства от които по безспорен начин се установява, че в хода на проверката свидетелите Д.П.П. и П.И.Д. стриктно са изпълнили задълженията си, и не е налице превишаване на права от тяхна страна.

            В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с обикновените случаи.

             С наказателното постановление на жалбоподателя са отнети и 12 контролни точки на основание  Наредба № Iз-2539 на МВР. Отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата - чл.6,  в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на чл.157 от ЗДвП,  и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл  отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за нарушението по НП съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно на 12 контролни точки.

            Съдът не приема доводите на процесуалния представител на жалбоподателят, че жалбоподателят е отишъл малко след полунощ в СО при МБАЛ Ловеч за да даде кръв, като след проведен разговор  с дежурния лекар чакал пред ЦСМП Ловеч, за да дойде полицейски екип, за да му бъде взета проба, но след като чакал пред болничното заведение повече от половин час и никой не дошъл той си тръгнал. Съдът намира същите за защитна теза с оглед избягване на административно наказателната отговорност. По делото липсват писмени данни, жалбоподателят да се е явявал в СО при МБАЛ Ловеч за даване на кръв за химико-токсикологично лабораторно изследване. В изпълнение на разпореждане на съда по делото е депозирано писмо с вх. №9329/22.08.2019 г. на СО при МБАЛ Ловеч от което се установява, че А. не е посещавал СО. Отново в изпълнение на резолюция на съда по делото е постъпило писмо с вх. №10910/08.10.2019 г. на РУ Ловеч, от което се установява, че след направена справка в книга сигнали в ОДЧ Ловеч и последвала справка в архив за приетите лица в СО при МБАЛ Ловеч било установено, че жалбоподателят М.С.А., ЕГН ********** не е постъпвал на 25.06.2019 г., в СО при МБАЛ Ловеч за вземане на кръвна проба и не е викан полицейски епик от РУ Ловеч за удостоверяване на такава. В тази връзка по делото е депозирано и писмо с вх. №12414/11.11.2019 г., ведно с приложено копие на книга за сигнали на ОДЧ към РУ Ловеч – за периода от 23.46 ч. на 24.06.2019 г. до 01.30 часа на 25.06.2019 г., от което по безспорен начин се установяват вписаните в писмо с вх. №10910/08.10.2019 г. на РУ Ловеч обстоятелства. В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателят бяха разпитани св. Николай В. и св. В.В.. Видно от показанията на св. Николай В., същият е приятел на жалбоподателят, когото, след процесната проверка и дадено предписание от полицейските служители, жалбоподателят е извикал за да го закара до СО при МБАЛ Ловеч, за да даде кръв. Установява се, от показанията на този свидетел, че заедно с жалбоподателят, с такси, отишли до Спешно отделение при МБАЛ Ловеч, при което той останал на входа на СО, а жалбоподателят влязъл вътре, където той чул жена, да казва на жалбоподателят „..чакай, чакай..”, както и че не може без полицейски служители да му бъде взета кръвна проба. Установява се, че същата ги помолила да изчакат отвън, а тя щяла да звънне, за да дойдат полицаите. Установява се, че двамата излезли навън, където седнали на една пейка и чакали около 15-20 минути „може и половин час”, но никой не се появил, като през това време изпушили по една, две – три цигари и си тръгнали. От показанията на св. В.В., се установява, че работи в ЦСМП като шофьор на линейка. Установява се, че няма спомен за датата за която свидетелства, но че бил на работа. Установява се, че със свои колеги бил седнал „отвън пред Центъра”, когато при него отишъл жалбоподателят и го попитал къде да даде кръвна проба, при което той му отвърнал, „че има звънец и да звънне.”. Установява се, че жалбоподателят бил сам, влязъл вътре след което излязъл и казал, че не са му взели нищо, „и че трябва да има свидетели, органи на реда, полицай”. Установява се, че жалбоподателят седнал сам на една пейка, запалил цигара и след около 10 минути си тръгнал. Установява се, че по – късно, излязъл „доктор Жак”, да търси „М.”, като тогава били дошли и полицаи, за да вземат кръвна проба, но М. вече си бил тръгнал. Съпоставянето на показанията на св. Н. В. и св. В. В., установява съществени противоречия, правещи показанията на двамата свидетели взаимно изключващи се. Никой от двамата свидетели не съобщава за присъствието на другия, като в диаметрална посока са и показанията относно това, колко време жалбоподателят е стоял пред входа на СО при МБАЛ Ловеч и с кого е бил. Освен това видно от представените от РУ на МВР Ловеч писмени доказателства полицейски екип не е бил викан от СО при МБАЛ Ловеч и съответно такъв не е бил изпращан. С оглед така събраните по делото гласни доказателства обсъдени с приложените по делото писмени доказателства, които категорично сочат на това, че жалбоподателят не е посещавал СО при МБАЛ Ловеч и от там не е извикван екип в присъствието на който да му бъде взета кръвна проба, съдът не кредитира като годни доказателства, показанията на св. Н. В. и св. В. В., тъй като същите се явяват изолирани от останалите събрани по делото доказателства, а освен това съдът взема предвид, както и самия свидетел Н. В. сочи, че е приятел на жалбоподателят, а от там и неговата заинтересованост от изхода на делото.  

            Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят А. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, а след като му бил издаден талон за медицинско изследване, той не е дал проба за лабораторно изследване. Освен показанията на свидетелите П. и Д., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, това обстоятелство се установява по категоричен начин и от събраните по делото писмени доказателства, цитирани по – горе.

            С оглед на тези съображения настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорично установено от обективна страна.

            От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство или да даде проба за лабораторно изследване.

            По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.

            С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено, като законосъобразно.

            В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19 – 0906 - 000907 от 08.07.2019 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., с което са наложени на М.С.А., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: