Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................../ 28.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА И.,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 733
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на А.Т.П. срещу Решение № 848 от 28.02.2019г. по гр.д. № 2915/2018г. по описа на ВРС, XXXIX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните по
предявения от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“
срещу въззивника иск, че А.Т.П. с
ЕГН ********** дължи на дружеството ищец сумите от 239.10 /двеста тридесет и девет лв. и десет ст./ лева,
представляваща главница, дължима за консумирана и неплатена ел. енергия за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Подполковник Калитин“ № 40,
вх. В, ап. 73, с аб. № ********** и с кл. № **********, както и такси за
възстановяване на ел. захранването, по издадени фактури с №№, както следва:
**********/13.04.2016г.; **********/16.05.2016г.;
**********/21.06.2016г.; **********/13.06.2016г.; **********/19.07.2016г.;
**********/18.08.2016г.; **********/14.09.2016г.; **********/19.09.2016г.;
**********/19.10.2016г.;
**********/17.11.2016г., ведно
със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и
сумата в общ размер от 25.19 /двадесет и
пет лв. и деветнадесет ст./ лева, представляваща сбор от лихва за забава,
изчислена върху всяка главница по фактури с №№, както следва:
**********/13.04.2016г.; **********/16.05.2016г.; **********/13.06.2016г.;
**********/19.07.2016г.; **********/18.08.2016г.; **********/19.09.2016г.;
**********/19.10.2016г.;
**********/17.11.2016г., дължима за периода от датата на падежа на всяка
от главниците до 19.10.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17755/2017г. по описа на
ВРС.
В частта, в
която искът е отхвърлен решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивната
жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Изложени са доводи, че в случая не е доказано договорното правоотношение между
страните, доколкото от справка за физическо лице по ел. регистър на Имотен
регистър е видно, че въззивникът не притежава недвижим имот, нито е доказано
качеството му на ползвател по чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ. Обстоятелството, че
ответникът има адресна регистрация на процесния обект от 09.03.2000г. не му
предава качеството собственик или ползвател по смисъла на цитираната клауза. По
делото липсват други доказателства, установяващи договорната връзка между
страните. Неправилен е и извода, че СТИ измерил доставената в обекта ел.
енергия е изправно. Заключението на СТИ е установило, че СТИ е метрологично
годно, но не и че е техническо изправно. От представената от ищеца Справка за
потребление е установено, че СТИ в обекта е подменено на 04.10.2016г., което
обосновава извод за техническа неизправност на същото. Необоснован е и извода
за дължимост на таксите за възстановяване в размер на 38 лв. Клаузата на чл.
37, ал. 1 от ОУДПЕЕ противоречи на чл. 122-124 от ЗЕ, които не предвиждат
заплащането на такса от потребителя, като условие за възстановяване на
захранването. В този смисъл е и съдебната практика /Р по т.д. № 990/2015г. на
ВКС, I ТО, с което е
прогласена неравноправността, съотв. нищожността на клаузата от ОУ, с която
потребителя се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване
на захранването му, след отпадане на основанията за прекъсване на
електроподаването/. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваната
част, а предявените искове се отхвърлят като недоказани по основание.
В отговор на
въззивната жалба „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва доводите в нея и излага
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в
обжалваната му част. Твърди, че по делото е установена годността на СТИ, като
липсват такива установяващи негодността му да отчита или че е отчитало с грешка
в рамките на исковия период. От друга страна въззивникът е потребител на ел.
енергия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ, като друго лице, на което
собственикът/ползвателят на имота е дал съгласие пред „Енерго-Про Продажби“ АД
в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител. Страна в отношенията с
доставчика е именно лицето, явяващо се потребител в посочения смисъл, и всички
фактури се издават на негово име. В този смисъл ВРС правилно е приел за
установено договорното отношение между страните. Въззивникът не е изпълнил
задължението си за плащане, поради което в полза на дружеството е налице
вземане в установения размер. В заключение моли за потвърждаване на решението като
правилно.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът, чрез особен
представител в писмено становище поддържа изразената позиция по спора, а
въззиваемият – не изпраща представител и не изразява становище. Изпратеното и
постъпило след приключване на съдебното заседание по електронен път становище и
искане за присъждане на разноски, като депозирани след приключване на устните
състезания по делото не следва да се взема предвид.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна срещу А.Т.П. установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. I от ЗЗД за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът има парично вземане от
ответника, произтичащо от договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът, в качеството
му на доставчик е доставял, а ответникът, в качеството му на потребител в обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Подполковник Калитин“ № 40, вх. В,
ап. 73, с кл. № ********** и аб. № **********, поел задължение да заплаща
стойността на потребената електрическа енергия в сроковете и по начин,
определени в Общите условия към договора, в следните размери: за сумата от 239.10 лева, представляваща сбор от
неплатени главници по фактури за консумирана ел. енергия за гореописания обект на
потребление, както и такси за възстановяване за периода от 13.04.2016г. до 17.11.2016г.,
подробно индивидуализирани по № и дата на фактура, падеж, сума и неплатен
остатък, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 21.11.2017г. до окончателното плащане на
задължението, както и за сумата от 25.19
лева, представляваща сбор от дължима
по всяка от главниците мораторна лихва, от падежа на всяко месечно задължение до
19.10.2017г., подробно описани по размер, главница и начален момент.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: по силата на сключен между страните договор за продажба на
електрическа енергия, ответникът е клиент и потребител на доставената от ищеца
ел. енергия за обект на потребление с аб. № **********. Договорните отношения
между страните са уредени в Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „Енерго-Про Продажби” АД. По силата на поетите от потребителя на
основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от ОУ задължения, същият следва да заплаща стойността
на използваната в имота ел. енергия в сроковете и при условията, предвидени в ОУ.
Потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура
за ел. енергия, без да е необходимо изрично поканване да заплати дължимите
суми, на основание чл. 28, ал. 5 от ОУДПЕЕ. Същевременно на основание чл. 32 от
ОУ при забава, потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. Въпреки настъпилата изискуемост на паричното
задължение по всяка от фактурите, изпълнение от страна на потребителя за
сочения период не е последвало. Предвид неизпълнение на поетото от ответника
задължение, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 17755/2017г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така
издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът депозирал възражение
в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита. Отправил искане за постановяване на положително решение
по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответникът, чрез назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител оспорил исковете, с доводи
за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника. Оспорил
допустимостта на исковете, като предявени срещу ненадлежен ответник, а по
същество твърдяното негово качество на собственик или ползвател на имота, в
който е доставена ел. енергията, цената на която се претендира като дължима по
делото. Оспорил също изправността и метрологичната годност на СТИ, с което е
измерена ел. енергията в рамките на исковия период, както и факта на реална
доставка на претендираното количество. Оспорил е и дължимостта на
претендираните такси за възстановяване на ел. енергия, дължими по фактури от
21.06.2016г. и от 14.09.2016г., с аргумент, че клаузата на чл. 37, ал. 1, изр.
2 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД противоречи на чл. 122-124 от ЗЕ, които
не предвиждат заплащането на такса от потребителя като условие за
възстановяване на захранването. С Решение по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО е прогласена нищожността, като
неравноправна клаузата от ОУ, предвиждаща задължение за заплащане на определена
сума за възстановяване на захранването, с оглед на което отправил искане за
отхвърляне на исковете като недоказани по основание.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
В полза
на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 9618 от 23.11.2017г. по ч.гр.д. № 17755/2017г.
по описа на ВРС за парично задължение, представляващо цена на доставена
електрическа енергия за периода от 13.04.2016г. до 17.11.2016г. - предмет на
предявените искове в рамките на настоящето исково производство. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а установителния иск
предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби” АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 06 от 21.07.2014г.
Приети са също и
издадените в отчетните периоди от 13.04.2016г. до 17.11.2016г. фактури,
обективиращи количествата потребена електрическа енергия в обекта на
потребление и цената на същата.
От заключението на
проведената пред ВРС СИЕ се установява следното: задължението за цена на
консумирана ел. енергия от редовни отчети на електромерите в рамките на исковия
период 03.03.2016г.-03.11.2016г. възлиза на сумата от 201.10 лв., а начислената
такса за възстановяване на ел. захранването – на 38 лв. Лихвата за забава върху
всяко вземане от редовен отчет съобразно падежа по всяка фактура до
19.10.2017г. възлиза на 25.19 лв.
Пред ВРС е проведена
и СТЕ, заключението на която установява, че за периода
17.09.2016г.-13.10.2016г. за обекта на потребление е извършена корекция на
сметка, на основание чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ. Констатирана е намеса, при
която СТИ изобщо не е отчитал количества ел. енергия. Процесният СТИ е вписан в
Държавния регистър на одобрените СТИ. Метрологичната му проверка е от 2011г., с
годност 6 години.
При тези факти, в
обжалваното решение ВРС приел за установено договорното правоотношение между
страните по доставка на ел. енергия за обекта на потребление, както и
изправността на СТИ, както и на доставчика по правоотношението по доставка,
поради което обосновал извод за дължимост на начислените от редовен отчет суми,
ведно с лихвата за забава върху тях. За таксите за възстановяване приел, че са
начислени правомерно, поради което уважил предявените искове.
Тези изводи са
необосновани.
Искът
за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на абсолютните
процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Твърдението
в исковата молба, уточнено и с отговора на въззивната жалба е, че ответникът А.П.
е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД, потребител на ел. енергия по смисъла на
чл. 4, ал. 2 от ОУ, като друго лице, на което собственикът/ползвателят на имота
е дал съгласие пред дружеството в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител.
Съгласно
чл. 3 от приетите по делото ОУПЕЕ страни по същите са „Енерго-Про Продажби“ АД,
като краен снабдител и всяко лице битов клиент по смисъла на чл. 2, т. 1, чийто
обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД
съгласно предвидения нормативно установен ред. Съгласно чл. 4 от същите ОУ,
клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД може да бъде и друго лице – ползвател на
имота, различно от собственика на имота, при условие, че последният е
предоставил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. Всички
фактури в този случай се издават на лицето явяващо се клиент.
Договорното
правоотношение между страните е оспорено от ответника в отговора на исковата
молба, поради което в тежест на ищеца, както правилно ВРС е указал в определението
си по чл. 140 от ГПК, е било да докаже облигационното правоотношение, като
правопораждащ факт и източник на твърдяното вземане. В тази връзка, по делото не
са ангажирани никакви доказателства, установяващи, че А.П. е собственик на
обекта на потребление в гр. Варна, ул. „Подполковник Калитин“ № 40, вх. В, ап.
73, в който е доставена ел. енергията, чиято цена се претендира, нито
принадлежността и връзката му с обекта, произтичащо от друго основание. Въпреки
предоставената на въззиваемия възможност пред настоящата инстанция, по делото
не са представени и доказателства, установяващи, че А.П. е ползвател на имота,
за който собственикът му е предоставил писмено съгласие пред „Енерго-Про
Продажби“ АД в нотариално заверена форма за това. Основателен в тази връзка е
доводът в жалбата, че адресната регистрация на лицето в обекта на потребление
не установява качеството му на клиент по смисъла на чл. 2, т. 1 и чл. 4 от ОУ. Следователно
и при липса на доказателства за обратното, ВОС приема, че въззивникът няма
качеството собственик или ползвател на обекта на потребление, нито качеството
страна по ОУПЕЕ по смисъла на чл. 3 от същите, съответно на краен клиент по
смисъла на § 1, т. 27г от ЗЕ.
В
нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ е регламентирано, че по регулирани от
комисията цени се сключват сделките с ел. енергия между крайните снабдители и
битови и небитови крайни клиенти – за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013г. по тълк.д. №
4/2012г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че между енергийното предприятие и
потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва
задължение на предприятието да доставя ел. енергия срещу задължението на
потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните
договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин. Снабдяването с електроенергия
се определя от Закона за енергетиката /ДВ, бр.107/09.12.2003г./ като услуга в
обществен интерес, но доставката се осъществява по силата на индивидуален
договор /чл. 95а от ЗЕ/. Доказателства за наличие на такъв в отношенията между
страните, съответно за вземане в полза на въззиваемото дружество произтичащо от
това облигационно отношение липсват по делото.
Следва
да се допълни, че потребител на ел. енергия е лицето, което получава
електрическа енергия и я използва за собствени нужди като ползва електроснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. За
съществуването на такова право в полза на въззивника по отношение на
електроснабдения имот в рамките на исковия период не са представени никакви
доказателства. Липсват и косвени такива, обектът да е бил обитаван от
въззивника в периода, за който се отнася претендираното вземане; да е бил
уведомяван същия на този адрес, респ. именно той да е заплащал начислените в
справка за потребление количества на доставена ел. енергия в процесния обект на
потребление. Следователно не може да се обоснове извод по делото между страните
да е възникнало правоотношение по продажба на ел. енергия при публично известни
общи условия, по което да е налице възникнало вземане за крайния снабдител от А.П.,
като клиент на дружеството за посочения обект. Доколкото правопораждащите
вземането факти са останали недоказани по делото, то съдът приема, че вземане в
полза на „Енерго-Про Продажби“ АД от въззивника на твърдяното основание не съществува.
Предявените искове поради това са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Решението
на ВРС в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на
поискани разноски. Въззивната жалба е депозирана от особен представител
назначен на А.П. по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. На основание т. 7 от ТР № 6
от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС дължимата държавна такса по
жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се
възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. Дължимата държавна
такса за въззивино обжалване в случая е в размер на 50 лв., а възнаграждението
за особен представител определено по регламента на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004г. – в размер на 300 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззиваемия за плащане по сметка на ВОС.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 848 от 28.02.2019г. по гр.д. №
2915/2018г. по описа на ВРС, XXXIX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните по предявения от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ срещу въззивника иск, че А.Т.П. с ЕГН ********** дължи на дружеството ищец сумите от
239.10 /двеста тридесет и девет лв. и
десет ст./ лева, представляваща главница, дължима за консумирана и
неплатена ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
„Подполковник Калитин“ № 40, вх. В, ап. 73, с аб. № ********** и с кл. № **********,
както и такси за възстановяване на ел. захранването, по издадени фактури с №№,
както следва: **********/13.04.2016г.;
**********/16.05.2016г.; **********/21.06.2016г.;
**********/13.06.2016г.; **********/19.07.2016г.; **********/18.08.2016г.;
**********/14.09.2016г.; **********/19.09.2016г.; **********/19.10.2016г.; **********/17.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2017г. до окончателното плащане
на задължението, както и сумата в общ размер от 25.19 /двадесет и пет лв. и деветнадесет ст./ лева, представляваща
сбор от лихва за забава, изчислена върху всяка главница по фактури с №№, както
следва: **********/13.04.2016г.; **********/16.05.2016г.;
**********/13.06.2016г.; **********/19.07.2016г.; **********/18.08.2016г.;
**********/19.09.2016г.; **********/19.10.2016г.; **********/17.11.2016г., дължима за периода
от датата на падежа на всяка от главниците до 19.10.2017г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 17755/2017г. по описа на ВРС, както и в частта на присъдените
разноски по реда на чл. 78 от ГПК, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I от
ЗЗД предявения от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ срещу
А.Т.П. с ЕГН ********** иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че А.Т.П. с ЕГН **********
дължи на дружеството ищец сумите от 239.10
/двеста тридесет и девет лв. и десет ст./ лева, представляваща главница,
дължима за консумирана и неплатена ел. енергия за обект на потребление, находящ
се в гр. Варна, ул. „Подполковник Калитин“ № 40, вх. В, ап. 73, с аб. №
********** и с кл. № **********, както и такси за възстановяване на ел.
захранването, по издадени фактури с №№, както следва: **********/13.04.2016г.; **********/16.05.2016г.; **********/21.06.2016г.;
**********/13.06.2016г.; **********/19.07.2016г.; **********/18.08.2016г.;
**********/14.09.2016г.; **********/19.09.2016г.; **********/19.10.2016г.; **********/17.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2017г. до окончателното плащане
на задължението, както и сумата в общ размер от 25.19 /двадесет и пет лв. и деветнадесет ст./ лева, представляваща
сбор от лихва за забава, изчислена върху всяка главница по фактури с №№, както
следва: **********/13.04.2016г.; **********/16.05.2016г.;
**********/13.06.2016г.; **********/19.07.2016г.; **********/18.08.2016г.;
**********/19.09.2016г.; **********/19.10.2016г.; **********/17.11.2016г., дължима за периода
от датата на падежа на всяка от главниците до 19.10.2017г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 17755/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС сумата
от 50.00 /петдесет/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата от 300 /триста/ лева – възнаграждение за
особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.