№ 735
гр. Пазарджик, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220100358 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 СК във връзка с чл. 143 ал.1 СК за
увеличение на издръжка.
В исковата молба подадена от М. Г. Ж. ЕГН ********** от гр. П** чрез адв. Ч. от
ПАК , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „** , в качеството си на законен представител
на малолетното си дете Н М.ова Х.а ЕГН ********** и лично ненавършилото пълнолетие
дете И М.ова Х.а ЕГН ********** действащо лично и със съгласието на своята майка М. Г.
Ж. против М. Й. Х. ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**3 се излагат обстоятелства ,
че ответникът е баща на ненавършилите пълнолетие деца , като с влязло в сила решение
по гр.д. № 213/2021 г. на РС – Пазарджик бракът между родителите бил прекратен ,а
упражняването на родителките права било предоставено на майката.Бащата бил осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на по 170,00 лв. за всяко едно от децата. Твърди се, че
от момента на определяне на издръжката до настоящия момент е изминал период, през
който настъпили значими промени в икономическата обстановка в страната и се е изменил
размера на МРЗ. Твърди се , че в момента и двете деца са ученички , като майката ги
възпитава сама , с помощта и подкрепата от своите родители. Ответникът не се интересувал
от интересите на децата и от техните нужди и не изплащал допълнително пари, макар, че
работел в Г , здравно и социално осигурен е и има постоянни доходи. Ищцата твърди, че
разговаряла за нуждата от допълнителни средства с бащата, но той се ограничавал да плаща
само сумите, за които е бил осъден. Във връзка с изложеното, моли съда да увеличи
размера на дължимата от ответника издръжка от 170,00 лв. на 250,00 лв. за всяко едно от
двете деца, считано от предявяване на настоящия иск до настъпването на причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва при просрочие. Представят са
писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.Претендира се
присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който призован
при условията на чл. 47 ал.1 ГПК във връзка с чл. 47 ал.5 ГПК се представлява от особен
представител адв. М. от ПзАК , чрез която се оспорват исковите претенции по размер.
Поддържа се , че този размер трябва да бъде присъден в минимално предвидения по чл. 142
ал.2 СК. Предявяват се доказателствени искания.
Като се запозна със събраните по делото доказателства, за да се произнесе, съдът прие
за установено следното:
Не се оспорва по делото, а и от представените писмени доказателства –заверени
копия от актове за раждане и копие на съдебно решение № 2* г. постановено по гр.д. №
213/2021 г. по описа на ПзРС е видно, че ищцата М. Г. Ж. майка на двете ненавършили
пълнолетие деца И М.ова Х.а ЕГН ********** и Н М Х.а ЕГН **********, а ответникът М.
Й. Х. е техен баща. Установява се още, че по силата на посоченото по-горе съдебно
решение , ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на по 170,00 лв.
за всяко едно от двете деца, считано от 21.01.2021 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване.
По делото не се оспорва , а и от представените писмени доказателства -
удостоверения изх. №№ 97/10.01.2023 г. и 404/11.01.2023 г., както и от изготвения и
представен социален доклад от ДСП – Пазарджик се установява, че през учебната 2022/ 2023
г. детето И е ученичка в 9а клас на Е**, а детето Н е била ученичка във 2 клас на
Н**к.Установява се , че двете деца се отглеждат от тяхната майка, която според
представеното удостоверение за доход, работи по трудово правоотношение и получава
доход от трудово възнаграждение в средномесечен брутен размер от 1649,25 лв. От
социалния доклад се установява още, че майката М. Ж. разчита на моралната и финансова
подкрепа на своите родители. Семейството живее в жилище , което е собственост на дядото
и бабата по майчина линия на двете ненавършили пълнолетие деца. Обект е на социално
подпомагане по реда на чл. 7 ал.1 ЗСПД.
Не е спорно и се установява, че майката на двете деца заплаща всички разходи
свързани с тяхното отглеждане и възпитание , включително за храна, облекло , лечение,
отопление , извънкласни форми на обучение, данни за които се съдържат в представените
като писмени доказателства – данъчни фактури и фискални бонове.
Социалните работници изготвили доклада , не са установили контакт с бащата, тъй
като на изпратените му покани не се е отзовал. По делото са събрани писмени
доказателства , според които бащата М. Й. Х. , през предходната година / считано от
29.03.2022 г./, е работил по трудово правоотношение във „В „ ЕООД , но на 03.01.2023 г.
трудовото му правоотношение е било прекратено. Тези данни се подкрепят и от
удостовереното в изискани и представени по делото справки от ТД на НАП , видно от които
през 2022 г. , ответникът е имал брутен годишен доход от 4948,23 лв.
Същите обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаната по делото
свидетелка Р А Ж. .От показанията на тази свидетелка, както и от изготвения и представен
по делото социален доклад се установява, че бащата не полага грижи за децата, не ги търси
често , но редовно плаща дължимата им издръжка. Установява се , че майката се грижи за
2
тях с помощта на своите родители, но средствата са им недостатъчни, тъй като и двете деца
посещават редовно учебни заведения и се нуждаят от средства за храна, облекло и учебни
пособия. Освен това се установява, че по- малкото дете е със здравословни проблеми-
алергия към домашен прах, за което е проведено медикаментозно лечение за три месеца.
Установява се още, че в момента бащата живее и работи в Г в като строителен работник –
труд който е полагал и в България докато се е намирал в страната.
При тези фактически данни от правна страна, Районният съд приема, че предявените
искове за увеличение на присъдена издръжка са основателни. Съгласно чл.143 ал.2 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а съгласно чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да се измени. Основание за
това, е налично изменение на обстоятелствата въз основа на които е била определена
издръжката. Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка
и възможностите за нейното плащане, като при това не всяка промяна дава основание за
изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 от СК, трябва да е налице трайно,
съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия.
В настоящото производство се установи, че е настъпило изменение на
обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката. През изтеклия
период от датата на предхождащото присъждане на издръжка / считано от 21.01.2021 г. / е
изминал период от повече от две години и половина , през който период децата са
пораснали – детето И е на 15 години и 9 месеца ,а детето Н е на 8 години и шест месеца .
През този период от време безспорно са нараснали нуждите на ненавършилите пълнолетие
деца от храна , облекло и други средства за задоволяване на базовите им нужди, както и
средства за учебници и учебни помагала и други разходи свързани с тяхното образование.
Освен това безспорно се установява, че детето Н в момента е със здравословни проблеми ,
във връзка с които е наложително да й бъде прилагана лекарствена терапия.
В този смисъл съдът приема, че от присъждане на предишната издръжка до
настоящия момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането и
възпитанието и на двете деца – обстоятелство обуславящо увеличението на издръжката.
Същевременно, обаче при определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид,
както нуждите на децата, така и възможностите на техните родители, като в правната норма
на чл. 142 ал.2 СК се определя само размера на минималната издръжка на едно дете , който е
равен на една четвърт от минималната работна заплата / за 2023 г. – 780,00 лв. /. Затова
съдът като съобрази възрастта и нуждите на децата , свързани с тяхното развитие и
възпитание и като взе предвид минималния праг определен в нормата на чл. 142 ал.2 СК ,
който към настоящия момент се равнява на 195,00 лв. , преценява, че за месечната
издръжка на детето И са необходими минимум 450,00 лв., за месечната издръжка на детето
Н са необходими минимум 410,00 лв. Тъй като през процесния период непосредствените
грижи за децата са били осигурявани от майката, то съдът счита, че от така определените
суми , бащата М. Й. Х. , следва да поеме част в размер на 250,00 лв. за детето И и част в
3
размер на 230,00 лв. за детето Н, считано от датата на подаването на исковата молба в съда
– 31.01.2023 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
задължението за издръжка. Съдът счита, че във възможностите на ответника е да плаща
издръжка в посочения по-горе размер, тъй като понятието " възможности" включва не само
всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но и всички възможности и
обстоятелства зависещи от волята на съответния родител. Имайки предвид трудоспособната
възраст и доброто здравословно състояние на ответника/ доказателства в противната насока
не бяха представени по делото/, както и обстоятелството , че същият не дължи издръжка на
други лица, освен на двете си деца , съдът счита, че в неговите възможности е да плаща
на децата си месечна издръжка в определения размер, поради което в тези размери
исковата претенция се явява изцяло основателна и ще следва да бъде уважена. Над
посочения размер от 230,00 лв. до претендирания размер от 250,00 лв. за издръжка на Н
М.ова Х.а – исковата претенция е недоказана и поради това следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
На основание чл. 242 ал.1 ГПК, ще следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението за присъдена издръжка.
В тежест на ответника по делото, следва да се възложи и следващата се държавна
такса върху увеличения размер на издръжката от 201,60 лв., като ответникът следва да
бъде осъден да заплати и сумата в размер на 200,00 лв. по сметка на ПзРС възнаграждение
за назначения му от съда особен представител. Ответникът дължи разноски и на ищцовата
страна в размер на 576,92 лв. за заплатен адвокатски хонорар съобразно уважената част от
претенциите.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената съгласно съдебно решение № 2* г. постановено
по гр.д. № 213/2021 г. по описа на ПзОС , издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие
деца И М.ова Х.а ЕГН ********** и Н М.ова Х.а ЕГН **********, като :
ОСЪЖДА М. Й. Х. ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**3 да заплаща на
ненавършилите си пълнолетие деца И М.ова Х.а ЕГН ********** – действаща лично и със
съгласието на своята майка М. Г. Ж. и Н М.ова Х.а ЕГН ********** , чрез нейната майка и
законен представител М. Г. Ж. ЕГН ********** от гр. П** , съответно месечна издръжка в
размер на 250,00 лв./ или увеличение с 80,00 лв. / за детето И М.ова Х.а и месечна
издръжка в размер на 230,00 лв. / или увеличение с 60,00 лв. / за детето Н М.ова Х.а ,
считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 31.01.2023 г. до настъпване на
обстоятелства обуславящи изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно
със законната лихва при просрочие, както и сторените по делото разноски за адвокатски
хонорар в размер на 576,92 лв., като ОТХВЪРЛЯ над посочения размер от 230,00 лв. до
4
претендирания размер от 250,00 лв. за издръжка на Н М.ова Х.а – исковата претенция като
неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М. Й. Х. ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**3 , да заплати
държавна такса върху увеличения размер на издръжката от 201,60 лв., както и по сметка
на ПзРС разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 200,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок след изтичане на срока по чл. 316 ГПК обявен на страните в открито съдебно
заседание.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5