Решение по дело №6163/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20182230106163
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                             РЕШЕНИЕ  581

                              гр. Сливен , 27.05.2019г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публичното  заседание   на седемнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                   

                             Председател : Мария Каранашева

при секретаря  Добринка Недкова

като разгледа докладваното от    съдия  Каранашева                       

гр. дело   № 6163 по описа за  2018 год. на СлРС ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на електрическа енергия обект на потребление на ответника, за периода от 16.09.2016г. до 15.11.2016 г., на стойност 114.54 лева - главница, като върху доставките на електрическа енергия за този период е начислена мораторна лихва в размер на 28.39лева, начислена към 1.07.2018 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода 16.09.2016г. до 15.11.2016 г.,, на стойност 114.54 лева - главница, като върху доставките на електрическа енергия за този период е начислена мораторна лихва в размер на 28.39лева, начислена към 1.07.2018 г.,за имот находящ се в гр.Сливен, кв.С. Заимов 89-Д-3, и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицира така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицира така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на електрическа енергия за периода от 16.09.2016г. до 15.11.2016 г.,че ответницата или нейни близки са живели  на посочения в исковата молба адрес в периода от 16.09.2016г. до 15.11.2016 г., присъединяването на абоната към електроснабдителната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че през периода от 16.09.2016г. до 15.11.2016 г. ответницата не е живяла в апартамента и не е ползвала електроенергия, тъй като процесния имот е бил освободен от ответницата и нейни близки във връзка д провежданата от ЧСИ П.Георгиев публична продан, поради което ответницата не е ползвала електроенергия за посочения период и не дължи заплащането й на ищцовото дружество.В отговора е направено възражение, че в представената справка от служба вписвания ответницата е вписана като длъжник по възбранен имот в гр.Сливен, кв.Даме Груев 34-Б-4 и ищцовото дружество не е посочил това като адрес на призоваване и не е положил дължимите усилия за призоваване на ответницата.Твърди се, че поради липса на потребите предявените искове са неоснователни и недоказани.Оспорено е съдържанието на представената фактура и извлечение от сметка, като е посочено, че не са подписани от представител на ищеца.Сочи се, че по делото не е представено доказателство, че ответницата е получила  съобщения по чл.18,ал.5 от ОУ.Сочи се, че общите условия са неравноправни и нищожни, тъй като отговорността на ЕВН е изключена по чл.26 в 5 алинеи и 16 точки, а отговорността на клиента не се изключва при никакви обстоятелства, което нарушава принципа на равнопоставеност в договорните и търговските отношения, предвидени като законодателство както в РБ, така и в европейското законодателство, направено е възражение за погасителна давност.

Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано,явява се адв.Андреева, която моли да бъдат уважени предявените положителни установителни искове.

В съдебно заседание о ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител адв.А., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

   Съдът като взе предвид,събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:

   От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че фактури от 21.10.2016г. и от 23.11.2016г. са редовно и коректно осчетоводени.И двете фактури са  включени в съответните справки декларации по ДДС.Размерът на обезщетението за забава за фактурата от 21.10.2016г. е 12.25лв и е за от 5.11.2016г. до 1.07.2018г., а на фактурата от 23.11.2016г. възлиза на 8.62лв и е за периода от 6.12.2016г. до 1.07.2018г.В заключението е посочено, че правилно е изчислена  дължимата цена за консумирана електроенергия.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

   По открито производство за оспорване истинността на извлечение от сметка и два броя фактури, съдът като взе предвид заключението на назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза, приема че в производството се доказа истинността на 2броя фактури и извлечение от сметка.

   От фактура, издадена на 21.10.2016г. от ЕВН Електроснабдяване АД на М.П.А. се установява, че за периода 16.09.2016г. до 15.10.2016г. за апартамент, находящ се в гр.Сливен, ж.к.С. Заимов 89-Д-3  е начислена електроенергия на стойност 72.98лв,със срок за плащане до 4.11.2016г.

   От фактура, издадена на 23.11.2016г. от ЕВН Електроснабдяване АД на М.П.А. се установява, че за периода 16.10.2016г. до 15.11.2016г. за апартамент, находящ се в гр.Сливен, ж.к.С. Заимов 89-Д-3 е начислена електроенергия на стойност 54.12лв,със срок за плащане до 5.12.2016г.

   От препис извлечение от сметка се установява, че дължимата главница за ползвана, но незаплатена електроенергия за периода 16.09.2016г. до 15.11.2016г. за апартамент, находящ се в гр.Сливен, ж.к.С. Заимов 89-Д-3 за абонат М.П.А. възлиза на 127.10лв, а дължимата лихва от датата на изискуемост на всяка от двете фактури до 1.07.2018г. възлиза на 20.86лв.

   На 13.12.2016г. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ П.Георгиев по изпълнително дело №275/2016г., с което е възложил на Ж.Й.В. следния недвижим имот-апартамент, находящ се в  гр.С., ж.к.С. З. …-…-…..

   От справка от служба вписвания се установява, че на 28.04.2016г. е вписана възбрана по отношение на собствения на М.П.А. и А.И.А. недвижим имот апартамент, находящ се в  гр.С., ж.к.С. З. ….-…-…..На 9.01.2017г. е вписано придобиване правото на собственост върху недвижим имот от Ж.Й.В. върху апартамент, находящ се в  гр.Сливен, ж.к.С. Заимов 89-Д-3 чрез публична продан.

   На 17.01.2017г. е подадено заявление от Ж.Й.В. до ЕВН Електроснабдяване АД за получаване на електрическа енергия за апартамент, находящ се в  гр.Сливен, ж.к.С. Заимов 89-Д-3.

На 17.01.2017г. е подадена декларация от Ж.Й.В. до ЕВН Електроснабдяване АД за постоянно захранване с електрическа енергия за апартамент, находящ се в  гр.Сливен, ж.к.С. Заимов 89-Д-3.

В чл. 7, т.1 на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН Електроснабдяване АД е предвидено,че ЕВН Електроснабдяване се  да снабдява с електрическа енергия при условията на равнопоставеност, всеки клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от ЕВН България Електроразпределение АД. В чл. 8, т.1 от ОУ е предвидено, че ЕВН ЕС има право при съгласуване с ДКЕВР да определя периодите на отчитане и сроковете на заплащане на консумираната електрическа енергия, определянето на сроковете  за отчитане и заплащане на консумирана електрическа енергия ЕВН ЕС определя спазвайки правилата на пазара и на принципа за оптимални разходи за всеобщо предлагана услуга при регулирани цени. В чл.11 от ОУ на ЕВН ЕС е предвидено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обект електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ.В чл.18 от ОУ  е посочено, че потребителя заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения  пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по определените от ЗКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като периода за плащане е десет дни за всички фактури с изключение на посочените в чл.17, ал.4 от ОУ. В чл. 27, ал. 1 от ОУ  „Клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи на ЕВН ЕС  обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.    В чл. 33, ал. 1 от ОУ е предвидено, че при писмено заявление на клиента ЕВН  България Електроснабдяване АД прекъсва за определен срок електроснабдяването му, като искането съдържа датата, часа и продължителността на желаното от клиента преустановяване на снабдяването. В чл. 18, ал. 7 от ОУ е предвидена възможност за клиента да подаде възражение срещу фактурираните суми.

 На 2.07.2018г. ЕВН  България Електроснабдяване АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М.П.А. за сумата от 114.54 лева, представляваща стойността на консумираната, но незаплатена от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16.09.2016 г. до 15.11.2017г., сумата от 20.86лв, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 1.07.2018 г., законната лихва върху главницата,считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата

На 3.07.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3201/2018г. на СлРС. Препис от заповедта и възражението са връчени на А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза се установява през процесния период е доставена електроенергия  в размер на 662 kWh, от които 554 kWh по дневна тарифа и 108 kWh по нощна тарифЕлектромера е дистанционен и предава данни директно в системата за отчитане на консумираната ел.енергия на ЕВН Електроснабдяване АД.Отчетените показания и пресметнатите количества  съвпадат с фактурираните такива.Електромера е произведен през 2014г. и подлеги да премине техническа проверка през 2020г.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

При така установената фактическа обстановка и с оглед на направеното признание на иска съдът прави следните правни изводи:

 По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 114.54 лева, представляваща стойността на консумираната, но незаплатена от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16.09.2016 г. до 15.11.2017г.Безспорно се установи по делото фактурирането на съответните количества електроенергия от ищцовото дружество за ползваната  от ответника в качеството му на  електроенергия. Установи се по делото, че е  отчетена електроенергията консумирана от ответника и съответно е фактурирана. Ответникът не е подал възражение в дадения срок по чл. 18 от ОУ и не е оспорил дължимите суми. Съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ ЕВН  България Електроснабдяване АД се задължава да снабдява с електрическа енергия при условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от ЕВН България Електроразпределение АД. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ОУ потребителя заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като периода за плащане е 10 дни за всички фактури. В чл. 11, т. 1 от ОУ клиента се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начин предвидени в ОУ. Безспорно се установи по делото че ответникът е ползвал ел. енергия, фактурирана от  ищцовото дружество и незаплатена  от ответника. Безспорно се установи по делото, че сумата от 114.54 лева, представляваща стойността на консумираната, но незаплатена от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16.09.2016 г. до 15.11.2017г.е ползвана от ответника. В производството се установи, че постановлението за възлагане на недвижим имот е издадено на 13.12.2018г.Съгласно разпоредбата на чл.486,ал.1 от ГПК „Имотът се оставя във владение на длъжника до извършването на проданта.Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин.Той получава имота по опис и е длъжен да го предаде  в същото състояние, в което го е приел.”Не се установи в производството друго лице да е ползвало имота или публичната продан да е настъпила преди възникването на изискуемостта на вземанията за електроенергия.Цитираното решение на ВКС касае вземания за електроенергия, настъпили след издаването на постановлението за възлагане на недвижимия имот от съдебен изпълнител.В настоящия случай се касае за вземания за електроенергия, настъпили преди издаването на постановлението за извършване на публична продан.От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза безспорно се установи, ползването и отчитането на ел.енергия на адреса на ответницата.

С оглед изложеното ще следва да бъде уважен предявеният положителен установителен иск за главница в размер на 114.54 лева, представляваща стойността на консумираната, но незаплатена от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16.09.2016 г. до 15.11.2017г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението.

По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 28.39лв, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 14.05.2018г., Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на всички дължими суми, дължи на ЕВН  България Електроснабдяване АД  обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Не се спори поделото, че ответникът не е заплатил сумите по процесните фактури, поради което и доколкото претенцията за главница е основателна се явява основателна и претенцията за мораторна лихва в размер на 20.86лв., за колко е посочило и заключението си вещото лице. С оглед изложеното ще следва да бъде уважен предявения иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 20.86лв, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 1.07.2018 г.В останалата част за разлика предявения иск ще следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а производството по делото прекратено

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото разноски  в размер на 1278.88лв., представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за назначените и изпълнени експертизи, както и разноските, направени в заповедното производство.

Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер на 300 лв.

Така мотивиран, СлРС

 

 

                                                         РЕШИ:

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.А., ЕГН ********** *** дължи на основание чл.422,ал.1, вр.чл.415,ал.1, т.2,вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.200,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 208 , ал.  1 от ЗЗД на ЕВН България Електроснабдяване АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.Христо Г.Данов №37  сумата от 114.54лв/ сто и четиринадесет  лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на консумираната, но незаплатена от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16.09.2016 г. до 15.11.2017г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 2.07.2018г. до окончателното изплащане на главницата.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.А., ЕГН ********** *** дължи на основание чл.422,ал.1, вр.чл.415,ал.1, т.2, вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД на ЕВН България Електроснабдяване АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.Христо Г.Данов №37  сумата от 20.86лв/ сто тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 1.07.2018г.

ОСТАВЯ без разглеждане предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1, вр.чл.415,ал.1, т.2, вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявен от ЕВН България Електроснабдяване АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.Христо Г.Данов №37 срещу М.П.А., ЕГН ********** *** за сумата от 7.53лв, представляваща мораторна лихва, изтекла към 1.07.2018г., като недопустим.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта за предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1, вр.чл.415,ал.1, т.2, вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявен от ЕВН България Електроснабдяване АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.Христо Г.Данов №37 срещу М.П.А., ЕГН ********** *** за сумата от 7.53лв, представляваща мораторна лихва, изтекла към 1.07.2018г.

ОСЪЖДА М.П.А., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на  ЕВН България Електроснабдяване АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.Христо Г.Данов №37  на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата от 1278.88 лв./хиляда двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/,представляваща направени по исковото и заповедното производство разноски .

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. Л.А. да се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.

 Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

Решението в частта за прекратяване може да бъде обжалвано с частна жалба от страните в едноседмичен срок от връчването му

 Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: