№ 40
гр. Велико Търново , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Таня Недкова Иванова (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600058 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е
по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на
НОХД № 1868/2020год. по описа на Районен съд- гр.Плевен.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422
ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348
ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
В искането за възобновяване се твърди, че в хода на разглеждане на
делото по реда на глава 29 от НПК е допуснато нарушение на материалния
закон, тъй като не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен-
чл.78а от НК. Сочи се, че съдът е следвало да констатира, че спрямо
1
подсъдимия И. К. К. са били налице предпоставките за прилагане на чл.78а от
НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Излагат се съображения, че за престъплението по чл.313 ал.3 вр. с
ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода до три години или
„глоба“ от сто до триста лева; от деянието не са причинени имуществени
вреди и подсъдимият не е бил осъждан. Сочи се, че видно от справката за
съдимост на осъдения К., същият е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а от НК- с Решение № 118/27.02.2013год., постановено по
НАХД № 1513/2012год. по описа на Районен съд-Ловеч, влязло в сила на
28.03.2013год., с което му е наложена административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева. Излага се, че правото на повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК е признато в т.4 от ППВС
№ 7/1985год., като се приема, че възниква след изтичане на една година от
изпълнение на наложеното административно наказание. Твърди се, че в
случая са изтекли и всички срокове, посочени в Тълкувателно решение № 2
от 28.02.2018год. по т.д. № 2/2017год. на ОСНК на ВКС, при което
институтът на чл.78а от НК е приложим повторно и като е одобрил
споразумението за решаване на делото, с което на К. е ангажирана
наказателна, а не административна отговорност, решаващият съд е допуснал
съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от
НПК.
Освен това се твърди, че при наличие на предпоставки за
разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК „Освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание“, съдът е
трябвало по реда на чл.382 ал.8 от НПК да не одобрява споразумението, а
като не е направил това е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като е одобрил споразумение, което противоречи на закона.
По изложените съображения се твърди, че допуснатите съществени
нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК са основание по чл.422
ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
Иска се Великотърновският апелативен съд да възобнови НОХД №
1868/2020год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, да отмени Определение №
2
260021 от 05.10.2020год. за одобряване на споразумение за решаване на
делото и да върне делото на Районен съд-гр.Плевен за ново разглеждане от
друг състав на съда.
В съдебно заседание прокурорът от ВТАП поддържа направеното от
Главния прокурор искане за възобновяване на делото, по изложените в
искането съображения.
Осъденият И. К. К. е бил редовно призован за съдебното заседание
във ВТАС, но не се е явил без да посочи уважителна причина за неявяването
си, поради което делото е разгледано в отсъствието му, при условията на
чл.426 вр. с чл.353 ал.3 от НПК.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираното в искането основание за възобновяване на делото
в пределите на правомощията си съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намери
за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.1 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати
съществени нарушение по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Искането за
възобновяване е в интерес на осъдения К. и в този случай законът не
предвижда срок, в който да може да бъде направено.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване е
основателно, макар и не по всички основания заявени с него.
НОХД № 1868/2020год. по описа на Районен съд-гр.Плевен е
образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура-гр.Плевен
обвинителен акт, с който на И. К. К. е повдигнато обвинение за престъпление
по чл.313 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
С Определение № 260021 от 05.10.2020год., постановено по НОХД
№ 1868/2020год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, влязло в сила на
3
05.10.2020год., съдът на основание чл.384 ал.1 от НПК одобрил споразумение
между прокурора и защитника на подсъдимия И. К. К. за решаване на делото
и на основание чл.24 ал.3 от НПК прекратил наказателното производство. С
одобреното от съда споразумение, което съгласно разпоредбата на чл.383
ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, подсъдимият И. К. К.
е осъден за престъпление по чл.313 ал.3 вр с ал.1 от НК, извършено на
15.12.2017год., за което при условията на чл.54 от НК му е наложено
наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 200 /двеста/ лева.
За престъплението по чл.313 ал.3 вр. с ал.1 от НК, което е умишлено,
законът предвижда наказание „лишаване от свобода до три години или
„глоба“ от сто до триста лева. От деянието не са причинени имуществени
вреди. В случая не е налице някоя от хипотезите на чл.78а ал.7 от НК, при
които са неприложими разпоредбите на ал.1-6 на чл.78а от НК.
От приложените на л.л.57-61 от ДП справки за съдимост на
осъдения И. К. К. се установява, че същият не е осъждан, както и това, че с
Решение № 118/27.02.2013год., постановено по НАХД № 1513/2012год. по
описа на Районен съд-Ловеч, влязло в сила на 28.03.2013год., за престъпление
по чл.274 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева.
По делото не са налице доказателства, от които да се установява, че
наложеното на осъдения И.К. с Решение № 118/27.02.2013год., постановено
по НАХД № 1513/2012год. по описа на Районен съд-Ловеч, административно
наказание глоба в размер на 1000 лева е изпълнено.
От приложената на л.л.22-27 от ДП справка от НАП се установява,
че към 30.08.2019год., едно от актуалните задължения на И.К., по които
подлежат на разпределение плащания от публичния изпълнител по
изпълнително дело № 15150009188/2015год., е във връзка с издаден
изпълнителен лист за глоба в размер на 1000 лева по НАХД № 1513/2012год.
по описа на Районен съд-Ловеч /л.23- гърба от ДП/. От съдържанието на тази
справка се установява само това, че изпълнителният лист за наложеното на К.
административно наказание глоба в размер на 1000 лева по НАХД №
1513/2012год. по описа на Районен съд-Ловеч е бил издаден на 29.03.2013год.
4
и за събирането на глобата е образувано изпълнително производство, като
това е едно от актуалните и неплатени към 30.08.2019год. задължения на К.,
за които се води изпълнително дело № 15150009188/2015год.
Съгласно т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018год. по т.д.
№ 2/2017год. на ОСНК на ВКС, институтът на чл.78а от НК е приложим
повторно по отношение на лице, което е било освобождавано от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило
наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително
производство, но вземането е погасено по давност, като в този случай освен
давностния срок, следва да е изтекъл и срок равен на този по чл.86 ал.1 т.3 от
НК. В мотивите към въпрос № 7 на това Тълкувателно решение е посочено,
че доколкото глобата, налагана на основание чл.78а от НК, представлява
административно наказание, давностните срокове, с изтичането на които се
погасява възможността за принудителното й изпълнение, са уредени в ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 б. „а“ от ЗАНН,
административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две
години. Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.2 от ЗАНН, давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва
с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно разпоредбата
на чл.82 ал.3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на
давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал.1. Съгласно разпоредбата на чл.82
ал.4 от ЗАНН, разпоредбата на предходната алинея не се прилага по
отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано
изпълнително производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. на ВАС по т.д.
№ 3/2016г., ОСС, І и ІІ колегии, след прекъсване на давността, в хипотезата
на чл.82 ал.2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание
„глоба“, се прилага давностния срок по чл.82 ал.1 б. „а“ от ЗАНН. Според
посоченото в мотивите на това Тълкувателно решение, разпоредбата на чл.82
ал.4 от ЗАНН изключва приложението само на чл.82 ал.3 от ЗАНН и не
5
изключва приложението на чл.82 ал.2 от ЗАНН.
В конкретния случай по делото липсват доказателства, от които да се
установява кога е било образувано изпълнителното производство за
принудително събиране на административното наказание глоба в размер на
1000 лева, наложеното на И.К. с Решение № 118/27.02.2013год., постановено
по НАХД № 1513/2012год. по описа на Районен съд-Ловеч, влязло в сила на
28.03.2013год., както и дали освен образуването на изпълнителното
производство за принудително събиране на глобата, са били предприемани и
други действия от надлежни органи спрямо И.К., за изпълнение на
наложеното му административно наказание „глоба“.
Без изясняването на горните обстоятелства не може да се направи
обоснована преценка дали погасителната давност за събиране на
административното наказание глоба в размер на 1000 лева наложено на И.К. с
влязлото в сила решение по НАХД № 1513/2012год. по описа на Районен съд-
Ловеч е изтекла, ако е изтекла кога е изтекла и дали към 15.12.2017год.
/датата на извършване на инкриминираното деяние по НОХД №
1868/2020год. по описа на Районен съд-гр.Плевен/ въпросното вземане е било
погасено по давност, като освен давностния срок е изтекъл и едногодишния
срок по чл.86 ал.1 т.3 от НК, което е задължително условие, за да е приложим
в случая чл.78а от НК.
Предвид гореизложеното е неоснователно декларативното твърдение
в искането за възобновяване, че в настоящия случай са изтекли всички
срокове, посочени в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018год. по т.д. №
2/2017год. на ОСНК на ВКС, при което институтът на чл.78а от НК е
приложим повторно и като е одобрил споразумението за решаване на делото,
с което на К. е ангажирана наказателна, а не административна отговорност,
решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Предвид посочената неизясненост на
делото от фактическа страна, въз основа на събраните по делото
доказателства не може да се направи обоснована и категорична преценка дали
са налице предпоставките на чл.78а от НК и дали като е одобрил
споразумението решаващият съд е допуснал нарушение на закона. Ето защо,
в настоящия случай не е налице заявеното в искането на главния прокурор
6
основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1
от НПК.
В настоящия случай е налице другото заявено в искането на главния
прокурор основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348
ал.1 т.2 от НПК, тъй като Плевенският районен съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила по чл.13 ал.1 и чл.107 ал.2 от НПК.
Решаващият съд е бил длъжен да констатира, че делото не е изяснено от
фактическа страна и не е следвало да се произнася по споразумението, преди
да събере всички необходими доказателства за разкриване на обективната
истина и правилното решаване на делото, свързани с въпроса за
приложимостта на чл.78а от НК, отговора на който е от съществено значение
за преценката дали споразумението не противоречи на закона.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено по
смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК и съставлява основание по чл.422 ал.1 т.5
от НПК за възобновяване на делото, тъй като има за последица ограничаване
на процесуалните права на осъдения И.К..
Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1868/2020год. по описа на Районен съд-
гр.Плевен.
ОТМЕНЯ определение № 260021 от 05.10.2020год., постановено по
НОХД № 1868/2020год. по описа на Районен съд-гр.Плевен, с което е
одобрено споразумение за решаване на делото и наказателното производство
е прекратено на основание чл.24 ал.3 от НПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
гр.Плевен от стадия на разпоредително заседание.
7
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8