Решение по дело №2074/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 62, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба от П. Н. Л. от [населено място], подадена чрез адв. В. Т., срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за извършване на административна услуга – заверка на молба декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение по Заявление с рег. № АУ076577ВН/01.08.2024 г. за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, находящ се в [населено място], Вилна зона „*“, с площ 1183 кв.м.

С жалбата се сочи, че на 01.08.2024 г. оспорващият е подал заявление за заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка за посочения в заявлението имот. Изтъква се, че към заявлението са приложени скица на имота, издадена от СГКК – Варна, както и удостоверение от Дирекция „Местни данъци“, като е платена и дължимата държавна такса. Предвид неизвършването на административната услуга в законоустановения срок и до 09.09.2024 г., според оспорващият е формиран мълчалив отказ на административния орган за извършване на услугата. Настоява се, че отказът е незаконосъобразен, иска се отмяната му и съдът да върне преписката за извършаване на услугата. Претендира се и присъждане на разноски. В хода на устните състезания оспорващият, чрез адв. Т., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания. Според оспорващия възражението на ответника за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно.

Ответникът – Кметът на Община Варна, чрез гл. юриск. А. Т., с писмена молба, заявява декларативно, че оспорва изцяло жалбата. Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, позовавайки се на Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и с оглед фактическата и правна сложност на производството – не са разменяни книжа, не са ангажирани и събирани доказателства или формулирани доказателствени искания.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнато по Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост с рег № АУ076577ВН/01.08.2024 г. от П. Н. Л., подадено чрез адв. В. Т., с което е отправено искане да бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост за поземлен имот с [идентификатор] по КККР, находящ се в с Константиново, местност/вилна зона „*“, за да послужи документът пред нотариус.

Към заявлението на оспорващия са приложени молбата-декларация и адвокатско пълномощно, както и: Скица № 15-646507/24.06.2024 г. на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, според която имотът е с площ 1183 кв.м; Удостоверение с рег. № МД-Т24005583ВН/10.07.2024 г. от Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, от което се установява, че имотът е деклариран от оспорващия през 2019 г. и към 04.07.2024 г. няма неплатени изискуеми задължения.

От представената административната преписка се установява следното:

С писма от 08.08.2024 г. Директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ изисква информация за имота, посочен в заявлението на оспорващия от: Началника на Общинска служба по земеделие – Варна - за постановени решения за признато или възстановено право на собственост; Кмета на [населено място] - за предходни планове и разписни листи; Директора на Дирекция АГУП при Община Варна – за предходни планове и разписни листи; Началника на отдел „Общинска собственост“ – дали има издаден АДС до 01.06.1996 г. и АОС до момента, както и извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.

С писмо също от 08.08.2024 г. от Директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ до Директора на Дирекция ИАО при Община Варна „обявява на всички заинтересовани лица“ образуването на административно производство по заявлението на оспорващия, като сочи, че е необходимо публикуване на обявление в сайта на Община Варна.

В отговор на изисканата информация на 19.08.2024 г., с писмо Директорът на Дирекция АГУП при Община Варна представя изисканата от него информация.

 

Ответникът не представя доказателства за извършване на заверка на молбата-декларация на оспорващия и към момента на приключване на устните състезания по делото.

Така установеното от фактическа страна обосновава следните правни изводи:

Заверката на молбата-декларация за обстоятелствена проверка е част от процедурата по издаване на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК и по същността си представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията.

По аргумент от § 8 ПЗР АПК, уредените в АПК производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

В конкретния случай ответникът не е извършил поисканата от него услуга в определения с нормата на чл. 57, ал. 2 АПК 7-дневен срок, т.е. до 08.08.2024 г., вкл., считано от подаване на заявлението – 01.08.2024 г., поради което, с основание оспорващият сочи, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК за извършване на процесната административна услуга.

Отказът за извършване на административна услуга е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, подлежащ на оспорване за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК – арг. § 8 ПЗР АПК.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице с правен интерес да обжалва процесния мълчалив отказ на Кмета на Община Варна. Подадената в АдмС – Варна на 09.09.2024 г.(предвид пощенското клеймо и предвид обстоятелството, че 08.09.2024 г. е неделя, неприсъствен ден) жалба не е просрочена, а е в едномесечен срок по чл. 149, ал. 2 АПК, считано от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе – 08.08.2024 г. В случая заявителят има законен интерес от извършване на услугата, тъй като твърди оригинерно придобивно основание в своя полза, а искането му е отправено до надлежния оправомощен да се произнесе административен орган - Кметът на Община Варна, по аргумент от чл. 23, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 62, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Оспореният акт е в несъответствие с материалноправните норми.

Съобразявайки спецификата на заявената административна услуга – удостоверяване на обстоятелството дали имотът е общинска собственост, със съставен АОС, съдът намира, че не е необходимо уведомяване по реда на чл. 26 АПК на лицата, записани като собственици на имота. Съдебната практика на административните съдилища и на ВАС по този въпрос е константна.

Исканата от оспорващия административна услуга - заверяване на молба–декларация относно собствеността върху имота, както се посочи, е елемент от охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следва единствено да удостовери факта дали имотът е актуван като общинска собственост с акт по реда на чл. 56 и сл. ЗОС.

Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да преценява материалните предпоставки за придобиване на собствеността, законовите забрани и други пречки и да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя по отношение на процесния имот, за който се представя и удостоверението, издадено от общината. Правомощията и компетенциите на административния орган, който не е участник в охранителното производство пред нотариуса, се изчерпват единствено и само със заверка на молбата-декларация и с издаването на удостоверението за имота, удостоверяващо дали същият е или не е общинска собственост.

Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗОС актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, а съгласно ал. 4 ЗОС, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет.

Актът на заверка на молбата-декларация/издаване на удостоверение, както и мълчаливият или изричният отказ за заверка на молбата-декларация/издаване на удостоверение по чл. 62, ал. 4 ЗОС, както се посочи, представляват административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, съответно отказ да се издаде такъв документ, което представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията.

По аргумент от § 8 ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Съдът не установява наличието на релевантни основания, които да обосновават неизвършване на поисканата услуга, поради което отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен - с него е препятствано правото на оспорващия да инициира производство по реда на чл. 587 ГПК по отношение на процесния имот. Имотът е в достатъчна степен индивидуализиран – с посочен идентификатор по действащата КК, а и е заплатена дължимата такса.

Независимо от наличието дори на конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да завери молбата-декларация, респ. да издаде искания документ (удостоверение за наличие или липса на съставен АОС), тъй като противното означава разрешаване на граждански спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината/района не притежава. Доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, е оборима и всяко лице може да докаже в производство по предвидения в закона ред, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. Наличието на предвидено особено исково производство за защита правата на трети лица отново води до извод за незаконосъбразност на оспорения отказ за извършване на административната услуга.

В административното производство, както и в настоящото съдебно производство, не могат да се разрешават спорове за собственост. Преценката за основателността на молбата за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка е от компетентността на друг орган – нотариуса в производство, образувано по реда на ГПК.

Административният орган в случая е бил длъжен да завери молбата–декларация – да посочи дали за имота има или няма съставен АОС, като по този начин изпълни задължението си да извърши исканата услуга. Самият характер на конкретното административно производство изключва преценката на органа дали да извърши услугата или не.

С основание оспорващият, позовавайки се на многобройната и константна практика на административните съдилища и на ВАС, поддържа, че при извършването на справка в актовите книги за общинските имоти не е необходимо събирането на допълнителна информация и няма заинтересовани лица, които проверки и уведомяване на трети лица да забавят заверката на молбата-декларация в случая, както и че извършването на всякакви действия извън справката в актовите книги за общинските имоти е без правно основание и е незаконосъобразно.

Оспореният административен акт се явява незаконосъобразен като постановен в несъответствие са материалноправните норми и с целта на закона, т.е. при наличие на основанията за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

Естеството на спора не позволява да бъде разрешен по същество същият от съда. Административната преписка следва да се изпрати на Кмета на Община Варна. На основание чл. 57, ал. 2 АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на оспорващия следва да се присъди сумата в размер на 1010 лева, представляваща направени разноски за държавна такса -10 лева, и адвокатско възнаграждение - 1000 лева (при претендирано от оспорващия адвокатско възнаграждение 1500 лева). При определяне размера на правото на оспорващия на разноски за адвокатско възнаграждение съдът съобрази възражението на ответника за прекомерност, като същевременно прецени обема и качеството на конкретно предоставената на оспорващия правна помощ от адвоката, конкретното обосноваване на твърденията в жалбата с правни аргументи, както и осъщественото от адвоката процесуално представителство на оспорващия и в открито съдебно заседание.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 173, ал. 2 и ал. 3 АПК, съдът

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за извършване на административна услуга – заверка на молба декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение по Заявление с рег. № АУ076577ВН/01.08.2024 г. на П. Н. Л. от [населено място] за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, находящ се в [населено място], Вилна зона „*“, с площ 1183 кв.м.

ИЗПРАЩА на Кмета на Община Варна преписката за произнасяне по Заявление с рег. № АУ076577ВН/01.08.2024 г. на П. Н. Л. съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ЗАДЪЛЖАВА Кмета на Община Варна, в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на настоящото решение, да извърши административната услуга, поискана със Заявление с рег. № АУ076577ВН/01.08.2024 г. на П. Н. Л., а именно да завери молбата-декларация.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. Н. Л., с ЕГН *, с адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 1010 лева, представляваща направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.