№ 10581
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110108418 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца М. Л. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ***********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439
ГПК, срещу ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет. 2, че ищецът М. Л. М. не дължи на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по
давност, следните суми: 590 лв. – главница по договор за кредит от 12.03.2008 г.,
ведно със законна лихва от 14.02.2011 г. до окончателно изплащане на задължението,
142 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.08.2008 г. до 14.02.2011 г., 25 лв. –
разноски по делото, въз основа на който е образувано изп.дело № 20188410401338 по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841.
Ищецът М. Л. М. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 07.09.2011 г. по ч.гр.д.№
6484/2011 г. по описа на СРС, 64 състав, издаден в полза на първоначалния кредитор
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, срещу ищеца е било образувано изпълнително
дело № 20188410401338 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841, като вземанията
по изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия ответник и същият е
конституиран като взискател по делото. Поддържа се, че изпълнителното
производство е образувано на 25.04.2018 г. за събиране на следните суми: 590 лв. –
главница по договор за кредит от 12.03.2008 г., ведно със законна лихва от 14.02.2011
г. до окончателно изплащане на задължението, 142 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 15.08.2008 г. до 14.02.2011 г., 25 лв. – разноски по делото. Поддържа, че
търсените от ответното дружество вземания са погасени по давност, тъй като от датата
на влизане в сила на заповедта за изпълнение до датата на образуване на
изпълнителното дело са изминали повече от 5 години. Поради изложените
съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, който оспорва иска при възражения,
1
че по изпълнително дело са предприемани и искани изброени в отговора изпълнителни
действия, които са прекъсвали многократно приложимия 5-годишен давностен срок за
процесните вземания. Твърди, че след снабдяване с изпълнителен титул,
първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с молба от
23.11.2011 г. е образувал изп.дело № 9705/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с
рег. № 841, с която на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от
ЗЧСИ, което е основание за прекъсване на давността, след което са прилагани
последователно различни изпълнителни способи, прекъсващи давността. На 15.05.2015
г. между първоначалния кредитор и ответника бил сключен договор за цесия, въз
основа на който на последния било прехвърлено процесното вземане, за което
уведомил ищеца и предприел действия като конституирането му като взискател по
изпълнителното дело. След като изп.дело № 9705/2011 г. било прекратено, по молба на
ищеца било образувано ново изп.д. 1338/2018 г. при СЧИ Неделчо Митев, в рамките
на което са прилагани различни изпълнителни способи, прекъсващи давността.
Поддържа, че всяко предприето действие по принудително изпълнение прекъсва
давността. Излага съображения, че в периода от образуване на изпълнителното
производство до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност, тъй като са били
приложими разрешенията, дадени в ППВС 3/18.11.1980. Ответникът твърди, че след
26.06.2015 г. е следвало да се прилага ТР № 2/26.06.2015 г., като в съответствие с него
са били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната
давност. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложените по делото
преписи на изп. дело № 20118410409705 и 20188410401338 по описа на ЧСИ Неделчо
Митев, че в полза на първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
срещу ищеца М. Л. М. е издаден изпълнителен лист от 07.09.2011 г. по ч.гр.д. №
6484/2011 г. по описа на СРС, 64 с-в въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумите: 590 лв. – главница по договор за
кредит от 12.03.2008 г., ведно със законна лихва от 14.02.2011 г. до окончателно
изплащане на задължението, 142 лв. – мораторна лихва за забава за периода от
15.08.2008 г. до 14.02.2011 г., 25 лв. – разноски по делото.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., пълномощно и уведомително писмо се
установява, че вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, като за
извършената цесия ищецът е надлежно уведомен.
От приложеното ч.гр.д. №6484/2011 г. по описа на СРС, 64 с-в се установява, че
въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на 25.02.2011 г. срещу длъжника
– ответник М. Л. М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
сумите: 590 лв. – главница по договор за кредит от 12.03.2008 г., ведно със законна
лихва от 14.02.2011 г. до окончателно изплащане на задължението, 142 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 15.08.2008 г. до 14.02.2011 г., 25 лв. – разноски по делото.
На 23.11.2011 г. първоначалният кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. дело №
20118410409705 по описа на ЧСИ Неделчо Митев. С процесната молба взискателят е
възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ без да е посочил изпълнителен способ.
На 07.12.2011 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца –
2
„Теса Еко Пластик“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение,
връчено на 12.12.2011 г., в изпълнение на който запор са постъпвали плащания от
третото задължено лице съответно на 04.01.2012 г., 25.01.2012 г.
На 25.06.2012 г. са изпратени запорни съобщение до различни банки за налагане
на запор върху банкови сметки на ищеца.
На 25.06.2012 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за
насрочване на опис на движими вещи за дата 30.07.2012 г., за която липсват данни да е
връчена на длъжника, както и да е извършен описът.
С постановление на съдебния изпълнител от 04.02.2014 г. по изпълнителното
дело е присъединена НАП като взискател.
Въз основа на молба с вх. № 137254/28.08.2015 г. ответникът, в качеството си на
цесионер е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, в
която молба на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ без да е
посочен изпълнителен способ.
На 18.05.2015 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искане за
извършване на действия по принудително изпълнение, чрез насрочване и извършване
на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
С разпореждане от 17.08.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на
движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, въз основа на което на 17.08.2016
г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника във връзка с
насрочен опис на движими вещи за 07.10.2016 г.
На 18.05.2015 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искане за
извършване на действия по принудително изпълнение, чрез насрочване и извършване
на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
На 14.06.2017 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искане за
извършване на действия по принудително изпълнение, чрез насрочване и извършване
на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
На 12.09.2017 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искане за
извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ ЕАД.
На 09.01.2018 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искане за
извършване на действия по принудително изпълнение, чрез насрочване и извършване
на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
С постановление от 11.01.2018 г. изпълнително дело № 20118410409705 по
описа на ЧСИ Неделчо Митев е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са
вдигнати наложените запори.
На 25.04.2018 г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело
за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на
която е образувано изп. дело № 20188410401338 по описа на ЧСИ Неделчо Митев. С
процесната молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и е
посочил изпълнителен способ – запор върху трудово възнаграждение и банкови
сметки.
На 01.06.2018 г. са изпратени запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на ищеца.
С постановление на съдебния изпълнител от 24.09.2019 г. по изпълнителното
дело е присъединена НАП като взискател.
На 24.09.2019 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца –
„Хидропласт - 10“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и
насрочване на опис на движими вещи, намиращи се на адреса на длъжника.
06.10.2020 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за
насрочен опис на движими вещи, находящи се на адреса му, за 18.11.2020 г.
На 25.02.2022 г. ответникът е подал молба по изпълнителното дело с искане за
3
извършване на действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху
банкови сметки и насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се на
адреса на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането
след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не
е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай. По
отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай заповедта за изпълнение е влязла в сила на 16.08.2011 г. –
деня следващ изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, съгласно
действащата към онзи момент редакция на ГПК, след което е започнала да тече
погасителна давност за вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се
прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая след образуване на изпълнителното дело и
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 07.12.2011 г. и
4
запор върху банковите сметки на длъжника на 25.06.2012 г. в рамките на двугодишния
срок до 25.06.2014 г. взискателят не е отправял нови искания за предприемане на
принудителни действия спрямо имущество на длъжника, а такива са подадени след
изтичането на двугодишния срок, съответно на 05.12.2015 г., 14.06.2017 г., 12.09.2017
г., 09.01.2018 г.
Погасителната давност обаче е институт, различен от перемпцията и с различни
прави последици по отношение на вземането. Давността изключва възможността за
насочване на принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията
не изключва принудителното изпълнение изключва, тъкмо обратното тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ–той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново–отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В този смисъл са
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Ето защо, съдът
следва да извърши анализ дали след настъпване на предпоставките за перимиране на
изпълнителното дело са правени искания от взискателя за извършване на изпълнителни
действия, както и дали същите са прекъснали давността за вземането. Следва да се има
предвид, че от момента на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело –
23.11.2011 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, давност за вземането не е текла, доколкото до
този момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на
изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила
ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да тече нова давност за вземането, доколкото
постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от датата на
обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това - в този
смисъл тълк. реш. № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Т.е.
на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност за вземането, след която
дата взискателят е правил искания за предприемане на действия по принудителни
действия (на 05.12.2015 г., 14.06.2017 г., 12.09.2017 г. и на 09.01.2018 г.), а на
17.08.2016 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. Съгласно
постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, вкл.
възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да приложи изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане.
Следователно погасителната давност за вземането, започнала да тече на 26.06.2015 г. е
била прекъсната с молбата за действия на взискателя на 05.12.2015 г., които са
предприети на 17.08.2016 г. с насрочването на опис и доколкото давността се прекъсва,
считано от датата на искането на взискателя, то от 05.12.2015 г.е започнала да тече
нова давност за вземането. Следва да се отбележи, че невръчването на призовката за
насрочен опис на движими вещи, а вероятно и неизвършването му не се дължат на
действия на взискателя. В този смисъл след постъпването на молбата на взискателя с
посочването на конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител е бил длъжен
да го извърши, като положи необходимата грижа да уведоми длъжника. Ето защо
въпросът дали дейността по насрочване на описа на движими вещи без да е
фактически извършен е ирелевантен в случая, доколкото давността за вземането е била
прекъсната с искането на взискателя да бъде извършен опис, който способ е изрично
предвиден в ГПК и годен да прекъсне давността. От 05.12.2015 г. до момента на
прекратяването на изпълнителното дело – 11.01.2018 г. не са извършвани никакви
5
действия по принудително изпълнение, поради което през този период давността не е
прекъсвана до датата на подаване на молба от ответника за образуване на новото
изп.дело № 20188410401338 - 03.04.2018 г., в който период петгодишната давност за
вземането обаче не е изтекла.
След прекъсването на давността на 03.04.2018 г. е започнала да тече нова
давност, която отново последователно е била прекъсната на 01.06.2018 г., когато по
искане на взискателя е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, на
24.09.2019 г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и
на 06.10.2020 г., когато е насрочен опис на движими вещи, находящи са адреса на
длъжника. След прекъсването на давността на 06.10.2020 г. на 25.02.2022 г.
взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки и извършването на
опис на движими вещи, но няма данни действия да са извършвани. Следователно
давността за вземането последно е била прекъсната на 06.10.2020 г., която към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция петгодишният
срок за погасяване на вземането не е изтекъл.
Съдът не следва да разглежда доводите за нищожност на договора за цесия,
доколкото същите са наведени за първи път от ищеца след приключване на съдебното
дирене и края на устните състезания - с писмената защита, подадена на 23.05.2023 г.
Поради всичко изложеното предявеният иск се явява неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Л. М., ЕГН **********, адрес: гр. София,
***********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 439 ГПК, срещу ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, че ищецът М. Л. М. не дължи на ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните суми: 590 лв. – главница по договор за кредит
от 12.03.2008 г., ведно със законна лихва от 14.02.2011 г. до окончателно изплащане на
задължението, 142 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.08.2008 г. до
14.02.2011 г., 25 лв. – разноски по делото, въз основа на който е образувано изп.дело №
20188410401338 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841.
ОСЪЖДА М. Л. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, *********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6