Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260801 13.03.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1447 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №**, офис сграда Лабиринт, ет.**,
офис **, представлявано от ****** М.Д.и Н.С., чрез юрисконсулт Д. против
Й.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните
суми, произтичащи от договор за потребителски/заем кредит от **** г., сключен
между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и Й.Т.Т., правата по който са придобити
от ищеца по силата на цесия **** г., а именно: главница от 1482,76 лв. (хиляда четиристотин и осемдесет и
два лева и седемдесет и шест стотинки), ведно със законна лихва върху
главницата, считано от *****г. - датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението; договорна лихва от 247,20 лв.
(двеста четиридесет и седем лева и двадесет стотинки) за периода от **** г. до ***
г.; такса за оценка на досие от 72,31 лв. (седемдесет и два лева и
тридесет и една стотинки); такса за
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя от 900,40 лв.
(деветстотин лева и четиридесет стотинки); такса за услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя от 391,23 лв.
(триста деветдесет и един лева и двадесет и три стотинки) и обезщетение за
забава в размер на 307,33 лв. (триста и седем лева и тридесет и три
стотинки) за периода от **** г. до ***** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № **** от ***** г. по ч.гр.д. № ****/**** г. на РС-Пловдив.
Ищецът твърди, че на **** г.
между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и Й.Т.Т. е сключен договор за
потребителски кредит, за сумата от 1700 лева, предадена от кредитен консултант в брой по
местоживеенето на ответника. Договорната лихва за срока на договора е в размер
на 335,33 лева, като кредитът е платим
на 60 равни седмични погасителни вноски в периода от **** г. до ****** г. Предвидено е заплащане на
такса за оценка на кредитно досие, включена в седмичните погасителни вноски, предоставена
е допълнителна услуга за доставка на заемната сума в брой по местоживеене и
услуга за седмично събиране на вноските по кредита по местоживеене на
кредитополучателя. Изтъква се, че кредитополучателят е могъл да подаде писмено
уведомление, с което да се откаже занапред допълнителните услуги, което не е
сторил. Така общата сума, която ответникът се е задължил да върне при сключване
на договора за кредит е в размер на 3663,90 лева, като крайният срок за
издължаване на всички задължения е 26.05.2018 г. Вследствие на забава в
изпълнението на погасителните вноски е начислено
е обезщетение за забава върху дължимите суми, в размер на законната лихва за
забава, за периода от ***** г. до датата на заявлението. Твърди се, че сумата,
която е погасена е в размер на 570.00 лева, като с нея са погасени частично
таксите по кредита, договорната лихва и главницата. На ***** г. е сключен договор
за цесия и заместване в дълг между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Провидент Файненшъл България“ ООД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.09.2018
г. е подписано допълнително споразумение към рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 31.01.2017 г., по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
прехвърлило вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
като от своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
В предоставения срок за отговор
ответникът Й.Т.Т., чрез процесуалния си представител адв. Б., оспорва иска. Възразява за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, като сочи, че годишният процент на
разходите възлиза на 115,52 %. Иска присъждане на разноски по чл. 38 ЗА в полза
на упълномощеното адвокатско дружество.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за
процесуално допустими, като частично основателен се явява единствено искът за
присъждане на главницата по кредита, като съображенията за това са следните:
Процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата
на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като
неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за
кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В случая потребителят е поел
задължение за заплащане на общо три такси, които съществено са оскъпили
ползвания от него паричен ресурс. Същите по своето естество представляват
скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона
обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с
оглед невъзможността да влияе на клаузите
на договора. Предвидените в него такси заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната
от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което
договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е
императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно
ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата
страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо
и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че
разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали
разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.
Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е
следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
Недействителността по чл. 22 ЗПК
е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна
последица от нея е, че се дължи размера на непогасената главница, т.е. тя не
води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е
приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит
продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на
дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване
на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Ето защо и исковата претенция е
основателна само за непогасената главницата по кредита, като всички плащания, в
изпълнение на акцесорните задължения,
следва да се отнесат към погасяването на главницата. Установява се от
прието по делото допълнително заключение, че размерът на непогасената главница
възлиза на 1130 лева, след приспадане на направените по кредита плащания. Съдът
приема, че обезщетението, в размер на законната лихва за забава, не се дължи,
преди датата на депозиране на заявлението в съда, тъй като чл. 23 ЗПК не
предвижда подобна прана последица. Следва да се заключи, че при недействителен
на договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, длъжникът изпада в
забава считано от поканата. В тази
хипотеза приетият от страните погасителен план не обвързва длъжника, що се
касае до неизгоните за него правни последици от неизпълнението на месечните
погасителни вноски. Аргумент за това е, че длъжникът не дължи мораторна
неустойка, дори и такава да е предвидена в договора за кредит. Погасителният
план отразява ликвидирането на облигационните отношения при нормално развитие
на облигационната връзка. При недействителен договор за кредит, длъжникът може
правомерно да спре текущите плащания, като едва след преизчисление
на действителната стойност на кредита, последният би могъл да поставен в забава
за изпълнение. В разглежданата хипотеза длъжникът е изпаднал в забава считано
от депозиране на заявлението за издаване за заповед за изпълнение, което е
приравнено на искова молба, имаща характер на покана за плащане на непогасената
главница по кредита.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, че Й.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№**, офис сграда Лабиринт, ет.**, офис **, представлявано от ******** М.Д.и Н.С.
сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет) лева, представляваща непогасената
главница по договор за потребителски/заем кредит от ***** г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД
и Й.Т.Т., правата по който са придобити от ищеца по
силата на цесия ***** г., ведно със законната лихва, считано от *****г. -
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** от ****** г. по
ч.гр.д. № ****/***** г. на РС-Пловдив, като ОТХВЪЛЯ иска за разлика над сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет)
лева до пълния му предявен размер от 1482,76 (хиляда четиристотин и осемдесет и
два лева и седемдесет и шест стотинки) лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******
против Й.Т.Т.,
ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, произтичащи от договор за потребителски/заем кредит от ****** г., сключен
между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и Й.Т.Т., правата по който са придобити
от ищеца по силата на цесия ****** г., а именно:
-
договорна лихва от 247,20 лв. (двеста четиридесет и седем
лева и двадесет стотинки) за периода от 10.06.2017 г. до 26.05.2018 г.;
-
такса за оценка на досие от 72,31 лв. (седемдесет и два
лева и тридесет и една стотинки);
-
такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя от 900,40 лв.
(деветстотин лева и четиридесет стотинки);
-
такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя от
391,23 лв. (триста деветдесет и един лева и двадесет и три стотинки)
-
обезщетение за
забава в размер на 307,33 лв. (триста и седем лева и тридесет и три стотинки)
за периода от 10.06.2017 г. до 05.12.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** от ****
г. по ч.гр.д. № ****/**** г. на РС-Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/ ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Е.К.