Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 10.04.2021 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на единадесети март, през
две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове : Милена
Пейчева
Росица
Радославова
с участието на секретар Мариета
Цонева, в присъствието на прокурора Валентина Личева, след като разгледа
докладваното от съдията Стаменов в.а.н. дело № 1048/2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по гл. двадесет и
първа във вр. с чл. 378 ал. 5 от НПК.
Г.Л. И.и Г.Л.И. са обжалвали с обща жалба чрез защитника си адв. Д. К. решението
по а.н.д. № 2287/2019 г. на РРС, с
което
всеки от двамата е
признат за виновен в това, че на 20.07.2017 г., в гр. Русе, по хулигански
подбуди причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание на С.П.А.от
с. гр. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК и
на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административна отговорност 1000 лв. глоба.
Конкретизирано е оплакване за неправилност поради несъответствие на
изводите на съда на събрание доказателствен материал и се иска отмяна на
решението и постановяване на оправдателно такова или алтернативно връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на РРС.
Прокурорът счита, че жалбата не е основателна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо
от последните провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимен и оправомощен
за това правен субект – страна в
административно-наказателното производство, при спазване на законоустановените
срок, форма и ред.
По съществото си
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА..
От фактическа страна първоинстанционният
съд е приел следното:
Обвиняемите Г.И. и Г.И.- братя - осъществявали таксиметрови услуги с
автомобили марка съответно „Шкода“ рег. № Р ****РК и „Ситроен-4“ рег. № Р ****ВС.
На 20.07.2017 г., в гр. Русе, около 13 часа двамата се намирали на пиацата на
Автогара Юг в града. Там обвиняемият Г. И.бил нает от пристигналия с автобус
пострадал Ст. П. А.. След потеглянето на таксиметровия автомобил между двамата
възникнал словесен спор заради невключения
таксиметров апарат, при която обвиняемият поискал пътника да слезе, а
последният отказал. Тогава обвиняемият И.спрял автомобила на кръстовището на
бул. „Ц. Освободител“ и бул. „Хр. Ботев“, заобиколил автомобила до предната
дясна седалка, насила извадил пострадалия и го блъснал. А. паднал назад си ударил
главата в пътното платно. В това му положение обвиняемият започнал да го удря с
ръце и крака по тялото. Междувременно непосредствено след тях спрял и обв. Г.И./също нает от друга пътничка/, излязъл от
автомобила и се присъединил към брат си, ритайки и удряйки пострадалия. Тъй
като започнали да се събират хора, обв. Г.И. влязъл в автомобила си, направил
обратен завой и спрял, за да изчака брат си. Това дало възможност на
пострадалия А. да се изправи. В присъствието на събралото се множество хора и
без да се интересува от причината за
конфликта, обв. Г.И.продължил да отправя обиди към А.. Издърпал със сила
чантичката от рамото на А., при което дръжката й скъсала и документите от нея
изпаднали на улицата. След това И.задърпал тениската на А., при което я
съблякъл. Притеклите се на помощ свидетели Ц.и А.опитали да прекратят
действията на обвиняемия, събрали документите на А.. Заради събиращите се хора
обв. И.влязъл в автомобила си и също потеглил в обратна посока. Като преминавал
покрай св. Ц.и А.ги наплюл през отворения прозорец. Случилото се било възприето
като скандално и аморално и силно възмутило присъствуващите очевидци.
Тези констатации са базирани на обстоен, прецизен и съответствуващ на
действуващата процесуална уредба, теорията и съдебната практика анализ на
доказателствата по делото, които са достатъчни и /с изключение на очевидно
недостоверни части от обясненията на обвиняемите/ напълно непротиворечиви. Ето
защо те са напълно правилни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция,
поради което
решението е обосновано, постановено изцяло в съответствие с процесуалните правила по събирането и
анализа на доказателствата, а оплакванията по жалбата в обратния смисъл са
напълно неоснователни.
Както правилно е обсъдил и съобразил първоинстанционния съд, авторството на
всеки от двамата обвиняеми и спецификата на извършените от всеки от тях вменени
им инкриминирани действия са установени по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото гласни, писмени и от експертен порядък доказателства. Нанесения
побой на пострадалия е обективиран безспорно с установените и изследвани и по
експертен път телесни увреждания, нанесени му при горните действия на
обвиняемите. Защитната теза на всеки от обвиняемите, че всъщност са били нападнати
от пострадалия, който при това „сам се ударил в ръцете“ на първия от тях, е
несъстоятелна на плоскстта на напълно непротиворечивите, изчерпателни,
достоверни и подкрепени и обективните находки показания на многобройните,
присъствували непосредствено на инцидента свидетели по делото, както и
ангажиран непосредствено след него полицейски служител. След горепосочените
свидетелски показания на очевидци е и колега таксиметров шофьор на обвиняемите,
който спрял непосредствено на мястото в хода на инцидента, лично възприел
случващото се и познал веднага обвиняемите. Всички събрани доказателства изцяло
подкрепят тези на пострадалия А.. Извършено е и и разпознаване в съответствие и
по реда установен с НПК обвиняемия, впрочем също като експертизите по делото и
неоспорено по делото. Всички събрани доказателства са обстойно и правилно
обсъдени поотделно и в съвкупността си, както досежно достоверността, така и
досежно относимото им фактологическо съдържание в мотивите на
първоинстанционния съд, съжденията и доводите в които РОС възприема изцяло и не
е нужно да се преписват тук.
При тази правилна установеност
решението е законосъобразно и от материалноправна страна,
като правилно първостепенният съд е възприел инвокираната
от обвинението правна квалификация на деянията на обвиняемите и ги е признал за
виновни съгл. горепосоченото.
Законосъобразно, при наличието на предпоставките по чл. 78а от НК всеки от
обвиняемите е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Санкциите на всеки от двамата, определени в минималноустановения от закона
размер, по никакъв начин не са несъразмерно тежки, а дали са снизходителни не
може да се обсъжда тук поради принципа „reformatio in pejus“.
При липса и на други основания за отмяна или изменение на обжалваното
решение и съобразно изложеното, на основание чл. 334 т. 6 вр. чл. 378 ал. 5 от НПК окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/29.09.2020 г. на РРС по а.н.д. № 2287/2019 г. на
РРС седми нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.