Р
Е Ш Е Н И Е №
К., 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 3367/2018
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са положителен установителен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК и осъдителен иск за парична сума с правно осн. договорните отношения между
страните във връзка с чл.79 ЗЗД.
Ищецът
„Б.Д." ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
претендира съдът да признае за установено, че ответникът И.Б.Ш. с ЕГН **********
към 09.01.2018 г. дължи на „Б.Д."
ЕАД общо 1148,67 лева, от които: главница - 791,30 лева, договорна лихва от
20.12.2016 г. до 08.01.2018 г. включително - 233,91 лева, наказателна лихва от
27.06.2017 г. до 08.01.2018 г. включително - 10,67 лева, такси и разноски -
112,79 лева, ведно със законна лихва от 09.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание Договор за кредит 12.05.2016 г. Моли съда
да му присъди разноските направени в заповедното производство по ч. г. д. №
155/2018 г. на РС-К., а именно: 25,00 лева - държавна такса и 100,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение както и да му присъди направените разноски в
настоящото съдебно производство - доплатената държавна такса в размер на 25,00
лв., 300 лв. депозит за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение в размер
определен от съда по представен списък по чл.80 от ГПК.
При
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предявените
установителни искове не следва да бъдат уважавани моли съда осъди И.Б.Ш. с ЕГН **********
да заплати на „Б.Д." ЕАД просрочена главница - 791,30 лева, договорна
лихва от 20.12.2016 г. до 08.01.2018 г. включително - 233,91 лева, наказателна
лихва от 27.06.2017 г. до 08.01.2018 г. включително - 10,67 лева, такси и
разноски - 112,79 лева, ведно със законна лихва от 09.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание Договор за кредит 12.05.2016
г.
Моли
съда да осъди ответника да му заплати направените по пози иск разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди,
че претенцията по осъдителните искове се основава на различно основание от
предявените установителни искове, а именно на факта, на „настъпване на
предсрочната изискуемост на неплатения остатък от вземането на Банката по
договора към момента на връчване на исковата молба на ответника“.
На
12.05.2016 г. „Б.Д." ЕАД е отпуснала на кредитополучателят И.Б.Ш. револвиращ кредит за физически лица в първоначален размер
от 1000,00 лева, с падежна дата на месечните вноски - 20-то число на месеца,
при лихва и условия подробно описани в договора за кредит. Кредитополучателят И.Б.Ш.
не обслужвал редовно отпуснатия кредит, изпаднал в забава. Поради невнасянето
изцяло или частично минимални суми за револвиране банката е пристъпила към
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На основание т. 19.2 и т. 20.1 от
Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление на „Б.Д."
ЕАД и уведомяване на кредитополучателят за предсрочната изискуемост, кредитът е
преобразуван в предсрочно изискуем на 02.10.2017 г.
В
изпълнение на изискването в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тьлк. д. № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС при подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК банката да е упражняла правото си да направи кредита предсрочно изискуем и
да е уведомила длъжника, е изпратено Уведомление № 12-20-01049 от 21.09.2017 г.
от „Б.Д." ЕАД, *** до кредитополучателят като го е уведомила, че ще
пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. От приложената обратна
разписка е видно, че задълженото лице - кредитополучател И.Б.Ш. е уведомено за
горепосоченото по надлежен начин и по допустим в закона ред на 29.09.2017 г.
чрез лицето П.Ж.Ш.(майка), която е положила подписа си в разписката, като с
получаването на книжата от това лице връчването е осъществено. Уведомлението е
изпратено чрез куриерска фирма „А." ЕООД, от упълномощено от Банката лице
(Т.Т.М. - инспектор проблемни кредита на граждани).
Съгласно
т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т. д. 4 /2013г., ОСГТК, моментът, в
който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е моментът, в който
волеизявлението на Банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита, е
достигнало до длъжника-кредитополучател. Към деня на предсрочната изискуемост
(02.10.2017г.), както е посочено в извлечението от счетоводната книга от
09.01.2018 г. на банката, са допуснати 6 броя непогасени минимални суми за
револвиране до датата на изискуемостта, а именно: - падежна дата 20.01.2017 г. - 27,15 лева; падежна дата 20.02.2017
г. - 54,38 лева; падежна дата 20.03.2017 г. - 81,67 лева; падежна дата 20.04.2017 г. - 109,00 лева; падежна дата 22.05.2017 г. - 136,42
лева; падежна дата 20.06.2017 г. -
163,90 лева. Към датата на извлечението от счетоводните книги - 09.01.2018г.,
са допуснати 202 дни забава.
Предвид
гореизложеното, на 09.01.2018 г., „Б.Д.' ЕАД е подала заявление по чл. 417 от ГПК на основание извлечение от счетоводните книги и представени документа, като
е образувано ч. гр. дело № 15 5/2018 г. по описа на Районен съд К.. Въз основа
на издадени от Районен съд - К. Заповед за незабавно изпълнение №
101/10.01.2018 г. по ч. г. д. № 155/2018 г. на РС-К. и Изпълнителен лист от
10.01.2018 г. е образувано изпълнително производство срещу
ответникът-кредитополучател под № 55/2018г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Р.М. за 2018 г., с рег. № 868 по регистъра на КЧСИ, с район на
действие -Окръжен съд Ст.З. С определение № 2282/15.11. 018 г. получено от
кредитора на 21.11.2018 г. Районен съд К. е спрял производството по
образуваното от ЧСИ Р. Манджурова
изпълнително дело му е указала да заведе иск по чл.422 ГПК.
Ответникът
И.Б.Ш., с ЕГН ********** чрез назначеният му особен представител адв. В.И.С.
взема становище, че искът с правно основание чл.422, във връзка с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1, изр. първо от ЗЗД е допустим, но неоснователен и
недоказан, а предявеният от ищеца осъдителен иск при условията на евентуалност
е недопустим и неоснователен.
В исковата молба банката не е изложила
твърдения в посока дали отпуснатия от нея кредит е изцяло усвоен от ответника,
каква част от него е непогасен, какви са минималните вноски, които е следвало
да плаща ответника по кредита, и в какви периоди от време е следвало да ги
плаща, не е уточнен моментът на настъпилата забава по кредита или в кой момент
ответникът е престанал да плаща. Това лишава ищецът от възможността да
организира адекватно защитата си. От описаната фактическа обстановка не може да
се установи по категоричен начин кои са шестте поредни месеца, в които не е
извършвано плащане от длъжника. Възразява срещу твърдението на банката, че
ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Видно от
представеното по делото известие за доставяне, уведомлението изпратено до
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост е получено от майката му, т.е.
не е налице надлежното му уведомяване, тъй като длъжникът по кредита и ответник
в настоящото производство не е получил лично уведомлението, с което банката го
известява, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, конто към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факта, обуславящи настъпването й. Извлечението от счетоводните книги на банката
по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ,
че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита
предсрочно изискуем.
Моли
съда да отхвърли предявените срещу него искове.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Със Заповед № 101/10.01.2018 год. за незабавно
изпълнение издадена по образуваното на ч. гр. дело № 155/2018 по описа на РС - К.
е разпоредено И.Б.Ш., ЕГН ********** *** да заплати
на кредитора „Б.Д.” ЕАД, ЕИК: ****** седалище и адрес на управление:***, чрез
Финансов център – К., булевард ***** представлявано от В.М.С.– главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– изпълнителен директор сумата 791,30 лева за главница,
представляваща задължение по Договор за
кредит, сключен на 12.05.2016 г., станал
предсрочно изискуем на 02.10.2017 г.; 233,91 лева – договорна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 08.01.2018 г.
; 10,67 лева – наказателна лихва за периода от 27.06.2017 г. до 08.01.2018 г.; 112,79 лева – дължими такси и разноски и
законна лихва върху главницата, считано от 09.01.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 125,00 лева - разноски по делото на основание извлечение
от счетоводни книги на „Б.Д.“ ЕАД за сметка № 23505210/12.05.2016 г.,
прехвърлена в просрочено вземане по сметка № 24509388/27.06.2017 г. по Договор
за кредит, сключен на 12.05.2016 г., предсрочно изискуем от 02.10.2017 г. и уведомление
изх. № 12-20-01049/21.09.2017 г.
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
С определение №2282/2018 г. принудителното изпълнение по образуваното въз
основа на нея изпълнително дело е спряно и на заявителят са дадени указания да
предяви иск за вземането си.
Видно от Заповед № 101/10.01.2018 год. основание за
издаването й е извлечение от счетоводни книги на „Б.Д.“ ЕАД за сметка №
23505210/12.05.2016 г., прехвърлена в просрочено вземане по сметка №
24509388/27.06.2017 г. по Договор за кредит,
сключен на 12.05.2016 г. Размерът на кредита е 1 000
лв. Видът на договора за кредит не е конкретизиран в заявлението, но към
заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на Банката и Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица вх.№1514/27.04.2016 г. Според представеното извлечение от счетоводните
книги вземането е по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица №23505210 от 12.05.2016 год. Представеният Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица вх.№1514/27.04.2016 г. за издаване на DSK MaxiCard не носи нито посочения
№ 23505210, а датата „12.05.2016г.“ е
изписана при подписа на страните кредитодателя.
Ищецът е изготвил уведомление изх.№ 12-20-01049/21.09.2017
г. Уведомлението е връчено на ответника – длъжник по кредита на 29.09.2017 год.
чрез получаването му на адреса на ответника от пълнолетно лице, живеещо на
същия адрес, майка на длъжника. С писменото изявление ищецът е уведомил
длъжника, че поради забава в изпълнението на задълженията по договора Банката
обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на писмото и
цялата непогасена главница става предсрочно изискуема наред с лихва в
договорения лихвен процент, увеличен с надбавката при забава.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза на 12.05.2016 г. в съответствие със сключения Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
12.05.2016 г. е разкрита банкова сметка *** И.Б.Ш. чрез която му е осигурен
достъп до предоставен му кредитен лимит от 1 000 лв. чрез кредитна карта DSK
MaxiCard. Последното плащане по кредита е на 29.12.2016 год. Няма събрани по
реда на принудителното изпълнение парични суми. Към 09.01.2018 год. и към
приключване на съдебното дирене за погасяване на задълженията по кредита са
постъпили 1046,70 лв. отнесени за
погасяване на задълженията както следва: 957,81 лв. главница, 51,80 лв. такси и
37,09 лв. лихви. Начислените такси са за издаване на карта, за теглене на суми
и за всяка нереволвирана в гратисния период сума. Падежната дата за погасяване
на кредита е 20-то число на текущия месец с уговорен гратисен 15 –дневен
период, в който кредитополучателят има задължение да внесе минимална вноска
равна на 3% от ползвания кредитен лимит.
Последното направено плащане на 29.12.2016 год. напълно покрива
минималната револвирана сума за м. декември 2016 год. от което следва, че
плащането на договорените месечни вноски за погасяване на кредита е
преустановено от 30.12.2016 г. Забавата към 02.10.2017 г. е 239 дни, а към
21.12.2018 г. – 684 дни. Неплатените падежирали вноски по кредита равни на минималните
суми за револвиране до 09.01.2018 г. са 6 на брой и възлизат на 163,90лв.
Размерът на дължимите по кредита суми към датата на
подаване на заявлението - 09.01.2018 год. е 1159,95 лв., от които 752,19 лв.
главница, 233,70 лв. договорна лихва и 143,50 лв. такси.
В договорът и приложимите към него общи условия не е
уговаряна „наказателна“ лихва както претендира заявителя в заявлението и
исковата молба. В представеното извлечение от счетоводните книги на кредитора
претенцията за 10,67 лв. е с основание обезщетение за забава /лихвена
надбавка/. Видно от заключението на ССЕ допълнителната надбавка за забава в
размер на 5% прибавена към договорения лихвен процент от 21,95 % годишно дава 26,95% и лихвата за забава върху нереволвираната
сума от 28.06.2017 г. до 08.01.2018 г. възлиза на 23,40 лв.
Срокът на действие на договора на осн. чл.84 от Общите
условия е срокът на валидност на картата.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявените искове за съществуване на вземанията за
договорна лихва в размер на 233,70 лв., наказателна лихва в размер на 10,67 лв. и такси в размер на 112,79
лева както и законна лихва върху главницата от 09.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането заявени по реда на чл.417 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Предявеният иск за съществуване на главницата е
основателен за 752,19 лв. и следва да бъде уважен в този размер като в частта над
752,19 лв. до 791,30 лв. следва да бъде отхвърлен.
Между страните по договора за кредит е възникнало
облигационно правоотношение. По силата на сключеният на 12.05.2016 г. договор,
за кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставената му в
заем сума от 1000 лв., на месечни вноски, платими на 20-то число от всеки
месеца за периода на действие на договора, както и да за заплати
възнаградителна лихва върху предоставените му за ползване средства. Ищецът е
изпълнил поетото с договора задължение –предоставил е на ответника Ш. уговорената
сума, а отвеникът е усвоил предоставената
му сума от 1000 лева. Сумата е постъпила в деня на подписване на договора
12.05.2016 г. по разплащателната сметка на И.Ш. открита за обслужване на
кредита. Кредитополучателят е спазвал условията по договора за кредит до 29.12.2016
г., след което напълно преустановил изпълнението на задълженията си. Средства за
погасяване на усвоената по кредита сума след 29.12.2016 г. и до настоящия
момент не са постъпвали. На 29.09.2017 год. ответникът е уведомен от ищеца, че
поради просрочване на задължения кредитът е обявен за предсрочно изискуем от
същата дата. Възражението на ответника,
че получаването на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост от
пълнолетен член на домакинството, живущ на адреса му не е поражда действие, е
неоснователно. Пълнолетното лице, живущо на адреса на длъжника е приело
уведомлението и няма твърдения и доказателства, че не е изпълнило задължението
си го да предаде на лицето, до което е
адресирано.
Към момента на получаване на уведомлението забавата е за
повече от 230 дни, не са изпълнени 6 падежирали вноски, поради което
обявяването на кредита за предсрочно изискуем е основателно.
Поради уважаване на главните искове съдът не следва да
разглежда предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
При изпълнение на задълженията си по чл. 7, ал.3 ГПК,
съдът не констатира наличието претенции, основаващи се на неравноправни клаузи
в договора сключен между страните и приложимите към него Общи условия.
Ищецът представя списък на разноските.
Разноските на ищеца възлизат на 125 лв. по ч.гр.д. №
155/2018 г.
Разноските на ищеца възлизат на 635лв. по настоящото
производство, от които 25 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и
310 лв. депозит за назначаване на особен представител на ответника.
Видно от съдържанието на представения списък на
разноските, ищецът претендира разноски в заповедното производство в размер на
125 лв., 300 лв. депозит за вещо лице, 25 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца
в размер на 300 лв.
Съдът като взе предвид, че от претендираните 1148,67
лв., претенциите на ищеца са основателни за 1109,32 лв. намира, че ответникът
следва да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, сумата 544,
00 лв. разноски по исковото производство и 121,00 лв. разноски по заповедното
производство.
Ответникът няма направени разноски в производството.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, че И.Б.Ш., с ЕГН **********
*** дължи на „Б.Д." ЕАД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.М.С.- Главен
Изпълнителен директор и Д.Н.Н. - Изпълнителен
директор чрез К.С.М.- юрисконсулт по издадената по ч.гр.д. № 155/2018 год. по
описа на Районен съд-К. Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
101/10.01.2018 г. сумите 752,19 лв.,
представляваща главница като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта над 752,19 лв.и до
претендираните 791,30 лева; 233,91 лева договорна
лихва за времето от 20.12.2016 г. до 08.01.2018 г. включително, 10,67 лева лихва
за забава с наказателна надбавка /наказателна лихва/ за периода от 27.06.2017
г. до 08.01.2018 г.; - 112,79 лева
представляващи такси и разноски и законна лихва върху
главницата считано от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 12.05.2016 г.
ОСЪЖДА И.Б.Ш., с ЕГН **********
*** да заплати на “Б.Д.” АД ,
БУЛСТАТ: ****** с п.а. сумата 665,00
лв., представляваща разноски, от които 544, 00 лв. - по настоящото исковото
производство и 121,00 лв. по заповедното производство по ч.гр.д. № 155/2018 г.
по описа на РС-К.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Ст.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: