Р Е Ш
Е Н И
Е
№83/ 13.04.2020 г.
гр. Шумен
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на тринадесети февруари , през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: А.Карагьозян
Членове: 1.З.Иванова
2.С.Стефанова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №522 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №1076/12.11.2019г. ,
постановено по гр.д.№1437/2019г. , Районен съд –Шумен е отхвърлил предявения от
ЕТ „С.Д.“, с ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Ш..., отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на „Енерго – про Продажби“ АД, с ЕИК: , седалище и
адрес на управление: гр. В., „В. ..., че ищецът не дължи, сума в размер на 4 549.55 лева , представляваща цена на
начислена по партида, с клиентски номер ******25,
за абонатен номер ****05, доставена, потребена и неплатена електроенергия на адрес: гр. Ш..., за периода от
22.12.2016 г. до 21.12.2017 г., за която е издадена фактура за
корекция № **********/05.04.2019 г., като неоснователен. Ищцата е осъдена да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1018,16 лева .
Недоволен
от постановеното решение е останал ищецът , поради което го обжалва изцяло.
Твърди, че решението е неправилно, за което излага подробни съображения .
Предвид горното моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
искът да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК,
въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че
решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Районен съд –
Шумен е бил сезиран с искова претенция
по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск , за признаване за установено,
че ищецът ЕТ „С.Д.“ не дължи на „Енерго
– про Продажби“ АД, сума в размер на 4 549,55 лева, представляваща цена
на начислена по партида, с клиентски номер ******25,
за абонатен номер ****05, доставена, потребена и неплатена електроенергия на адрес: гр. Ш..., за периода от
22.12.2016 г. до 21.12.2017 г., за която е издадена фактура за
корекция № **********/05.04.2019 г., като неоснователен.
В исковата молба се твърди е ищецът
получил от ответника Писмо №
52014/05.04.2019 г., с което бил
уведомено, че сметката е коригирана на основание служебно начислени, за
периода от 22.12.2016 г. до 21.12.2017 г., 26 875.00 кВч. ел. енергия, за което
е издадена фактура № **********/05.04.2019 г. за сумата 4 549,55 лв. След
извършена справка в ответното дружество , ищецът установил че на основание
Протокол съставен от служители на „Електроразпределение-Север“ АД и Справка
съставена от ответното дружество на 04.04.2019 г., са начислени служебно
киловатите ел. енергия и е издадена фактура за корекция, която клиентът следва
да плати до 15.04.2019 г. Изложил е подробни доводи обосноваващи недължимост на
посочената по-горе сума .
В срока и по реда на чл. 131 ГПК,
ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил иска .
В производството пред първоинстанционния
съд е било прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: че между ищеца и ответното
дружество съществуват валидно договорно правоотношение, по силата на което
ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия;
че е извършена проверка на изправността на електромера на посочения в исковата
молба адрес; че резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол,
както и че въз основа направените констатации е извършена корекция на
количеството потребена електрическа енергия по сметката на абоната, за което
ответникът с издал фактура № 02785935/05.04.2019 г. за процесната сума. По делото е
представен Протокол
№ 0989855 за монтаж, в който е отразено, че на 28.10.2013 г., поради повреда, в
присъствието на собственика на EТ „С.Д.“, е
извършен подмяна на СТИ, като е монтиран нов
електромер с фабричен № 1115031300566523, година на производство 2003 г.
и година на метрологично проверка – 2013 г., на обект в гр. Ш..., абонатен
номер ****05, при нулеви показания за дневна и нощна тарифи. На 21.12.2017г. е съставен Констативен
протокол № 1301216, в който е удостоверено, че на посочената дата , служители на „Енерго про мрежи“ АД са извършили
проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на
СТИ с фабр. № 1115031300566523 на обект в гр. Ш..., клиентски номер ******25,
абонатен номер ****05, при което е установена вярна схема на свързване на
елементите на измервателната група, както и показания на СТИ за консумирана
нощна – 008675 и дневна – 029067 и върхова – няма ел. енергия. Представен
е и последващ Констативен протокол за метрологична експертиза № 863/28.03.2019 г.
- АУ-Е-000029-76330/29.12.2017
г., в чието съдържание е отразено,
че техническото състояние на частите и механизмите на
СТИ с
фабр. № 1115031300566523 са защитени от
нерегламентиран достъп, като при софтуерното четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, която за типа електромер „Carat digitron М02“,
следва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Констатирано е, че действително
потребена еленергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3,
показанията, по която са за 026875.8 kWh. Отразено е, че достъп
до вътрешността на СТИ не е осъществяван, както и че електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия. За установеното по констативния Протокол ищецът е
уведомен с
Писмо изх. № 52014-КП 1301216-1/05.04.2019 г. , изпратено от „Електроразпределение
Север“ АД. С Писмо изх. №
52014-КП 1301216-2/05.04.2019 г. изходящо от ответника , ищецът е уведомен за
извършената корекция на сметката му за потребена електроенергия, както и че е
издал фактура № **********/05.04.2019 г. за сума от 4 549,55 лв. От съдържанието на фактурата
е видно , че сумата на обща стойност 4 549,55 лева е за общо начислена електроенергия от 26 875 kWh, както следва:
за подпериод от 22.12.2016 г. до 06.04.2017 г. - 7805 kWh и за подпериод
от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г. - 6258 kWh и за подпериод от 01.07.2017 г. до
21.12.2017 г. – 12 812
kWh.
Основното
възражение на ищеца заявено както пред първата инстанция , така и във
въззивната жалба е , че не съществува нормативна възможност за осъществяване на
корекционната процедура въз основа, която е начислено количеството ел.енергия ,
респ. да се претендира заплащане на процесната сума. Счита, че без да е
доказано виновно поведение на абоната , изразяващо се в препятстване на
правилното отчитане на ел.енергията , не е налице право и възможност ответното
дружество да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорните
взаимоотношения, чрез осъществяване на корекционната процедура .
За
да бъде изяснена възможността ответникът да начисли процесната сума е
необходимо да се посочи хронологията на измененията в нормативната база
уреждащи възможността ответното дружество , в качеството на доставчик на
ел.енергия да приложи т.нар.
„корекционна процедура“
В чл. 49 от
отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители, издадена по
прилагане на Закон за
енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и действала в периода
2000 г. - 2005 г., е предвидена изрична възможност за корекция на сметките на
потребителите за минал период в случаите на установени с протокол отклонения
извън допустимите граници на метрологичните и технически характеристики на
средствата за търговско измерване /СТИ/, както и при нарушения в целостта и
функционалността на СТИ или в свързващите ги електрически инсталации. В първия
случай става въпрос за дефект на СТИ, а във втория - за неправомерна намеса
върху СТИ.
В Закона за енергетиката
първоначално не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 год. След
изменението практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният
снабдител да се възползва от въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, е необходимо да е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и
чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ – следва да предвиди в общите условия на договорите
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и да
създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В тази връзка от Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ).
С решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. ПИКЕЕ,
приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране , обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. са отменени, с
изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр.
15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е
обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Комисията
за енергийно и водно регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019год., но съгласно § 2.
От ПЗР на новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол. По настоящото делото , констативният
протокол е съставен на 21.12.2017г., към която дата
е отменена разпоредбата на чл.47 от
ПИКЕЕ, регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както и нормите
на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ, ето защо настоящият
съдебен състав приема, че липсва и ред и предпоставки за извършване на проверки
за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Неотменените, към
момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат да запълнят обема на
възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на комисията.
Те регламентират само хипотезите, при
които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за възникване на правото на
оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира
допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по
аналогия. Предвид това и не може да се признае правото на ответника да начисли
исковата сума на основание и за срока, предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.)
В
практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на
ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби,
тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова
твърдение е въведено и от страна на ответното дружество. Според Закона за енергетиката
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът за продажба (доставка) и макар той
да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила
на ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено количество
енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Според
константната практика на ВКС (решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г.
на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 487/29.11.2012г. по
гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху СТИ
от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение
№490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
В настоящият случай според съда
липсват доказателства както, че неправомерното въздействие е извършено от
потребителя, така и за реално потребеното количество ел.енергия. На първо
място, не е установено по безспорен
начин от ответното дружество, че ищецът е осъществил твърдяното неправомерно
въздействие върху СТИ, довело до констатираното натрупване на показания на „скрит“ регистър Т3. В тази връзка особено съществени са
твърденията на ВЛ по назначената в първоинстанционното производство дадени в
съдебно заседание. Според него да настъпи препараметризация , т.е. потребеното
количество енергия да се отчита в „скритата“ тарифа е необходимо да се извърши
софтуерна манипулация , която се осъществява , чрез достъп на специален софтуер
до СТИ - преносим компютър , оптична
връзка, безжична връзка . Пояснено е ,
че не е необходима физическа намеса в СТИ , но не е уточнено дали съответното
устройство използвано за препараметризация следва да осъществи външен физически
допир със СТИ . Предвид посоченото по-горе обаче , а именно, че манипулацията
се извършва чрез чрез достъп на специален софтуер до СТИ - преносим компютър , оптична връзка,
безжична връзка , следва извода , че е необходима много близка дистанция между
СТИ и устройството , за да се извърши препараметризацията и по –точно необходимо е да бъде ползван ключ
за достъп до самия електромер ,какъвто потребителят не притежава , а липсват
твърдения , а и доказателства, че е извършен достъп по друг начин .
Извън посоченото намира, че не е
доказано по несъмнен начин, , че отчетеното количество ел.енергия в „скрития „
регистър Т3 са действително потребени от ищеца. По делото не е изяснено дали е
възможно чрез софтуерна манипулация да бъдат променени показателите на
„невидимите“ регистри или единствената възможност в тях да бъдат отчетени
показания е да се „пренасочи“ отчитането на извършеното реално потребление . Също не е доказано по
несъмнен начин, че при монтажа , СТИ е било с нулеви показания за всички регистри.
Неизяснено остава и обстоятелството кога е започнало отчитане в „скрития“
регистър , т.е. липсват доказателства дали разчетените показатели от този
регистър касаят период една година преди проверката, в какъвто смисъл е
извършената корекция на сметката .Липсата на конкретен момент, от който е
започнало неточното отчитане, води до невъзможност да се определи реално
доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл извършените от
крайния снабдител корекции за минал период се явяват произволни, като това
обстоятелство води до запретен от закона резултат – доставчикът да получи цена
за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до неоснователно обогатяване.
В случай, че констатираното натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както твърди ответникът, не
се установява кога е настъпил този факт. Нито от назначената пред
първоинстанционния съд СТЕ, нито от показанията на разпитаните свидетели може
да се установи какъв е началният момент
(както и периодът) на натрупването. Такава информация би могла да се извлече ако
процесният електромер беше „смарт устройство“, което „помни“ данни и изпраща
информация за отчетеното количество електрическа енергия до ответното
дружество, каквото обаче „смарт устройство“ процесното СТИ не е. ВЛ по цитираната СТЕ е изразило статистическо (математическо)
предположение, че е технически възможно такова количество електрическа енергия
да премине през СТИ за процесния период, т. е. да бъде реално доставено
(потребено) от абоната, но наличието на четвърта тарифа, „скрит“ регистър Т3,
нефигурираща на дисплея на СТИ, установено при софтуерно четене на електромера
в БИМ само по себе си не доказва, че
такова количество ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено
от абоната. В протокола на БИМ, е отразено, че тези показания касаят преминала
през СТИ ел. енергия. Този протокол е официален свидетелстващ документ и по
аргумент от чл. 179, ал.
1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия
случай натрупването на показанията по „скритата” тарифа, обаче, не е станало в
присъствието на тези лица, поради което само въз основа на този документ не
може да се обоснове извод, че съдържащите се и установени при софтуерното
четене на електромера показания са на реално преминала през него ел. енергия и
то за конкретен времеви период.
Предвид
изложеното по-горе , съдът намира , че искът се явява основателен , т.к. не е
налице нито една от двете хипотези обосноваващи право на ответника да получи
претендираната сума – от една страна не е доказано неправомерно вмешателство в
СТИ , а от друга страна не е доказано и обстоятелството, че ответникът е
предоставил услуга , чиято стойност е в процесния размер .
Съобразно
горното , съдът намира , че обжалваното решение е неправилно , което налага
отмяната му .
Въззиваемата
страна е направила възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно представените
доказателства , уговореното и заплатено
в производството пред районен съд адвокатско възнаграждение е в размер
на 750 лева , а във въззивната инстанция – 800 лева . От друга страна
минималното адвокатско възнаграждение е определяемо по реда на чл.7,ал.2, т.2
от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или в размер на 548,46 лева . По отношение на възражението за
прекомерност за заплатеното пред адвокатско възнаграждение пред районния съд,
съдът намира същото на неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на
делото . И от двете страни са въведени множество твърдения и възражения, въз
основа на които делото е усложено от фактическа и правна страна . По отношение
на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя пред въззивната
инстация , съдът намира , че е основателно . С оглед фактическата и правна
сложност по делото пред въззивния съд – проведено е едно съдебно заседание, не
са събирани допълнителни доказателства , съдът намира , че възнаграждението
което следва да се присъди в тежест на жалбоподателя е правилно да бъде в
минимален размер , който с оглед конкретното възражение да е 550 лева . Предвид
горното , с оглед изхода от настоящото дело и по аналогия с чл.78, ал.1 от от ГПК , въззиваемия следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя деловодни
разноски в общ размер на 1 572,98 лева , от които 931,98 лева в първата инстанция и 641 лева – извършени
във въззивното производство .
Водим от
горното, и на основание чл.271 от ГПК , Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1076/12.11.2019г. , постановено по гр.д.№1437/2019г. поописа на Районен съд –Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „С.Д.“, с ЕИК , седалище и адрес на
управление: гр. Ш..., не дължи на
„Енерго – про Продажби“ АД, с ЕИК: , седалище и адрес на управление: гр.
В., „В. ..., сума в размер на 4 549.55 лева ,
представляваща цена на начислена по
партида, с клиентски номер ******25, за абонатен номер ****05, доставена,
потребена
и неплатена електроенергия на адрес: гр. Ш...,
за периода от 22.12.2016 г. до 21.12.2017 г., за която е издадена фактура за
корекция № **********/05.04.2019 г.,
ОСЪЖДА „Енерго – про
Продажби“ АД, с ЕИК: да заплати на ЕТ „С.Д.“,
с ЕИК , сумата 1 572,98 (
хиляда петстотин седемдесет и два лева и деветдесет и осем ст.) лева , от които
931,98 лева в първата инстанция и 641
лева – извършени във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.