№ 339
гр. Благоевград , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Елена Костова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20201200101320 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищцата М. Т. З.
срещу ответника „З.Д.Б.“ АД.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 10.06.2019г. около 9.30 часа в гр. П. на
кръстовището на улица „Я.С.“ и ул.“Ц.Б.“ е настъпил пътен инцидент, при който е
ударена като пешеходец, пресичащ ул. „Я.С.“ на пешеходна пътека тип „Зебра“ от
правоспособния водач К.С. З., който е управлявал лек автомобил марка и модел
„Фолксваген Голф“ с рег. № * на сух асфалтов път, докато извърша завой на ляво от
ул. „Ц.Б.“ по ул. „Я.С.“. Вследствие на удара на ищцата са причинени телесни
увреждания. След ПТП е откарана в ЦСМП - П., а оттам в МБАЛ „Югозападна“ -
филиал П., където е хоспитализирана за периода 10.06.2019г. - 11.06.2019 г. След като
била прегледана в болничното заведение и са извършени назначените образни
изследвания, лекарите установили, че вследствие на инцидента, пострадалата е
получила следните увреждания счупване на дясната лъчева кост на типично място
(фрактура радии локо типико декстра) - долния край на лъчевата кост; Счупване на
латералната стена на левия горночелюстен синус (горна челюст - максила; Контузии на
главата, на клепача и околоочната област, на гръдния кош и на коляното;
Повърхностна травма на носа. Твърди се, че травматичните увреди на телесната цялост
са й причинили болки, страдания и неудобства за един продължителен период от
време. На 10.06.2019г. й била извършена оперативна интервенция за закрито
наместване на фрактурата на ръката без вътрешна фиксация, радиус и улна. След
изписване от лечебното заведение пострадалата се възстановявала в домашни условия,
като 30 дни е имобилизирана с гипсова шина на ръката, а още два месеца след това
провеждала рехабилитация и възстановяване на нормалните функции на горния десен
крайник. Счупването на дясната лъчева кост затруднило движенията на десния горен
крайник на ищцата за период от време около три месеца, през който е поставена в
1
невъзможност да се обслужва сама, както и пълноценно и самостоятелно да извършва
своите обичайни дейности. В резултат на счупването на латералната стена на
горночелюстния синус било трайно затруднено дъвченето (храненето) и говоренето за
период от около един месец. Останалите травматични увреждания причинили на
ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но придружено с
болки и страдания, които са отшумели за около месец. Освен това се сочи, че
инцидентът се отразил негативно и върху психическото й състояние, понижило се
настроението й, била тревожна, нарушило се вниманието й. Често плаче и отказва да
говори с близките си, чувства се непълноценен човек, неспособен да се справи с
ежедневните си грижи, да бъде в помощ на семейството си, както и да води нормален
социален живот. Соченото наложило консултация с психиатър и започнало лечение за
подобряване на психическото й състояние. Твърди се, че и към настоящия момент
ищцата е в тежко психическо състояние и психиката й е трайно увредена. На следващо
място се твърди, че във връзка с извършените медицински манипулации и прегледи,
пострадалата е направила разходи в размер на 100 лв. за заплащане на прегледи при
специалист - психиатър. Отделно от това е изразходвала парични суми за извършване
на рехабилитация и за закупуване на медикаменти. Твърди се, че виновен за ПТП е
водачът на автомобила – З., по отношение на който е одобрено споразумение по
образувано наказателно дело.
Сочи се, че по време на ПТП управляваният от виновния водач лек автомобил е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество. Твърди се, че от З. била отправена претенция на основание чл. 380 КЗ до
застрахователя за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди
от ПТП. Въпреки водената кореспонденция не е налице окончателно произнасяне от
страна на застрахователя.
С оглед на изложеното се прави искане ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди - изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат
на нанесените й телесни и психически увреждания при ПТП, настъпило на 10.06.2019
г. и сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди - материални разходи за лечението. Претендира се и законна лихва върху двете
обезщетения, считано от 24.07.2020г. до окончателното им изплащане. Претендират се
и разноски.
Ответникът по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер, като за всяко от телесните увреждания се излагат самостоятелни
доводи за прекомерност на претедираното обезщетение. На следващо място се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
пешеходка, тъй като тя е имала обективна възможност да избегне удара, не е
съобразила поведението си с приближаващото МПС и внезапно е навлязла в платното
за движение. Същата се е поставила в превишен риск. Твърди се, че претенцията за
заплащане на лихва е неоснователна като не е съобразена с разпоредбата на чл. 380 КЗ
и чл. 497 КЗ. Оспорва се изцяло претенцията за заплащане на имуществени вреди, тъй
като същите не са във връзка с процесния инцидент.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила споразумение, постановено по НОХД *51/2020г. по описа на
Софийски военен съд, К.С. З. е признат за виновен в това, че на 10.06.2019г. около
09,30 часа в град П., на кръстовището на ул. “Ц.Б.“ и ул. “Я.С.“, при управление на
2
МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *, при завиване
наляво, посока към ул. „Я.С.“, е нарушил правилата за движение, установени в чл. 5,
ал. 2 т. 1 пр. 1; чл. 20, ал. 2 изр. 1, предложение предпоследно и последно, и изречение
2-ро; чл. 47; чл. 116, пр. 1 и чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, в резултат на което блъснал
пресичащата на кръстовището по пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходка М. Т. З. -
на 82 години, от град П. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост на типично място, довело до трайно
затруднение движението на горния десен крайник за срок по-голям от един месец и
счупване на горнечелюстния синус (максила-горна челюст), осъществило критериите
на признака счупване на челюст, поради което и на основание чл.343 ал.3,
предл.последно, б. "а", предложение 2-ро, вр. ал. 1, б. "б", предложение 2-ро, вр. с чл.
342 ал.1 вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 и чл. 343г, вр. чл.343, ал. 3 предложение последно, б. "а",
предложение 2-ро, вр. ал.1, б."б", предл. 2-ро, вр. чл.342 ал.1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца.
По делото не е спорно, че към датата на инцидента автомобилът, управляван от
виновния водач, е застрахован при ответника по застраховка ГО, както и че след
инцидента ищцата е предявила претенциите си за заплащане както на имуществени,
така и на неимуществени вреди към ответния застраховател, но такова не е
последвало.
Назначена е автотехническа експертиза, по която вещото лице сочи, че
скоростта на движение на лекия автомобил е била в границите от 3,75 м/с до 5,5 м/с.,
като пешеходката е започнала да пресича пътното платно, когато автомобилът е бил на
разстояние 51 метра от нея. Вещото лице сочи, че водачът при движение от 19,8 км/час
е имал техническата възможност да предотврати удара при своевременно задействане
на спирачната система, тъй като опасната зона е по-малка от разстоянието, на което се
е намирал автомобила до мястото на удара. Пешеходката не е имала възможност да
предотврати удара. В заключението си вещото лице посочва какъв от техническа
гледна точка е механизмът на ПТП.
По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на процесния автомобил
– св. К.З., който сочи, че на кръстовище при ляв завой на пешеходна пътека чул, че
някой извикал „човек“ и той спрял. Слезнал и видял, че има паднала жена. Дошла
линейка и била заведена в лечебно заведение.
От медицинската документация се установява, че непосредствено след
инцидента пострадалата е била приета по спешност в МБАЛ „Югозападна болница“
ООД гр. П., отделение Ортопедия и травматология. Констатирани са счупване на
шиловидния израстък на дясната лъчева кост, счупване на външната страна на левия
горночелюстен синус, наличие на кръв в синуса и нарушена херметичност, оток и
болезненост в лявата скулна област на лицето (образа), хематом на лявата орбита,
охлузни рани по тялото и лява лицева област. Пациентката е престояла в болничното
лечебно заведение едно денонощие, като е проведено неоперативно, консервативно
болнично лечение с наместване на костния фрагмент и обездвижване на дясната ръка с
гипсова имобилизация за около тридесет дни. За обезболяване при извършване на
манипулациите е била използвана местна анестезия – лидокаин.
В заключението на вещото лице по съдебно – медицинска експертиза се
установява, че на пострадалата са причинени следните телесни увреждания:
Счупването на шиловидния израстък на дясната лъчева кост, което й е причинило
3
трайно затруднение на движенията на дясната ръка за около 2-3 месеца; Счупването на
стена на левия горночелюстен синус, хемо- и пневмо- синус, което й е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; хематоми на лявата орбита,
травматичния оток в лявата половина на лицето, охлузни рани по лицето и тялото,
които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Посочено е, че травматичните увреждания е възможно да бъдат причинени така, както
е описано в исковата молба – в резултат на ПТП.
Вещото лице сочи, че месец, месец и половина след счупване на лъчева кост на
типично място, движенията на ръката се възстановяват в пълен обем и сила, без да
настъпят усложнения. За счупването на стената на левия горночелюстен синус не е
било необходимо провеждане на лечение. Линейно счупване на стената на синуса
зараства без последствия за в бъдеще. Кръвоизлива в кухината на синуса се дължи на
разкъсана лигавица и се резорбира напълно. Възстановяването е в порядъка на 3 - 4
седмици. Мекотъканните увреждания - хематоми, кръвонасядания, охлузни рани -
също оздравяват напълно за около 3 седмици.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че оздравяването на пострадалата е
настъпило след период от около 3 - 4 месеца.
По искане на ищцата по делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице – психиатър при извършен преглед в дома на пострадалото
лице. Установява се, че непосредствено след инцидента пострадалата е била в
състояние на остра реакция на стрес, продължила два - три дни. След това се
наблюдава развитие на психично разстройство – фобия от автомобили, което я прави
негодна да излиза извън дома и да пътува с автомобили. Вещото лице сочи, че тази
фобия реално не може да бъде преодоляна.
С оглед претенцията за обезщетение за причинените неимуществени вреди са
ангажирани гласни доказателства. В качеството на свидетели са разпитани – А. З.,
снаха на ищцата, и Ваня Симеонова, дъщеря на пострадалата.
Св. З. посочи, че след инцидента пострадалата е била в болница, а след
изписването й не могла да се обслужва сама. За период от седем дни се хранила със
сламка, а след това с по-течна храна, изпитвала болки. Преди инцидента била активен
и здрав човек, излизала и се събирала с приятелки. С гипс била един месец, след това и
още една седмица. И до ден днешен изпитва болка и се страхува да излиза.
Св. Ваня Симеонова посочи, че майка й имала много наранявания след
инцидента. И понастоящем изпитва болки. След около 3-4 месеца раните зараснали и
започнала да се храни нормално. Категорично отказва да излиза навън.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителни искове за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, намиращи правното си основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Така предявените искове са процесуално допустими. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че на 24.07.2020г. ищцата е предявила извънсъдебно
претенциите си пред ответното дружество. В законоустановения тримесечен срок по
чл. 496, ал. 1 КЗ, изтекъл на 24.10.2020 г., ответникът не е определил и изплатил
застрахователни обезщетения. Исковата молба е подадена в съда на 12.11.2020 г. и в
4
този смисъл исковете са процесуално допустими.
Разгледани по същество искът за обезщетение за имуществени вреди е
основателен, а за неимуществени – частично основателен, предвид следното:
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
в конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, което е основание за ангажиране отговорността на виновния
водач на автомобила и съответно на ответника, като застраховател на гражданската му
отговорност. Налице са наличие на увреждане от управляващ застрахованото при
ответника МПС, противоправно поведение и вина, причинно следствената връзка
между деянието и причинените на ищцата вреди. Налице е одобрено от съда
споразумение, което има характер на влязла в сила присъда и на осн. чл. 300 ГПК
обвърза гражданския съд по въпросите относно това дали и кой е извършил деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
От влязлото в сила споразумение се установява, че на процесните дата, място и
час св. К.З. е реализирал ПТП с управлявания от него лек автомобил, в резултат на
което по непредпазливост е причинил на ищцата телесни повреди, както следва:
счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост, счупване на външната
страна на левия горночелюстен синус, наличие на кръв в синуса и нарушена
херметичност, оток и болезненост в лявата скулна област на лицето (образа), хематом
на лявата орбита, охлузни рани по тялото и лява лицева област. При извършване на
ПТП водачът е нарушил правилата, установени в чл. 5, ал. 2 т. 1 пр. 1; чл. 20, ал. 2
изр. 1, предложение предпоследно и последно, и изречение 2-ро; чл. 47; чл. 116, пр. 1 и
чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП.
Установи се и това, че към датата на настъпване на ПТП процесният автомобил е
застрахован при ответното дружество по силата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Налице е и писмен отказ на застрахователя за изплащане на обезщетения
за причинени вреди на ищцата.
Горните правно-релевантни обстоятелства се установяват от одобреното от съда
споразумение /присъда/, СМЕ и САТЕ, показанията на разпитания по делото водач и
представените от ищцата писмени доказателства.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответникът е направил изрично възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец, но
доказателства в тази насока не са ангажирани. Напротив, видно и от заключението на
САТЕ се установява, че пострадалата не е имала възможност да предотврати удара.
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Спорни по делото са въпросите какъв следва да бъде размерът на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди и дали се дължи обезщетение за
причинени имуществени такива.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката Гражданска отговорност, са безспорно установени.
5
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000
лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай съдът намира, че за претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 16 000 лв.,
за която сума осъдителната претенция ще следва да бъде уважена, а за разликата над 16
000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв. отхвърлена.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в резултат
на ПТП на ищцата са причинени няколко травматични увреждания - две средни
телесни повреди /счупване на челюст и ръка/ и леки телесни повреди, изразяващи се в
хематом, оток и охлузни рани, към датата на инцидента е била на 82 години, търпяла е
болки и страдания, непосредствено след инцидента в дейността си е подпомагана от
своите близки. Съобрази се и това, че към днешна дата ищцата е напълно възстановена
физически. Решаващата инстанция взе предвид и това, че вследствие на ПТП ищцата е
развила т. нар фобийно разстройство от автомобили и се страхува да излиза навън,
което реално е непреодолимо.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение в размер на 16 000
лв. е справедливо и ще овъзмезди търпените от ищцата болки и страдания вследствие
на причинената й травми в резултат на претърпяното застрахованото събитие.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 100 лв. съдът намира, че същата е основателна и доказана, поради
което предявеният иск ще следва да се уважи. Ангажирани са писмени доказателства,
от които се установява, че посочената сума е заплатена за осъществен преглед при
психиатър. Плащането е извършено непосредствено след инцидента - на 22.10.2019г.
Установи се и това, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е имала нужда от
специализирана психиатрична помощ, в каквато насока е и съдебно-психиатричната
експертиза. Ето защо съдът намира, че претенцията за заплащане на сумата в размер на
100 лв. е пряко свързана с вреда, която е пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По претенциите за заплащане на законна лихва по чл. 86 ЗЗД:
Ищцата претендира присъждане на законна лихва върху двете обезщетения,
6
считано от 24.07.2020г. до окончателното им изплащане. От представените писмени
доказателства се установява, че на посочената дата застрахователното дружество е
било сезирано писмено с искане за присъждане на обезщетения. Налице е писмен
отказ на застрахователя, въпреки, че са представени всички необходими документи,
вкл. и влязло в сила споразумение /присъда/. След предявяване на претенцията по чл.
498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.
496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение
е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото
лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл.
432, ал. 1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе застрахователят, изпадайки в забава
дължи законна лихва, считано от датата на сезирането му - 24.07.2020 г., до
окончателното изплащане на двете суми за присъдените обезщетения.
По разноските и дължимите държавни такси в процеса:
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото, но
дължи такива на насрещната страна, съобразно изхода на спора.
Ответникът претендира присъждане на разноски за вещи лица, свидетел и
адвокатско възнаграждение, последното в размер на 4500 лв. Представени са
доказателства, от които е видно, че адвокатското възнаграждение е договорено и
заплатено. Процесуалният представител на ищцата в последното о.с.з направи изрично
възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение, което
съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба *
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение по предявените искове е в размер на 2933 лв. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението следва да бъде
редуцирано до минимума посочен в наредбата, а именно 2933 лв. Освен това внесеният
депозит за призоваване на свидетел в размер на 100 лв. не следва да се присъжда в
тежест на страната, доколкото същият не е разходван и внеслата го страна може да
поиска връщането му. С оглед частичната неоснователност на иска за неимуществени
вреди ще следва ищцата да заплати на ответника разноски в размер на 3398,15 лв. /за
адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещите лица/
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по
делото ще следва ответникът на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда
държавна такса по уважените искове иск в размер на 690 лв. и възнаграждение за
вещото лице - психиатър в размер на 116,29 лв.
От договор за правна защита и съдействие и пълномощно /лист 139 от делото/ се
установява, че ищцата е получила безплатна правна помощ, поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да заплати на
адвокат П.Х. адвокатско възнаграждение в размер на 589,52 лв., определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба */09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като размерът му е определен съобразно изхода на делото –
основателен иск за имуществени вреди и частична основателност на иска за
неимуществени вреди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.Б.“ *, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на М. Т. З., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.В.“ *, *, сумата от 16 000
лв. (шестнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат на ПТП, реализирано на дата 10.06.2019 г. около 09,30 часа в град П., на
кръстовището на ул. “Ц.Б.“ и ул. “Я.С.“, при управление на МПС - лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *, управляван от водача К.С. З., ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 24.07.2020г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 16 000 лв. (шестнадесет хиляди лева) до претендираните 80 000 лв.
(осемдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.Б.“ *, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на адв. П.Ж. Х., от АК Благоевград, с личен ********** с адрес на кантората
гр. П., ул. „Пере Тошев“ № 6, ет. 1, адвокатско възнаграждение в размер на 589,52 лв.
(петстотин осемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.Б.“ *, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да
заплати в полза на Окръжен съд - Благоевград държавна такса в размер на 690 лв.
(шестстотин и деветдесет лева) и възнаграждение за вещото лице в размер на 116,29 лв.
(сто и шестнадесет лева и двадесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА М. Т. З., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.В.“ *, * да заплати на
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ *,
представлявано заедно от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., сторените по
делото разноски в размер на 3398,15 лв. (три хиляди триста деветдесет и осем лева и
петнадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8